Разрушителят на светове

Глава 11

Блейс последва по-големия си брат вътре в сградата. Те влязоха в малък, но доста дълъг мухлясал вход, с висящи по стените пощенски кутии. Зад една маса седеше възрастен портиер — лукс, малко странен за толкова запуснато и непредставително място. Той мълчаливо погледна Дахно, който не каза нищо. Те се познаваха, и явно това беше напълно достатъчно. Дахно се упъти към най-отдалечения от трите асансьора. Вратите му се отвориха и те влязоха в него.

Дискът, на който стъпиха се издигна по тръбата нагоре. Блейс внимателно се взираше в Дахно. Момчето бе учудено. Сградата, в която живееше брат му, както и евентуално вида на апартамента, който обитаваше, изобщо не бяха в стила му. То очакваше, че Дахно ще му обясни нещо, но той мълчеше. Асансьорът спря на последния етаж, вратите се отвориха и те се озоваха в малко фоайе, а на срещуположния му край имаше една-единствена врата.

Дахно извади ключа си. След като го допря до ключалката, вратата се плъзна настрани, и те влязоха в голяма стая, приличаща на гостна. Вътре имаше поне десетина удобно разположили се по креслата мъже, някои разговаряха помежду си, други четяха, а около всички тях имаше чаши с питиета.

В момента, в който вратата след влезлите се затвори, всички присъстващи бързо скочиха от местата си.

— И така, добро утро, господа вицепрезиденти — доброжелателно ги приветства Дахно. — По-скоро трябваше може би да кажа — кандидати за вицепрезиденти. Моля, седнете.

Те отново заеха местата си. Сега вече Блейс можеше да ги разгледа по-добре — едри, енергични, изключително добре облечени мъже. Костюмите им струваха много пари, и същевременно нямаха нищо общо с представата на Блейс за начина, по който вероятно се обличаха хората на тази планета. Никой от тях не беше по-млад от двадесет и по-стар от тридесет години. Също така никой не можеше да се мери на ръст с брат му, а той, както обикновено, изпълваше стаята.

— Това е брат ми Блейс — посочи го Дахно. — Искам всички добре да го видите.

Той съзнателно удължи паузата, и така придаде тежест на следващите си думи.

— Искам добре да го запомните — бавно продължи той, — за да можете винаги и навсякъде да го познаете. Той, разбира се, ще порасне, но независимо от това, вие трябва да сте в състояние веднага да можете да го разпознаете. Вие сте тези, които ще трябва да се грижат за него, господа бъдещи вицепрезиденти. Засега това е всичко, което ще ви кажа, но помнете, че сте длъжни да го защитавате дори и с цената на собствения си живот, по всяко време, навсякъде и във всяка една ситуация, където и да е той. — Дахно замълча и се усмихна. Гласът му омекна и даже зазвуча игриво. — Имайте предвид, че той е много по-ценен от всеки вас, та дори и от всичките, взети заедно. Така че искам винаги да сте до него, а когато ви заповядам да ми го доведете, очаквам да го направите моментално. Разбрано?

— Да, господин президент.

И сега си каза, че притежателите на тези стаи са прекалено немарливи. Имаше сума ти прах по ъглите и на первазите, което свидетелствуваше за рядко или небрежно почистване. Въобще, независимо от хубавата обстановка, стаите имаха твърде запуснат вид.

През това време Дахно влезе в още една много голяма стая с висок таван. Изглежда, това беше гимнастическият салон. На пода имаше постелки за упражнения, а от тавана висяха няколко въжета за катерене. В ъгъла на стаята се намираше плувен басейн, който се оказа достатъчно голям, въпреки че първоначално на Блейс му се стори малък, в сравнение с общата площ на залата.

— Тук моите студенти се упражняват. — Дахно вървеше напред, без да спира. — За целта наех няколко треньора по различните видове спорт.

Те преминаха през залата и се озоваха в помещение, което явно представляваше зала за лекции или голяма аудитория. И тук Дахно най-накрая спря.

— Тук най-вече — каза той, — ще се провежда твоето по-нататъшно обучение. Между преподавателите има и няколко екзотици. Това е много важно, защото когато моите хора станат истински вицепрезиденти, те ще заминат на други планети и там ще организират, вече като президенти свои собствени групи, и ще набират на свой ред вицепрезидентите си. Какво мислиш за всичко това, Блейс?

— А хората в първата стая — те от тази планета ли са? — поинтересува се Блейс.

— О, да, освен един или може би двама — отговори Дахно. — Но ти едва ли ще можеш да познаеш кой е оттук и кой — не. Освен това, аз лично съм ги подбирал. Но подробностите после. Най-важното, което трябва да усвоиш още сега е, че те се учат как да бъдат лидери. И един ден те ще могат да разпространяват по другите светове словото, моето слово. Сега разбра ли вече, Блейс?

— Донякъде — кимна Блейс.

Дахно се разкикоти.

— Ху-убаво. — После изведнъж гласът му стана необичайно сериозен. — Бих искал сам да проумееш всичко. Дръж си очите отворени и сам ще си направиш изводите в крайна сметка. Тепърва ще растеш — а това ни дава няколко години за размисъл.

Те се върнаха назад, преминавайки през всичките стаи, — хората в първата отново скочиха на крака при появата на Дахно, но той им махна с ръка да седнат, без да спре и за секунда, след което те пак се качиха на асансьора, за да слязат при колата.

— Сега вече — гласът на Дахно беше приветлив и дружелюбен, — ще отидем в моята къща. Мисля, че там ще ти хареса много повече, отколкото тук.

Той подкара колата към съседния квартал, който беше напълно различен. Там живееха само богатите. Колата се спусна в подземен гараж, откъдето взеха асансьор за няколко етажа и се озоваха във фоайето. Подът му бе застлан със скъп тъмносин килим, стените бяха почти закрити от щедро разцъфналите растения, с изключение на една от тях, на която имаше висок, тесен като в църква прозорец. От него се откриваше чудесна гледка към групичка зеленеещи се дървета — създаваше се умелата илюзия, че се намираш в гора, а не в града.

От фоайето през една врата, Блейс се озова в ярко осветения хол на апартамента — дневната светлина нахлуваше и през покрива. Цялата срещуположна на вратата стена на хола представляваше един огромен прозорец. Надясно се намираше нещо като зимна градина с множество растения и се дочуваха чуруликане на птички и ромон на вода — навярно ручейче или фонтанче.

Отляво се падаше голяма трапезария, в която спокойно можеха да се поберат дузина гости, а по-нататък се мяркаха и други врати — към съседните стаи. Подът беше покрит с тъмнозлатисти килими с необикновено мек и дълъг косъм, а по стените висяха картини с пейзажи.

Всичко много напомняше обстановката, в която живееха хората от Екзотичните светове. Блейс неведнъж бе виждал снимки, показващи живота от родния свят на майка си.

— Не е зле, нали? — попита го Дахно. — Сещаш ли се вече какво имах предвид, когато ти казах, че тук ще ти хареса повече?

Блейс моментално разбра какво всъщност имаше предвид брат му. Не ставаше дума само за свойствената на екзотичния начин на живот обстановка, а най-вече за това, че тук всичко беше безупречно чисто — стените, пода, тавана и изобщо всяка една повърхност. Всичко така сияеше и блестеше, като че ли току-що бяха почистили. Даже у Хенри не беше толкова чисто.

— Да, харесва ми — кимна Блейс. Той бе дошъл тук, предварително зле настроен към всичко, което брат му смяташе да му покаже. Но сега опасенията му отпаднаха. Ако този апартамент се явяваше отражение на истинските предпочитания на своя собственик, то Блейс очевидно беше преценил твърде несправедливо Дахно.

— Харесват ми стаите ти, Дахно — каза той на брат си.

Блейс усети на рамото си лекото докосване на огромната длан.

— Много ми е приятно да го чуя. — Гласът на Дахно отново стана сериозен. — А сега да тръгваме. Мисля, че едно хапване добре ще ни се отрази, още повече, че този път няма да е в заведение.

След това докосна пулта, вграден в една от стените в трапезарията. Тя се скри в пода, а зад нея се оказа малка автоматизирана кухня, която предлагаше всякакви блюда. Дахно избра сандвичи и синтетичен портокалов сок, напомнящ много този от Нова Земя — Блейс беше свикнал с него, когато живееше там. За себе си брат му си взе тъмна бира.

— Какво пък, дай да отпразнуваме семейната среща. — Дахно вдигна чаша. — Когато пораснеш, и двамата ще пием едно и също — това, което пия аз сега.

Когато се нахраниха, Дахно сложи мръсните съдове в специален отвор в стената, и те излязоха от апартамента.

— Сега ще отидем до офиса ми — каза Дахно, — но си вземи ключ, защото ще се наложи да прекараш още няколко дни тук.

Те слязоха обратно при колата. Блейс се чудеше какъв ли е източникът на доходите на Дахно, но твърде добре знаеше как реагира брат му дори и на най-лекия намек на тази тема. Пътьом той обмисля различни варианти, но както се оказа, никой от тях не отговаряше на надписа върху бронзовата табелка, украсяваща внушителната врата на офиса: „Дахно Аренс — съветник по инвестициите“.

Две от сътрудничките в офиса внимателно изучаваха нещо, силно приличащо на пакет документи.

— Нещо важно? — поинтересува се Дахно.

И двете отрицателно поклатиха глави. Следващото помещение, в което Дахно преведе Блейс, беше много по-голямо. В средата имаше един-единствен огромен дървен черен стол, а около него няколко доста удобни кресла.

— Какво ще кажеш сега, Блейс? — попита Дахно.

— Ти явно просперираш — отговори Блейс. — А какво значи „съветник по инвестициите“? Имам предвид — какво върши съветника по инвестициите?

Дахно се разсмя.

— Аз давам добри съвети на другите. И обикновено моите съвети наистина се оказват добри, въпреки че има и изключения. Те са горе-долу двадесет и пет на сто. В останалите случаи знам със сигурност, че не греша. А какво би направил ти, ако имаше такъв офис, Блейс?

Момчето обгърна с поглед огромното помещение, което по площ превъзхождаше цялата къща на Хенри с всичките му пристройки.

— Бих го превърнал в изследователски център — честно му отвърна Блейс.

Дахно се усмихна и кимна на брат си да го последва в другата стая, която се оказа истински информационен център.

— Сега предполагам разбираш, как осигурявам достоверността на своите препоръки и съвети — каза Дахно. — Отговорите на въпросите се крият тук. Може би ще разбереш най-накрая защо толкова се интересувам от теб, братленце.

Блейс се поколеба. Той беше заинтригуван и изпълнен с любопитство, но също така беше и сигурен, че брат му отлично разбира това и по тази причина не бърза да свали картите си.

Внезапно го разтърси прозрение. Дахно нарочно му предлагаше един наистина невероятно привлекателен начин на живот, с пълното съзнание за това, че поставя Блейс в ситуация, от която няма връщане назад… Но въпреки това любопитството взе връх.

— А какви са тези хора, които ползват съветите ти? — попита Блейс.

По лицето на Дахно се разля широка усмивка.

— Просто хора, оказали се в някакво затруднено положение — отговори той и погледна към часовника на стената. — Всъщност, тъкмо сега имам насрочена среща с едни от тях.