Произход

66.

На осем километра северозападно от „Саграда Фамилия“ адмирал Авила гледаше през предното стъкло на юбера ширналите се отпред светлини на града, сияещи на черния фон на Балеарско море.

„Най-после в Барселона“ — помисли си възрастният морски офицер. Извади джиесема си и се обади на Регента, както беше обещал.

Регента отговори на първото иззвъняване.

— Къде сте, адмирал Авила?

— На няколко минути от града.

— Пристигате тъкмо навреме. Току-що получих обезпокоителна вест.

— Слушам ви.

— Вие успяхте да отсечете главата на змията. Както се опасявахме обаче, дългата опашка продължава опасно да се гърчи.

— С какво мога да бъда полезен? — попита Авила.

Регента му изложи желанията си, които го изненадаха. Не предполагаше, че тази нощ ще има още смърт, ала дори не си и помисли да възрази. „Аз съм прост войник“ — напомни си той.

— Тази мисия ще бъде опасна — продължи Регента. — Ако ви заловят, покажете ръката си на полицията и скоро ще ви освободят. Имаме влияние навсякъде.

— Нямам намерение да се оставя да ме заловят. — Адмиралът погледна татуировката си.

— Добре — със злокобно безжизнен глас отвърна Регента. — Ако всичко мине според плана, скоро и двамата ще са мъртви и с това ще се приключи.

Връзката прекъсна.

Във внезапно настъпилата тишина Авила отправи поглед към най-яркото сияние на хоризонта — ужасяващ рояк уродливи кули, осветени от строителни прожектори.

„«Саграда Фамилия» — помисли си той, отвратен от необикновения силует. — Храм на всичко нередно в нашата вяра“.

Прочутата барселонска катедрала, смяташе възрастният офицер, представляваше паметник на слабостта и моралния упадък — отстъпление пред либералния католицизъм, нагло извращение на хилядолетната вяра, превърната в опасен хибрид от култ към природата, псевдонаука и гностична ерес.

„В един храм на Христа пълзят гигантски гущери!“

Макар да се ужасяваше от глобалния разрив с традициите, той намираше упование в появата на нова група световни лидери, които явно споделяха неговите опасения и полагаха всички усилия да възстановят връзката с миналото. С постъпването си в Палмарската църква и особено след срещата с папа Инокентий XIV Авила живееше втори живот и виждаше трагедията си в съвсем нова светлина.

„Жена ми и детето ми паднаха жертви във войната, водена от силите на злото срещу Бог, срещу традицията. Към спасението водят много пътища, не само прошката“.

Преди пет дни, докато Авила спеше в скромния си апартамент, го събуди острото изпиукване на получен есемес.

— Полунощ е — измърмори той и сънено примижа към дисплея на джиесема, за да види кой му пише в този час.

Адмиралът разтърка очи и прочете съобщението.

„Да проверя банковата си сметка ли?“

Заподозрял някаква телемаркетна измама, той се намръщи, стана от леглото и отиде в кухнята да пие вода. Докато стоеше пред мивката, погледна към лаптопа си. Знаеше, че сигурно няма да успее да заспи, докато не провери.

Влезе в уебсайта на банката си, като очакваше да види жалкия си баланс — трохите, останали от военната му пенсия. Когато се появи информацията за сметката му обаче, адмиралът скочи на крака толкова рязко, че прекатури стола.

„Не е възможно!“

Затвори очи и погледна отново. После презареди екрана.

Цифрата си оставаше непроменена.

Той слепешком напипа мишката, скролна надолу до движенията по сметката си и смаяно установи, че преди час е получил анонимен превод от сто хиляди евро. Източникът не можеше да се проследи.

„Кой би могъл да е?!“

Внезапният звън на джиесема накара сърцето му да се разтупти още по-силно. Адмиралът грабна телефона и погледна дисплея.

Той продължи да се взира в екрана, после вдигна.

— Sí?

Отговори му мек глас:

— Добър вечер, господин адмирал. Предполагам, че сте видели подаръка, който ви пратих?

— Ъъъ… да — изпелтечи Авила. — Кой сте вие?

— Наричайте ме Регента — отвърна гласът. — Аз представлявам вашите братя, чедата на Църквата, на която вие принадлежите от две години. Вашите способности и вярност не останаха незабелязани, господин адмирал. Искаме да ви дадем възможност да служите на още по-висша цел. Негово светейшество ви предлага няколко мисии… задачи, пратени ви от Господ.

Авила се разсъни окончателно. Дланите му се потяха.

— Парите, които ви дадохме, са аванс за първата мисия — продължи Регента. — Ако решите да изпълните задачата, приемете я като шанс да докажете, че сте достоен да заемете място в нашите най-висши редици. — Замълча за миг. — Църквата ни се подчинява на строга йерархия, която е невидима за света. Смятаме, че вие ще сте ценен член на нейното ръководство.

Макар и развълнуван от перспективата за издигане, Авила се колебаеше.

— Каква е тази мисия? А ако реша да не я изпълня?

— Няма да последва никакво наказание и можете да задържите парите в замяна на вашата дискретност. Как ви звучи това предложение?

— Звучи ми доста опасно.

— Ние ви харесваме. Искаме да ви помогнем. И за да съм напълно откровен с вас, ще ви предупредя, че задачата, която ви възлага папата, е трудна. — Регента направи пауза. — И е възможно да се стигне до насилие.

Авила се напрегна. „Насилие ли?“

— Силите на злото крепнат от ден на ден, господин адмирал. Бог е във война, а на война падат жертви.

Пред очите му отново избухна ужасната бомба, която беше погубила семейството му. Той потрепери и пропъди мрачните спомени.

— Съжалявам, не знам дали ще мога да изпълня такава задача…

— Папата избра вас, господин адмирал — прошепна Регента. — Човекът, който е обект на тази мисия… е убиецът на вашето семейство.