Пророчеството

28

Бен излезе от апартамента си в преустроения навес за карети и се отправи към главната резиденция. Мей го посрещна усмихнато на вратата и приятелски го заговори, докато го въвеждаше в огромния вестибюл. Откъм салона за гости се чуваха гласовете на мис Вейл и на непознат мъж. Когато Бен влезе при тях, мъжът стана и пристъпи към него, за да се здрависат.

Беше около петдесет и пет годишен, с елегантен костюм, който изглеждаше шит в Италия. Сигурно играеше тенис или скуош, защото беше в добра физическа форма, ако не се смятаха двойната брадичка и лекото затлъстяване около кръста. На ръст беше колкото Бен, около метър и осемдесет. Косата му беше гъста и тъмна, сресана назад, може би боядисана, защото никъде не се виждаше бял косъм. Той се приближи, широко усмихнат и с протегната ръка.

— Клейтън, това е младежът, за когото ти говорих — обяви мис Вейл. После с блеснали очи и широк жест посочи Клийвър. — Бенедикт, за мен е удоволствие да ви представя моя скъп приятел Клейтън Клийвър. Или може би трябваше да кажа губернатор Клийвър?

Клийвър я озари с широка усмивка, разкривайки два реда ослепително бели зъби.

— Ако е рекъл Бог, Огъста. Ако е рекъл Бог. Все още е рано за това.

— Деветдесет процента от Джорджия е зад теб, Клейтън — каза тя. — Тъй че скоро ще стане.

Клийвър стисна ръката на Бен в сухата си корава длан и енергично я раздруса, сякаш беше любимият му брат, когото от години не бе виждал.

— За мен е голямо удоволствие, Бенедикт — каза той. Гласът му звучеше искрено. — Може да ти викам Бенедикт, нали?

— Аз също очаквах с нетърпение да се запозная с вас, мистър Клийвър — отвърна Бен.

— Моля те, просто Клейтън. Огъста ми каза, че си вярващ християнин. Това е прекрасно. Просто прекрасно.

В този момент влезе една прислужница с поднос с дребни хапки и с чаши мартини. Известно време разговаряха на незначителни теми — различията между английския климат и времето в Джорджия; забележителностите на Савана, които Бен задължително трябвало да види; после двамата го накараха да им разкаже за курса си по богословие в Оксфорд.

— Щом си последна година, сигурно си се насочил към някаква специалност — подхвърли Клийвър. — Имаш ли конкретни интереси, Бен?

— Всъщност, да — отвърна Бен, докато отпиваше от мартинито си. — Интересуват ме библейските пророчества.

Мис Вейл и Клийвър се спогледаха одобрително.

— Аз просто предчувствах, че нещо такова ще се случи — каза старата дама. — Ти не би могъл да попаднеш в по-подходяща компания, Бенедикт. Успя ли да…

— … да прегледам книгата на Клейтън ли? — довърши Бен въпроса й. — Цял следобед четох. Не можах да се откъсна от нея дори за миг.

— Благодаря ти, синко — обади се Клийвър. — Бих могъл да ти я надпиша, стига да искаш.

— Би било голяма чест за мен.

Икономът влезе тържествено и обяви, че вечерята е сервирана. Бен последва мис Вейл и Клийвър към пищно подредената трапезария. Масата беше дълга повече от пет метра; сребърните прибори блестяха под кристалния полилей. Мис Вейл зае мястото на домакинята в челото на масата, Бен бе поставен от дясната й страна като почетен гост, а Клийвър се настани точно срещу него. Прислужницата повдигна сребърния капак от една продълговата чиния в средата на масата.

— Пушената сьомга е от рибарника на мис Вейл — каза Клийвър. — Най-добрата в целия юг.

Започнаха да се хранят, отпивайки шампанско. Клийвър се държеше, сякаш си беше у дома.

— Та така, Бенедикт. Като стана дума за библейски пророчества…

— Питай го каквото ти дойде наум — подкани го мис Вейл. — Никой не познава Библията както Клейтън.

— За млад богослов, трудно би могъл да се родиш в по-подходящо време — каза Клийвър. — Моментът не е просто близо, моментът е сега.

— В книгата ви пише, че големите апокалиптични пророчества ще се сбъднат.

— Правилно си забелязал, Бенедикт — отвърна Клийвър. — Сам знаеш, че това ще се случи.

— Знам, че има различни тълкувания по въпроса от изследователите на Светото писание — каза Бен. — Например някои теолози твърдят, че „Откровение“ не е легитимна част от Новия завет.

Клийвър почервеня.

— Тълкувания, дрън-дрън! — Той хвърли виновен поглед към мис Вейл. — Извини ме за резкия тон, Огъста, но ми е писнало от самозванци. Ако питаш мен, тези хора просто не виждат по-далеч от носа си. — Клийвър стисна юмрук и удари по масата. — Виж знаците, Бенедикт. Правителства, законност, цели икономики, култури, светът отива към провал. Отвсякъде дебнат хаос и разруха. Точно както се казва в Светото писание. — Клийвър размаха показалец, за да подчертае думите си. — Всички признаци са налице. Време е да се приготвим, да разтворим сърцата си за спасителя Исус Христос, защото скоро ще настъпи краят на света. А какво правят разните му там „учени“ богослови? Въртят се в кръг, гонят опашките си, бръщолевят някакви си там тълкувания! Как се тълкува словото Божие? Какво има тук за тълкуване?! Защо просто не отпушат ушите си и не чуят какво им казва Господ Бог? — Клийвър млъкна и отпи глътка шампанско.

Изпълнението бе професионално изпипано. Клийвър беше превъзходен актьор с перфектен усет за драма и шоу, способен да се самонавива като телевизионен проповедник, а цялото представление бе предназначено изцяло за мис Вейл. По възхитения й поглед Бен разбираше, че е запленена от него. Тя нито за миг не се съмняваше, че човекът заслужава всеки цент от нейните сто милиона долара. За момент Бен се запита дали Клийвър вече е получил парите. Като нищо, отговори си сам той, ако се съдеше по самонадеяността му.

— Знаеш ли, Бенедикт — продължи Клийвър, — едно допитване от 2002 година сочи, че според шейсет процента от американците пророчествата на Йоан от „Откровение“ ще се сбъднат. Двайсет процента, тоест над петдесет милиона души, вярват, че ще станат живи свидетели. То може да се случи всеки един момент. Ние можем да си тръгнем оттук, да включим телевизора и да видим, че събитията вече се развиват. — Очите на Клийвър бяха вперени в Бен. Той забоде показалец в плота на масата. — Да си забелязал нещо странно тази пролет, Бенедикт?

— Растенията се разлистиха сякаш твърде рано.

— Именно. И то не само в Англия, ами и тук, при нас. Сезоните не са каквито бяха. Климатът е непредвидим. Земетресения и наводнения стават на места, където никога преди не ги е имало. На това му викат глобално затопляне. Аз го наричам глобално предупреждение. Пише го в „Откровение на свети Йоан“. Ще се случат катаклизми, които ще изравнят със земята цели градове. Слънцето ще изпепели всичко живо.

— Не забравяйте и гигантските градушки — подсказа Бен. — Едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.

— Явно си чел сериозно Библията — похвали го Клийвър. — Един талант е близо трийсет и три килограма. Или пък да вземем „поразата“. Едва ли е нужно да ти напомням, Бенедикт, за разните супербацили, които заплашват да ни изтребят, за появяването на птичия грип, на нелечимите нови щамове туберкулоза. — Той разпери ръце, за да придаде тежест на думите си. — Достатъчно е да отвориш „Ню Сайънтист“, и какво виждаш? Ята африкански скакалци в Южна Франция. Точно както пише в Библията. А кой знае какво ни дебне по-нататък! — Клийвър удари с юмрук по масата. — Кой знае ли? Аз ще ти кажа кой. Свети Йоан знае. А той ми казва всичко.

— Само като те слушам, Клейтън — обади се мис Вейл, — тръпки ме побиват…

— И това не е всичко! — продължи Клийвър. — На фона на целия този хаос Йоан е предвидил и единното световно правителство. Властта на Сатаната. И той ще направи, щото на всички — малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби — да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. — Клийвър се усмихна. — Познато ли ти звучи, Бенедикт?

— Тук е мъдростта — отвърна Бен. — Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест. „Откровение“, глава тринайсета, стих шестнайсети до осемнайсети.

Клийвър кимна.

— Ти си образован мъж. Ала дали разбираш какво идва да ни каже всичко това? Нещата вече се случват. Силите на злото са готови да ни завладеят. Единна световна валута. Тя вече съществува. Онова евро, дето си го измислиха. Кредитни карти. Ти ползваш ли кредитна карта?

— Не, не ползвам.

— Умно решение. Да вземем обаче баркодовете. Числото 666 фигурира в тях, то е навсякъде около нас. Разработват се дори още по-коварни технологии за проникване в човешкото съзнание, докато ние с теб седим тук и си говорим. — Клийвър протегна ръка и си досипа храна. — Или пък нестабилността в Близкия изток — продължи той. — И там признаците са налице. Библията беше предсказала, че богоизбраният народ на Израел ще получи своята Обетована земя. И ето, възстановяването на държавата Израел през 1948 г. е сигурен знак, че изживяваме последните дни преди Страшния съд. Ние сме свидетели как се разгръща Божият план. А сега сме готови и за следващата фаза.

— Която е?…

— Тъкмо нея разните изследователи на Библията пропускат в тълкуванията си. За да я достигнеш, трябва да се поровиш малко по-надълбоко. Това ще се случи в Израел. Защото Израел играе централна роля в библейските пророчества, той е арената, на която ще се развие главното действие. Та това, което действително ще се случи, и аз предполагам, че то ще стане в близките няколко години, е, че срещу свещения народ на Израел ще бъде нанесен военен удар. И тук не става дума за дребни престрелки през демаркационната линия на Западния бряг, за отделни самоубийствени атентати или за поредния дипломатически скандал, а за широкомащабна ядрена война.

— Откъде знаете всичко това?

— И ще се дигнеш против Моя народ, против Израиля, като черен облак, за да покриеш земята: това ще бъде в последните дни. — Клийвър се усмихна мрачно. — Извършител на нападението ще бъде сам Гог. Знаеш ли древното царство на Магога, сина на Яфет, в Персия? Това, което днес наричаме Иран? Там са хората, които ще изстрелят ракетите срещу Израел. Това ще задвижи поредица от събития и ще стане каквото има да става.

— Вие действително ли вярвате в това, което казва Библията? — попита Бен. — Че мюсюлманите ще обявят война на евреите?

— Няма никакво съмнение — отвърна Клийвър. — И резултатите от тази война ще бъдат ужасяващи. Ислямската атака срещу Израел ще хвърли света в катаклизма, предсказан в „Откровение на Йоан“.

— Тоест вие смятате, че унищожението на Израел е Божият промисъл?

— Бог няма да позволи Израел да бъде унищожен — отвърна Клийвър. — Онези могат да изстрелят колкото си искат ракети, но няма да засегнат и стръкче трева._ И в оня ден, кога дойде Гог против Израилевата земя, казва Господ Бог, Моят гняв ще пламне в Моята ярост._ Разбираш ли? Бог ще се намеси да защити Израел, а неговите врагове ще бъдат унищожени.

Бен се усмихна и не отговори.

— И тогава нещата наистина ще тръгнат, и няма да има спиране — продължи невъзмутимо Клийвър. — След тази опустошителна война светът ще постигне мирно споразумение, вероятно с посредничеството на европейски лидер. Някой с личен чар и харизма, който ще се представя за приятел на народа.

— Антихристът — подсказа Бен.

Клийвър кимна.

— Ездачът на бял кон. „Откровение“, глава шеста. Онзи, който идва да завладява, да сее разрушения и смърт на земята, да пороби всички ни. Синът на Сатаната. И, моля да ме извиниш, но ми се струва, че той може да се окаже англичанин. Дано да не съм те засегнал.

— Ни най-малко — каза Бен. — А пък на мен ми се струва, че се досещам кой може да бъде.

Клийвър се изхили гърлено.

Мис Вейл се намръщи.

— Момчета, с тези неща шега не бива.

— Права си, Огъста — каза Клийвър. — Защото от този момент нататък настъпва мрак. Силите на Антихриста ще завладеят света. Вече няма защо да се преструват, нали така? Просто ще се намесят и ще завземат цялата власт. Всеки, който дръзне да протестира, ще бъде убит. Това ще бъде началото на „голямата скръб“. Йоан ни я описва в „Откровение“. Градушка и пожари ще унищожат растителността на Земята. Морето ще се превърне в кръв. Навсякъде ще плъзнат отровни скакалци. Милиони хора ще загинат в страшни мъки. Вярващите ще бъдат подложени на безмилостни гонения, понеже антихристът ще се стреми към пълно господство. Ще последват седем години на ужасни, нечовешки страдания, в сравнение с които дори Холокостът ще бледнее.

— И ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес — каза Бен.

Клийвър кимна тържествено и погледна мис Вейл, която, пребледняла от страх, бе свела поглед надолу.

— Но не за всички — каза благо той. — Ние можем да се утешим, че както ни учи Библията, в един момент през голямата скръб вярващите ще се спасят от болката и мъченията.

— Завръщането на Исус — каза Бен. — Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом. После ние, останалите живи, ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

— Амин — прошепна мис Вейл.

Клийвър се усмихна на Бен.

— Радвам се, че носиш своя Господ Бог Исус Христос в сърцето си, Бенедикт. Би ми било болно да си мисля, че няма да получиш спасение. Никой няма да преживее голямата скръб.

— След това, като изтекат седемте години, Христос се връща, за да се изправи срещу врага в битката при Армагедон — каза Бен.

— Точно така — отвърна Клийвър. — И тогава започва златният век за християните, запазили своята вяра през онези мрачни времена. Те ще бъдат богато възнаградени.

След вечеря тримата се оттеглиха в салона, където върху сребърен поднос ги очакваха гарафа с бренди и кристални чаши. Мис Вейл се извини за момент и излезе от стаята.

— Интересна дискусия се получи, Клейтън — каза Бен, като се настани в едно от креслата с чаша бренди в ръка. — Но има и още нещо, за което бих желал да поговорим.

Клийвър разпери благосклонно ръце.

— Давай, синко.

— Всъщност бих желал да поговорим не за нещо, а за някого.

— А, така ли? И кой може да е този някой?

— Въпросният някой се казва Зоуи Бредбъри. — Докато изричаше името, Бен наблюдаваше внимателно лицето на Клийвър.

С видимо усилие на волята Клийвър успя — донякъде — да запази самообладание.

— Ъхъ… — промълви той и преглътна.

— Знаеш за кого говоря, нали?

— Чувал съм името — отвърна Клийвър, като разглеждаше внимателно ноктите си. — Приятелка на Огъста, ако правилно си спомням.

— Но не и твоя, доколкото мога да преценя.

Клийвър изгледа с неприязън Бен.

— Какво точно имаш предвид?

— Имам предвид двайсет и петте бона, които е получила от теб, и десетте милиона, които е поискала.

Няколко мига Клийвър остана като вцепенен.

— Ти знаеш това?

— Знам и за Скив Макклъски. Но си казах, че и ти можеш да запълниш някои празноти.

— Кой си ти всъщност?

— Някой, който търси отговори на въпросите си. И който възнамерява, така или иначе, да ги получи.

Клийвър въртеше чашата между пръстите си. Лицето му бе видимо пребледняло.

— Бих казал… Бенедикт, че това е тема, която е по-добре да обсъдим някъде другаде. На четири очи.

— Нямам нищо против — отвърна Бен. — Сигурен съм, че не би желал мис Вейл да чуе повече, отколкото е нужно. Доста си заложил на тази карта.

Клийвър не отговори.

— Но не си мисли, че ще се измъкнеш — продължи Бен. — Ще си кажеш всичко пред мен.

В този момент старата дама се върна в салона, следвана от прислужница със сребърен поднос, върху който имаше кана с кафе и три фини порцеланови чаши с чинийки. Тя се усмихна.

— Дойде ми една идея! — каза тя. — Дали нашият нов приятел не би желал да участва в турнира утре?

Клийвър се засмя притеснено.

— Огъста, не съм убеден, че Бенедикт е по тази част. Нали познаваш англичаните!

Мис Вейл примигна.

— Че в Англия да не би да не стрелят с пушки? — Тя изгледа намръщено Клийвър. — Клейтън, добре ли си? Имаш вид, сякаш си видял призрак!

— Нищо ми няма, скъпа, благодаря — каза Клийвър. — Може би леко попреядох.

— Какъв е този турнир? — попита Бен.

Клийвър се насилваше да запази самообладание пред мис Вейл.

— Просто малко спортно състезание, което провеждаме всяка година — произнесе със стегнато гърло той.

Мис Вейл се засмя.

— Малко, а? Не го слушай, Бенедикт, скромничи! Всяка година в имението на Клейтън се събират най-добрите стрелци с пушка от Джорджия, Алабама и Мисисипи. Кувертът е двайсет долара, а тази година очакваме над две хиляди души!

— Всичко отива за благотворителност, разбира се — намеси се Клийвър, като се мъчеше да се усмихне.

— Без съмнение — каза Бен.

— А тази година всички приходи ще бъдат преведени за издръжката на болницата, спонсорирана от фондация „Вейл“. Това е един от множеството проекти, които моята благотворителна фондация подкрепя — поясни мис Вейл, като срещна въпросителния поглед на Бен. — Подпомагаме бедни и семейства в неравностойно положение в Джорджия и Алабама, които не могат да си позволят здравни осигуровки. — Тя се усмихна тъжно. — Миналата година открихме ново крило за лечение на онкоболни деца. Такава добра работа вършат там, че ми се иска да го разширя. Та за тазгодишния турнир сме организирали и специална инициатива за спонсорство, която се надявам да събере доста долари за нуждаещите се.

— Явно вършите великолепна работа, мис Вейл — подхвърли Бен, без да отделя очи от Клийвър.

— Трябва непременно да дойдеш, Бенедикт! — каза тя. — Ще бъде страхотен ден.

Зачервен като рак, Клийвър прочисти нервно гърлото си.

— Но, Огъста, нали ти казах, може това да не е… по вкуса на Бенедикт…

— С удоволствие ще дойда — отвърна Бен.