Разрушителят на светове

Глава 36

Един ден преди това, Блейс бе получил съобщение от Дахно от Старата Земя, в което се определяше датата на срещата — точно след две седмици междузвездно време — и също така беше посочено и мястото, където щеше да се проведе тя.

— Блейс е — представи се той, когато се свърза с офиса. От екрана го гледаше леко недоволното лице на Ара.

— Няма нужда да казвате кой е, Блейс Аренс — каза тя. — Добре, че звъннахте точно сега, тъкмо се канехме днес да си тръгнем по-рано.

— Тогава се радвам, че ви хванах — произнесе Блейс, — защото днес възникна една важна работа. Спешно е. Изпратете кодирано съобщение на всички вицепрезиденти от другите светове със следното съдържание — готова ли сте да записвате?

— Вече включих записващото устройство — отвърна Ара.

Блейс започна да диктува:

„Във връзка с въпроса, за който неотдавна ви информирах, вие трябва да бъдете на мястото на срещата не по-късно от дванадесет дни от датата на получаването на това съобщение. Мястото на срещата е: Старата Земя, хотел «Сянка» — който се намира в околностите на град Денвър в Северна Америка.

Блейс Аренс“

— Записахте ли, Ара?

— Да, Блейс Аренс.

— Много е важно тези съобщения да бъдат изпратени колкото се може по-бързо.

Блейс приключи с разговора, отново легна по гръб и се втренчи в тавана. Нямаше много време за мислене.

След известно време той отново беше на балкона — четвърт час преди Кучетата да пристигнат. Те дойдоха точно навреме. Бяха облечени в обикновени, градски дрехи. Поне тази част от препоръките му бяха изпълнили. Но за сметка на това, те се държаха така, все едно целият свят вече е техен.

Блейс ги наблюдава още малко, а после слезе от балкона и се запъти право към банкетната зала на хотела. Управителят го позна и го заведе до една от вече наредените маси. Човекът не скриваше удивлението си и се чудеше, защо Блейс не бе поръчал една голяма маса за цялата група със свето и звуконепроницаема бариера, която щеше да им осигури спокойствие и уединение?

Но независимо от всичко, Блейс настояваше именно на този вариант. Интересуваше го как ще реагират Кучетата на присъствието на останалите посетители. Той седна на едно от местата и започна да се вглежда във всеки от влизащите в залата Кучета. И затова въобще не се учуди, когато четирима от по-старшите Кучета влязоха и вкупом се насочиха към масата му.

По време на вечерята Блейс си говореше с тях, стараейки се междувременно да чуе и за какво си говорят останалите Кучета на съседните маси. След като виното поразвърза езиците им, гласовете също се повишиха — държаха се точно като войници пред уволнение.

Накрая разкошната вечеря свърши. Между Кучетата вече имаше доста пияни, въпреки че се опитваха да не го показват. Но нито един от тях не се издъни — никой не тръгна да вдига тост за Блейс, за Дахно или пък за организацията — тоест, не се случи нищо недопустимо, както и Блейс се надяваше.

Когато започнаха да се разотиват, някои от тях все пак дойдоха до масата на Блейс, за да му благодарят, но независимо от опасенията му, те не бяха много. Естествено, това привлече вниманието на околните към неговата маса, но като цяло вечерята имаше доста неофициален характер, което и целеше Блейс.

Накрая освободи и старшите, които все още бяха на масата му. Блейс беше убеден, че те няма да си тръгнат, преди самият той да стане от мястото си, дори и в залата да не останеше никой друг. След всичко това се прибра в стаята си, свърза се с пилота и му заповяда да подготви машината за излитане в пет сутринта, а после си легна в кревата и моментално заспа.

На следващия ден още в шест сутринта той позвъни на Нортън Броули и му заповяда веднага да дойде в офиса. Броули се появи точно след четиридесет минути, които му беше отпуснал Блейс, за да се приведе в приличен вид. Юристът изглеждаше доста недоволен, че са го измъкнали така ненадейно от кревата, но усещаше, че ситуацията вероятно е доста сериозна.

— Май рано сте станали, а, Блейс Аренс?

— Да, познахте — кимна Блейс, — но като се имат предвид обстоятелствата, хич не е рано.

— Сериозно ли е? — попита Броули.

— Да — отговори Блейс. — Вчера наблюдавах генералната репетиция на покушението над Маккей. Нивото на подготовка изобщо не се е променило. Имах възможността да проуча отблизо охранителната служба на Маккей, и сега съм напълно убеден, че всеки опит за покушение е предварително обречен на провал. Затова реших да отменя тази акция. Но може би някой ден, когато сме по-подготвени, пак ще опитаме.

— А Ахрам Моро? Той знае ли за това? — поинтересува се Броули.

— Не — поклати глава Блейс, — каня се да му кажа, но исках вие пръв да го разберете, в случай, че той ви позвъни днес.

— Ясно. — Лицето на Броули стана бяло като платно — дали от гняв или от изненада, Блейс не знаеше, — но гласът му все още беше спокоен.

— Дахно ми е оставил указания какво да правя в такива ситуации. — И Броули се надигна от мястото си. — Те са в една папка в колата, която е паркирана в подземния гараж. Почакайте, аз ей сега ще ги донеса.

Блейс го изгледа, присвил очи.

— Вие имате инструкции от Дахно, за които не сте ми казали нищо? И ми го казвате едва сега? — бавно процеди Блейс, без да сваля очи от Броули.

— Точно така — отвърна Броули, — сега се връщам. — Той излезе.

Блейс въздъхна и се отпусна назад в креслото. Разбира се, очакваше някой и друг подводен камък, но точно такова развитие на нещата — не.

След няколко минути Броули се върна, но не сам. Заедно с него в кабинета влязоха и двама яки младежи, не толкова високи като Блейс, но с телосложение на истински борци. Те застанаха от двете страни на Блейс.

— Блейс — Броули държеше папка в ръцете си, но не я отваряше, — сигурен ли сте, че няма да размислите върху решението си да отмените акцията на Кучетата?

— Абсолютно съм сигурен — рече Блейс и отмести креслото от масата, за да освободи колената и краката си.

Броули зарови в папката, но извади оттам не лист с инструкции, а импулсен пистолет, който насочи срещу Блейс. Разстоянието беше едва десетина фута.

— Не мърдайте — заповяда той, а после се обърна към помощниците си: — Хванете го, но без да оставяте следи. Ще го хвърлим от покрива.

Двамата биячи извадиха от джобовете си малки, но яки палки и се насочиха към креслото на Блейс, преграждайки пътя му от две страни. Блейс остана неподвижен, докато те не го наближиха съвсем. Той се държеше с две ръце за креслото. В един момент го изтласка изпод себе си и остана приклекнал, а после се завъртя така, че главата му сочеше към единия от нападателите, а краката му — към другия.

Много хора не се съобразяваха с дължината на ръцете на Блейс, да не говорим пък за краката му. Токовете му така халосаха единия от младежите, че той отлетя към стената, глухо се удари в нея и тихо се смъкна на пода.

През това време палката на втория изсвистя във въздуха там, където трябваше да бъде главата на Блейс, ако беше останал в креслото си.

Блейс още един път пъргаво се завъртя и „изстреля“ краката си в другата посока. Единият му крак изби палката от ръката на нападателя му, а другия попадна в слабините му — онзи мигновено се сви на две.

Всичко стана толкова бързо, че Броули успя да стреля едва след като и втория нападател падна. Но Блейс имаше късмет — Броули уцели креслото.

Блейс се претърколи изпод масата и хвърли попадналата му палка право в лицето на Броули. Онзи инстинктивно вдигна ръце, защитавайки се, но палката го цапардоса в дясното слепоочие и той отлетя към вратата. Блейс веднага скочи на крака, хвърли се към него и му изтръгна пистолета. Сърцето му биеше бясно. Броули, без да премигне, гледаше пистолета, който сега беше насочен към него.

— Не… — започна той.

Блейс натисна копчето и Броули рухна на пода. Очите му така и си останаха — отворени, а на лицето му беше замръзнал ужас. Блейс дълбоко въздъхна, гледайки го.

Нещо отвътре го караше да съжалява, но той беше наясно, че в дадения случай убийството беше неизбежно. Блейс се обърна към нападателите си, които тъкмо бяха дошли на себе си и се опитваха да се изправят на крака.

— Вие двамата — застанете от тази страна на масата. — Блейс им показа по-отдалечения от него ъгъл на масата, държейки ги на прицел. Те се приближиха към трупа на Броули, погледнаха го и отново се втренчиха в пистолета.

— Мисля, че най-добре е да го хвърлим някъде от някой покрив — рече Блейс. — Това, което той възнамеряваше да направи с мен, ще е добре и за него. Трябва да изглежда така, все едно се е качил за нещо на покрива рано тази сутрин и е паднал оттам — за предпочитане откъм странична уличка, където няма да открият тялото му поне няколко часа. А колкото по-късно го намерят, толкова по-добре — и за вас, и за мен. Предполагам, че ключовете от колата са у него. При всички случаи го занесете до колата и ще го откарате някъде, където има подходящ покрив — гледайте да са поне десет етажа.

Той ги гледа още няколко секунди.

— Да-а — продължи той, държейки пистолета все още насочен към тях, — аз все пак се надявам никога повече да не ви видя, но ако това стане, ще трябва да се оправям и с вас.

Те мълчаливо го погледнаха, после, без да кажат нищо, вдигнаха тялото на Броули и се изнесоха.

Като остана сам, Блейс отново седна до масата, опря лакти върху й и притисна чело към хладната й блестяща повърхност, стискайки силно с ръце главата си. Тресеше го. Друг изход от създалото се положение нямаше. А сега трябваше да се обади и да отмени покушението.

Той все още стискаше пистолета в ръка. Когато го остави на масата, забеляза, че ръцете му треперят. Ако онези двамата се върнеха, едва ли щеше да се справи с тях.

Блейс отново погледна към пистолета и тогава видя, че го е оставил върху някакво неотворено междупланетно съобщение, което явно беше пристигнало след разговора му с Ара. Беше от Старата Земя, което означаваше, че го е изпратил Дахно. Блейс взе плика и го отвори. Писмото беше кодирано, но той отдавна беше свикнал с тези неща и го прочете, все едно четеше обикновено писмо:

Той остави писмото и се хвана за телефона, за да се обади на Ахрам Моро.

— Блейс Аренс! — възкликна онзи. — Моите Кучета са ви много, много благодарни, тоест, извинете ме, вашите Кучета — вашите и на Дахно. Тази вечеря беше истински празник за тях.

— Радвам се, че им е харесало — произнесе Блейс, — защото имам някои неприятни новини за вас. Ще трябва да отложим за неопределено време работата, която бяхме планирали. Току-що получих известие от Дахно.

— О — каза Ахрам. После настъпи тишина, а след това той заговори отново, вече с по-жизнерадостен тон: — Да, те наистина ще бъдат малко разочаровани. Но не смятам, че това ще ги наскърби много, тъй като миналата вечер в известна степен е достатъчна компенсация.

— Петима от тях няма да останат разочаровани — уточни Блейс. — Знаете ли адреса на офиса ни в Екюмени?

— В Екюмени ли? Да, знам го.

— Хубаво. Тогава незабавно ми изпратете петима от най-добрите ви Кучета. Ще ги очаквам след три часа. Сега ми се налага да изляза, но след три часа ще се върна.

— След три часа ли, Блейс Аренс?

— Да, след три часа — потвърди Блейс. — А, и нека се приготвят за междузвездно пътуване — отиваме на друга планета.

— На друга планета? — като ехо повтори Ахрам, но в гласа му вече имаше нови нотки. — Как ли ще им завиждат останалите!

— Необходимо е те да бъдат тук след три часа. Наемете кола, самолет, изобщо всичко, каквото е необходимо, и им купете каквото ще им е нужно за пътуването. Всички разходи ще ви бъдат възстановени.

— Не се притеснявайте за това, Блейс Аренс. Имаме предостатъчно средства.

— Да се надяваме — изрече Блейс. — Те ще пътуват с мен.

— Ама и вие ли заминавате? — недоверчиво попита Ахрам.

— Да, за известно време — отвърна Блейс.

— Но тогава от кого ще получаваме заповеди, след като нито вие, нито Дахно няма да сте тук?

— За това ще ви съобщят допълнително от офиса — поясни Блейс, — а за останалото — действайте както обикновено. А сега — довиждане.

Той прекъсна връзката, без да дочака отговора на Ахрам. Блейс се надигна трудно, канейки се да тръгва, но изведнъж си спомни, че ще трябва да позвъни на още едно място. Обади се в агенцията, където си беше резервирал билет преди няколко дни. Дневната смяна още не беше дошла, и той предаде на нощния дежурен, че ще му трябват още пет места. Тази молба предизвика известно объркване, и накрая, след доста висене и чакане му отговориха — но не беше дежурният, а друг човек.

— Много съжалявам, Блейс Аренс — печално произнесе той, — но свободни места няма. Нямаме дори едно свободно място, да не говорим за пет.

— Какво, за пет хиляди междузвездни кредита — повтарям, междузвездни! — вие не можете да ми намерите още пет места?

— Аз… — Гласа пресекна. — Ще ви звънна след няколко минути, Блейс Аренс. Бихте ли ми дали номера си?

Блейс му даде номера на телефона в офиса. Не бяха минали и две минути и телефона отново иззвъня, и същият глас отпреди малко му съобщи с тържествуващ тон:

— Намерих ви пет допълнителни места, Блейс Аренс. Изглежда, че нещо не сме броили правилно — преди секунди открих, че все пак разполагаме с една свободна петместна каюта.

— Благодаря ви — каза Блейс.

— Няма за какво, Блейс Аренс, винаги сме готови да помогнем.

Блейс прекъсна връзката и горчиво се разсмя. Вече се канеше да се отправи към вкъщи, за да си събере багажа, когато погледа му попадна отново върху писмото от Дахно.

Той отново се разсмя, но горчивината вече го подразни, наложи си да се успокои и побърза да си тръгне.