Розата и херцога

Глава 19

Стивън отпиваше вино от чашата си, приковал поглед в Розалинд, седнала на отсрещната страна на кръглата маса. Беше разпуснала косата си свободно по раменете и тя проблясваше с тъмнозлатисти и кехлибарени отблясъци при всяко движение на главата й. Предложението й да вечерят в нейната стая бе истинско вдъхновение, тъй като в голямата трапезария никога нямаше да почувстват подобна интимност.

Въздухът в осветената със свещи стая трептеше от очакването. Всяка хапка, всяка глътка вино ги доближаваха към тържествения финал на вечерта.

Херцогът се чувстваше раздвоен. От една страна желаеше съпругата си лудо. Искаше да я люби, докато й се насити, после да заспи, без да я изпуска от обятията си, и когато се събуди, да започне отново.

И в същото време беше смутен като неопитен юноша. Преди първия си брак вече бе имал обичайния за богатите младежи опит с няколко от най-добрите лондонски куртизанки.

Бе сложил край на тези изпълнения, след като се бе оженил. Не защото Луиза щеше да го упрекне, ако си вземеше любовница; тя бе възпитана, че добрата съпруга не трябва да забелязва забежките на своя мъж. Но гордостта й щеше да бъде наранена, а той можеше да направи толкова малко за нея, че не желаеше да й откаже поне това. Нито пък искаше да следва стъпките на развратния си баща.

В началото му бе трудно да се задоволява със студеното брачно ложе. Неведнъж през самотните си, неспокойни нощи, бе копнял да се изгуби в прегръдките на жена, която го желае. Но е времето бе приел ограниченията. Все пак не бе от твърде страстните мъже, за да накърни с лека ръка самоуважението си.

Поне си бе мислил, че не е особено страстен. Докато не срещна Розалинд. Никога не бе изпитвал нещо толкова силно и удовлетворяващо, както в миговете, в които я бе любил. Но то беше едно преминало като буря усещане, приключило прекалено бързо. Искаше да се постарае тази нощ и нощите, които им оставаха, да бъдат по-различни.

Доколко щеше да успее да достави удоволствие на Розалинд? Тя беше чувствена жена. А откакто се бе оженил за Луиза, не бе виждал голо женско тяло. Сексът бе нещо толкова отвратително за първата му съпруга, че тя настояваше да го правят на тъмно, под завивките и не сваляше нощницата си. Бе отскачала ужасена всеки път, когато се бе опитвал да направи нещо повече от основните движения на съвкупяването. В резултат на това той нямаше самочувствието на майстор в любовното изкуство.

Нито пък разполагаше с време, за да го овладее. Макар на молитвите му за един сравнително добър ден да бе отговорено, болката напомняше непрестанно за разрухата на тялото му. Губеше също така и силата си. Не след дълго щеше да настъпи денят, в който нямаше да може да бъде повече съпруг на Розалинд. Знаеше, че няма да го упрекне; бе прекалено състрадателна, за да направи такова нещо. Херцогът изпитваше страстното желание да остави в душата й такива спомени, които никой друг мъж след него да не успее да изличи. Това означаваше, че трябва да си наложи желязна самодисциплина и да я люби бавно, а не с трескавата бързина, за която копнееше тялото му.

Усмихна се мрачно при мисълта да се контролира, защото вече почти си беше изгубил ума от желание. Младата жена все още беше с великолепната рокля на Офелия и гръдта й го омайваше всеки път, когато тя се наведеше за нещо. В сеновала бе видял от нея повече, отколкото от Луиза през всичките години на брачния им живот. Всъщност наслаждаваше се на прекрасната гледка дори в този момент.

Розалинд не само беше неустоимо привлекателна, ами и по време на цялата вечеря не спря да го забавлява с различни театрални истории. В този момент тя остави вилицата си и додаде:

— Тогава котката, която сценичният директор се бе заклел, че е съвсем мирна и хрисима, се събуди и подаде глава от кошницата насред сцената. Мама просто я бутна обратно вътре и рече: „Не бъди толкова амбициозно котенце; това не е Дик Уитингтън!“

Стивън се разсмя.

— Иска ми се да го бях видял. Има ли наистина пиеса за Дик Уитингтън и неговата котка?

— Да. — Очите и светнаха. — Не е особено добра, но имам мили спомени от времето, когато като малка играех котката.

Той си я представи като очарователно момиченце, дегизирано с опашка и мустаци, и се засмя отново. Остави чашата с виното и отряза няколко парченца от буцата сирене върху масата.

— Искаш ли от това превъзходно чешърско сирене.

Розалинд му се усмихна изпод полупритворените си клепачи.

— Да, ако обичаш.

Той се приведе и й даде в устата. Меките й устни обхванаха върховете на пръстите му, когато поеха ронливото сирене.

— Истински деликатес — промърмори тя. — Искаш ли малко?

— Така мисля.

Младата жена взе едно парче и му го поднесе. Пръстите й бяха тънки и силни. Той ги захапа леко и ги загали чувствено с език.

Розалинд издърпа бавно ръка.

— Забелязал ли си колко е топло? Да изгася ли огъня?

— Имам по-добра идея. — Изправи се и се обърна с гръб към него. — Тъй като Джесика не е тук, за да бъде камериерка на милейди, мога ли да те помоля да ми разкопчееш роклята?

Пулсът му се ускори моментално. Изправи се и развърза горния край на кръстосания шнур. Дори сега, когато бе без обувки, тя достигаше до носа му. Харесваше му, че бе висока и налята, а не като крехката Луиза.

„Забрави за Луиза; не е справедливо нито към едната, мито към другата да правиш сравнения.“ Започна да издърпва шнура през дупчиците.

— Това е най-хубавата сватбена рокля, която съм виждал. Прекалено хубава, за да бъде изхабена на ревла като Офелия.

Младата жена се изкиска.

— Винаги съм смятала, че този костюм е достоен за кралица. Или за херцогиня.

Роклята се разтвори и разкри елегантната извивка на гърба й. Кожата над ниско изрязаната долна риза бе гладка като сатен, подобна на топъл каймак.

Беше й харесало, когато преди малко я целуна по рамото. Сега той се наведе и задвижи леко устни по тила й през лъскавия воал на косите й. Тя въздъхна тихичко и изви врат. Изпълнен с желание да чуе отново този звук, Стивън нареди броеница от целувки по шията й и прокара език по очертанията на ухото.

Цялото й тяло потрепери.

— Това… това е много по-хубаво, отколкото да си имаш камериерка.

— Целта ми е да ти доставя удоволствие, скъпа моя херцогиньо.

Разхлаби останалата част на шнура и свлече роклята надолу по ръцете й.

Тя се освободи от дрехата. Корсажът и ръкавите увиснаха около кръста й. Устата му пресъхна, когато дръпна тежката коприна надолу по заоблените й бедра. Роклята падна на пода с шумолене. Сега Розалинд стоеше пред него само по долна риза и чорапи. Той дръпна надолу ръкава на долната риза от дясното й рамо, за да целуне безупречната плът под него.

— Останах с по-малко дрехи, а ми е дори още по-горещо, отпреди — заяви почти през смях тя.

— Значи все още си прекалено навлечена.

Нежните връхчета на гърдите й прозираха възбуждащо през фината материя на долната й риза и изкусителният аромат на тялото й се смесваше с по-тежкото ухание на розите. Боже, Боже! С пресъхнала уста, херцогът обхвана гърдите й. Усети топлата им разкошна тежест. Загали ги. Розалинд простена от удоволствие.

— Достатъчно време ли отделихме на очакването? — попита гърлено тя, като отърка ханша си в тялото му.

Напрежението в слабините му нарасна.

— Не.

Щяха да имат толкова малко нощи като тази. Но тя имаше право — стаята беше прекалено гореща. Отдели се от съпругата си и съблече сакото. Точно се питаше дали да свали и бродираната си жилетка, когато младата жена се приближи и започна да я разкопчава.

— Мой ред е, ваше височество — усмихна се дяволито тя.

След като приключи и с последното копче, смъкна дрехата от раменете му и я преметна през рамо. После прокара длани по раменете и гръдния му кош. Пулсът му се ускори.

Тя се залови да развързва шалчето около врата му, като го гледаше с възхищение:

— Ако не беше лошият ти късмет да се родиш херцог, можеше да направиш голяма кариера в театъра в ролите на елегантни, ослепителни герои. Дамите от публиката щяха да припадат от копнеж.

Пусна на земята смачканото шалче и прокара хладните си пръсти по врата му.

Той я хвана за ръката и целуна дланта й.

— Нямам желание да впечатлявам безименни дами от хипотетична публика. Достатъчно ми е да заинтригувам теб.

Младата жена го погледна; тъмните й очи бяха натежали от желание.

— Ти го правиш, Стивън. Дори ме подлудяваш.

Устните й бяха прелестно пълни, мамещи, съблазнителни. Наведе се, за да ги целуне. Усети вкуса на френското вино, което бяха пили — сладко, тръпчиво, опияняващо.

Усети как тя измъкна ризата от бричовете му и ги заразкопчава. Пръстите й докосваха възбудената му мъжественост през фината материя на бельото.

Кръвта забушува из вените му и го направи безчувствен към всичко друго, освен към нейното докосване и собственото си желание. Леглото беше прекалено далеч, чак в другия край на стаята. Вдигна я припряно и я отнесе на ръце до шезлонга. Положи я върху изтъркания брокат, отпусна се до нея и се отдаде на безумието. Колко ли пъти ще щяха да бъдат заедно така? Животът и страстта му пяха като свещ в мрака; изгаряха бързо и скоро нямаше да остане нищо. Колко ли още щеше да се наслаждава на копринения допир на косите й? Да вдъхва мистериозното й женско ухание, което го хипнотизираше? Да се наслаждава на соления вкус на кожата й? Колко пъти още кръвта му щеше да се възпламенява в пожар, който само тя бе в състояние да предизвика и след това — да изгаси?

Дръпна надолу долната й риза и прилепи устни върху лявата й гръд. Задавеното й стенание беше като амброзия за него, накара го да засмуче по-силно. Връхчето настръхна под езика му.

— Стивън. О, Боже, Стивън! — Тя загребваше и мачкаше косите му в ритъма на учестеното си дишане.

Херцогът вдигна подгъва на долната риза над коленете й. Чорапите й бяха хванати с жартиери, избродирани с розови пъпки. Разкопча със зъби първия и той падна. Започна да прокарва език по вътрешната страна на бедрото й; усещаше полуделия й пулс.

Меките косми на слабините й бяха по-тъмни, отколкото косата на главата. Розалинд изписка стреснато, когато усети топлия му дъх там. Но в тази изненада се криеше удоволствие. Удоволствие и желание. С усещането за власт, Стивън прокара език. Тя извика, изви се и се задвижи в ритъма на неговите милувки.

Не след дълго тялото й затрепери конвулсивно. Когато се поуспокои, той постави глава върху корема й, опитвайки да възвърне нормалното си дишане. Ръката й политна към разчорлените вълни на косата му.

— О, Боже! — промълви младата жена. — Нямах представа…

Настъпи дълго мълчание. И тогава, потрепервайки от напрежение, херцогът се намести отгоре й и разтвори краката й е коляно. Възбудата му беше почти непоносима, когато проникна в нея. Заобиколи го горещина, копринена и гостоприемна.

Розалинд изохка и очите й се разшириха. Прегърна го силно, за да го привлече още по-близо до себе си, и задвижи хълбоци заедно с него. Удоволствието го заливаше. Понесе го нагоре. Вече се рееше…

Строполи се в екстаз. Притисна бузата си в нейната, като стенеше безпомощно в лапите на бързо настъпилия и продължил дълго оргазъм. Смърт и преобразуване.

Отпусна се до нея; изтощеното му тяло пулсираше, докато се бореше да си поеме въздух. Когато бе в състояние да помръдне, се надигна на лакът и се вгледа в пламнало то й лице. По челото й бяха полепнали светлокестеняви къдрици, а погледът й беше прималял от наслада. Тази гледка изпълни него самия с не по-малко удовлетворение. Макар да не беше опитен любовник, бе успял да й достави удоволствие и същевременно да изпита невероятен екстаз.

Целуна я по слепоочието.

— Не мога да повярвам, че го направих отново — заяви мрачно той. — Имах доброто намерение да отделя нужното време и да се насладя на всеки твой сантиметър.

— Брои ли се, че аз се насладих на всеки твой сантиметър?

Стивън се разсмя, стана и се намести на ръба на шезлонга. Намачканата долна риза по-скоро излагаше на показ, отколкото криеше прекрасното й тяло.

— Ти си най-прелестно порочната жена, която познавам.

Лицето й замръзна. Херцогът осъзна, че бе допуснал грешка. Вероятно бе решила, че намеква за актьорското й минало. Докосна бузата й, прибра влажните кичури от челото.

— Това бе комплимент — промълви той. — Тъй като съм бил почти винаги твърде уравновесен, ценя високо откритостта ти. Впечатлителността ти.

Изражението й се смекчи, но очевидно я бе смутил. Придърпа ризата си, за да прикрие гърдите и коленете.

Стивън изгаси свещите. Сега вече стаята се осветяваше само от огъня. Предложи ръката си. Съпругата му се изправи и я пое. Прекосиха заедно стаята. Когато стигнаха до леглото, той се обърна и постави длани върху раменете й. Макар желанието му да бе задоволено засега, все още изпитваше жажда да я гледа… и му се искаше да види цялата.

Един джентълмен би уважил скромността й, но мъжът, на който не му оставаше много време, не можеше да си позволи да чака. Плъзна бавно длани надолу по ръцете й до кръста и хвана краищата на долната риза.

— Може ли?

Тя кимна свенливо. Стивън измъкна ризата през главата й. После коленичи, разкопча другия жартиер… и смъкна чорапите й. Усети добре оформените й прасци и глезени под дланите си.

Изправи се, като пируваше с поглед. Освободена от тиранията на дрехите, тя беше великолепна. Създадена за любов, да дава и да получава удоволствие.

— Красива си — промълви дрезгаво той. — Ужасно, съсипващо красива.

Младата жена преглътна; гладката й шия се изви.

— Караш ме да повярвам, че съм наистина такава.

— Не се съмнявай и за миг, Розалинд. — Помогна й да легне в леглото. След това свали собствените си дрехи. Беше наясно, че макар да не бе оставила други външни белези по него, болестта бе стопила няколко килограма. Оказваше се, че има още един порок — суета, за който не бе подозирал. Е, външността му нямаше да става по-хубава, затова беше по-добре да погребе суетата. Качи се в леглото. — Уморен съм, но не искам денят да свърши толкова скоро.

— Знам точно какво имаш предвид.

Розалинд взе ръката му, както бе легнал на една страна, подпрял глава, за да може да я гледа. В стаята наистина беше топло, затова по взаимно съгласие оставиха завивката в долния край на леглото и се отпуснаха върху прохладните чаршафи, хванати за ръце.

Младата жена обичаше да наблюдава новия си съпруг, дългите му кости и ясно изразени мускули. Елегантните шарки на тъмните косми по гърдите му, които се събираха в една линия в долната част на корема. Олицетворение на мъжественост, която нямаше нужда да доказва нищо на никого.

Тази вечер бе изпълнена с изненади, като се започне с откритието за собствената й способност да бъде страстна. Двамата с Чарлз се бяха радвали на прилични брачни отношения, но сексуалното им общуване бе доста опростено и винаги приключваше бързо, след което той се завърташе на една страна и заспиваше. И макар понякога да бе изпитвала удовлетворение, най-често бе оставала да лежи будна, вперила невиждащ поглед в мрака, докато незадоволените й копнежи избледнеят. И сега една-единствена брачна нощ бе достатъчна да й покаже, че Стивън бе много по-великодушен любовник, с много по-ярко въображение.

Беше й много приятно да лежи до него гола и да се притиска в тялото му.

— Има един стар израз за гол — прошепна тя. — Облечен в облаци. Не е ли красиво?

— Облечен в облаци — повтори той. — Харесва ми. Прилича ти да бъдеш гола. Жалко, че не можеш да останеш така през цялото време, но за английския климат просто не е практично. — Направи пауза. — А и не бих искал друг мъж да те вижда облечена в облаци.

Розалинд се замисли за миналото си.

— Имаш ли нещо против, че съм играла различни роли, облечена с бричове, из всички градчета наоколо?

— Как мога да имам нещо против? Било е преди да те срещна. Въпреки че… — Поколеба се. — Наистина не е моя работа, но имало ли е някой друг, освен Джордан?

— Любовници ли имаш предвид? Никога. — Завъртя очи. — Не липсваха мъже, изпълнени с желание да легнат с актриса, особено ако е с по-пищна фигура. Достатъчно е обаче веднъж след уморително представление да те сграбчи някой вонящ на бира женкар, за да изгубиш напълно интерес към подобни приключения.

— Фигурата ти не е прекалено пищна. — Измъкна роза с дълга дръжка от вазата край леглото и погали нежно едната й гърда с цвета. — Ти си съвършена точно такава, каквато си.

Розалинд се засмя. Приятно й беше да чувства хлъзгането на прохладните листенца по кожата си и едва доловимия им аромат.

— Аз съм сравнително привлекателна, което е полезно за една актриса, особено ако като мен няма кой знае какъв талант. Но съвършена? Надали. — Тъй като той бе повдигнал темата за миналото, извърна поглед и попита: — А в твоя живот имаше ли много други жени?

Веднага съжали за въпроса си. Мъже с богатството и властта на Стивън имаха достъп до най-красивите жени в Англия — както куртизанки, така и не много морални ками от висшето общество. Ако съдеше по това, което се говореше за аристокрацията, не една би се възползвала от подобна възможност, а Стивън очевидно бе мъж със силен апетит.

За нейна изненада той отвърна:

— Не и след първия ми брак. Нямам вкус към изневерите, а след смъртта на Луиза… Струва ми се, че не бях в настроение да си търся любовница.

Значи толкова бе обичал първата си съпруга. Розалинд предпочиташе да бе признал върволица от ослепителни завоевания. Господи, каква глупачка беше. Нали беше неин, засега, и това бе достатъчно.

— Радвам се — отвърна простичко тя. Стивън прокара розата по другата й гърда.

— Трябва да съм усещал дълбоко в себе си, че ме очаква нещо по-добро. Или по-скоро — някоя по-добра.

— Имаш дарбата да произнасяш романтични слова — рече тя, по тялото й пропълзяха чувствени тръпки, предизвикани от движението на цветето по връхчето на гърдата й.

Херцогът се засмя.

— Само ако почтеността е романтична.

Розата слезе надолу и започна да се плъзга бавно по корема. Омаяна от приятните усещания, младата жена измърмори:

— Иронично е, че никога нямаше да се оженим, ако не беше болестта ти. — Спря рязко. Питаше се дали не бе допуснала грешка, като бе споменала състоянието му, но реши, че е по-добре да продължи. — Ако ме беше видял на сцената, нямаше да се сетиш повече за мен.

— Не е вярно — възпротиви се съпругът й, като движеше цвета по гъвкавите извивки между корема и бедрото. — Ти привлече вниманието ми в мига, в който свали маската на Калибан. Щях да дойда зад сцената и да се присъединя към вонящите на бира женкари, ако бяхме в Лондон и… Спря за момент и продължи тъжно: — …и ако нещата бяха по-различни.

Думите му увиснаха неловко във въздуха и хвърлиха сянка на печал. Първият й импулс беше да подхване друга тема, но осъзна, че това щеше да се случи отново. Затова заяви предпазливо:

— Твоята болест е като… като да имаш слон в стаята. Огромна, невъзможно да бъде забравена, вечно присъстваща. Не знам как да говоря за нея. Не съм сигурна, че и ти знаеш. — Потърси погледа му, опитвайки да разчете изражението. — Би ли предпочел да се преструвам, че не си болен, Стивън? Или да говоря безстрастно за състоянието ти, като за зимата, за данъците или за някоя друга, изпълваща ни със съжаление, тема, която просто не може да бъде избегната?

Лицето му бе замръзнало неподвижно. Настана такава тишина, че се чуваше плъзгането на розовите листенца но кожата й.

— Слон в стаята — заговори най-сетне той. — Точно така е, нали? И двамата стъпваме на пръсти около факта за близката ми смърт, сякаш седим върху яйца. — Замисли се, но без да престава да я гали с цветето. — Май предпочитам почтеността. Всъщност, знам, че я предпочитам. Няма достатъчно време, че да си позволяваме да прахосваме дори миг от него в следене на всяка наша дума.

Силното облекчение, което изпита, я накара да осъзнае колко се бе тревожила дали не го е наранила.

— Ти си наистина забележителен човек.

— Аз ли? — възкликна изненадано той. — Най-забележителното в мен е, че съм избрал добре предците си.

Розалинд се засмя.

— Ти наистина го вярваш, нали? Повярвай ми, виждала съм мъже с всякакво обществено положение и не винаги в най-добрата им форма, затова мога да ти кажа със сигурност, че щеше да бъдеш забележителен каквито и предци да си беше избрал.

Херцогът се усмихна и поклати глава.

— Радвам се, че мислиш така.

Розата се търкулна към слабините й с кадифено докосване. Младата жена затаи дъх, усетила как желанието се надига отново от интимната ласка. Съпругът й спря.

— Извинявай. Гъделичкам ли те?

— Приятно е — отвърна леко задъхана тя, а искрите на страстта се разпалваха все по-бурно в нея. — Но съм изненадана, че се чувствам така отново, толкова скоро след… след като се любихме.

— Интересно. Мислех същото за себе си — промълви той.

Цветът на розата се плъзгаше по къдриците между бедрата й, прохладен на фона на пламналата й плът.

— Не е ли абсурдно — прелъстяваш ме с едно цвете? — заяви тя през смях, с който прикри смущението си.

— Сигурен съм, че ако потърсим, ще открием някоя гръцка легенда, в която Зевс приема формата на слънчоглед, за да обладае някоя нимфа — отвърна привидно сериозно Стивън. — Или може би на ряпа?

— Царят на боговете — ряпа? Не може да бъде — възпротиви се през смях младата жена.

Затвори очи, отдадена на усещането, което предизвикваха чувствените му ласки. Краката й се разтвориха и листенцата затанцуваха деликатно-еротичния си танц, докосвайки най-интимните й места. Изви нагоре ханш в желанието си мъжествеността му да я изпълни, нещо, което цветето не можеше да й даде.

Тогава почти недоловимото докосване на розата престана. Очите й се отвориха рязко.

— Лош човек! Или може би трябва да кажа лошо цвете? Не може да спреш точно сега!

— Нямам и намерение. Но този път е твой ред.

Придърпа я отгоре си. Той също беше готов. Никога досега не се бе любила по този начин. Надигна се на колене и го пое бавно, сантиметър по сантиметър.

Дъхът му секна и ръцете му обхванаха ханша й.

— Кой е лошият сега?

Розалинд се засмя. Този път беше по-различно — трескавото желание бе заместено от чувствената омая, която задоволяваше всичко в нея.

Бавният сластен ритъм на опиянението постепенно премина в нажежена до бяло страст. Тя се вкопчи в раменете му, заби нокти в тях и извика, треперейки цялата в конвулсивните тласъци на насладата. В същия момент Стивън издаде гърлен стон и стисна кръста й между ръцете си.

Потните им тела се отпуснаха постепенно. Топлата му длан започна да гали гърба й. Никой не понечи да се отдели от другия. Искаше й се да останат завинаги така, със сплетени тела.

Докато се унасяше, усети в очите си сълзи за тази красива любов, която щеше да изчезне скоро като розата.