Пророчеството

53

Хеликоптерите бяха три — черни точки в небето, летящи във V-образна формация; приближаваха се с голяма скорост, грохотът от витлата им се усилваше с всяка минута.

Бен нареди на Айра да слезе веднага в мазето на къщата и да остане неотлъчно при Райли, докато всичко свърши. Айра се поколеба секунда-две, после се затича към къщата, докато Бен се отправи към тухления склад, където бе оставил браунинга, вече монтиран на двуногата му, върху един от прозорците на горния етаж. Залости вратата зад себе си, изкачи се по скърцащите стълби и зае позиция зад картечницата. На пода до него беше брезентовата му чанта, издута от пълнители за браунинга; вътре имаше и една резервна берета.

Хеликоптерите пристигнаха бързо и закръжиха над фермата; тътенът на витлата им беше оглушителен, въздушната струя поваляше високите треви и плашеше конете чак на пасището.

От скритата си огнева позиция в склада Бен наблюдаваше през мерника на картечницата как хеликоптерите се спускат, без да развалят формацията — един отпред и два отзад. От отворените странични врати на предния хеликоптер изскочиха мъже в черни дрехи и подобно на огромни паяци се плъзнаха по въжета към земята. Бяха шестима — по трима от всяка страна, с бронежилетки, предпазни очила и каски, въоръжени с автоматични карабини.

Дошло бе време Бен да се възползва от предимството си. То се заключаваше не толкова в браунинга — зареден и готов да покрие с картечен огън един обширен участък от двора; не толкова в годините на обучение в бойни условия или в натрупания опит. Бен притежаваше нещо повече — някакво вродено, неуловимо, неподлежащо на дефиниция качество, което му бе помогнало да стане това, което беше.

Той мразеше да убива. Но в същото време знаеше, че му се удава като на никой друг. От самото начало на военната му кариера инстинктът му бе подсказвал кога е верният момент да неутрализира противника и той се бе подчинявал, без много да му мисли. Атакуваше с всичко, което Бог му бе дал: бързина, агресия, изненада, сила на въздействието. Ако тези типове му бяха обявили война, той щеше да им даде такава война, каквато не бяха сънували. Дори да не излезеше жив от нея, те щяха да го запомнят.

Краката на шестимата десантници още не бяха докоснали земята, когато Бен свали предпазителя на браунинга и откри огън по хеликоптера над главите им. Целта му бяха резервоарите за гориво. Ако един оловен деветмилиметров куршум от пистолет беше безсилен да проникне в тях, .308-калибровите проектили на браунинга с остри върхове и медни ризи, изстреляни със скорост 900 в минута, разрязаха металния корпус както затоплен нож бучка масло. Резервоарите цъфнаха с остър писък на разкъсан метал и фибростъкло и хеликоптерът избухна в пламъци. Огненото кълбо обхвана мъжете с черни дрехи. Те нямаха никакъв шанс.

В тази игра нямаш право на милост към врага, защото и врагът няма милост към теб. Бен продължи да стреля в пламъците, браунингът подскачаше като пневматичен чук в ръцете му, в краката му се търкаляха гилзи, въздухът миришеше на кордит. Той видя горящи човешки фигури, които се мъчеха да се изправят, размахваха ръце, падаха обратно на земята, огненият ад ги поглъщаше.

Втора експлозия разцепи хеликоптера на две. Огромна огнена гъба се издигна към небето; изви се стълб от черен дим. По двора валяха горящи отломки.

Един извън строя.

Другите два хеликоптера се оттеглиха, пилотите им ги издигнаха стръвно нагоре, за да избягат от пламъците. Двете машини прелетяха с грохот над фермата и, една зад друга, описаха широка дъга във въздуха, след което отново снижиха и се насочиха към сградите. От страничните им врати наизлизаха мъже с черни униформи и вдигнати оръжия за стрелба.

Бен проследи с дулото на браунинга водещия хеликоптер. От нажежения затвор на картечницата рукнаха гилзи и затропаха по пода, докато откос след откос се забиваха в корпуса на хеликоптера. В носовата му част зейнаха безформени дупки, за миг на Бен му се стори, че във вътрешността избухна червен фонтан — имаше улучени хора. Плексигласовите стъкла се нацепиха под градушката от куршуми.

Изведнъж хеликоптерът зави под необичаен ъгъл, загуби височина и полетя с носа надолу. Равномерният пулс на роторните перки се замени с нестройно „виу-виу-виу“ и машината започна да се върти около оста си, вдигайки облаци прах. За миг изглеждаше, сякаш ще се забие в земята току пред къщата, но тогава върховете на перките закачиха покрива на стария краварник; трески и парчета гофрирана ламарина се разлетяха във въздуха.

Два извън строя.

Третият хеликоптер протътна над главата му; докато останалите живи от втория се изсипаха навън през вратата на краварника, вдигнали оръжията си за стрелба. Бен ги взе на мушка и с един откос от ляво на дясно ги повали на кървава купчина насред двора.

Дотук всичко беше твърде лесно.

Докато изведнъж стана трудно.

Съвременните дългоцевни оръжия са снабдени с дулни сенници, предназначени да скриват пламъка на изстрелите от очите на врага. Браунингът на Бен принадлежеше към много по-старо поколение, за което подобни аксесоари бяха непознати. Когато по стените на сградата около него заплющяха куршуми, той веднага се сети, че яркожълтите пламъци, излизащи от дулото на картечницата, бяха издали позицията му на пилота на третия хеликоптер. По главата му се посипаха парчета керемиди и трески от покривната конструкция. Прозорците се пръснаха на сол, във въздуха летяха отломки от тухлената зидария. Поне трима стрелци с автоматични карабини бяха взели на мушка укритието му.

Бен се претърколи по пода, стиснал в ръце големия браунинг, като влачеше след себе си брезентовата торба с мунициите. Вдигна оръжието право нагоре и изстреля през покрива един откос към корема на хеликоптера. По лицето му се посипаха парченца мазилка.

Машината зави рязко и се понесе към къщата. Бен скочи, преметна торбата през рамо, слезе тичешком по разнебитените дървени стъпала и се озова навън, под ослепителните слънчеви лъчи.

Намираше се в осеяното с отломки от разрушенията пространство между краварника и склада, където се бе крил. На трийсетина метра вляво се търкаляше изтърбушеният корпус на бракуван трактор. Петнайсет метра по-наблизо, покрай стените на сградите, се виждаха две безформени купчини, завити с брезент и заринати с отпадъци.

Вдясно, отвъд пространството между двете сгради, третият хеликоптер висеше почти неподвижно във въздуха над двора. Бен видя как шестима мъже се спуснаха по въжета от страничните му врати и стъпиха на земята. Той се притисна с гръб към стената на склада. Мъжете не го видяха и се пръснаха между стопанските постройки, като си даваха мълчаливо знаци с ръце.

Ала пилотът го бе забелязал. Машината наведе нос и се понесе стремително към него, набирайки скорост; върховете на ските й едва не заораха в земята.

Бен хукна в обратната посока, към прикритието на изтърбушения трактор. Докато минаваше покрай покритите с брезент купчини от двете страни, зад гърба му изтрещяха изстрели. Той се затича още по-бързо. Метна се зад трактора точно в момента, когато картечен откос вкопа диря от изровена пръст по следите му.

Вдигна картечницата. Хеликоптерът се носеше право към него, беше вече само на няколко метра, обвит във вихрушка от прахоляк, в пространството между двете завити с брезент купчини.

Точно където го искаше Бен.

Той откри огън. Не по хеликоптера, а по завитите купчини. Първо лявата, после дясната. Изпразни целия пълнител в тях, куршумите описаха широка дъга във въздуха. После Бен захвърли празната картечница и се просна на земята зад стария трактор.

Ослепителното огнено кълбо обгърна всичко наоколо.

Той бе открил бутилките с пропан-бутан в хамбара преди това — бяха резервни, за кухненската печка. Отстрани бе намерил няколко торби с десетсантиметрови пирони, които бе прикрепил за газовите бутилки с широк скоч, всяка завързана поотделно, докато Айра му бе държал бутилките. Скрити под мръсния брезент, те представляваха една огромна, самоделна осколочна бомба.

Имаше само един проблем: Бен не бе очаквал да се намира толкова близо до тях, когато избухнеха.

В затвореното пространство между сградите ефектът беше опустошителен. Мощната експлозия удари хеликоптера фронтално. Сякаш се бе забил в каменна стена. Ударната вълна го смачка и запокити назад като детска играчка. Прозорците му хлътнаха навътре, перките на ротора се нацепиха на парчета, после огненото кълбо от газовите бутилки стигна до тубите с нафта и бензин, които Бен бе заложил покрай стените и замаскирал отгоре с вехтории и отпадъци. Стена от пламъци обгърна хеликоптера и нахлу през отворените му странични врати. От корпуса изпаднаха горящи човешки тела, размахващи ръце, крещящи от болка, умиращи.

Бен притискаше лицето си към земята, докато огромното огнено кълбо премина над него. Горещата вълна опари гърба му и за един ужасяващ миг му се стори, че ще изгори жив. Но огненият дъх на пламъците се отдръпна и той с мъка се изправи.

Всичко наоколо беше в развалини. Разрушените постройки бяха обхванати от пламъци. Земята беше осеяна с трупове, във въздуха се носеше зловеща воня на горящо месо. От хеликоптера бе останал само пламтящ скелет.

Бен се подаде иззад трактора. Картечницата лежеше в прахоляка на няколко метра от него. Той изтича да я прибере и едва тогава забеляза, че парче шрапнел бе деформирало муфата, където цевта се свързваше със затвора. Бен изруга, измъкна пистолета от раницата си и изхвърли безполезните пълнители за браунинга.

Изведнъж бойците, които се бяха спуснали от третия хеликоптер — всичките шестима — се появиха на сцената, притичвайки между изтърбушения корпус на машината и близките постройки. Оръжията им бяха насочени напред, предпазните им очила отразяваха пламъците на пожара.

И тогава Бен разбра смразяващата истина: здравата го беше закъсал. От другата страна прииждаха още въоръжени мъже. Лицето на командира им беше разкривено в широка тържествуваща усмивка.

Джоунс.

Сигурно имаше и четвърти хеликоптер, с който Джоунс се бе приземил някъде зад дърветата, а първите три бяха само за отвличане на вниманието. Със себе си водеше петима бойци, всички с бойна екипировка, въоръжени с еднакви автоматични карабини М-16.

Общо дузина. С около триста и петдесет патрона в пълнителите, които дулата на пушките им бяха готови да изстрелят с голяма начална скорост — все по него. И той се бе хванал в капана им — по средата между двата отряда, далеч от всякакво що-годе надеждно прикритие.

— Пипнах ли те! — извика Джоунс. — Сега си сам!