Разрушителят на светове

Глава 18

Дахно дори не влезе, а само отвори входната врата, пусна Блейс да мине и изрече бързо.

— Много бързам.

Качвайки се с асансьора, Блейс продължаваше да мисли как да си спечели уважението на останалите. Той съвсем сериозно се бе заел с това, а освен това не се съмняваше, че рано или късно непременно ще се утвърди като техен главатар, и то — заслужено. Макар че съвсем не очакваше първия си конфликт толкова скоро.

Явно в тази ситуация се изискваше да се държи като екзотик: първо, да спечели приятелството на всеки един от тях, а после постепенно да наложи естественото си превъзходство над останалите — нямаше начин да не заеме лидерското място. Само че най-напред трябваше да си оправи отношенията с Иаков.

Неприязънта можеше да бъде реакция не само на онези, които са постъпили нечестно с вас, но се отнасяше също и за тези, с които вие сте постъпили по този начин. При второто, появата на неприязън естествено произтича от вашата собствена постъпка. Тоест, постъпката на Иаков донякъде можеше да обясни неприязънта му към Блейс.

Щом се озова на етажа с апартаментите, Блейс престана да размишлява за Иаков, джудото и другите студенти. Беше свикнал да отделя на всеки от проблемите си отделно място в паметта си и така лесно можеше да забравя за известно време съществуването им, за да свърши междувременно нещо друго.

Скитайки из стаите, той забеляза в една от тях купчина листове, струпани на едно бюро — оказа се, че това са фирмените бланки на брат му, използвани за писане на делова кореспонденция. Те приличаха на истинска хартия. Човек можеше да се сдобие с много от скъпите й видове, дори тук на новите светове.

Блейс взе сноп листа и седна на масата в трапезарията, обърна листата с чистата страна нагоре, взе химикалка и се замисли. Опитваше се да си спомни какво пишеше в писмата, които бе прегледал в офиса на Дахно.

Блейс не се бе родил с фотографска памет, но благодарение на собствените си усилия и начините за запаметяване, усвоени от учителите екзотици, по настояване на майка му, беше успял значително да развие способностите си за запомняне. По-нататък, използвайки самохипноза, той я усъвършенства още повече, така че при нужда да може да запечата в паметта си някаква картина и с най-малките подробности. Представи си мислено първото от прочетените писма и записа кода от букви и символи, от които то се състоеше. После веднага го изхвърли от паметта си и се зае по същия начин със следващото писмо. Всичко бяха двадесетина, и до едно бяха кодирани. Той започна да ги сравнява и да пресмята, колко често се повтаря всеки от символите, а също следеше и за повтарящи се групи символи — опитваше се да разгадае кода.

Скоро успя да се справи — беше най-обикновен търговски код. За по-малко от два часа успя да преведе всички писма на стандартния език „бейсик“, който се говореше на всеки от новите светове и който жителите на Старата Земя разбираха, но не говореха.

Реши да си направи почивка — приготви си сандвич, взе си чаша сок и се върна на масата, за да прегледа по-обстойно разшифрованите вече писма. Общото между тях беше, че са твърде лаконични и неразбираеми за Блейс, защото той не можеше да прецени, доколко информацията, съдържаща се вътре, може да е от значение за брат му. Можеше само да предполага. Например, първото писмо съдържаше следното:

Без съмнение, това представляваше извадка от борсов бюлетин, съставен на някоя от новите планети и изпратена тук. Блейс погледна левия горен край на писмото, там, където се изписваше подателя, беше закодирано „Нова Земя“. Но Блейс не намираше ни най-малка прилика между климата и условията за отглеждане на растенията на Нова Земя, която обикаляше около звездата Сириус А, и тукашните две планети, обикалящи около Епсилон Еридани.

Такова беше положението и с останалите писма — можеше да ги прочете, но не ги разбираше — те съдържаха само факти.

Но изведнъж една внезапна мисъл го порази и Блейс отново прегледа цялата пачка, отбелязвайки си наум само местата, откъдето бяха изпратени. Резултатът бе твърде интересен.

Нютън, Касида, Нова Земя, Фрайланд, Хармония, Санта Мария и Сета. Като прибавеше и Асоциация, където в момента живееше и където се намираше щабквартирата на брат му, излизаше, че Дахно поддържа връзки с осем от петнадесетте Нови свята.

Това беше неоспоримо свидетелство за властта на брат му — явно той контролираше много по-голяма организация, отколкото си мислеше Блейс. Вероятно групата студенти, с които се занимаваше в момента, далеч не беше първата по рода си. Сигурно предишните, завършили вече курса на обучение в школата на брат му, отдавна са се пръснали по другите светове.

Блейс реши, че за да си изясни с какво се занимава брат му, ще трябва да проведе допълнително разследване, а иначе казано — да се поразтършува наоколо. Той нямаше ключ от офиса му, имаше ключ само за етажа с апартаментите. Погледна гривната, подарък от Дахно, часът беше три и двадесет и седем минути. Ако Дахно не беше в офиса, със сигурност двете му секретарки все още се намираха там. Освен това самия Дахно му бе разрешил да работи в офиса.

Блейс се свърза с транспортната служба и след половин час автоматически програмираният оувъркар го докара пред вратата на нужното му здание.

Той влезе усмихнат в офиса, поздрави служителите, седящи по местата си, и се отправи към кабинета на брат си.

— След пет минути затваряме, Блейс Аренс — каза едната от секретарките — Ара.

Той спря, обърна се към нея и отново се усмихна.

— Разбира се, вие можете да си тръгвате, а аз ще почакам брат си в кабинета.

След това влезе и внимателно затвори вратата след себе си.

Всъщност, беше дошъл тук само заради информацията. Седна пред монитора, натисна бутона и започна да търси необходимите му данни.

Отне му известно време да ги намери — почти един час му трябваше, докато намери директорията, в която Дахно съхраняваше секретната информация. Освен нея имаше и друга, по-лесно достъпна, и оттам Блейс успя да извлече доста полезни неща.

За около три часа той успя да разбере, че Дахно контролира организация, която се наричаше „Другите“. Очевидно беше, че тя е възникнала спонтанно, като резултат от обединяването на хора, родили се от смесените бракове на основните представители на трите най-големи Отцепени култури — квакери, екзотици и дорсайци. Дахно се бе присъединил към тази организация, и заставайки начело, той я бе превърнал в мощно оръжие, служещо на бизнеса му.

После бе започнал да събира и обучава група след група, като тази, в състава, на която вече беше и Блейс. Като свършеха обучението си, те заминаваха за някоя от планетите на Новите светове, отсядаха в големите градове и там изграждаха свои собствени филиали, които на свой ред се стремяха да станат достатъчно силни, а освен това, бяха длъжни редовно да снабдяват Дахно с полезна информация.

Организацията поддържаше нещо като информационна мрежа от стария тип, горе-долу като тази, която използваха базите данни през осемнадесети и деветнадесетия век. По нещо тя приличаше и на шпионската мрежа, създадена по време на войните през двадесетия век. Но тази мрежа бе организирана къде-къде по-прецизно, отколкото който и да е от предишните й прототипи. Направлявана от желязната ръка на Дахно, тя му доставяше не богатства, а нещо много по-ценно — информация, и така осигуряваше на организацията, а в частност и на самия него, възможността да властва над тези светове.

Дахно винаги държеше една и съща реч пред всяка група, завършила обучението си. Богатството и властта се появяват в момента, когато се снабдиш с нужната ти информация. После допълваше, че информацията сама по себе си е напълно безполезна, ако не е обработена от нечий необикновен мозък — например такъв като неговия.

Да, наистина тази структура щеше да бъде напълно неработоспособна, ако с нея се захванеше някой, който нямаше способностите на брат му, помисли си Блейс. Дахно бе успял да създаде мрежа, чрез която оказваше влияние не само върху правителството на Асоциация, а и на правителствата на другите планети от Новите светове.

Блейс се сещаше само за един човек, с който можеше да сравни брат си — Донал Грейм. Преди сто години той бе обединил по мирен път Новите светове, като бе съставил неподражаема система за бартер на професионалисти — всяка планета щеше да се специализира в подготовката на професионалисти в различни области, и при необходимост щяха да се наемат или разменят такива. Като цяло тази система даваше възможност не само да се оцелее, но и да се осигури прогрес в социалната сфера.

Но май вече беше крайно време да се прибира в блока с апартаментите. Блейс приключи с разглеждането на материалите, отново извика кола под наем и напусна офиса.

Когато отново се върна в блока, на екрана на гривната се показа съобщение, че е време за обяд. Беше напълно възможно Дахно да мине да го вземе и заедно да отидат до любимия му ресторант.

Започна да вали. Блейс гледаше през прозореца на гостната мокрите от дъжда дървета и постепенно помръкващата дневна светлина. Той изчака, докато се стъмни, но Дахно така и не се появи. Тогава Блейс си приготви нещо в кухнята, хапна и уморен от събитията през деня, си легна. Подсъзнанието му щеше да продължи да работи, дори когато заспеше и щеше да продължи да сортира и анализира фактите, спестявайки му необходимостта да си блъска главата над тях през деня.

Спа тежко и непробудно. Когато се събуди, видя, че Дахно му бе оставил съобщение на екрана на видеофона, намиращ се до кревата му.

„Оставил съм ти ключ от офиса, за всеки случай — ще го намериш до видеофона.“

Блейс погледна — наистина там имаше ключ.

„Имаш няколко свободни часа, а в девет часа отиди на занятия с останалите и ги посещавай през останалите пет дни. Учебниците, които ще ти трябват, и четящото устройство са на масата в трапезарията. Дахно.“

Блейс взе душ, облече се, приготви си закуската и седна да яде в трапезарията, преглеждайки същевременно оставените от Дахно книги. Запозна се със съдържанието на повечето от тях, извика такси и отиде на занятия.

Сутринта беше отделена за самостоятелна работа в клас, като в книгите се описваха само тези светове, на които щяха да заминат след обучението си слушателите от съответната група. Според Блейс, само с четене курсистите едва ли щяха да получат всестранна подготовка, за да си вършат това, което се очакваше от тях. Наистина, по-късно той узна, че има още много други занятия по най-различни дисциплини, които се водеха от други преподаватели.

Тъкмо сутрешните занятия приключваха, и дойде един около шестдесетгодишен мъж с приятно лице, в което като че ли имаше нещо екзотическо, въпреки че Блейс можеше да се закълне, че едва ли онзи беше истински екзотик. По-вероятно беше да е от Другите — но независимо от произхода си той владееше голяма част от методите, използвани от екзотиците при работата им с хората.

По-специално това се отнасяше за екзотическите методи на убеждаване, тъй като именно тях екзотиците владееха до съвършенство, що се касаеше до хипнозата. Блейс беше чел някъде, а когато попита веднъж за това майка си, тя също потвърди — подобни способи за въздействие трябваше да се прилагат само в много крайни случаи, изключая автохипнозата, която се използваше предимно за улесняване на запомнянето.

Преподавателят се спря върху начините на привличане и задържане на вниманието на аудиторията, а после премина към начините за постигане на концентрация. Изведнъж той погледна от висотата на катедрата си Блейс и каза.

— Искате нещо да кажете ли, Блейс Аренс?

Блейс почувства погледите на всички присъстващи върху себе си. Но още не бе дошло времето да доказва способностите си или превъзходството си над останалите.

— Не… — произнесе той, давайки си вид, че мисли, — не, нищо.

— Ето, виждате ли — преподавателят отново се обърна към класа, — как успях да концентрирам вниманието ви върху Блейс Аренс. Ако например той и аз работехме заедно, то таланта на единия от нас да привлече вниманието на хората към партньора си би бил изключително ценен. Когато имате свободно време, помислете как бихте могли да използвате това.

Блейс беше силно заинтригуван. Думите на преподавателя послужиха не само да насочат вниманието на класа към Блейс. Всички трябваше добре да разберат и нещо друго. Той е учил по друг начин, не като останалите. Най-добре подготвените курсисти щяха да се замислят, колко от това, което те не знаят, е известно на Блейс?

А не беше ли това по заповед на самия Дахно, за да даде възможност на Блейс да направи първата си стъпка към спечелване на лидерското място? И към доказване на превъзходството си над останалите?

— От предните уроци вече знаете за хипнозата и автохипнозата — продължи преподавателят. — Да отбележим, че прилагането и на единия, и на другия метод започват със завладяване на вниманието, макар и собственото ви. После следва фокусирането на това внимание върху нещо. Това е много важно, особено ако работите с непознати, които непременно трябва да бъдат убедени да направят нещо — например, да ви кажат важна за вас информация, която иначе не биха споделили.

— Но вниманието на събеседниците си трябва да привличате с нещо приятно за тях. Естествено, можете да го направите, и ако кажете на мъжа или жената срещу себе си нещо неприятно. Или да се държите предизвикателно с тях.

Той замълча, а после отново погледна Блейс.

— Обаче — продължи той, — ако искате да постигнете резултат и човека да продължи да се държи добре с вас, въпреки че не ви се доверява напълно, то използването на хипнозата не е най-добрия метод.

Учителят говори на тази тема още петнадесетина минути, а Блейс развълнуван го слушаше, припомняйки си, че много от това, което слуша сега, вече му бе известно, много отдавна, наблюдавайки навремето майка си. Останалата част от урока беше посветена на демонстрация и опити, чрез практически занимания.

Преподавателят извикваше един от учениците и тихо започваше да му обяснява как да използва хипнозата, за да получи определена информация. След това закрепваше миниатюрен приемник за ухото на ученика и го инструктираше по телефона чрез него какви въпроси да задава на събеседника си.

Преподавателят им показа три варианта за довеждане на човек в състояние, което той наричаше „готовност за комуникация“. Той насочи вниманието на класа към факта, че всъщност нито един от събеседниците не беше напълно хипнотизиран, само им бе внушено, че говорещия с тях е техен съмишленик.

Следващите занятия водеше една жена, която запозна класа с особеностите в поведението на хората от планетите, където им предстоеше впоследствие да работят.

— Имайте предвид — каза тя, — че разликите в маниерите сами по себе си не означават непременно и големи разлики в поведението, но ако начина, по който вие се храните, говорите, стоите и други такива, съвпада с маниерите на хората, с които общувате, това подсъзнателно ги кара да мислят, че те и вие имате доста общи неща, и ви сближава още повече. — Тя направи пауза. — Въпреки че това невинаги е валидно, — продължи тя, — обикновено при делови срещи се оказва твърде съществено.

Настъпи време за обяд. Беше нещо средно между шведска маса и закусвалня на самообслужване — студентите сами си пълнеха чиниите и сядаха по трима или четирима около малки масички. Блейс огледа стаята, забеляза вчерашния си противник по джудо и беше донякъде учуден, забелязвайки, че едната му ръка виси на превръзка. Той бързо тръгна към него, тъй като Иаков трудно се оправяше с една ръка — да държи чинията си и да си сервира. Блейс му се усмихна, протегна ръка и му помогна, като придържаше чинията, докато онзи си слагаше храната вътре. Очакваше Иаков да реагира по всеки възможен начин, но определено бе учуден от топлата усмивка, с която другия прие помощта му. Хванал в ръце и двете чинии, Блейс се насочи към най-близката свободна маса.

— Какво се е случило с вас? — попита най-приятелски той, когато седнаха на масата. — Когато ви оставих вчера, ръката ви беше съвсем наред.

Иаков отново се усмихна, но този път — съкрушено.

— Това е наказание за греховете ми — непринудено отговори той, въпреки че в думите се долавяше сдържаност и сериозност, така характерни за квакерите. — Само съм се поразтегнал малко. Ще се оправя след два-три дена. Вчера, когато занятията свършиха, сенсеят ми предложи да остана и да потренираме малко двамата. И тогава ми показа колко е нечестно да използвам преимуществото си в схватка с по-неопитен боец. Аз отначало не разбрах защо той постъпи така с мен, но когато ми помагаше да се обличам, отбеляза, че в джудото, както и във всичко останало, трябва да се спазва добрия тон. Така че приеми извиненията ми за вчера.

— Няма нищо — сви рамене Блейс. После бързо съобрази, че това ново развитие на нещата му предоставяше много възможности, и като подбра момента, попита.

— Всичко това — веднага ли го разбрахте? И как точно?

— Сенсеят забелязва всичко, което се случва на занятията, трябваше да се сетя за това — търпеливо обясни Иаков. — Аз не трябваше да постъпвам така с вас, и той ми го напомни.

— Вие сте разбрали това от думите му за добрите обноски ли? — Блейс се опитваше да спечели време, и да прецени чутото. Така погледнато, цялата история едва ли можеше да е нагласена от Дахно.

— О, да — отговори Иаков, — на всяка цена трябва да запомним всичко, което той казва или прави. Има една подробност. Ако той не оцени добре работата ми в часовете по джудо, то колкото и да съм добър по останалите предмети, това няма да ми помогне. Ще бъда отчислен, а през това време останалите ще заминат по разпределение.

— Толкова много ли значи това за вас? — попита Блейс.

— Това е важно за всички нас. — Иаков го изгледа с известно учудване. — Нима брат ви не ви е говорил за това?

— Брат ми почти не ми говори. Това също е част от системата на подготовката ми.

— Никой от нас не иска да се откаже от шанса да гради бъдещето на Новите светове — изрече Иаков.

— А-ха — равнодушно откликна Блейс.

— Нима брат ви не ви е говорил и за това? Та нали това е нашето предназначение, на нас — Другите? Нашата цел е да дадем на обитаемите светове най-доброто, създадено от Отцепените култури, а освен всичко друго и правителство, състоящо се от най-достойните хора. Нали точно затова са необходими Отцепените култури — да ни дадат знанията, които сега изучаваме тук. Ние, Другите — които обединяваме качествата на представителите на няколко различни култури.

— Да, именно това е начинът, неизбежно е. — Блейс се опита да звучи ласкателно.

Иаков изглежда клъвна: той се наклони напред, и доверчиво заговори на събеседника си:

— Нито аз, нито вие ще доживеем да видим резултата от дейността на нашата организация. Но от това не следва, че не сме длъжни да помагаме това да стане. Но всичко се дължи само благодарение на вашия брат, който безусловно е гениален и прозорлив, и ни кара да се стремим към достигане на целта си.

— Да — кимна Блейс. — Дахно е роден лидер.

— Именно! — Очите на Иаков направо искряха. — За Другите той е точката, центърът, в който се стича цялата събрана информация. Нали, идеята е тази информация да ни даде възможност да си осигурим властта, без да проливаме ничия кръв, а после да поведем хората напред, издигайки постепенно нивото им до нашето.

— Много се радвам да чуя това — изрече Блейс. — Вече ви казах, ще останете учуден колко малко всъщност познавам брат си.