Пророчеството

60

Еврейският квартал на Йерусалим

18:29 ч. местно време

Бен откри рушащата се жилищна сграда в края на тясна павирана уличка. Наоколо беше тихо. От един съседен вход се подаде жена с традиционна забрадка, но като го видя, се дръпна припряно назад във входа. Той погледна часовника си. Точно навреме.

Свери още веднъж адреса с бележника си и се шмугна в прохладната сянка на сградата. Стъпките му отекваха по каменния под и олющените стени, докато се изкачваше по стълбите и оглеждаше номерата по вратите.

Сградата не се отличаваше по нищо от стотиците подобни наоколо. Един таен агент на ЦРУ трябва да умее напълно да се слива с пейзажа, за да не буди подозрение сред мирните граждани. Понякога дори съпругата му остава в неведение за двойствения живот на мъжа си. Обикновено това са хора със скромен социален произход, които по никакъв начин не привличат вниманието на полицията. Ролята им е да събират маловажна информация, понякога да изпълняват куриерски функции или да подпомагат по-висшестоящи агенти при изпълнение на задачи на терена.

Бен се изправи пред апартамента, чийто номер си бе записал, и почука на вратата. Ослуша се. Отвътре не се чуваше никакъв звук. Погледна часовника си. Дошъл бе точно навреме за срещата. Почука отново.

Вратата се отвори. Мъжът, който се появи в рамката й, беше слаб и жилав, с ястребов нос, късо подстригана черна коса и гъста брада, небрежно облечен с джинси и бяла риза. Очите му бяха тъмни и гледаха вторачено.

— Мистър Хоуп?

Бен кимна.

— Моля, влезте — покани го с жест непознатият.

Бен го последва в дневната. Апартаментът беше малък и оскъдно мебелиран, стените бяха боядисани в бяло. Очевидно го бяха очаквали. Върху масата имаше тънка картонена папка, между кориците й се подаваха краищата на някакви документи. До нея беше поставен деветмилиметров пистолет „Хеклер & Кох“, с издърпан докрай назад плъзгач и зареден пълнител отстрани. На близкия стол беше подпряна разглобена снайперска пушка със заглушител и оптически мерник. Ако нещата опрат до престрелка между снайперисти, бе му казал Мърдок.

— От Калахан научих, че имате нещо за мен — започна Бен.

— Точно така — отвърна мъжът със загадъчна усмивка. — Нещо важно. Не желаете ли първо чаша кафе?

— Нямам време за кафе.

Мъжът отново се усмихна.

— Така е. Нямате време.

Движението беше светкавично и яростно. Преди да успее да реагира, Бен усети дъха на нападателя зад гърба си. Нещо проблесна за миг пред лицето му. Той инстинктивно вдигна нагоре ръце, за да се защити. Примката се вряза в пръстите му. Бен отчаяно се съпротивляваше, но нападателят беше много силен, металната жица се впиваше в плътта му, от усилието краката му се отлепиха от земята.

Брадатият се усмихна. Ръката му бавно посегна към пистолета на масата.

Бен се бореше за живота си. Мъжът усукваше примката и тя режеше гърлото му като трион. С крайчеца на окото си Бен видя как вратата се отвори и вътре влезе още един мъж. В ръката си държеше дълъг нож с извит край.

Бе попаднал в капан. Калахан му го бе заложил и сега Бен щеше да умре.

Но поне нямаше да се даде без бой. Той се хвърли на пода. Убиецът политна напред с него, примката се затегна още по-силно около гърлото му. Бен усещаше, че се задушава. Замахна с крак, стъпалото му описа широка дъга във въздуха. Успя да улучи удушвача в лицето. Изведнъж примката се разхлаби.

Междувременно мъжът с ножа пристъпи напред.

Бен се претърколи на пода и с тока на обувката си го ритна в коляното. Силата на удара беше такава, че усети как костта изхрущя. Мъжът с ножа изрева от болка и острието изтрака на пода.

Бен беше вече на крака. Сграбчи удушвача за косата и заби коляно в лицето му. Извърна се и с ръба на ръката си нанесе саблен удар в гърлото на другия, като смачка трахеята му. После отново насочи вниманието си към удушвача; умело прицеленият лакът изби предните му зъби и ги натика в гърлото. Онзи падна по гръб и Бен заби пета в шията му. От устата на мъжа бликна кървав фонтан.

В това време брадатият се суетеше с пистолета; той постави пълнителя и зареди патрон в цевта, после вдигна оръжието и стреля. Оглушителен гръм изпълни тясното помещение. Бен усети ударната вълна с кожата на лицето си, когато куршумът се заби в стената на по-малко от педя над главата му. Посипа се мазилка. Бен грабна някаква картина от стената и я хвърли по нападателя. Рамката улучи мъжа в ръката, с която държеше пистолета.

Стъклото се пръсна на парчета. Мъжът извика от болка и изпусна оръжието. Бен се хвърли върху него, като размахваше бясно юмруци. Мъжът се оказа бърз. Една желязна хватка около китката, едно рязко извиване на тялото и Бен полетя назад; стъклената масичка не издържа тежестта му и той се озова по гръб на пода. Мъжът се хвърли върху него, подпря се на коляно върху гръдния му кош и започна да го налага с юмруци, но Бен успя да го оттласне и го ритна с крак в слънчевия сплит. Мъжът падна по гръб, но мигновено скочи и отново се хвърли към него.

Схватката беше бърза и яростна; във въздуха се изви вихрушка от юмруци. Бен успя да улучи мъжа в гърлото и той политна назад, но успя да хване Бен за китката и го запрати с все сила към ъгловата библиотека. Рафтовете се сринаха отгоре му, затрупвайки го с лавина от книги и счупени стъкла. Бен сграбчи един тежък том с твърди корици и скочи.

Мъжът тичаше насреща му, сякаш нямаше сила на света, способна да го спре. Бен го чакаше, вдигнал книгата пред себе си, и заби острите й ръбове в лицето му. Кръв рукна от разбитите устни на мъжа. Последва удар с лакът, който попадна в лицева кост. Мъжът изрева; лицето му беше покрито с кръв. Падна на пода, а Бен се хвърли върху него. Хвана го за косата и заблъска главата му в пода.

Изведнъж мобилният телефон в джоба на Бен започна да вибрира. Това отклони вниманието му за част от секундата. Мъжът се възползва — извъртя се с животинска ловкост и се опита да се отскубне. Двамата се претърколиха, вкопчени в смъртна схватка. Ръката на мъжа, опипвайки слепешком наоколо, откри пистолета. Дулото се вдигна нагоре, малкото черно оченце срещна погледа на Бен. Той посегна да го отклони, пръстите му отчаяно се впиха в хладната стомана. Дулото се отмести встрани, схватката се превърна в чисто премерване на сили — кой в крайна сметка да овладее оръжието.

И тогава в опустошената стая отекна пистолетен изстрел.