Шестото покварено дете

42. Клеър Ден пети, 13:05 часа

Нула следи.

Нищо.

Поне засега.

Клеър току-що бе разговаряла с полицай Сътър. Беше говорил с почти една трета от хората в кафенето и не бе успял да попадне на нещо полезно. Ако между двете жертви бе имало някаква връзка, то тепърва ѝ предстоеше да разбере каква би била. Двамата ѝ изчезнали полицаи – Хенрикс и Чайлдс – от над четири часа бяха в неизвестност. Можеше да предположи, че са решили да подремнат, особено като се има предвид, че не бяха почивали като хората от дни, но очевидно случаят не беше такъв. Тихото гласче в главата ѝ започваше да бие тревога и вече нямаше как да го игнорира. Ако се разнесеше мълвата, че двама полицаи липсват, в добавка към факта, че в сградата бяха извършени две убийства, реакцията на останалите – полицаи, служители на болницата или цивилни, бе непредвидима. Ситуацията можеше да излезе извън контрол. Виждаше го на лицата им – страх, поражение, изтощение, гняв… Редът и цивилизоваността бяха илюзия, контролирана от мнозинството, а точно в този момент групичката ѝ от полицаи и охранители беше всичко друго, но не и мнозинство.

А сега и това за капак.

Клозовски споделяше информацията в мига, в който тя пристигаше при него. Дупката в стомаха ѝ се бе разраснала до размерите на топка за боулинг. Клеър се взря в колегата си от другата страна на малката маса и преглътна буцата със сходна големина, заседнала в гърлото ѝ.

– Това не може да се случва наистина.

– О, определено е истина – отвърна Клоз с очи, впити в екрана. – Сто процента шибано е, но се случва.

– Няма начин Портър да е манипулирал Бишъп да се заеме с някакво тайно задание, без да научим.

– Ако не е било „някакво тайно задание“, значи тогава Портър просто е „манипулирал Бишъп“, а това е много по-зле. Това значи, че Бишъп не е У4М. Това значи…

Клеър грабна една папка и плесна Клоз по главата.

– Даже не си и помисляй да изречеш това на глас. Нито сега, нито когато и да било. Не вярвам на тези простотии и за секунда.

– Просто се опитвам да бъда обективен. Остави настрана всичко, което знаем за него, и го погледни, все едно е обикновен заподозрян. Той…

Тя го плесна отново.

– Сам не е заподозрян! Не използвай подобни думи!

Клоз разтри главата си.

– Ще спреш ли да ме удряш само за пет минутки, за да ме изслушаш?

– Сам не е заподозрян.

– Добре де, лице, което представлява интерес.

– Ангажирано лице.

Клоз се намръщи.

– Предвид конкретните обстоятелства не мисля, че това е граматически правилно.

– Не ми пука.

Той врътна очи.

– Както и да е. Мисълта ми е, че светват няколко доста притеснителни червени лампички. Чела ли си показанията на Емъри? Никога не е идентифицирала положително Бишъп като човека, който я е отвлякъл. Никога не е видяла лицето му. Чула е глас, който се носел отгоре от асансьорната шахта, но като вземем предвид ехото, както и факта, че не е била в нормално ментално състояние в момента, ако я накараме да разпознае гласа на нападателя си измежду тези на четири-пет души, сериозно се съмнявам, че ще е в състояние да го стори. Честно, не мисля, че кабинетът на окръжния прокурор ще се навие на подобна „гласова ставка“, понеже няма да искат да рискуват тя да посочи грешния човек и по този начин да провали целия случай. Ето затова най-вероятно не са споменавали за такава възможност.

Беше ред на Клеър да подбели очи.

– Защо му е на Сам да я отвлича? Защо му е да убива всички тези хора? Бишъп поне има мотив. Сам няма.

– Просто защото ние не знаем какъв му е мотивът, не означава, че няма такъв – изтъкна Клоз. – Просто не сме търсили. А и, честно, колко солиден изглежда мотивът на Бишъп? Всичко тръгна от Сам – неговите анализи на дневниците и информацията, която според него му е дал Бишъп. Няма други свидетели на тези разговори. Всичко дойде от Сам.

– Ти говореше с него по телефона, когато Бишъп го наръга.

Клоз сви рамене.

– Чух едната страна от разговора. Нямам по-добра представа за онова, което се е случило в онзи апартамент, от теб. И двамата повярвахме на думите на Сам.

Той натисна няколко клавиша на лаптопа си и изкара на екрана записа на разпита на Бишъп.

– Може да се е случило точно така, както разказва Бишъп тук. Неговата дума срещу тази на Сам. Откъде да знаем кой казва истината? Откъде да знаем със сигурност?

Клеър не можеше да приеме и дума от това.

– Бишъп си призна на Сам точно преди да убие Талбът.

– Призна си на Сам – повтори Клоз. – Единствено пред Сам.

На лицето на Клеър изгря самодоволна усмивка.

– Ами отпечатъкът от пръст? Откриха отпечатък от Бишъп върху онази вагонетка с тялото на Гюнтер Хърбърт. В сградата на „Мълифакс“. Ако Бишъп не е убил Хърбърт, как отпечатъкът му се е озовал там?

– О, и аз четох този доклад. – Той отвори файла на екрана и превъртя текста, докато стигне до последните абзаци. – Марк Томас от специалния отряд на Броган е свалил отпечатъка от вагонетката, сложил го е в пликче за веществени доказателства и го е дал на Сам. Това е било в 18:18 часа, ако се вярва на доклада. Сам го е сложил в джоба си и го е предал на Наш три часа по-късно. Помолил е Наш да го занесе в лабораторията за анализ. Три часа. Мислиш ли, че не е имал достатъчно време да го подмени?

– Сам не би направил подобно нещо.

– Забрави, че става дума за Сам. Говорим за нашето „ангажирано лице“. Ако въпросната личност е искала да натопи Бишъп, е имала прекрасна възможност да го стори. Нямаме пито един свидетел, който да е в състояние да идентифицира Бишъп.

Клеър щракна с пръсти.

– Ами Тайлър Мадърс, гаджето на Емъри? Той и чичо му – събрали са всички онези пари, откраднали са обувките на Талбът…

Клозовски отвори доклада за Мадърс, посочи един ред и го прочете на глас:

– „Никога не съм го виждал. Не мисля, че и чичо Джейк го е виждал. Само разговаряха по телефона.“ – Клоз я погледна: – Това е твоят доклад. Ти си го разпитвала.

– Добре. Хората в парка, където бе отвлечена Емъри – имаме показания на очевидци.

Клоз бе започнал да клати глава още преди тя да довърши.

– И това е твой доклад, и много добре знаеш, че физическите описания, които си събрала от тези очевидци, си противоречат. Никой не е успял да го огледа добре. Също като гласовото разпознаване на Емъри – окръжният прокурор няма да рискува да ги извика на свидетелското място, като се има предвид колко различни описания дават. Вкарваш една такава група в съда, всеки дава различни показания и цялото дело се разпада.

Той издиша шумно и се облегна назад в стола.

– Виж, не казвам, че Бишъп не е нашият човек, просто разбери, че ако някой иска да се заяде с нас и да ни опровергае, няма да му се наложи да полага кой знае какви усилия.

– Бишъп е откачалка, скапан убиец възмездител. Той го е извършил. Той е убил всички тези хора. Той е причината да сме затворници в тая шибана болница!

– Наистина ли ти е толкова трудно да повярваш, че полицай може да прибегне до саморазправа, за да получи възмездие? Сам няма да е първият, няма и да е последният.

Клоз се сви, очаквайки пореден удар с папката по главата.

Клеър този път го пожали. Вместо това потрепери и кимна към дебелото палто на пода до стола на Клоз:

– Дай ми това. Направо замръзвам.

– Цялата си потна. Сигурно имаш треска.

– Нищо ми няма.

Клоз ѝ подаде палтото.

– Не мисля, че от лекарствата, които ни дават, има някаква полза.

Тя наметна палтото върху раменете си и се опита да спре зъбите си да не тракат толкова силно.

Лаптопът изпиука. Клоз се наведе към дисплея:

– Имам имейл от криминалист Ролфс.

– Какво пише?

Той отначало не отговори. Вместо това кликна върху прикачения архивиран файл и го отвори. Дузина снимки изпълниха екрана – Сам и Бишъп заедно, на най-различни възрасти.

– Това същите фотографии, които са намерили до Сам в стаята в хотел „Гийон“, ли са?

Клоз кимна:

– Така мисля.

Клеър извъртя лаптопа така, че да прочете бележката на Ролфс:

– Не съм сигурна какво точно означава това – проговори Клеър.

– Значи, че или Сам е платил на Ъпчърч да ги фалшифицира заедно с дневниците, или Бишъп го е накарал поради някаква неизвестна причина.

– Добре, но защо?

Клоз не отговори.

Телефонът на Клеър извибрира. Беше съобщение от полицай Сътър: