Произход

43.

Близо десетилетие след появата си „тъмната мрежа“ си остава мистерия за огромното мнозинство интернет потребители. Недостъпно за традиционните търсачки, това зловещо царство на мрака в Световната мрежа осигурява анонимен достъп до изумителен списък незаконни стоки и услуги.

Започнала скромно от Пътя на коприната, първия черен пазар на дрога в интернет, тъмната мрежа се беше превърнала в огромна паяжина от незаконни сайтове за търговия с оръжия, детска порнография и политически тайни или с услуги на проститутки, хакери, шпиони, терористи и убийци.

В тъмната мрежа ежеседмично се извършваха буквално милиони сделки и тази вечер край будапещенските „барове в руини“ щеше да се изпълни една от тях.

Мъжът с бейзболната шапка и дънките се промъкваше в сенките по улица „Казинци“ и неотстъпно следваше жертвата си. През последните няколко години си изкарваше прехраната със задачи като тази, които винаги се уреждаха в няколко популярни сайта: Враждебно решение, Мрежа на наемника и БесаМафия.

Поръчковите убийства бяха бизнес за милиони долари, който търпеше бурно развитие, главно благодарение на гарантираните от тъмната мрежа анонимност на преговорите и непроследимост на плащането с биткойни. Повечето покушения бяха свързани със застрахователни измами, провалени бизнес партньорства или неуспешни бракове, но причините никога не бяха проблем на човека, който изпълняваше поръчката.

„Без въпроси — помисли си убиецът. — Това е неписаният закон, който прави възможна моята работа“.

Беше приел днешната поръчка преди няколко дни. Неговият работодател му предложи сто и петдесет хиляди евро, за да варди край дома на някакъв стар равин и да е „на разположение“, в случай че се наложи да предприеме действия. В този случай „действия“ означаваше да проникне в дома на човека и да му инжектира калиев хлорид, което щеше да доведе до незабавна смърт от инфаркт на миокарда.

Равинът обаче неочаквано излезе от дома си посред нощ и взе автобус до долнопробен квартал. Убиецът го проследи и използва криптираната програма в смартфона си, за да осведоми своя работодател за развитието на събитията.

Почти незабавно получи отговор.

И започналата като обикновено наблюдение задача сега се превръщаше във фатална игра на котка и мишка сред барове в руини и сумрачни улички.

Задъхан и облян в пот, рави Йехуда Кьовеш вървеше по улица „Казинци“. Белите му дробове пламтяха и старческият му пикочен мехур направо щеше да се пръсне.

„Просто имам нужда от тоалетна и малко почивка“ — помисли си той, като спря сред навалицата пред „Симпла“ — един от най-големите и известни барове в руини. Клиентите му бяха разнородна смесица от възрасти и професии и никой не обърна внимание на стария равин.

„Ще се отбия за момент“ — реши той и тръгна към заведението.

Някога разкошна каменна къща с изящни балкони и високи прозорци, днес „Симпла“ представляваше полуразрушен скелет, покрит с графити. Когато мина през широкия портик на това някогашно великолепно градско жилище, Кьовеш спря пред врата, на която имаше надпис с шифровано послание: Egg-esh-Ay-ged-reh!

Трябваше му известно време, докато се сети, че това не е нищо друго освен фонетично изписване на унгарската дума „egészségedre“, която означаваше „наздраве“.

Просторният интериор го накара да зяпне. Запуснатата сграда беше построена около голям вътрешен двор, осеян със странни неща: диван, направен от вана, висящи във въздуха манекени, яхнали колела, изкорубен източногермански трабант, служещ като импровизирано място за сядане.

Високите стени на двора бяха украсени с графити, плакати от социалистическо време, класически скулптури и висящи растения, разливащи се над вътрешни балкони, претъпкани с клиенти, които се клатеха под звуците на дънещата музика. Миришеше на цигарен дим и бира. Млади двойки страстно се целуваха, без да се крият, докато други дискретно пушеха малки лули и пиеха палинка, популярна плодова ракия, произвеждана в Унгария.

Кьовеш винаги беше виждал ирония във факта, че макар и да са най-съвършеното Божие творение, в своята същност хората си остават животни и че поведението им до голяма степен е мотивирано от стремеж към плътски утехи. „Ние утешаваме тялото си с надеждата, че ще утешим и душата си“. Равинът отделяше много време да съветва хора, които прекаляваха с животинските съблазни на тялото, главно с храна и секс, и с разпространението на пристрастеността към интернет и евтините дизайнерски дроги работата му от ден на ден го изправяше пред все по-големи предизвикателства.

Единствената плътска утеха, от която се нуждаеше в момента той, беше тоалетна, затова се слиса, когато видя опашка от десет души. Не можеше да търпи, затова предпазливо се качи по стълбището на втория етаж, където го увериха, че щял да намери много други тоалетни. Залута се из лабиринта от някогашни дневни и спални, всяка с отделен бар или маси. Наложи се да попита един от барманите за тоалетната и мъжът посочи далечен вход, очевидно достъпен единствено по външния коридор над двора.

Старецът бързо се насочи натам, като се държеше за парапета. По пътя разсеяно надзърна надолу към кипящия двор, където море от младежи се клатеше под пулсиращия ритъм на музиката.

И тогава го видя.

В центъра на тълпата стоеше мъжът с бейзболната шапка и дънките и се взираше право в него. За миг погледите им се срещнаха. После брадатият с бързината на пантера се хвърли в действие, като разблъска посетителите и се втурна нагоре по стълбището.

Убиецът прескачаше стъпалата, като оглеждаше лицето на всеки, с когото се разминаваше. Добре познаваше бар „Симпла“ и бързо стигна до външния коридор, където беше стояла жертвата му.

Равина го нямаше.

„Не се разминах с тебе, което значи, че си някъде навътре в сградата“ — помисли си той.

Брадатият отправи поглед към сумрачния вход и се усмихна. Старецът сигурно се опитваше да се скрие точно там.

Вътре беше тясно и смърдеше на урина. В дъното на коридора имаше разкривена дървена врата.

Убиецът закрачи натам и удари с юмрук по вратата.

Тишина.

Той отново заблъска.

Басов глас изсумтя, че кабината е заета.

— Bocsásson meg! — весело се извини убиецът и се отдалечи, като нарочно тропаше с обувки. После безшумно се завъртя, върна се при вратата и долепи ухо до нея. Вътре чу равина отчаяно да шепне на унгарски.

— Някой иска да ме убие! Беше пред къщата ми! Сега ме е приклещил в бар „Симпла“ в Будапеща! Пратете помощ, моля ви!

Жертвата му очевидно се обаждаше на спешния телефон 112. Бавната реакция на повикванията беше злополучно известна, но убиецът нямаше време за губене.

Огледа се, за да се увери, че е сам, наклони мускулестото си рамо към вратата, отдръпна се назад и синхронизира атаката си с мощния тътен на музиката.

Старото резе поддаде още от първия опит и вратата се отвори широко. Убиецът влезе вътре, затвори я и се изправи пред жертвата си.

Мъжът се свиваше в ъгъла и изглеждаше колкото ужасен, толкова и объркан.

Брадатият дръпна телефона на равина от ръката му, прекъсна разговора и пусна джиесема в тоалетната.

— Кой… кой ви праща?! — заекна старецът.

— Най-хубавото на моята работа е, че няма как да го знам — отвърна убиецът.

Равинът дишаше тежко, беше се изпотил. Изведнъж започна да се задушава, притисна ръце към гърдите си и очите му се изцъклиха.

„А стига бе! — Убиецът се усмихна. — Сериозно ли получава инфаркт?“

Старецът се гърчеше на пода, давеше се и лицето му почервеняваше, докато очите му молеха за милост. Накрая се просна по лице върху мръсните плочки и продължи да трепери. Мехурът му се изпразни в панталоните му и по пода потече струя урина.

После равинът застина.

Убиецът приклекна и се заслуша. Жертвата му не дишаше.

Той се изправи и се захили.

— Ти направи задачата ми много по-лесна, отколкото очаквах.

Дробовете на рави Кьовеш щяха да се пръснат.

Току-що беше изнесъл невероятно представление.

На ръба да изгуби съзнание, той лежеше неподвижно и слушаше отдалечаващите се стъпки на убиеца. Вратата изскърца, после се затвори с изщракване.

Тишина.

Кьовеш се насили да изчака още няколко секунди, за да се увери, че брадатият се е отдалечил достатъчно и вече не може да го чуе. После, неспособен да издържи повече, издиша и жадно започна да поема живителни глътки въздух. Даже вонята в тоалетната и в гащите му му се струваше райско ухание.

Той бавно отвори очи, вдигна глава и замъгленото му от недостига на кислород зрение започна да се прояснява. За свое изумление равинът видя до затворената врата тъмна фигура.

Мъжът с бейзболната шапка му се усмихваше.

Кьовеш се вцепени. „Той изобщо не е излизал от тоалетната“.

Убиецът направи две широки крачки към него, стисна шията му като в менгеме и блъсна лицето му в пода.

— Може и да не дишаш, ама сърцето си не можеш да спреш — изръмжа брадатият и се засмя. — Не се бой, ще ти помогна.

След миг Кьовеш усети изгарящо пронизване отстрани във врата си. По гърлото и в черепа му сякаш потече огън. И този път сърцето го стегна наистина.

Посветил голяма част от живота си на загадките на Шамаим, обиталището на Бог и починалите праведници, рави Йехуда Кьовеш знаеше, че съвсем скоро ще научи всички отговори.