Произход

76.

Когато опелът наближи главния портал на Ескориал, принц Хулиан видя позната преграда от бели джипове и разбра, че Валдеспино не го е излъгал.

„Баща ми наистина е тук“.

Цялата лична охрана на краля от Гуардия Реал очевидно се беше пренесла в тази историческа кралска резиденция.

Щом дяконът спря колата, един агент с фенерче се приближи до прозореца, освети купето и смаяно отскочи, явно изненадан, че принцът и епископът пътуват с такава таратайка.

— Ваше височество! — възкликна мъжът и застана мирно. — Ваше преосвещенство! Очаквахме ви! — Огледа подозрително опела. — Къде е охраната ви?

— Наложи се да останат в двореца — отговори престолонаследникът. — Идваме да видим баща ми.

— Разбира се, разбира се! Бихте ли слезли от колата…

— Просто ни направете път и ще продължим с този автомобил — сопна се Валдеспино. — Предполагам, че негово величество е в манастирската болница, нали?

— Беше там. — Агентът се поколеба. — Но се боя, че вече го няма.

Епископът ахна ужасено.

По гърба на Хулиан полазиха ледени тръпки. „Баща ми е умрял?!“

— Не! Ъъъ… много се извинявам! — запелтечи агентът, сепнат от собствения си лош избор на думи. — Негово величество го няма — замина преди един час. Взе само персоналната си охрана.

Облекчението, което обзе Хулиан, се смени с объркване. „Напуснал е болницата?!“

— Това е нелепо! — викна Валдеспино. — Кралят ми нареди веднага да доведа принц Хулиан при него!

— Да, получихме изрично нареждане, ваше преосвещенство, и ако слезете от този опел, ще ви осигурим кола на Гуардия Реал.

Епископът и Хулиан се спогледаха озадачено и послушно слязоха. Агентът съобщи на дякона, че вече не се нуждаят от услугите му и трябва да се върне в двореца. Уплашеният младеж безмълвно изчезна в нощта, очевидно облекчен, че ролята му в тазвечерните странни събития е приключила.

Докато агентите прехвърляха принца и Валдеспино на задната седалка на един от джиповете, епископът ставаше все по-нервен.

— Къде е кралят? — попита той. — Къде ни водите?

— Изпълняваме личната заповед на негово величество — отвърна първият агент. — Кралят ни нареди да ви дадем кола, шофьор и това писмо. — Извади запечатан плик и го подаде през прозореца на престолонаследника.

„Писмо от баща ми? — Тази официалност смути Хулиан, особено когато забеляза, че пликът е запечатан с кралския восъчен печат. — Какви ги върши?“ Все повече се опасяваше, че кралят вече не е с всичкия си.

Счупи припряно печата, отвори плика и извади картичка с ръкописен текст. Бащиният му почерк не беше какъвто си го спомняше, но продължаваше да е достатъчно ясен. Докато четеше писмото, объркването му растеше с всяка следваща дума.

Когато свърши, Хулиан пъхна картичката обратно в плика, затвори очи и обмисли възможностите си. Всъщност нямаше никакъв избор, разбира се, така че нареди на шофьора:

— Карайте на север.

Докато се отдалечаваха от Ескориал, престолонаследникът усещаше, че Валдеспино го наблюдава.

— Какво пише баща ви? — попита епископът. — Къде отиваме?!

Хулиан въздъхна и се обърна към верния приятел на баща си.

— Вие самият го казахте преди малко — тъжно се усмихна принцът. — Баща ми още е крал. Ние го обичаме и изпълняваме всичките му заповеди.