Шестото покварено дете

95. Пул Ден шести, 03:31

Двайсет и осем минути да мобилизира екипът на Грейнджър в Чарлстън. Още трийсет и една, докато стигнат до къщата. Почти час след обаждането на Пул, малко след три сутринта, те заеха позиции. Пул ги слушаше от комуникационния ван, сега паркиран пред хотел „Гийон“.

– Гуендъл, на позиция.

– Джордан, на позиция.

– Суарес, на позиция.

– Говори Майкълсън, имам видимост към превозното средство на алеята. Сребрист лексъс, регистрационен номер от Илинойс TW84R3. Автомобилът изглежда празен.

– В къщата е тъмно. Не се вижда никой.

– Бъдете нащрек – разпореди Грейнджър. – Портър може просто да е заспал.

Вече бяха претърсили останките от хамбара и не откриха нищо.

– Самотна звезда Едно на позиция, север и запад.

– Самотна звезда Две на позиция, юг и изток. Пълна видимост.

„Самотна звезда“ бяха позивните на двамата снайперисти на Грейнджър. Те не използваха имена по откритите линии за комуникация. Като имаше предвид видяното на сателитните снимки, най-вероятно се намираха на някакво възвишение.

Всички носеха уреди за нощно виждане, благодарни на прикритието, което им осигуряваха последните няколко часа тъмнина.

Грейнджър отново заговори:

– Гуендъл, ти горе. Суарес, долу. Джордан, у теб е играчката. По моя заповед.

– Прието.

– Три, две, едно… Действайте.

– Федерални агенти! – изкрещя някой.

Пул чу добре познатия звук от полицейски таран. В съзнанието му се оформи картината как Джордан държи тежкия метален цилиндър и замахва с него към вратата.

Дървото поддаде с приятен за ухото трясък. Последваха два гръмки взрива – шокови гранати, метнати във вътрешността на къщата, след това тропот на бягащи крака. Още викове.

– Коридор – чисто!

– Стълби – чисто!

– Трапезария – чисто!

– Спални едно и две – чисто!

– Всекидневна… не мърдай, не мърдай!

– Останалите спални и банята – чисто!

– Суарес, какво става при теб? – попита Грейнджър.

Никакъв отговор.

– Суарес?

– Гуендъл – обратно долу, провери какво става със Суарес!

Суарес се обади:

– Всекидневна… чисто… Виждам тяло. Жена. О, мамка му…

Той повърна. Микрофонът предаде звука с кристална чистота.

– Джордан е. Суарес е… неразположен. Имаме женски труп. Трийсетина, четирийсет години, трудно е да се каже. Къса кестенява коса. Облечена е в бяла дреха от тънка материя, прилича много на нощница. Някой я е накълцал. Много зле. Липсват едно око и едно ухо, на пръв поглед – и езикът. Виждам три бели кутийки, свързани с черна лентичка. Ще оставя на криминалистите да ги отворят. Причината за смъртта по всяка вероятност е прерязано гърло. Използвали са и нещо – скалпел може би, нещо с много тънък връх, – за да я изпонарежат. По цялата открита кожа – лице, врат, ръце… написано е „не виждай зло, не чувай зло, не говори зло, не прави зло“. Ще се наложи да я идентифицираме по отпечатъци от пръсти или по стоматологичния ѝ картон. Това обаче не е всичко. Цялата стая е в кръв. Засъхнала, не от жената. Под прахта. Вероятно е тук от години. И нещо друго. Някой е издълбал „татко, прости ми“, на плота на бюрото. Не виждам стърготини. Трудно ми е да преценя дали е направено скоро, или не.

– Грейнджър? Гуендъл е. Открих кръв и в една от спалните на горния етаж. Също стара, както изглежда. Не е от скорошно престъпление. Но е доста. Най-вероятно човекът, който е кървил така, е мъртъв.

Пул включи телефона си:

– Има ли сол върху или около тялото? Иди някъде около другите петна кръв?

– Сол ли?

– По кожата ѝ, по дрехите й… изобщо някъде?

– Изчакайте.

Джордан се включи след кратка пауза:

– Няма видими следи от сол. Не мисля, че е мъртва от кой знае колко дълго време. Все още е топла. Кръвта ѝ е свежа.

– Някакви следи от Портър?

– Самотна звезда Едно и Две – обади се Грейнджър, – някакво движение навън?

– Съвсем не.

– Нищо.

– Пак е Гуендъл. Стените на това място са покрити със снимки на деца. Открих една, която очевидно е пипана скоро, ако се съди по следите върху стъклото, понеже всичко е покрито с прах.

– Можеш ли да ми я изпратиш? – попита Пул.

– Секунда.

Телефонът на Пул изписука. При вида на младото момче на екрана усети как кръвта се дръпва от лицето му.