Пророчеството

65

Монтана

10 ч. сутринта

Ден двайсети

Елегантното порше 959 се носеше устремно по планинското шосе, широките гуми държаха здраво асфалта, докато колата вземаше с бясна скорост завоите.

Когато видя повредения стар форд, запречил под ъгъл пътното платно с вдигнат капак на двигателя, шофьорът натисна спирачката и поршето закова на място със скърцане на гуми.

Бъд Ричмънд слезе от колата, галантно усмихнат на ослепителната червенокоса дама, която се суетеше с разстроен вид над двигателя с мерителната пръчка за маслото в ръка.

— Мога ли да помогна с нещо, госпожо?

— Да, сенаторе, можете — отвърна Бен Хоуп, като излезе иззад колата с вдигнат пистолет, който насочи в лицето на Ричмънд. Алекс мрачно затръшна капака на мотора.

— Какво означава това?! — попита троснато Ричмънд.

— Означава, че ще дойдете с нас да се поразходим с колата — отвърна Бен. — И да поговорим за Ървинг Слейтър.

След четирийсет минути сенаторът седеше с пепеляво лице на задната седалка на форда; току-що бе изслушал разказа на Бен за плана на Слейтър, а Алекс му бе пуснала да чуе записа, направен от Зоуи в килията.

— Не мога да повярвам на ушите си — каза Ричмънд с отслабнал глас.

— Вие сте основното действащо лице в плана — отбеляза Бен. — Слейтър през цялото време ви е използвал.

— Понякога наистина се държеше някак особено — каза Ричмънд. — Всичките тези тайнствени срещи в кабинката на лифта, все се чудех какво толкова имат да си казват…

— Е, сега знаете.

Ричмънд сви юмруци.

— Винаги съм го смятал за своенравен човек. Знаех, че няма особено високо мнение за мен, че ме нарича глупак зад гърба ми. Но никога не съм предполагал, че ще падне толкова ниско, че ще се замеси в такова… в такава мерзост. — Гласът на сенатора трепереше от гняв. — Боже милостиви, само като си помисля, че съм допуснал убийци сред най-доверените си хора. Слуги на Сатаната! — Той вдигна поглед към Бен. — Потресен съм. Какво да ви кажа? Слейтър трябва да бъде изправен пред правосъдието. — После се обърна към Алекс. — Вие уведомихте ли непосредствените си началници?

— Никой не знае нищо, освен нас двамата — отвърна тя.

Ричмънд прехапа устни.

— Калахан и Слейтър трябва да бъдат арестувани — каза той. — Оставете ме да се обадя на няколко телефона.

Бен поклати глава.

— Планът не е такъв — каза той.

Ричмънд се намръщи объркано.

— А какъв е? — попита той.

— Разкажете ми за този лифт.