Шестото покварено дете

105. Пул Ден шести, 05:31

Пул вдигна телефона, но не успя да каже и дума, защото човекът отсреща заговори с припрян, но тих глас:

– Франк, той работи с Клоз. Клеър е при тях. Не знам къде точно – заключена е в някаква стая. Видях видео, но това беше преди няколко часа. Бишъп каза, че ще я убие, ако ти се обадя, преди да кацнем, затова ти звъня сега. Знам какво е намислил. Трябва да разкараш всички онези хора от хотел „Гийон“.

Пул махна с ръка на специален агент Хърлес и произнесе само с устни името на Портър. Хърлес беше на другата линия. Той потупа по рамото трети мъж, седнал зад комуникационния пулт във вана за наблюдение на ФБР, завъртя пръст из въздуха и посочи Пул. Мъжът кимна и започна да проследява обаждането.

– В момента търсим Клозовски. И Наш, и Клеър – отвърна Пул. – Къде си, Сам? В Чикаго ли си?

– Вирусната атака в болницата – не беше истинска, нали? – попита Портър.

– Не. Оказа се лъжа. Спринцовката, която Клеър откри, наистина съдържаше вируса ТОРС, но момичетата са били заразени само с доста мощен грипен щам.

– Мисля, че Бишъп е използвал болницата за нещо като тренировъчна площадка – да види как ще реагират първите отзовали се. Трябва да разкараш всички от хотел „Гийон“. Веднага.

Специален агент Хърлес прекъсна разговора си, надраска нещо на листче и го подаде на Пул. Когато го прочете, Пул се намръщи. На Портър каза:

– Мислиш, че Бишъп планира да разпространи вируса тук?

Задната врата на вана се отвори и капитан Далтън се покатери вътре. Хърлес му обясни кой е на телефона.

– Сам ли си в момента? – попита Портър. – Можеш ли да говориш?

– Специален агент Хърлес е тук. Твоят капитан също. Искаш ли да те включа на високоговорител?

Портър замълча.

Пул прочете бележката отново и я подаде на Далтън.

Без да дочака отговор, Пул включи високоговорителя, за да могат да чуват и останалите.

– Там ли си още, Сам?

– Да.

– Открихме жената в селската къща.

Портър отново млъкна.

– Сам, тук, в Чикаго, ли си?

– Тя каза ли ти къде държат Клеър?

Пул хвърли бърз поглед към двамата мъже, седнали срещу него.

– Жената, която открихме… тя е мъртва, Сам. Мисля, че вече го знаеш. Какво се случи там? Можеш ли да ми кажеш нещо за всичката останала кръв?

– Тя не е мъртва, тя просто…

– Сам, не си добре. Мисля, че го осъзнаваш. Прочетох досието ти от доктора в Камдън. Знам през какво преминаваш. Нека ти помогна. Кажи ми къде си.

– Защо не проследите обаждането? Аз лично така бих направил.

– Нещата ще са много по-лесни, ако се предадеш.

– Всички са замесени – каза Портър. – Не мога да вярвам на никого.

– Само така ти се струва. Параноята е част от болестта ти. Ако се предадеш, ще се погрижа да получиш помощ.

– Не трябва да пускаш Бишъп да припарва до тази тълпа. Той точно това иска. Намери Клеър и я отведи някъде, където ще е в безопасност. Не вярвай на никой от, тях.

Специален агент Хърлес се наведе над телефона:

– Знаем, че вирусът е у теб. Трябва да се предадеш. Веднага.

Портър затвори.

Човекът на комуникационния терминал посочи картата на монитора си:

– Движи се в посока юг-югоизток.

– Идва насам – каза Хърлес, като гледаше картата.

Мъжът кимна.