Шестото покварено дете

84. Дневник

– Къде е Хлапето? – попитах аз, тъй като очевидно никой друг нямаше желание (или пък не можеше) да го стори.

Ръката на Уелдърман стисна рамото на Невестулката още по-силно. Момчето се сви в опит да се измъкне от хватката на мъжа. Това очевидно само раздразни Уелдърман още повече, който заби палеца си в лопатката на Невестулката, докато ме наблюдаваше втренчено. Бръкна в джоба си и извади бележката, която бяхме дали на Хлапето.

– Това твоя идея ли беше? Ти ебаваш ли се с мен? – Той пусна Невестулката и направи крачка към мен. – Осъзнаваш ли, че с тая счупена ръка нищо не струваш? Предпочитам да те накълцам на парченца и да те заровя в полето, отколкото да се занимавам с простотиите ти.

Почувствах как ръката на Либи се мушва в моята, но се отдръпнах. Не исках да рискувам Уелдърман да забележи. Той не забеляза, но аз пропуснах да видя как госпожица Финики ни наблюдава втренчено. Искаше ми се да я бях видял. О, как ми се искаше да я бях видял!

– Да – отвърнах. – Идеята беше моя.

Очите на Уелдърман изглеждаха така, сякаш всеки момент ще експлодират и ще изхвърчат от лицето му.

– Първо бъркотията в мотела, сега и това? Дай ми една шибана причина да не те гръмна на секундата.

Не му отговорих, понеже не можех да изтъкна подобна причина. И аз самият бих се гръмнал. Баща ми би ме гръмнал. Майка ми със сигурност би ме гръмнала. Представлявах проблем и Уелдърман знаеше това. Не съм сигурен какво го спираше.

– Докарай това ситно гоено тук! – изкрещя през рамо.

Очаквах да видя Стокс, но беше човекът от вана. Влачеше Хлапето за яката на ризата. Платът беше разкъсан и осеян с кървави петна. Лицето на Хлапето представляваше безумна смесица от десетки нюанси на червеното, пурпурното и черното. Кожата беше покрита със засъхнала кръв. Лявото му око бе отекло и затворено. Носът му бе видимо изместен встрани.

От няколко места в стаята се дочуха ужасени ахвания, най-силно откъм Теган.

Човекът от вана пусна Хлапето на пода така, както някой си изхвърля торбата с боклука. Невестулката успя да се измъкне от хватката на Уелдърман и се втурна към приятеля си.

Хлапето се срина. Краката не го държаха. Дясната му ръка се помъчи да омекоти падането, но само се люшна безжизнено и той се стовари на пода. За миг си помислих, че е мъртъв, но после той се изкашля. Здравото му око огледа всички ни и след това се затвори.

Стокс се появи със зелена торба в ръка. Обходи стаята с очи, сетне се обърна към Уелдърман и онзи от вана:

– В хамбара има камион. Явно от известно време опитват да го поправят. Все още не върви, но и това е щяло да стане след време. Е, сега вече няма шанс, обаче са били близо! – Раздруса торбата: – Явно са открили и парите. Това беше на предната седалка.

Уелдърман впи гневен поглед във Финики:

– Как, мамицата му, си допуснала да се случи?! Предполагаше се, че ги наглеждаш. Възложихме ти една-единствена работа. Една проста задача! И въпреки това са намерили време да ремонтират някаква ръждясала купчина ламарини под носа ти? Шибана друсалка!

Финики отвори уста да възрази, но Уелдърман не ѝ даде възможност. Протегна ръка:

– Дай ми ключовете. Никой няма да напуска това място, докато не стане време за „Гийон“. Нито ти, нито те… никой.

Лицето ѝ пламна от гняв:

– Трябва ли да ти напомням, че все още се налага да се върнеш и спазиш уговорката? Клиентите чакат.

– Мамицата му! – Той закрачи из стаята, като псуваше под носа си. – Писна ми!

– Какво е „Гийон“?

Беше Невестулката. Само няколко пъти го бях чувал да говори. Гласът му звучеше крехък в сравнение с крясъците на Уелдърман.

– Няма никакво шибано значение какво е „Гийон“! – изфуча Уелдърман. Лицето му бе аленочервено, а в ъгълчетата на устните му бе избила слюнка. Изглеждаше така, сякаш ще ритне Невестулката (или нещо по-лошо), но вместо това грабна от масата фотоапарата на Теган и го напъха в зелената торба. Тикна я в ръцете на онзи от вана и кимна към Невестулката:

– Заведи им тоя тук, кажи им, че е за сметка на заведението, дай им парите, за да замажеш нещата и се връщай веднага тук без други спирки, разбрано?

Мъжът кимна, сграбчи Невестулката за яката и го измъкна навън.

Когато излязоха, Уелдърман ритна Хлапето с върха на кубинката си, после се обърна към Стокс:

– Погледни му лицето само. Какво ти става, мамка му?! Колкото и да ни струва това, ще излезе от твоя джоб.

Стокс понечи да възрази, но се отказа.

– Може ли да заведем Хлапето на горния етаж? – попитах аз. – Всичко ни е ясно. Няма повече да опитваме каквото и да било. И преди не трябваше да опитваме. Вече разбираме.

Гневното лице на Уелдърман се извърна към нас.

– Да, разкарайте ми го от главата. Не искам никой от вас да ми се мярка пред очите!

Клекнах и се опитах да помогна на Хлапето да се изправи, но заради счупената ръка не можех да го хвана като хората. Винсънт коленичи до мен и го подхвана под мишниците. Не каза нищо, докато го носеше към стълбите. Теган и Кристина станаха и тръгнаха след тях. Останалите ги последвахме.

Когато се качихме, Винсънт сложи Хлапето на леглото и нагласи внимателно възглавницата под главата му. Либи донесе леген с вода и кърпа. Нежно почисти кръвта от лицето му, като внимаваше да не докосва счупения му нос. Аз свалих мръсните му дрехи и ги струпах на купчина в ъгъла на стаята. Пол стоеше на прага и ни наблюдаваше. Теган и Кристина бяха зад него.

– Ще ни избият всички – обади се тихо Теган.

– Няма да ни убият. Ще ни продадат – отвърна Винсънт – Ето това е „Гийон“.

Човекът с вана сигурно беше заключил Невестулката във возилото си и се бе върнал – чувахме го как спори с останалите долу. Бяха загубили с две деца – само това ги вълнуваше в момента.

И тогава всички чухме – въпреки препирнята долу – звука от приближаваща се по алеята кола. Хрущенето на чакъла под гумите.

Пол беше първият, който подскочи към прозореца:

– Ченге е!

Едва изрекъл тези думи – и Стокс влетя в стаята и размаха пистолет:

– Разкарайте се от шибания прозорец. Веднага!

Пол се подчини.

Аз обаче все още имах видимост. Черно-бялата патрулка спря пред белия ван. В началото никой не слезе.

Сетне мрежестата врата на входа скръцна и се затръшна. Появи се човекът с вана. Прекоси алеята и се приближи до полицейската кола. Предното стъкло се спусна, той се наведе и заговори с шофьора.

– Никой да не си отваря шибаната уста! – изръмжа Стокс. Пистолетът му сочеше към Либи, но очите му гледаха мен.

– Кой е този? – попитах аз.

– Млъквай, лайно такова!

– Познаваш, го, нали?

– Казах да мълчиш!

– Всички ченгета ли сте замесени?

Стокс вдигна пистолета, готов да ме удари, но не го стори. Загубили две деца. Не мисля, че искаше да разбере какво точно ще му се случи, ако ме нарани допълнително.

Навън човекът с вана все още говореше с полицая. Можех да различа смътно силуета на шофьора, но заради мрака и разстоянието не виждах лицето му добре. Онзи с вана няколко пъти посочи къщата. Приказваха близо пет минути, след което мъжът се изправи, плесна с длан по тавана на патрулката два пъти и се затича към вана. Когато полицейската кола обърна и тръгна по алеята, бялото возило я последва.

– Невестулката във вана ли е? – попита Теган.

Никой не отговори. Всички знаехме, че е там.

Стокс изчака стоповете да изчезнат, преди да заговори отново:

– Искам всички момичета в стаята отсреща, а всички момчета – тук да ви виждам всичките, постоянно!

Не забелязах как Винсънт вади гаечния ключ, нито как замахва. Разбрах какво става едва когато чух как тежката стомана се стоварва върху главата на Стокс с гнусно хрущене. Стокс прибели очи и се свлече на килима с тупване, което се оказа прекалено силно.

– Стокс? Всичко наред ли е? – извика Уелдърман от долния етаж.

Всички се взряхме в Стокс, който никога повече нямаше да е в състояние да отговори.