Разрушителят на светове

Глава 24

— А, Блейс Аренс! Добре дошли! За мен е чест да ви посрещна! — чу се глас някъде от най-ниското ниво на залата за посрещачи в космодрума на Касида. Притежателят му, нисичък кръгъл човечец, около четиридесетгодишен, с широко засияло в усмивка лице, горещо разтърси ръката на Блейс за поздрав. — Аз съм Химанди Месер. Нали правилно съм преценил, че сте очаквали да ме видите тук?

— Ами-и, изобщо… да, така е — отговори Блейс.

Той си бе кореспондирал известно време с Химанди и се бе опитвал по стила на писмата да отгатне какъв е неговия произход и кои са родителите му. Но така и не успя в това си начинание, а сега беше очевидно, че човекът се държи като истински екзотик.

— Наистина ли идвате направо от Фрайланд?! — възкликна Химанди, пускайки най-накрая ръката му. — Аз пък си мислех, че първо ще спрете на Нютън.

— Защо да го правя? — поинтересува се Блейс.

Химанди въздъхна дълбоко.

— О! Аз просто си помислих, че след като идвате толкова отдалече, то спокойно бихте могли да прекарате известно време на Нютън. Това е едно наистина изключително място…

— Не, грешите — отвърна Блейс, — и честно казано, вече ми дойде до гуша да повтарям, че пътуването ми не е с развлекателна цел. Всичките ми посещения имат изключително делови характер.

— Разбирам, разбирам… Естествено… — мърмореше Химанди, докато заедно с Блейс потъваха все по-навътре, в лабиринтите и терминалите на космодрума.

Междувременно Блейс се досети какво имаше предвид събеседника му, питайки го дали е посетил Нютън — задаването на този въпрос бе станало едва ли не втора природа за повечето от жителите на Касида.

Касида бе технологичен свят и тук се извършваше подготовка на тесни специалисти, които после започваха работа, а когато планетата имаше изгода, продаваше договорите им за определен срок от време на други планети, като Асоциация например. Там те участвуваха в изграждането на най-различни сложни технологични проекти.

Нютън представляваше света на учените — изследванията им се финансираха от средствата, отпуснати за патентоване на научни открития и изобретения. А на Касида всички тези изобретения можеха да се осъществят на практика, да станат реалност и след което спокойно и изгодно можеха да се продадат на другите планети, включително дори и на Старата Земя. Независимо обаче от няколкото века съвместно съществуване и обмен между тези два съседни свята, някои от учените на Нютън все още гледаха отвисоко жителите на Касида. От своя страна, касидианците се възприемаха като по-низши и се държаха като такива по отношение на Нютън.

Още преди заминаването си Блейс се бе запознал с устройството на правителствените органи и на двете планети. Върховен орган на Нютън беше Съветът на губернаторите, който се състоеше от дванадесет души. Съществуваше още и Палата на представителите, толкова многобройна, че успяваше да се събере само един път годишно — в един огромен подземен стадион. С много редки изключения, членовете й — предимно учени от висок ранг и с блестяща репутация — просто одобряваха решенията, приети от Съвета на губернаторите през изтеклата година.

На Касида също имаше двупалатна система на управление. Но тъй като количеството на членовете на долната палата беше само два пъти по-голямо от това на горната, дейността им практически не спираше през цялата година. Освен това, Касидианската долна палата имаше много повече възможности да се намесва в решенията на горната. Блейс си бе създал собствено мнение за Касида. Той смяташе, че реалната власт е съсредоточена най-вече в горната палата и следователно вниманието на организацията трябваше да се насочи именно към нея. А също така, отчитайки специфичната производствена ориентация на планетата, организацията трябваше да си създаде и връзки, чрез които да упражнява влиянието си върху бизнеса и търговията там.

Блейс хем слушаше, хем не слушаше какво му говори Химанди Месер. Но не щеш ли, човекът, ситнещ редом с него, изведнъж започна да му задава въпроси, и вече нямаше начин да продължи да го пренебрегва — трябваше да му отговори.

— … а какво ли бихте искали да направите най-напред? Да си починете? Да хапнете? Или може би да се отбием някъде за едно бързо похапване и междувременно да ми разкажете по-подробно за плановете си?

— Да, последното е добра идея — така и ще направим — съгласи се Блейс.

— Отлично, отлично! — каза Химанди, натискайки копчетата на гривната си. — Изпратих багажа ви в „Елизеум“ — там ще ви хареса, това е най-добрия ни хотел. А там, където ще се отбием сега, не е далече от хотела. Хайде да вървим.

Блейс го последва до паркинга, откъдето взеха колата на Химанди. Тя беше на магнитна възглавница. Такава кола спокойно можеше да си позволи и брат му Дахно, вместо много по-евтиния оувъркар, който притежаваше в момента, но така неминуемо би привлякъл излишно вниманието върху себе си. Блейс си помисли, че Химанди също не би трябвало да кара такава скъпа кола — по същите причини.

Но когато излязоха на автострадата, той забеляза, че повечето касидианци предпочитат именно този тип коли. Касида беше много по-богата планета, в сравнение с Асоциация, и колата на Месер въобще не се набиваше на очи.

Ресторантът, избран от Химанди, се намираше в хотел, съседен на „Елизеум“, в който Блейс вече имаше запазен апартамент. Уютната зала на ресторанта беше съвсем подходяща за преговори. Минавайки покрай различни групи хора, Блейс забеляза, че на няколко фута от тях изобщо не се чува за какво си говорят. Явно залата беше специално оборудвана със скрита звукопоглъщаща апаратура, а това в края на краищата следваше да се очаква от планета, наблягаща най-вече върху развитието на технологиите.

Те седнаха на една маса и си поръчаха питиета и ордьоври. Блейс си избра безалкохолна джинджифилова бира, а Химанди — нещо алкохолно, което пиеше със същото удоволствие, както и Дахно, макар и не в такива количества, каквито поглъщаше брат му.

— Моля ви, кажете ми — отново го попита Месер, — какво бихте искали да правите сега? Може би по-добре беше да ви оставя първо да си починете? А довечера или утре ще организираме обяд, на който ще ви запозная с най-уважаваните членове на Организацията ни тук. Или пък… искате ли да разгледате града?

— Мисля, че ще започна от горе надолу — каза Блейс. — Бих искал да посетя офиса ви, вашия кабинет и разбира се, информационния ви център.

— Ама разбира се! Разбира се! — възкликна Химанди. — Значи искате да видите файловете. Много добре. Предполагам, че ви интересуват най-вече секретните ни файлове?

В главата на Блейс прозвуча тревожен звън. Едва ли вестта за това, че той бе проверявал секретните файлове на Хамър бе стигнала до Месер по-рано от току-що пристигналия Блейс. Наистина, не трябваше да изключва и вероятността да му е съобщено с писмо, което да е пристигнало на Касида с някой по-ранен кораб от този, с който Блейс бе долетял. Но ако това беше вярно, излизаше, че Хамър лично е писал на Месер, а това беше практически невъзможно. Главите на отделните филиали на Организацията на различните планети нямаха навика да си кореспондират тайно, нито имаше причина да го правят. Ако все пак предложението на Месер беше искрено, навярно целеше отвличане на собственото му внимание от нещо друго.

— Искам да видя всичко — дружелюбно промълви Блейс. — Аз ни най-малко не съм изморен и ако нямате нищо против, като хапнем, предлагам да отидем направо в офиса ви. А?

— Да! Така и ще направим! — съгласи се Химанди.

Офисът на Месер по нищо не се отличаваше от този на Хамър или на Дахно. Химанди представи Блейс на служителите — тук те бяха само мъже — и после го заведе в кабинета си, който в сравнение с кабинетите на Хамър и Дахно изглеждаше много по-скромен и спартански, въпреки че беше посвоему елегантно обзаведен в източен стил.

После посетиха и информационния център.

— Какво да ви покажа най-напред? — попита Химанди.

— Мисля да прегледам всички файлове — отговори Блейс.

— Ако не е необходимо присъствието ми тук — каза Химанди, — с ваше разрешение, ще се оттегля в кабинета си, за да си върша работата.

— Присъствието ви не е задължително — отбеляза Блейс. — Но не се отдалечавайте много, все пак може да ми потрябвате. Вероятно ще имам някой и друг въпрос.

— Разбира се. — И Химанди излезе, старателно затваряйки вратата след себе си.

Блейс прегледа огромно количество не секретни файлове. Те не се различаваха особено от тези, които вече бе разглеждал при Дахно и Хамър, затова и не му отнеха много време. Даже ги прегледа много по-бързо, отколкото тогава, в началото. Той търсеше в тях най-вече отпратки към други файлове, които евентуално можеха да се окажат интересни.

Занимавайки се с такъв тип работа, Блейс всеки път изпитваше приятна възбуда. Можеше да се сравни с летене на неголяма височина, но с огромна скорост над добре познат терен. Трябваше да е нащрек, само за нещо ново и необичайно.

В конкретния случай го учуди това, че членовете на Организацията контактуваха предимно и най-вече с депутатите на долната палата. Блейс не можа да намери обяснение на това, защо те така неразумно, според него, ограничаваха контактите си, в съдържанието на файловете. Засега само си го отбеляза, за да може по-късно да го обмисли на спокойствие.

След по-малко от два часа той влезе в кабинета на Химанди. Щом го видя, вицепрезидентът се надигна от стола си.

— Е, как е? Нуждаете ли се от помощ?

— Не, благодаря ви — отговори Блейс. — Просто свърших с общите файлове и съм готов да прегледам и секретните.

Химанди недоверчиво го изгледа.

— Но… За толкова малко време вие едва ли бихте могли да го направите. Мислех даже, че ще ви трябват няколко дни, за да прегледате всички тези файлове, дори седмица.

— Бях споменал пред Хамър Мартин, ръководителят на организацията ни на Фрайланд, а сега ще го повторя и за вас. Аз чета извънредно бързо. Така че, да се върнем към секретните файлове…

— Да, разбира се — кимна Химанди и побърза да го заведе в информационния център.

Блейс стоеше и гледаше, как онзи набира кода за достъп. На екрана на монитора се появи надпис: „Съвършено секретно. Само за лица, имащи право на достъп“.

Месер се надигна от креслото, усмихвайки се.

— Ето, вече можете да прегледате и тези файлове, също като предишните. Само дето тези са много по-малки по обем.

— Благодаря. — Блейс се настани пред екрана. — Тъкмо няма да ми отнеме много време.

Без да се обръща повече, той чу как Химанди излезе от стаята. Започна да преглежда секретните файлове. Те бяха предимно досиета на хора от правителството, както и от търговските и военните среди, а също и на всички членове на местната организация на Другите. Навярно съставянето им бе отнело доста време, а бяха и изключително подробни, особено за хората, работещи под непосредственото ръководство на Химанди.

Но не това привлече вниманието на Блейс. Много по-интересен бе фактът, че откри файлове с информация, касаеща много политици от горната палата. Оттук следваше, че Химанди поддържа лични връзки с най-влиятелните членове на правителството, откъдето пък следваше, че за подчинените му оставаха само трохите.

Блейс набързо прегледа и останалите файлове, почина си малко и се запъти към кабинета на Химанди. Онзи все още стоеше зад бюрото си. Също като предния път, той скочи на крака с появата на Блейс.

— Ама вие наистина ли свършихте със секретните файлове? — недоверчиво попита Месер.

— Да — кимна Блейс. — Сега най-добре ще е да отида до хотела и да дремна малко. Дали бихте могли междувременно да ми осигурите пропуск за галерията за посетители и в двете ви палати?

— Никакъв проблем! — каза Химанди и двамата се запътиха към изхода на офиса.

Запазеният за Блейс апартамент в хотел „Елизеум“ беше твърде огромен и обзаведен с разточителен разкош — направо неприлично. Блейс си поръча лека вечеря, малко след като Химанди си тръгна. Вече се свечеряваше. Той наистина смяташе да направи точно това, което бе казал на Месер — да си легне, за да може усвоената за деня информация да се намести както трябва в главата му. Бе стигнал до извода, че докато спи, това се получава от само себе си.

Но изведнъж телефона иззвъня.

— Да, моля? — произнесе Блейс.

— Блейс Аренс? — попита непознат мъжки глас.

— Да, на телефона.

— Има съобщения за вас, междупланетна поща. Току-що ги получихме. Да ви ги донеса ли?

— Откъде са?

— На едното е написано „Асоциация“, а на другото „Сета“. Бихте ли желали да ги получите?

— Да — отвърна Блейс.