Шестото покварено дете

114. Пул Ден шести, 05:59

Със снимката в ръка Пул набра номера на детектив Наш. Гласова поща. Не знаеше дали може да вярва на информация, идваща от Портър, но ако фотографията бе истинска и Портър казваше истината, щеше да му е необходима помощ.

Той прехвърли списъка с контактите и намери друг номер.

– Еспиноза.

– Специален агент Франк Пул. В „Строгър“ ли сте?

– Да, сър.

Пул погледна към снимката.

– Искам да ме изслушате много внимателно. Имам сериозни причини да вярвам, че специален агент Хърлес може да е замесен във всичко това. Не съм сигурен до каква степен. Той ръководи екипа в „Гийон“. Не мога да предупредя никого тук, без да рискувам да стигне до него. Имате ли някой, на когото може да се има доверие?

Еспиноза помълча.

– Замесен по какъв начин? Къде е капитан Далтън?

– Заедно със специален агент Хърлес. Двамата ръководят операцията.

– Той компрометиран ли е?

Пул се поколеба, не беше сигурен.

– Не знам. И двамата са в комуникационния ван. Не мога да рискувам да разговарям с него, докато са в едно и също затворено пространство с Хърлес, и не мога да се свържа с него, без да предизвикам подозрение.

– Половината ми екип е изпонатръшкан от онази гадост, каквато и да е тя, която лепнахме в къщата на Ъпчърч. Мога да пратя Томас и още един-двама. Ако отделя още ресурс, ще закъсам с претърсването на болницата.

Пул беше достигнал до задната част на хотел „Гийон“. Двама полицаи стояха на пост пред вратата. Тогава тълпата закрещя.

Нещо ставаше.

– Изпратете когото можете и им дайте този номер. Трябва да вървя.

Той затвори, хвърли поглед към задната врата на „Гийон“ и си запробива път през хората по посока на шума.