Произход

61.

Присвита под напора на вихрушката, Амбра усети, че Лангдън я повдига и я насочва към протегнатата ръка на агент Диас.

Беше прекалено замаяна, за да се съпротивлява.

— Тече ѝ кръв! — извика Робърт, докато скачаше във вертолета след нея.

Изведнъж се понесоха нагоре и се отдалечиха от неравния покрив и малката армия объркани полицаи, вперили погледи подир тях.

Фонсека плъзна люка и го затвори, после отиде отпред при пилота. Диас се вмъкна до Амбра, за да прегледа ръката ѝ.

— Драскотина — безразлично каза тя.

— Ще потърся аптечка. — Агентът се обърна към дъното на кабината.

Лангдън седеше срещу Амбра с гръб към пилота. Двамата внезапно се оказаха сами и той я погледна с облекчена усмивка.

— Страшно се радвам, че си невредима.

Тя му отговори с изтощено кимване, но преди да успее да му благодари, професорът се наведе напред и развълнувано ѝ зашепна:

— Май открих нашия тайнствен поет! — Очите му бяха блеснали от надежда. — Уилям Блейк. Не само че в библиотеката на Едмънд има екземпляр от събраните му съчинения… но и много от поемите на Блейк са пророчества! — Лангдън протегна ръка. — Дай ми джиесема на Едмънд. Ще помоля Уинстън да потърси в творбите на Блейк стих от петдесет и една букви!

Амбра впери очи в разтворената му длан и потрепери от обзелите я угризения.

— Телефонът на Едмънд се строши, Робърт — разкаяно въздъхна тя. — Падна от ръба на сградата.

Лангдън я зяпна и лицето му пребледня. „Страшно съжалявам, Робърт“. Амбра виждаше, че той се опитва да осмисли тази новина и да прецени какво да правят след загубата на Уинстън.

— Потвърждавам! — извика по джиесема си Фонсека от пилотската кабина. — И двамата се качиха невредими на борда. Пригответе самолета за Мадрид. Ще се свържа с двореца и ще ги предупредя…

— Не си правете труда! — сопна се Амбра на агента. — Няма да отида в двореца!

Фонсека покри телефона си с длан, завъртя се на седалката и я погледна.

— Напротив! Имах заповед да осигурявам вашата безопасност. Изобщо не биваше да се отделяте от мен. Имате късмет, че успях да дойда и да ви спася.

— Да ме спасите ли?! — тросна се тя. — Ако изобщо може да се говори за някакво спасяване, единствената причина са нелепите лъжи на двореца, че професор Робърт Лангдън ме бил похитил — което не е вярно, много добре знаете! Чак толкова ли е отчаян принц Хулиан, че е готов да рискува живота на невинен човек? Да не споменавам за моя живот?

Фонсека я измери с поглед и се завъртя напред.

В този момент се върна Диас с аптечката и седна до Амбра.

— Моля ви, разберете ни, госпожице Видал. Арестуването на командир Гарса наруши командната ни верига. Въпреки това искам да знаете, че принц Хулиан няма нищо общо с изявлението за медиите, което беше направено от двореца. Дори не сме сигурни, че престолонаследникът знае какво се случва в момента. Повече от час нямаме връзка с него.

„Какво?“ Амбра го зяпна.

— Къде е той?

— Настоящото му местонахождение не е известно, но последните му нареждания бяха кристално ясни. Принцът държи на вашата безопасност.

— Щом е така, отвеждането на госпожица Видал в двореца ще е фатална грешка — внезапно се откъсна от размислите си Лангдън.

Фонсека го изгледа.

— Какво искате да кажете?!

— Не знам от кого получавате заповедите си, господине, но ако принцът наистина държи на безопасността на своята годеница, предлагам да ме изслушате много внимателно. — Професорът замълча за миг и заговори още по-настойчиво. — Убиха Едмънд Кърш, за да не му позволят да оповести своето откритие. И онзи, който го е извършил, няма да се спре пред нищо, за да довърши работата си.

— Вече всичко е свършено — намръщи се агентът. — Кърш е мъртъв.

— Но не и откритието му — заяви Робърт. — Презентацията на Едмънд все още може да бъде разпространена.

— Затова сте отишли в жилището му — предположи Диас. — Понеже сте смятали, че ще успеете да я задействате.

— Точно така — потвърди Лангдън. — И това ни превърна в мишени. Не знам кой е подготвил изявлението, в което се твърди, че Амбра е отвлечена, обаче явно е някой, който отчаяно се опитва да ни попречи. И ако вие сте от тези хора, които искат завинаги да погребат откритието на Едмънд, просто още сега ни изхвърлете с госпожица Видал от хеликоптера, докато още можете.

Амбра го зяпна, като се чудеше дали не си е изгубил ума.

— Обаче, ако сте се заклели като агент на Гуардия Реал да защитавате кралското семейство, включително бъдещата кралица на Испания, трябва да разберете, че в момента за нея няма по-опасно място от този дворец, заради чието публично изявление за малко не я убиха. — Професорът бръкна в джоба си и извади ленена картичка с изящна релефна орнаментация. — Предлагам да я отведете на адреса в долния край на тази картичка.

Фонсека взе картичката, впери поглед в нея и се намръщи.

— Това е абсурдно.

— Оградено е отвсякъде — продължи Робърт. — Вашият пилот може да кацне и след като ние четиримата слезем, да излети преди някой да ни усети. Познавам предстоятеля. Може да се скрием там, докато всичко се уреди.

— Ще съм по-спокоен във военен хангар на летището.

— Наистина ли можете да се доверите на военните? Те сигурно получават заповеди от същите хора, които едва не причиниха смъртта на госпожица Видал!

Лицето на Фонсека дори не трепна.

Мислите на Амбра бясно препускаха и тя се чудеше какво е написано на картичката. „Къде иска да отидем Лангдън?“ Внезапната му настойчивост, изглежда, означаваше, че залогът не е само нейната безопасност. В гласа му отново се долавяше оптимизъм и той явно още не се отказваше от надеждата, че някак си ще успеят да разпространят презентацията на Едмънд.

Професорът взе картичката от Фонсека и я подаде на Амбра.

— Открих я в библиотеката на Кърш.

Тя я погледна и веднага разбра какво представлява.

Известни като „заемни фишове“, тези изящно орнаментирани картички се даваха от музейните уредници на дарители в замяна на временно предоставени произведения на изкуството. Обикновено се отпечатваха две еднакви картички — едната се поставяше в музея в знак на благодарност към дарителя, а другата се даваше на самия дарител като гаранция за предоставения експонат.

„Едмънд е предоставил временно своя екземпляр от поетичните съчинения на Блейк?!“

Според картичката книгата беше експонирана само на няколко километра от барселонското жилище на Кърш.

— Не разбирам — намръщи се Амбра. — Защо един откровен атеист временно ще предостави книга на църква?

— Не на каква да е църква — възрази Лангдън. — Това е най-загадъчният шедьовър на Гауди… — Той посочи през илюминатора към далечината зад тях. — И скоро ще е най-високият храм в Европа.

Амбра завъртя глава и се вторачи на север, където — заобиколена от кранове, скелета и строителни прожектори — ярко сияеше недовършената „Саграда Фамилия“, множество „надупчени“ кули, напомнящи на гигантски сюнгери, изплували от океанското дъно към светлината.

Строежът на предизвикалата разпалени спорове Басилика де ла Саграда Фамилия на Гауди продължаваше вече повече от век и разчиташе единствено на частни дарения от вярващите. Нападана от традиционалистите заради странната ѝ органична форма и „биомиметичния“ ѝ план, църквата беше превъзнасяна от привържениците на модернизма заради нейната „флуидна“ конструкция и „хиперболоидни“ конструкции, отразяващи природния свят.

— Признавам, че е необикновена, обаче си е католическа — отново се обърна към него тя. — А и познаваш Едмънд.

„Наистина — помисли си Робърт. — Поне достатъчно, за да ми е ясно, че според него «Саграда Фамилия» има тайно предназначение и символика, които не се ограничават само до християнството“.

След началото на строежа на този странен храм през 1882 година се бяха развихрили конспиративни теории за портите с тайнствени шифри, спираловидните колони, вдъхновени от космоса, фасадите с безброй символи, изваянията на магически квадрати и призрачно „скелетна“ конструкция, която напомняше извити кости и съединителна тъкан.

Разбира се, тези теории му бяха известни, макар че не им придаваше особено значение. Преди няколко години обаче Едмънд го изненада, като му призна, че е сред все по-многобройните почитатели на Гауди, които тайно вярват, че „Саграда Фамилия“ не е замислена като християнски храм, а може би като мистично светилище на науката и природата.

Тази идея му се стори изключително неправдоподобна и Лангдън напомни на някогашния си студент, че Гауди е бил набожен католик, ценен толкова високо от Ватикана, че го наричали Божия архитект и дори обмисляли да го канонизират. Необикновеният вид на „Саграда Фамилия“, увери Кърш той, бил просто пример за уникалния модернистичен подход на твореца към християнската символика.

Едмънд му отговори с лукава усмивка, сякаш знаеше някакъв тайнствен елемент от загадката, който не искаше да сподели с него.

„Поредната му тайна — помисли си Робърт. — Като неговата борба с рака“.

— Даже Едмънд наистина да е предоставил книгата си на „Саграда Фамилия“ и да я открием, никога няма да успеем да разпознаем въпросния стих, ако я четем страница по страница — прибави Амбра. — А много се съмнявам, че той би подчертал мястото в такова безценно издание.

— Виж обратната страна на картичката — спокойно ѝ се усмихна професорът.

Амбра обърна картичката и прочете текста.

На лицето ѝ се изписа смайване и тя го препрочете.

Когато отново вдигна очи към Лангдън, в тях блестеше надежда.

— Както вече казах, според мен трябва да идем там. — Той се усмихна още по-широко.

Радостта на Амбра се стопи също толкова бързо, колкото беше бликнала.

— Има още нещо. Даже да открием паролата му…

— Знам, изгубихме телефона на Едмънд и съответно не можем да се свържем с Уинстън.

— Точно така.

— Струва ми се, че мога да реша проблема.

Тя го погледна скептично.

— Как?

— Просто трябва да намерим самия Уинстън — компютъра, който е създал Едмънд. Щом вече нямаме дистанционна връзка с него, ще се наложи да се видим лично.

Амбра го зяпна, сякаш е полудял.

— Нали ми каза, че Едмънд е създал Уинстън в секретен компютърен център?

— Да, само че този център може да е навсякъде по света!

— Не, в Барселона е. Трябва да е тук. Едмънд живееше и работеше в Барселона. И създаването на този синтетичен интелект е един от последните му проекти, следователно няма логика компютърът да е другаде.

— Даже да си прав, Робърт, ти търсиш игла в копа сено. Барселона е огромен град. Не е възможно да…

— Мога да намеря Уинстън — прекъсна я професорът. — Сигурен съм. — Усмихна се и посочи ширналите се под тях градски светлини. — Ще ти прозвучи шантаво, обаче гледката на Барселона от въздуха току-що ми помогна да проумея нещо…

Лангдън провлече глас, загледан през илюминатора.

— Нещо против да ми обясниш? — нетърпеливо го подкани Амбра.

— Трябваше да се сетя по-рано — отвърна той. — В Уинстън имаше нещо, някаква интересна загадка, която ме глождеше през цялата вечер. И ми се струва, че най-после я разгадах.

Робърт предпазливо хвърли поглед към агентите от Гуардия Реал, наведе се към нея и сниши глас.

— Довери ми се. Смятам, че ще открия Уинстън. Проблемът е, че без паролата на Едмънд това не ни върши работа. В момента двамата с теб трябва да се съсредоточим върху търсенето на стиха. „Саграда Фамилия“ е единственият ни шанс.

Амбра го изгледа продължително, после кимна озадачено и извика към предната седалка:

— Агент Фонсека! Моля, наредете на пилота веднага да обърне и да ни закара в „Саграда Фамилия“!

Фонсека се извъртя и гневно впери очи в нея.

— Вече ви казах, госпожице Видал. Имам заповед…

— Агент Фонсека — прекъсна го бъдещата кралица на Испания, като се наведе напред и срещна погледа му. — Веднага ни закарайте в „Саграда Фамилия“, иначе първата ми работа, когато се приберем, ще е да наредя да ви уволнят.