Пророчеството

10

Гърция

Ножът беше сгъваем, автоматичен и при разтваряне острието се застопоряваше със скоба. Русият мъж обичаше да го заточва.

Както си седеше отвън на балкона, без да има какво да върши, освен да се припича на слънце, да пие узо и да наглежда пленницата, той с часове грижливо пилеше острието върху мокър брус. Ножът беше толкова остър, че можеше вечерта да го постави разтворен на масата с острието нагоре, да закрепи върху него банкнота и на другата сутрин да я намери разполовена от собствената й тежест.

И сега, докато се приближаваше към леглото, той извади ножа от джоба си и щракна копчето за отваряне. Зоуи изви очи настрани, за да го проследи, и извика приглушено от ужас със залепената си уста. Ръцете й бяха пристегнати с колани за голия дюшек. Пръстите й се свиха и задраскаха с нокти по него, докато се опитваше да се освободи.

Мъжът се подпря на ръба на леглото, наведе се над нея и й показа отблизо острието. Харесваше му миризмата на страх, която се излъчваше от тялото й.

— Как ти се струва, остър е, а? — Той прокара леко палец по острието, разрязвайки горния слой кожа. — Дори представа нямаш колко е остър. Но може би много скоро ще разбереш.

Той притисна ножа с плоската страна до бузата й и Зоуи си пое дълбоко въздух. В гърлото й се чу хрип.

— А сега ще сваля лепенката от устата ти, но да не си посмяла пак да пищиш! Искам да говориш. Искам всичко да си кажеш. Защото, ако се инатиш, ще ти извадя едното око. Ей така, с един замах!

Жената с тъмната коса беше застанала в другия край на стаята и наблюдаваше. Ръцете й бяха скръстени на гърдите, лицето й беше изопнато. Искаше да се намеси, но се овладя навреме.

Мъжът рязко отлепи тиксото от устата на Зоуи. Тя си пое няколко пъти дъх, преглътна и изскимтя от уплаха, когато мъжът прекара студеното острие на ножа по скулата й и описа кръг с него около очната орбита.

— Нищо не си спомням — каза тя.

— Спомняш си ти, спомняш си. Не ни лъжи!

— Кълна ви се, нищо не помня!

— Едно леко бодване с ножа — каза той, — и готово! Сладкото ти синьо оченце ще изхвръкне. Ти виждала ли си спукана очна ябълка? Прилича на сурово яйце. — Той се усмихна, подържа още няколко мига ножа, долепен до кожата й, после го отдръпна.

Зоуи се тресеше от ужас.

— Не знам какво да ви кажа — изхлипа тя. — Наистина не знам!

— Клийвър — каза той. — Помниш мистър Клийвър, нали? А спомняш ли си какво му причини?

Тя поклати силно глава.

— Къде е? — запита мъжът.

— Кое къде е?

— Къде е? — изрева той в лицето й.

— Не знам, по дяволите! — изкрещя на свой ред тя. — Не знам изобщо какво искате от мен! — Очите й гледаха диво, косата й лепнеше по мокрите от сълзи страни. — Повярвайте ми! Нищо не знам! Аз не съм човекът, който ви трябва! — Тя заплака още по-силно. — Пуснете ме! Няма да кажа на никого, обещавам ви!

Жената пристъпи напред и положи ръка върху рамото на мъжа.

— Трябва да говорим.

Лицето му придоби напрегнато изражение, докато очите му не се отделяха от момичето върху леглото.

Двамата излязоха от стаята и жената затвори вратата, за да не ги чува Зоуи.

— Така доникъде няма да стигнем — каза тя.

— Тя се преструва, Каплан! — прошепна яростно той.

— Не бъди толкова сигурен.

— Дай ми половин час насаме с тая кучка. Ще измъкна всичко, което знае.

— Как? Като й извадиш очите ли?

— Ти само ме остави с нея.

— Не че и досега я галим с перце де! Кое те кара да мислиш, че ще проговори?

— Ще я накарам. Ти само ми дай време.

Жената прехапа долната си устна и поклати глава.

— Тя не може да остане тук. Нямаме нужните условия. Ще я отведа.

— Първо ми дай десет минути насаме с нея.

— Отговорът е: не.

— Пет минути! Ще я накарам да проговори, повярвай ми.

— Ти гледаш само да си направиш удоволствието, Хъдсън.

— Върша си работата.

— Ами ако я убиеш? Тогава всички умираме.

— Няма да я убия. Знам какво правя, Каплан.

Тя изсумтя презрително.

— Така ли? Знаеш значи. А сега чуй какво ще ти кажа. Искам да прибереш този нож. Ако още веднъж го видя, ще ти пръсна черепа. Ясно ли се изразявам?

Мъжът замълча, като я гледаше намръщено.

— Там ще й измъкнат всичко — каза тя. — Имат си методи.