Произход

54.

Белезниците на китките на Гарса бяха стегнати излишно силно.

„Тези момчета не се шегуват“ — помисли си той, все още изумен от поведението на собствените си агенти.

— Какво става, по дяволите?! — повторно попита командирът, докато хората му го извеждаха от катедралата.

И пак не получи отговор.

Докато пресичаха площада на път за двореца, Гарса видя, че пред портала се е струпала навалица от телевизионни оператори и демонстранти.

— Дайте поне да заобиколим отзад — каза той на старшия агент. — Не го превръщайте в публично зрелище.

Агентите не обърнаха внимание на молбата му и продължиха напред, като го принудиха да мине през средата на площада. След секунди пред портала се разнесоха викове и блясъкът на прожекторите го заслепи. Побеснял, командирът се насили да запази спокойно изражение и високо вдигна глава, докато хората му го превеждаха само на метри от входа, точно покрай развълнуваните оператори и репортери.

Надигна се какофония от гласове, които го обстрелваха с въпроси.

— Защо ви арестуваха?

— Какво сте извършили, командир Гарса?

— Замесен ли сте в покушението срещу Едмънд Кърш?

Той очакваше агентите да продължат, без да обръщат внимание на тълпата, но за негово смайване те внезапно спряха и го задържаха на място. Откъм двореца към тях енергично крачеше позната фигура с костюм с панталони.

Моника Мартин.

Гарса не се съмняваше, че пиарката ще се шокира, когато го види в това положение.

Когато се приближи обаче, младата жена го погледна не с изненада, а с презрение. Агентите насила го завъртяха към репортерите.

Моника Мартин вдигна ръка за тишина и извади от джоба си някакво листче. Намести дебелите си очила и прочете официално изявление пред телевизионните камери.

— Кралският дворец арестува командир Диего Гарса заради неговото участие в убийството на Едмънд Кърш и опитите му да замеси името на епископ Валдеспино в това престъпление.

Още преди командирът да осмисли нелепото обвинение, агентите го затикаха към двореца. Докато се отдалечаваха, той чу Моника Мартин да продължава изявлението.

— Що се отнася до нашата бъдеща кралица Амбра Видал и американския професор Робърт Лангдън, боя се, че имаме извънредно обезпокоителна новина.

Началникът на отдел „Електронна сигурност“ Суреш Бала стоеше пред телевизора на подземния етаж в двореца и гледаше излъчваната на живо от площада импровизирана пресконференция на Моника Мартин.

„Не изглежда в добро настроение“.

Само преди пет минути някой бе позвънил на пиарката в офиса ѝ. Тя бе провела разговора шепнешком, като грижливо си водеше бележки. След шейсет секунди — изглеждаше потресена — без обяснения взе записките си и излезе на площада при медиите.

Независимо дали твърденията ѝ бяха верни, нямаше съмнение, че онзи, който ѝ е наредил да даде изявлението, току-що е изложил Робърт Лангдън на изключително сериозна опасност.

„Кой е дал такава заповед на Моника?“ — чудеше се Суреш.

Докато се опитваше да си обясни странното поведение на пиарката, компютърът му сигнализира за получен имейл. Той отиде при масата си, погледна екрана и се смая, когато видя подателя.

„Информаторът“ — досети се Суреш.

Същият човек през цялата вечер пращаше информация на КонспирасиНет. А сега, кой знае защо, се свързваше директно с него.

Той предпазливо седна и отвори имейла.

Съобщението гласеше:

Разтревожен, Суреш препрочете имейла. И го изтри.

После дълго остана неподвижен, докато размишляваше какво да предприеме.

Накрая взе решение, бързо отпечата карта ключ за кралските покои и незабелязано се измъкна от контролния център.