Шестото покварено дете

29. Клеър Ден пети, 10:07

Писъкът се разнесе от коридора в далечния край на кафенето. Клеър се затича по посока на звука. Стоут, Клозовски и д-р Барингтън я следваха по петите. Други хора също хукнаха след тях. В коридора откриха жена на двайсетина години, запушила устата си с длани, с очи, приковани към вратата на тоалетната. Зад нея се виждаше количка с препарати и принадлежности за почистване. Когато зърна Клеър, момичето посочи вратата:

– Там…

Клеър извади оръжието си.

– Всички стойте тук!

Мина покрай жената, бутна вратата и влезе с насочено оръжие.

– Полиция! Никой да не мърда!

Думите ѝ проехтяха в тясното пространство. Обърна се светкавично и огледа помещението. Не видя никого. Коленичи и погледна под вратите на кабинките. Забеляза два крака в предпоследната, чиято врата беше притворена.

– Излизай! Веднага!

Изправи се и пристъпи по-близо до кабинката.

Знаеше, че нещо не е наред, още преди да бутне вратата. Бял прах покриваше пода около краката ѝ и тоалетната чиния. Блестеше под ярката флуоресцентна светлина.

Сол.

Забеляза частичен отпечатък от обувка в прахта. Голям, вероятно мъжки.

Жената бе седнала на тоалетната чиния, напълно облечена, главата ѝ бе клюмнала наляво. Очите ѝ бяха отворени, но само дясното бе впило немигащ поглед в Клеър. Лявото представляваше мрачна черна дупка, от която надолу по страната се процеждаше тънка струйка кръв. Окървавено беше и мястото, където се бе намирало лявото ѝ ухо. Нямаше нужда да проверява устата ѝ – знаеше, че и езикът ѝ липсва. Ръцете на жената бяха сключени пред гърдите ѝ като за молитва. Вероятно бяха залепени – Клеър не можеше да си представи друг начин, по който щяха да се задържат в подобна позиция. Три малки бели кутийки, привързани с черна лентичка, бяха подредени върху стоманения диспенсър за тоалетна хартия. На стената с черен маркер беше написано „ТАТКО, ПРОСТИ МИ“.

Клеър си спомни, че това е една от жените в кафенето, но не можа да се сети за името ѝ. Беше я видяла преди няколко часа, когато си вземаше кафе.

– Това е Кристи Алби, тя работи в администрацията.

Д-р Барингтън бе застанал зад нея. Беше си сложил очила.

– Казах ви да изчакате отвън.

Той се направи, че не я е чул, пристъпи навътре и постави два пръста върху врата на жената.

– Няма пулс. И е студена на допир. Предполагам, че е мъртва от поне час.

– Господи, отдръпнете се!

Клеър го улови за колана и го издърпа от кабинката. Беше стъпил право в солта. Сега вече имаше два отпечатъка от обувки, като този на извършителя беше размазан.

– Мамка му! Това бяха улики! Искам да се махнете оттук. Замърсявате ми местопрестъплението.

Барингтън се намръщи.

– Просто исках да…

– Моля ви, докторе. Излезте. Не казвайте на никого какво сте видели.

След него влязоха Клозовски и Стоут. Клеър се обърна към Стоут:

– Моля ви, разкарайте всички оттук.

Той погледна зад гърба ѝ, видя мъртвата жена на тоалетната чиния, пребледня и побърза да се измъкне, като побутваше д-р Барингтън пред себе си.

Клозовски се приближи до Клеър. На лицето му се четеше объркване.

– Бишъп е в ареста. Как…

– Името ѝ е Кристи Алби. В списъка ти е, нали?

Той кимна.

– Администрация. Обработвала е голяма част от исковете на Ъпчърч. Била е връзка между болницата и застрахователната компания. Клеър, ако Бишъп е в ареста, а Сам е задържан, кой тогава върши всичко това?

– Не използвай името на Сам в едно изречение с това на този мръсник!

– Знаеш какво имам предвид. – Той посочи кутийките. – Тези са участвали в достатъчно мои кошмари, за да съм хиляда процента сигурен, че са абсолютно същите като онези, които Бишъп използваше.

Съзнанието на Клеър препускаше неуморно.

– Трябва да се стегнем. Ще фотографирам и ще опиша местопрестъплението, след което трябва да запечатаме тази тоалетна. Искам тялото ѝ в моргата при същата патоложка, който работи над Станфърд Пенц. Трябва да я накараме да се свърже с Айсли в градската морга. По някакъв начин трябва да открием разликите между тези две тела и останалите жертви на Бишъп. Трябва да ги сравним с откритите в Чикаго и Южна Каролина. Не мога да повярвам, че ще кажа това, но… не може да е Бишъп. И още по-сигурно е, че не е Сам. Има още някой. Може би не е един.