Рекетът

15

Не беше както си мислеше — да гледаш собствените си видения на екрана, да чуваш собствените си думи, произнесени от хора, които се преструват, че се интересуват от тях. В представите му при това събитие той и Максин седяха един до друг, горди от постигнатото — тя, изпълваща екрана с красотата и таланта си, той — с идеите, думите, артистичното си въображение.

Реалността обаче бе твърде различна. Както изглежда винаги се случваше напоследък. Седеше отпуснат на креслото и от цигарата в лявата му ръка нагоре се издигаше струйка дим. Къртни и Уорън бяха на канапето, а мебелите бяха преместени така, че от тях да се вижда екрана. А Максин? Единственото място, където Максин бе жива — екранът — вече не изглеждаше реално. И въпреки всичко, сега той бе единственото реално нещо.

Първият му филм. Окончателен монтаж, със звук, преди да бъде добавена музиката. В кухнята имаше бира и шампанско за след това. Другите гости и приятелите седяха или се бяха излегнали направо на пода и гледаха как Максин произнася неговите думи, как прави неговите предложения, как играе ролята, която той бе създал за нея.

На вратата се позвъни и Рей Уиър се обърна нататък. Влезе непознат мъж, който мълчаливо седна на пода. Уиър престана да мисли за него почти веднага. Този филм, колкото и да беше нереален, бе всичко, останало от Максин.

Искаше му се да спре лентата и да я погледа. Боже, колко бе красива! Предполагаше, че още я обича. Не, беше сигурен, че я обича, винаги щеше да я обича. Приживе тя бе негов приятел и негова муза. Тъкмо тя го отличаваше от търтеите, които също пишеха думи, измисляха епизоди и пиршества.

Е, филмът не беше точно първокласен. В началото човек трябва да прави компромиси, за да си спечели доверието на магнатите. Всички в бизнеса разбираха това.

По-раншните сцени, в които тя и Брайън — приятелят им, който играеше ролята на втория баща — почти го правеха, бяха заснети с вкус, както смяташе Рей, макар че Уорън бе положил сериозни усилия да изглежда, че наистина правят секс. Но Максин му бе обяснила, още тогава, след снимките през онзи ден, какви ракурси са използвали, за да изглеждат нещата истински, без… тя бе казала: „да се стигне до проникване“.

Но това трябваше да е само първият етап от една дълга кариера. Щяха да продължат — поредица филми на Рей Уиър, с Максин Уиър в главната роля…

Не бяха много стари, въпреки че Максин мислеше иначе. Мислеше иначе заради Ръсти Ингреъм — той я бе накарал да се съмнява, той бе предизвикал промяната в нея.

Рей Уиър се раздвижи. Филмът все още бе приковал вниманието на присъстващите в полутъмната стая. Брайън също беше там. Разбира се, без приятелка. Уорън бе прегърнал Къртни, монтажистката, която си бе свършила работата много добре. Копието беше качествено, професионално изпипано — и със сценарист Рей Уиър.

Не можеха да отделят очи от Максин, но вниманието им държеше тъкмо неговият разказ. Това не трябваше да се забравя.

Обърна се още малко и видя, че дошлият по средата на прожекцията бе застанал пред задната стена и, с ръце в джобовете, разглеждаше снимките на Максин. Може би беше поредното ченге, дошло да говори с него.

Боже, човече, помисли си, какво ще правиш със сряда вечерта?

Погледна към Къртни, видя, че накланя глава към Уорън и му шепне нещо. Кадърът на екрана замръзна — съвършеното тяло на Максин застинало във въздуха, при скок във водата. Без музика изглеждаше странно. Постепенно започна да долавя бръмченето на прожекционния апарат.

После някой запали осветлението, чуха се аплодисменти. Къртни го прегърна, дръпна го към Уорън. Брайън се поклони. Рей заръкопляска.

Къртни беше висока почти един и осемдесет. Носеше косата си късо подстригана, само на два сантиметра от черепа, на тила с дълга опашка, завързана с розова панделка.

— Твърде малко време е минало след смъртта на жена му, за да празнува, това имах предвид — каза Харди.

Тя издуха нагоре кълбо дим. Бяха на площадката на стълбите пред отворената врата на апартамента на Уиър. Харди държеше кутия бира и се подпираше на рамката на вратата. Във всекидневната, където гледаха филма, все още имаше хора, които се събираха на групи, разговаряха, после веднага пак се разделяха. Харди нямаше представа как се нарича тази дивотия, нито пък какво бе предназначението ѝ, защото най-дългите разговори едва ли превишаваха четирийсет секунди. Разбра, че няма да стигне доникъде, ако не предприеме нещо и отиде при Къртни в кухнята — защото беше красива и защото я бе видял да говори с Рей.

Беше облякла авиаторско яке, благодарение на което широките ѝ рамене изглеждаха още по-широки. Очите ѝ бяха изрисувани с много тъмен син грим, благодарение на който изглеждаха още по-хлътнали в млечнобялото ѝ лице. Харди си помисли, че на снимка то би изглеждало ръбесто и кокалесто, но в действителност костите бяха разположени където трябва.

— Кой празнува? — попита тя. — Наричаш това празник?

Харди погледна към всекидневната. Засвири музика — жив латиноамерикански ритъм, започваха танци.

— Но не е и панихида — отбеляза той. Стори му се, че няколко от танцуващите двойки се опитват да правят секс, без да се събличат.

— Това е ламбада — поясни Къртни. — Безобидно е.

Той допи бирата си.

Понякога предчувствията се оказваха губене на време и започваше да му се струва, че идването му тук бе точно това.

Погледа танцуващите още малко и отбеляза:

— Прилича на разгряване за секс.

— Зависи дали те бива — отвърна Къртни и го погледна право в очите, усмихната.

Той затвори вратата. Останаха сами на площадката. Музиката се чуваше по-тихо, настойчиво. Къртни направи крачка към него, улови с ръка врата му и го целуна по устата. Беше висока колкото него и ъгълът му се струваше необичаен, но целувката си я биваше и той не се противи, колкото си мислеше, че би се противила тя, ако бе започнал той. След миг Къртни отстъпи назад.

— Исках да направя точно това — отбеляза.

— Случвали са ми се и по-лоши неща — отвърна той.

— Искаш ли да опитаме пак?

Всъщност, не му налиташе. Е, може би само малко. Той обаче си спомни Франи, после Джейн, ламбадата, която се чуваше през затворената врата, и реши, че тези неща не са за него.

— Предпочитам да не го правим — призна той.

— Добре — кимна Къртни, дръпна за последен път от цигарата си, хвърли я и настъпи фаса. — Изглежда никога не познавам.

Това, Харди си даваше сметка, беше стандартната реакция на отблъснатата жена в Сан Франциско — изводът, че въпросният мъж е обратен.

— За протокола — каза Харди, — сексуалните ми предпочитания са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

Тя го погледна право в очите и лицето ѝ малко омекна. Макар и ръстът ѝ да продължаваше да го смущава.

— Тогава си женен.

— Ангажиран.

— И си верен?

Това донякъде го засегна, но реши да го пропусне покрай ушите си.

— След като няма да научи — продължи Къртни, — какъв е проблемът? Аз не казвам на Уорън. Той ме оставя на спокойствие. Освен за него, трябва да мисля и за кариерата си, а наистина го обичам. Само че не бива да бъркаме любовта със секса… не ги бъркай, защото ще объркаш и двете.

Преди няколко дни Харди би възразил, че не ги бърка, а че двете вървят ръка за ръка. Може би все още беше така, но преди да реши, трябваше да премисли някои неща.

— Дойдох тук заради Максин и Рей — поясни той.

— От полицията ли си?

— Не.

— Имал си нещо с Максин ли?

Този път той се засмя.

— Не както би го изтълкувала. С Ръсти Ингреъм.

— Приятел ли ти е?

— Защо с такъв тон? Толкова ли невероятно изглежда?

Тя го изгледа от горе до долу.

— Аха. Толкова.

Харди се замисли за миг.

— Той е мъртъв.

— Какво? — Явно се ужаси.

Разказа ѝ и замълча за момент, за да я остави да размисли.

— Вероятно ще обвинят не когото трябва — добави след малко. — Може да се окаже, че и аз имам вина за това.

— Приятел ли ти е?

— Не. Полицията задържа този човек. Той заплаши, че ще убие и мен.

Разказа ѝ защо, но поясни, че самият той отдавна няма нищо общо с полицията или прокуратурата.

— Какъв е проблемът тогава, ако го тикнат в затвора?

Харди долепи бирата до устните си, видя, че кутията е празна и седна на стъпалата. Къртни седна до него.

— Искам да съм сигурен, че е виновен. Днес видях този тип и останах с впечатлението, че не разбра какво му казах. Не знаеше, че Максин е била там.

— А защо дойде тук?

— Защото, ако този, когото пипнаха, не е виновен, излиза, че убиецът на приятеля ми е на свобода и никой не го търси.

— Може и да е жена.

Харди погледна празната кутия и я разклати. Празна. Вдигна очи към Къртни доста високо.

— Ще ми разкажеш ли за Рей?

Тя извади още една цигара и я запали.

— Какво има за разказване?

— Ревнив ли е, например?

Къртни издуха дима нагоре.

— Тази история го потресе, твърдя го.

— Максин и Ръсти?

Тя кимна.

— Не успя да смели случилото се. Нещата или свършват, или не, нали? Максин отиде да живее при другия тип, Ръсти, изнесе се… Какво си мислеше Рей? Но не можа да го приеме. Видя ли какъв храм ѝ е направил там, вътре? Всички тези снимки… струва ми се, че са всичките, които някога е правила… и продължават да стоят на стената, дори след смъртта ѝ. — Потрепери. — Струва ми се малко перверзно, не мислиш ли?

Харди не знаеше дали е перверзно, или не. Интересуваше го дали някога Рей бе споменавал, че смята да предприеме нещо във връзка с тази история. Да отиде и да я върне, например. Нещо подобно.

Къртни поклати глава.

— Най-напред трябваше да признае факта, а той точно това не искаше да направи. — Дръпна от цигарата, припомни си. — Докато монтирахме с Уорън, той идваше при нас всеки ден. В началото винаги се владееше. Питаше как върви работата, докъде сме стигнали, дъра-бъра. Когато се появеше кадър с Максин, направо оглупяваше.

— Оглупяваше ли?

— Водеше разговори с нея, сякаш тя беше там, спореше с нея, опитваше се да я убеди да се върне, искаше да се срещнат… Смахната работа. Най-накрая ни дойде много. Трябваше да завършим филма и работата наистина беше напрегната. Рей пристигна един ден, не знам, май беше миналата седмица, и Уорън направо го отряза. Каза му да върви по дяволите и да не се връща, докато не си реши проблема. Да отиде да поговори с нея, да разбере как стоят нещата, да се овладее.

Угаси фаса на стълбите.

— И после?

— Отиде си. Следващото нещо, което чухме, беше, че Максин е мъртва.

— Убита с пистолета на Рей.

Къртни се обърна рязко.

— Истина ли е това?

— Той твърди, че ѝ го е дал, когато се изнесла… за самозащита.

Тя се замисли, сякаш се бореше с нещо.

— Не бях чувала за това… И полицията не го е арестувала?

— Смятат, че има по-вероятен заподозрян, казах ти.

— В такъв случай трябва да е много вероятен.

— Чернокож, пуснат от затвора с изпитателен срок, който е заплашил да убие Ръсти. В жилището на Ръсти са намерени негови отпечатъци.

Къртни се замисли над това.

— Да, звучи убедително, наистина. Аз не смятах, че Ръсти би могъл да убие Максин. Според Уорън, би могъл, но аз… не знам.

— Тогава да проверим дали ще успеем да научим — предложи Харди.

Седяха на пода, след полунощ и това напомняше на Харди за колежа. От стереоуредбата свиреше тихо Ван Морисън. Онези с ламбадата вече си бяха отишли и бяха останали само Къртни, Уорън, Рей и той. Другите трима пушеха марихуана, което на него през последните години му се бе случвало много рядко. Каза им, че има проблеми с дробовете.

Седяха в ъгъла, на свещи. Уорън и Къртни бяха на възглавнички, а Харди и Рей направо на килима. След четвъртата бира Харди бе минал на вода и бе напълнил последната празна кутия поне пет-шест пъти.

Разговорът се въртеше около кинобизнеса — трета категория. Уорън бил намерил четирима или петима инвеститори и те дали 200 000 долара, които, по холивудски стандарти, не стигали за нищо, но все пак успели да направят четирийсет минути софт порно с Максин. Сценарият на Рей бил добър и можел да му осигури поне предварителни срещи с хора от „истинските“ студии в Холивуд. Уорън бе осигурил на себе си и Къртни хонорари като режисьор и монтажистка, а освен това за себе си и проценти от печалбата като продуцент — вероятно с това се обясняваха новите му дрехи, скъпия часовник и, както предполагаше Харди, ръката върху раменете на Къртни.

Разбра, че за тези хора не съществува друг свят — всичко се свеждаше до това дали става за филм или не.

Харди се изтегна на пода, Къртни сложи крака си върху неговия, като се постара жестът да изглежда неутрален.

— Защо вечно говорите за „филми“? — попита Харди. — Какво стана с доброто старо кино? Мислех, че филмът е това, което се слага в камерата.

Уорън го изгледа обидено.

— Не, филмът може да е видеолента, телевизия… Боже мили!

— Извинявай.

— Разликата е важна — обади се Рей.

— Естествено — кимна Харди. — Разбирам. Филмът е за видеолента. Лентата обаче е филмът, от който се прави филм. Истински филм. Като кино. — Къртни натисна крака му. — В камерата, искам да кажа.

Стори му се, че докосването го опиянява прекалено.

— За бога, мисля, че го схвана — възкликна Къртни.

Поредното парче свърши и след паузата започна да вие нисък, тъжен саксофон.

— Прилича на плач — обади се Рей.

— Можеш ли да я обвиниш?

— Коя? — Рей се надигна.

Уорън изсумтя.

— Коя друга?

— Ей, престани!

— Ти я уби, Рей — продължи Уорън. — Ти престани.

— Тя не е тук. — Рей изглеждаше доста друсан. — Какво, по дяволите, дрънкаш?

— Огледай се — каза Уорън. — Тя е тук повече от нас.

Саксофонът се извиси. Както и останалите, Харди също се загледа в множеството лица и пози на Максин Уиър. Беше странно. На светлината от свещите му се струваше, че тук-там някой клепач намига, че устните потрепват.

— Не съм аз — заяви Рей след малко.

Къртни се намести по-удобно.

— Не е той — обърна се тя към Уорън.

Уорън се размърда, за да свие нова цигара.

— Стига вече. Шината беше толкова прозрачна. Не бих пуснал такова нещо да влезе във филм.

— Кое е прозрачно? — попита Рей.

— Шината. Със същия успех би могъл да разкажеш на всички, че си ти.

Харди го наблюдаваше внимателно. Рей поклати глава. Уорън му подаде новата цигара и продължи:

— Всички знаеха, че тя вече нямаше нужда от шината. Да ѝ я сложиш… — Обърна се към Харди, за да обясни. — Цялата работа започна, заради онзи, другия, Ръсти, заради застраховката и катастрофата. — Пак се обърна към Уиър и добави: — Прекалено очевидно, Рей. Трябва да проявяваш повече интелигентност.

Харди се зачуди дали за Уорън смъртта на Максин е нещо като шега или репетиция за филмов епизод. Той я бе видял — мъртва, гола, с шината на врата и в това не бе забелязал нищо смешно или сексуално. Замълча.

— Не го е направил той — настоя Къртни. — Остави го на мира, Уорън.

— Бях тук цяла нощ — оправда се Рей.

— Не беше. Знам, защото аз самият бях тук цяла нощ. Седях на стълбите и пиех бира. Чаках те да се прибереш.

Харди видя, почти почувства, макар и да бе тъмно, как очите на Уиър зашариха наоколо.

— Сигурно съм бил заспал. Не помня.

— Според теб, нормално ли е да не помниш какво си правил в нощта, когато жена ти е била убита?

— Остави го, Уорън.

— За мен е — отвърна Рей. — Знам, че бях тук и толкова. Не съм излизал и го казах на полицаите.

— Полицаите са хванал и друг — каза Къртни на Уорън.

— В такъв случай те са се смахнали — отсече Уорън.

Всичко това бе казано с приятелски, небрежен тон.

Говореха тихо, подаваха си цигарата един на друг, като че ли не съществуваше реално. Харди слушаше мълчаливо. Впечатли го обаче фактът, че Рей, който твърдеше, че е обичал жена си — убита по най-жесток начин, кремацията трябваше да е на следващия ден — не изпитваше никаква тъга. Никаква.

Най-накрая се обади и той:

— Познавам типа, когото са хванали и твърдя, че не са се смахнали.

Уорън въздъхна и заразсъждава:

— Да, добре. Максин умира, Рей не е там, където казва, че е, слага на врата ѝ шината, за да покаже на приятелите си, че…

— Това са пълни глупости, Уорън. — Той махна пренебрежително с ръка.

— … за да покаже на приятелите си какъв мъж е, за да разберат, че не бива да се шегуваш с Рей Уиър, особено ако си негова собственост. Това е посланието.

Рей стана. Леко залиташе.

— А сега всеки си отива у дома — изръмжа той. Тонът вече не беше приятелски и небрежен.

Уорън не му обърна внимание.

— Като капак на всичко — продължи той, — Рей ще получи осемдесет и пет хилядарки застраховка, само за него, с които ще финансира следващия си филм. Вече ми спомена за това.

— Какво се опитваш да постигнеш, Уорън? Искаш да арестуват Рей ли?

— Какво? — Стресна се не на шега. — Кой ще го арестува?

Харди, изправен, изведнъж се оказа център на вниманието.

— Не аз, банда. Аз съм частно лице. Честна скаутска.

— По дяволите! — изруга Рей. — Писна ми. Уморен съм.

— Но ще получиш осемдесет и пет хиляди долара, нали? — попита Харди.

Рей сви рамене.

— Това не е тайна. Застраховката на Максин.

Уорън и Къртни също станаха. Харди отстъпи крачка назад и огледа триото.

— Ако не си сигурен — обърна се той към Уорън, — защо искаш да го натопиш?

Уорън се приближи до Рей и го прегърна през раменете. Усмихна се.

— Човек не може да натопи приятел. Аз и Рей сме приятели. Сега имаме и общ бизнес. Просто искам отношенията ни да са ясни.

— Не крия нищо! — Прозвуча като скимтене.

Уорън го погледна.

— Обичам те, човече, но не си честен с мен.

Рей отправи умолителен поглед към Къртни, която мушна ръце в джобовете си и тръсна глава.

— Хайде, Уорън — каза тя. — Ако крие нещо, то няма нищо общо с Максин. Хората имат право на своите тайни, нали?

— Да! Не мога ли да имам личен живот? Интимен живот?

— Разбира се, че можеш. Ако става дума за това обаче. Защо чисто и просто не ми кажеш истината?

Рей погледна обувките си.

— Добре. Не мога да кажа, че се гордея с това, но когато почука… не бях сам. Тук, при мен, имаше някой… жена.

Уорън отстъпи назад.

— Тогава какъв е проблемът? Не можеш ли да ми кажеш, че си бил с жена? Познавам ли я?

Рей поклати глава.

— Тя беше… — поколеба се. — Платих ѝ, за да дойде.

Къртни се намеси:

— Уорън, Рей има угризения заради това, не разбираш ли?

— Значи на теб е казал?

— За да му олекне.

Уорън прегърна Рей.

— Защо трябва да имаш угризения!? Ние сме приятели. Можеше да ми кажеш…

Рей сви рамене.

— След като Максин… и всичко останало…

Уорън говореше съвършено спокойно.

— Ей, изостави те тя, а не ти нея, забрави ли? Онази нощ не си знаел, че ще я убият.

— Да… Но се държах като истински глупак пред теб и Къртни, след като ме изостави и… Просто имах нужда от някого.

— Добре де, това е съвсем нормално. По-добре е да го знаем, вместо да си мислим, че си убиец. Убеден съм, че полицията вече ти е хвърлила око.

— Казах на полицаите. И на Къртни. Просто не исках да се разчуе. А сега наистина трябва да поспя малко. Утре ме чака тежък ден.

Харди все още не усещаше никакъв топъл полъх от отоплителната система на джипа, макар че до къщата на Франи му оставаха само няколко пресечки. Питаше се дали луксозните коли се затоплят по-бързо. После му мина през ума, че хората, които купуват автомобили с висока проходимост и подвижен покрив, както бе направил той, общо взето не обръщат особено внимание на температурата.

Рей Уиър лъжеше. Не беше казал на полицията, че има алиби. Точно обратното. Всъщност, ако Луис Бейкър успееше по някакъв начин да се измъкне, Рей Уиър щеше да е следващият в списъка на кандидат-убийците. Особено сега, когато застраховката бе излязла наяве. Болезнена ревност, значителна сума пари, да не говорим, че убийството бе извършено с неговия пистолет. Уорън беше прав по отношение на приятеля си. Ако нямаше алиби, Рей Уиър просто трябваше да бъде арестуван.

И Харди чувстваше с костите си, че алибито му е фалшиво. Къртни му вярваше, но хората са склонни да вярват, когато им се довериш, особено ако им кажеш неща, които не говорят добре за теб, поне привидно. Тъкмо по тази причина умните хора — а Рей Уиър несъмнено бе умен — често споделяха с околните купища интимни лъжи.

Номерът бе ефективен и в този случай бе станал причина Къртни да подкрепи Рей. Освен всичко останало, тя беше и предубедена. Харди се питаше дали изобщо е настояла пред Рей да ѝ каже с кого и къде е бил. Предполагаше, че не. Фактът, че се е „открил“ пред нея, ѝ се е сторил достатъчен. Подробностите са ѝ се видели маловажни. Рей имал угризения, че е спал с друга жена, че е изневерил на обекта на чувствата си, при това в нощта, когато Максин е била убита, както се оказало… Просто имал нужда да открие душата си пред някого, в случая добрата приятелка Къртни, защото терзанията не му давали покой, не го оставяли намира. О, да, разбира се!

Харди паркира на отсрещния тротоар, срещу Франи и обърна предните колела към бордюра — за по-сигурно на силно наклонената улица. Остана на мястото си. Трепереше от студ и мушна длани под мишниците си. Зачуди се дали парите от застраховката не биха заинтригували Глицки отново…

Но защо? Защо не се радваше, че Луис Бейкър е на сигурно място? Нали това беше целта му? Не трябваше ли да се върне у дома си, да продължи да ходи на работа в бара и да продължи живота си оттам, откъдето го бе прекъснал, доволен, че е оцелял?

Само че какво щеше да продължи? Франи бе нарекла всичко това „прозорец във времето“ и може би за нея нещата можеха да продължат без особена промяна — макар че самият той не вярваше в това. Франи бе влязла в живота му по различен начин, не както преди. И, разбира се, това бе променило пространството, което така старателно бе отделил за Джейн.

А самият той? Винаги бе смятал себе си за доста добър гражданин и човек с принципи — не беше част от решението на проблемите, но не беше част и от самите тях.

Сега обаче, при първото леко подскачане на каруцата, Дизмъс, белият рицар, е готов да хвърли Луис Бейкър на вълците, само защото някога е извършил нещо лошо, така ли? Може би не точно това, за което са го прибрали, но все пак нещо. Питаше се, и не за първи път, как би се чувствал, ако Бейкър не беше чернокож.

Докато трепереше от студ в колата си, ясно си даде сметка как би се чувствал, като честен към самия себе си човек — щеше да е възмутен, че лишават Бейкър от правото на справедливост. Осъзна, че са готови да го жертват само заради произхода и цвета на кожата му. Не че и самият той не би могъл да постъпи по този начин, но така или иначе, следствието не се водеше както трябва.

Защо тогава не бе възмутен?

Защото, каза си, може би при свободата на деветдесетте расовите проблеми бяха въпрос на степени? Увеличи степента на страха си с един пункт и виж какъв си в действителност. Харди смята, че животът му е застрашен от страна на Бейкър — независимо дали това е истина или не — и за да се защити, е готов да го вкара в затвора до края на дните му или дори в газовата камера.

А нима тази причина не беше универсална? Когато човек почувства, че начинът му на живот, околността, каквото и да е от този род е в опасност, инстинктивно се стреми да се защити, без да разсъждава за справедливост или почтеност. Просто иска проклетата заплаха да изчезне. Да изчезне страхът.

В крайна сметка, оказва се без значение дали този страх е основателен. Важното е да те остави на мира. Не искаш да живееш с него или дори да се мярка пред очите ти. И не допускаш олицетворението му на автобуса, в който се возиш. Или в квартала, в който живееш. Или да се среща с дъщеря ти.

Харди разтърка очи. Нещо в него се противеше срещу тази представа за самия него. Не, той не беше такъв. Някои от най-близките му приятели… Погледни Ейб Глицки, за бога!

Но не забравяй, че миналата вечер Луис Бейкър е стрелял срещу полицаите, след като е влязъл в къщата на Джейн. Не, определено не ставаше въпрос за невинно агънце.

Добре, така да бъде. Само че убиец ли е? По-конкретно, той ли е убил Ръсти Ингреъм и Максин Уиър? Случилото се в Холи Парк нямаше нищо общо с Дизмъс Харди, нали?

Да, разбира се, но нещо друго имаше. Ако не Луис Бейкър бе убил Ръсти… добре, нека си остане едно голямо „ако“… тогава мъжът (или жената, благодаря, Къртни), който го е извършил… Рей Уиър, например… несъмнено имаше полза от факта, че Дизмъс Харди сочи с пръст Луис Бейкър и заявява: „Доверете ми се, аз съм бивше ченге и бивш прокурор, този е убиецът“. Всъщност, Харди бе направил точно това.

Ако нещата стояха така и ако Бейкър, без непременно да е светец, не бе убил Ръсти, тогава Харди се оказваше в положение, което не би могъл да понесе спокойно. Защото някой го бе поставил в това положение, може би дори му бе помогнал да натопи Бейкър. Мина му през ума, че би искал да разбере кой е той и да го изрита по задника.

Отвори вратата и слезе. Нямаше желание да се прибира у дома си, нито пък да налива питиета в бара поне още два дни. Дължеше сам на себе си да установи какво в действителност правеше тук.

Погледна нагоре към звездите. Луис Бейкър можеше да върви по дяволите, все едно му беше. Ситуацията около Бейкър обаче бе заплела и самия Харди и преди да я разплете, не би могъл да продължи с нормалния си живот.