Шестото покварено дете

118. Пул Ден шести, 06:03

Пул забеляза Бишъп. Видя го да изскача от белия ван само за да изчезне отново сред тълпата. Преди това обаче размениха погледи е онази жена от Седми канал. Пул се запъти натам, но както изглеждаше, хилядите сеирджии около него бяха решили да тръгнат в същата посока. Тълпата бе толкова гъста, че Пул едва дишаше.

На няколко метра вляво от него някаква възрастна жена загуби равновесие и падна. Тълпата я подхвана за момент, след което жената изчезна някъде долу. Пул разблъска околните с лакти, приближи се до нея и ѝ помогна да се изправи. Още секунда и щяха да я стъпчат. Видя малко момиченце на не повече от девет годинки в ръцете на майка си, притиснато до гърдите ѝ. Майката се опитваше да върви в противоположна посока, но също като възрастната жена бе понесена от множеството. Пул стигна до нея и изкрещя да върви зад него. Тя го последва, но сетне изчезна някъде, след като малкото празно местенце, което бе освободил, се запълни с хора за едно мигване на окото.

Отпред, там, където би трябвало да е Бишъп, се разнасяха оглушителни викове, които неизвестно как съумяваха да стават все по-силни. Не само възгласи „Бишъп!“, но и „Махни се!“ „Спрете!“ „Помощ!“

Пул най-накрая съзря Портър. Беше на поне десетина метра от него и се насочваше към Бишъп. Мерна го бегло, но беше сигурен, че е той. За кратко очите им се срещнаха. В този миг всичко наоколо изчезна. Пул видя напрегнатото рамо на Портър, проследи ръката му до джоба на сакото. Тогава Пул осъзна, че Портър има пистолет. Всичко – за по-малко от секунда. След това отново го изгуби от поглед. Посегна машинално към оръжието си и разкопча раменния кобур, в който стоеше глокът му.