Разрушителят на светове

Глава 20

— Аз не гледам на тях така — каза Блейс.

— А аз мисля, че си е точно така — парира го Дахно, и изглежда, говореше съвсем сериозно, без да го поднася. — Ти също си осъзнал, че властта — това е да знаеш каквото трябва, а в случая новите ти зъби са белег за помъдряването — сдобил си се с мъдреци, братле.

— Както и да ги наричаш — произнесе Блейс, — те са на твое разположение.

— Прекрасно — отговори Дахно. — Добре дошъл на борда, мистър първи вицепрезидент. Ще намерим за какво да ви използваме. Но първо ми отговори на следния въпрос. Защо мислиш, че е опасно да продължавам с моите Кучета?

— Защото всяко заредено оръжие, което ти е подръка, в един момент може да се обърне срещу теб — поясни Блейс. — Ако това оръжие не е винаги до теб, трябва хубавичко да си помислиш, преди да го използваш. Спокойно може да се случи така, че да го грабнеш съвсем автоматически, а после горчиво да съжаляваш, че си го направил.

— Ти смяташ, че това е най-лошото, което може да ми се случи? — подсмихна се Дахно. — Че аз бих постъпил толкова безогледно?

— Аз казах само, че такава ситуация би била опасна за всеки, който не е подготвен — отвърна Блейс. — Нима когато си бил млад, не си използвал силата си, за да постигнеш нещо, без да се замисляш за последствията?

— Да — бавно промълви брат му, — но тогава наистина бях млад. Не мисля, че Кучетата биха представлявали опасност за когото и да било, ако аз не искам това. Но такова нещо въобще не влиза в плановете ми. Кучетата са създадени предимно, за да всяват страх, но не и да бъдат бойно оръжие. Доволен ли си сега?

— Да, мистър президент — отговори Блейс.

— Да спрем дотук, стига толкова — каза Дахно. — А сега ми кажи какво знаеш за политическия проект, в който мислиш, че участвувам?

— Само знам, че той наистина съществува — уточни Блейс. — Освен това съм почти сигурен, че е свързан с преговорите за построяването на още една геотермална станция, за да се осигури допълнителна енергия на планетата. Аз успях да определя това по начина, по който се изчислява орбитата на звезда, която се върти около някакво невидимо тяло — по ексцентрицитета на орбитата й. Опитвах се да намеря връзка между резултатите и фактите. Затова в момента разполагам само с едно предположение, но почиващо върху стабилна основа.

— А защо смяташ, че аз мога да повлияя върху решението на Палатата — да се строи или не?

— Защото това е един гигантски технически проект — да се стигне до нажеженото ядро на планетата и да се превърне топлината му в енергия, достатъчна да покрие нуждите на цялата й югозападна част. Доколкото мога да преценя, проблемът е в това, че планетата точно сега не може да си позволи подобни разходи, макар и отчаяно да се нуждае от такъв източник на енергия. Трябва да се наемат учени от Нютън, инженери от Касида, а това ще струва скъпо, да не говорим, че трябва да се плати и на правителствата на планетите, които ще ги осигурят. А това е доста за планета, съществуванието, на която зависи изцяло от самоиздръжката й. За да изплатят толкова голям кредит, Асоциация и Хармония ще трябва да експортират всичките си младежи, като наемни войници на други светове, но дори и тогава едва ли ще могат да го покрият. Освен това тези млади хора са нужни и тук.

— Изключая геостанцията, ти си напълно прав — тегли чертата Дахно. — Но още не си ми отговорил на въпроса: защо смяташ, че аз участвам в това?

— Защото много от клиентите ти са депутати в Палатата. Тъй като те са свързани пряко с това, естествено е и ти да си вътре. И няма да се учудя, ако се окаже, че даваш съвети и на двете страни по въпроса.

— Е, хубаво — меко произнесе Дахно. — Да предположим, че всичко това е вярно. Разбрах, че съм затънал доста дълбоко в неща, застрашаващи не само личната ми безопасност, но и безопасността на Другите. А не можете ли да бъдете малко по-конкретен, мистър вицепрезидент?

— Трябва ли? — Блейс сви рамене. — Няма спор, че ситуацията е опасна за теб. — Той замълча, гледайки брат си. — А не си ли се замислял, че това може да засяга и самия мен? — продължи Блейс. — Имам предвид, че мога да поема контрола над всичко, което става, а през това време ти ще можеш да се съсредоточиш над конкретните си задачи. А ако надуша непосредствена опасност, ще успея да те предупредя навреме и така ще преодолеем проблема.

Дахно бавно кимна.

— Знаеш ли, че има смисъл в това — каза той. — Аз постоянно съм ангажиран с нещо, а това силно ограничава кръгозора ми. Много добре, мистър вицепрезидент. Отсега нататък ще имате задължението да се оглеждате наоколо, докато аз се занимавам с моите неща — така никой няма да може да ни изненада. — Дахно се надигна от мястото си. — Аз всъщност се върнах тук, за да се преоблека и да заема мястото си на масата в ресторанта, но ще отидем да отбележим събитието другаде — този ресторант не става. Аз все пак ще ида да се преоблека и ние ще отидем да вечеряме някъде, както правехме, когато те взимах от фермата. Но дай да се отбием за малко до офиса — трябва да ти дам кода за достъп.

Дахно сдържа обещанието си, както винаги. Те прескочиха до офиса и Блейс получи достъп до секретните файлове. Искаше му се веднага да се захване с тях — чудеше се какво още има вътре и доколко предположенията му са близко до истината. Но Дахно му пречеше.

— Поласкан съм, че ми се доверяваш — каза той на брат си, — много съм поласкан.

— Трябва да си — кимна Дахно, — досега никой друг не бе успявал да се добере до тези файлове, и преди да се появиш ти тук, на Асоциация, даже и не мислех, че някой, освен мен е способен да го направи. — Той се завъртя. — Добре, а сега — вечеря. Знам едно добро място.

Мястото се оказа много подходящо за интимен разговор. Масите бяха разположени в малки стаички, така че дори от най-близката не се чуваше нито звук. Когато поднесоха виното, от което Блейс се отказа, а Дахно си пийна доста, брат му сподели немалко информация за самия себе си — във всеки случай много повече, отколкото Блейс очакваше.

Също като Блейс, първоначално и Дахно бе подхранвал надеждите на майка им. Тя парадирала с него пред познатите си, също както и с Блейс, а на свой ред това неимоверно повдигаше и собствения й престиж. Колко ли е необикновена майката на едно толкова талантливо дете! Но за разлика от Блейс, Дахно никога не се бе противопоставял открито на майка си. Той даваше вид, че й се подчинява напълно, а междувременно отделяше все повече време за себе си и своите работи — докато един ден тя не го хвана. След това отношението й към него рязко се промени. Дахно вече не беше неин любимец, пък и за дете-чудо вече беше твърде големичък. Нещата приключиха с това, че тя започна да го държи под ключ. На свой ред той се опита да избяга и тогава тя го бе изпратила при Хенри — с любезното съдействие на Езекил, естествено.

Когато пристигнал при Хенри, Дахно се бе постарал да му внуши, че мускулите, уменията и мозъка му ще бъдат от много по-голяма полза за фермата, ако им намери приложение в града. В крайна сметка чичото бе разрешил на Дахно да замине за града. Благодарение на вродения си талант да се сближава с хората и използвайки екзотическите методи, усвоени от майка им, брат му доста бързо бе станал важна фигура в деловите и политическите кръгове.

За учудване и всеобщо удоволствие на първоначалните си клиенти, неговите познания обхващаха почти всички проблеми на икономическото положение, както на Асоциация, така и на Хармония. Постепенно той бе започнал да включва в кръга на интересите си и положението по другите планети.

В последствие бе започнал да формира своята организация — Другите. В нея участвали хората, родени от смесените бракове на трите основни Отцепени култури — екзотици, квакери и дорсайци. Дахно бе успял да ги привлече, използвайки естествения стремеж на тези хора към обединение, защото те видимо се отличаваха от останалите, най-вече в интелектуално отношение. Най-силно Дахно се интересуваше от тези, които духом напомняха квакерите, и именно измежду тях бе започнал да си подбира кадрите си. Трябваха му хора, вярващи, у които би могъл да разпали вродената склонност към религиозен фанатизъм до фанатична отдаденост към собствените му намерения и планове. Освен това той подклаждаше у тях мисълта за едно достойно възнаграждение, като отплата за усилията им — след време те щяха да разполагат с власт и могъщество.

— Е, какво ще кажеш? — обърна се той към Блейс, завършвайки словоизлиянието си. — Не си ми казвал, дали ти харесва тук, в Екюмени?

Блейс беше трогнат — не само от разказа на Дахно за миналото му, колкото от топлото му и приятелско отношение към самия него. Блейс му отвръщаше със същото, но не забравяше, че брат му, също като майка им, бе способен да променя поведението си в зависимост от мястото и времето. Също като нея, Дахно признаваше и смяташе за меродавно само това, което мислеше и говореше в конкретния момент, а после можеше да твърди, че е вярно точно обратното. Независимо от всичко, по време на вечерята те се чувстваха по-близки от когато и да било.

Блейс реши да се възползва от благоприятната ситуация и да мине към по-конкретни неща. Той изложи съображенията си пред Дахно — беше ги обмислял от доста време.

— Ще ми трябва известно време да се запозная със секретните ти файлове. Но ако ситуацията позволява и ти мислиш, че това е добра идея, може би няма да е лошо да посетя всички планети, на които има филиали на организацията ти. Тогава ще разполагам с информация от първа ръка. Как именно се развиват те и доколко спазват общите директиви.

Дахно бавно кимна с глава.

— Добра идея. Самият аз не си падам много по междузвездните пътувания, а освен това тук съм затрупан от работа. Затова по-добре да остана и да „пазя масата“. Ще убием два заека с един куршум. Хем ще разбера дали те се отклоняват от това, което съм им внушил да правят, хем няма да се налага да се откъсвам от работата си.

На другия ден Блейс отвори секретните файлове и започна да работи върху тях. Всичко изглеждаше точно така, както бе предполагал. Те съдържаха имената и длъжностите на хората, които работеха за организацията. Блейс се запозна с пълния списък на участниците. Той не пропусна да погледне и информацията за някои подробности от отношенията на брат му с хората, на които даваше консултации, а най-вече на тези от тях, които бяха членове на Палатата.

Блейс откри и нещо интересно — брат му, съзнателно или не, се лъжеше, че е способен да контролира тези членове на Палатата, които ползваха консултациите му още преди да започне с организацията. В момента, ако се стигнеше до спорно гласуване, истинския контрол не беше в ръцете на брат му, а в тези на Петте Сестри, а Дахно нямаше влияние върху тях. Разбира се, това важеше тогава, когато те се изказваха и гласуваха едновременно.

Блейс търсеше следи и ги намери. Следи, които да потвърдят факта, че във филиалите на организацията на Дахно по другите планети работата не върви както трябва и те се отклоняват от предначертаните от него цели. Всъщност преки доказателства нямаше, но се намериха достатъчно убедителни косвени такива. Блейс разпечата всичко и остави материалите на брат си, без да му обяснява нищо.

Те се срещнаха пак, няколко дена след това, през едно слънчево зимно утро. Блейс седеше и чакаше, докато Дахно прегледа всичко. Когато свърши с четенето, брат му остави настрани листовете и погледна Блейс.

— Искал си да се запозная с това?

— Да — отвърна Блейс, — помислих си, че ще е по-добре сам да прочетеш това и сам да си направиш изводите.

— Правилно — кимна Дахно, — съвсем правилно. А ти стигна ли до някакви изводи?

— Не, разбира се, това е твоя работа.

— Виждам, че се разбираме отлично. — Дахно сърдито се усмихна. — Струва ми се, че инспекционната ти обиколка из нашите филиали по другите светове ще продължи твърде дълго. Точно сега е момента да ги посетиш. Разбира се, официалната версия е, че заминаваш, за да се запознаеш с новата си работа.

— То се подразбира — сви рамене Блейс.

— Но ако междувременно — продължи Дахно, — ти откриеш, че там се отклоняват от първоначалния план, веднага ще ми съобщиш.

— Мислех си да ти изпращам съобщения по всеки кораб, който пътува до Асоциация — отговори Блейс.

— Хубаво. — Дахно захлупи с огромната си ръка купчината листа. — Ако се налагат някакви промени, можеш да действаш от мое име.

— Би било чудесно — каза Блейс, — но само ако това е подплатено със съответния документ.

— Разбира се — съгласи се Дахно, — считай, че вече го имаш. Мисля, че вече няма причина и ще можеш да тръгнеш още с първия кораб?

— Наистина няма причини и вече съм подготвил списък на планетите по реда, по който искам да ги посетя — уточни Блейс. — Естествено, това няма да е най-краткия път, но… бих искал да дочакам първия кораб, заминаващ за Фрайланд. Ако искаш, да ти покажа този списък.

— Остави ми копие. — Дахно се надигна зад масата. — Добре, аз изчезвам — трябва да се видя с някои хора.