Шестото покварено дете

129. Портър Ден сто деветдесет и девети, 15:18

– Не искам да чувам и думичка повече за проклетите дневници!

Капитан Хенри Далтън удари с ръка по масата. Лицето му бе яркочервено. Хвърли гневен поглед към Портър:

– Ти с твоите книги… Не знам кое е по-лошото – фактът, че според хората си накарал някой да ги напише, или възможността да не си го направил и да си оставил брътвежите на някаква откачалка да провалят това разследване.

– Не съм…

Далтън насочи треперещия си пръст към него:

– Достатъчно!

– Трябва ли да ви напомням, че клиентът ми се съгласи на тази среща доброволно и по никакъв начин не е длъжен да е тук?

Беше назначеният му от профсъюза адвокат – Боб Хеслинг, към петдесетгодишен, със зле боядисана изтъняваща тъмна коса. Той се обърна към окръжния прокурор:

– Вашият екип прибърза с насрочването на процеса. Вие оставихте медиите да ви притискат. Вие решихте да съдите Бишъп за всички убийства едновременно, вместо едно по едно. Той е на свобода заради начина, по който вие решихте да си спестите малко работа, а не заради действията на моя клиент.

Окръжният прокурор присви очи:

– Не ние осигурихме доказателствата, а малкото, което ни дадоха, се оказа компрометирано. Трябваше да групираме делата заедно – нямаше да издържат и пет минути поотделно.

– А сега Бишъп е на свобода и не можете да го съдите повторно. Прекрасна работа!

– Ако клиентът ви предпочита да се върне в килията си, аз лично нямам нищо против. Мисля, че свърши достатъчно поразии тук.

– Мога да помогна – каза Портър меко.

– Млъквай – отсече Далтън.

От срещуположния ъгъл на масата специален агент Франк Пул въздъхна.

– Трябва да ни кажеш за жената, Сам. Онази, която открихме в къщата.

– Къща, която е ваша собственост, между другото – добави окръжният прокурор.

– Къщата не е моя. Също както и имотът в Симпсънвил.

– Но не отричате, че сте били там с въпросната жена? Хеслинг сложи ръка върху рамото на Портър:

– Не отговаряйте.

Портър бутна ръката му.

– Бях там с майката на Бишъп – жена, която познавах като Сара Уернър. Двамата заедно си тръгнахме оттам. Минахме заедно през всичко това. Не знам кого сте открили.

Окръжният прокурор метна няколко снимки през масата:

– Ето кого са открили.

Портър вече бе виждал тези фотографии, но въпреки това стомахът му отново се преобърна. С бръснач или с нещо друго, също толкова остро, някой бе изрязал навсякъде по тялото ѝ „Аз съм зло“. Окото, ухото и езикът ѝ бяха поставени в малки бели кутийки с черна лентичка, също както при останалите жертви на У4М. Пръстовите ѝ отпечатъци не бяха в системата, а лицето ѝ бе толкова обезобразено, че нямаше никакъв шанс за идентификация. Никой не се надяваше на съвпадение в базата данни с ДНК.

Портър вдигна поглед от снимките:

– Тръгнах си от къщата със Сара Уернър. Нямам представа коя е тази жена.

– Възможно ли е това да е жената, която си познавал като Сара Уернър? – попита го Пул.

Портър сви рамене:

– Същата коса, същото телосложение, но не е тя. Беше жива, когато тръгвахме.

– Тогава коя е тази жена? – продължаваше да настоява окръжният прокурор.

– Не знам.

В стаята се възцари мълчание. След това Пул се обърна към окръжния прокурор:

Възнамерявате ли да му кажете?

Онзи махна с ръка:

– Давайте.

– Какво да ми кажат?

– Истинската Сара Уернър – онази, която открих убита в апартамента си в Ню Орлиънс, – е била замесена до ушите с хората, който стоят зад backpage.com. Представлявала е някои, оказвала е правни услуги на други. Клозовски е описал много подробно престъпленията ѝ в бележките, които е оставил.

– Значи е била корумпирана.

– Аха.

Портър се обърна към окръжния прокурор:

– Значи ако по някакъв начин успеете да идентифицирате онази жена от къщата, мисля, че ще откриете, че и тя е корумпирана. Жената, която познавам като Сара Уернър, все още е на свобода. – Той потупа по най-горната снимка. – Това не е тя.

– Не можете да бъдете сигурен.

– Изгубих я на летището.

– Изгубили сте я на летището – повтори окръжният прокурор. – Жената, която освен вас никой друг не е видял.

– Точно така.

От куфарчето си Пул извади дебела папка, която Портър веднага позна. Досието му от Камдън. Пул я плъзна през масата към него:

– Според това досие тя е плод на въображението ти.

– Това досие е пълна глупост.

Пул погледна окръжния прокурор, след това – Далтън и Хеслинг, преди да се обърне отново към Портър:

– Знам.

Портър се беше приготвил да спори и тъкмо бе отворил уста, но като чу това, не каза нищо.

– Не мисля, че са те лекували в Камдън – продължи Пул. – Мислим, че Ъпчърч е изфабрикувал това досие, вероятно с помощта на Клозовски. Фалшиво е. Терапевтичният център в Камдън е затворен от близо три години.

Портър изглеждаше объркан.

– Но аз… срещнах се с доктора. Беше там преди няма и… Очите на Пул не се отделяха от него.

– Срещнал си се с човек, който се е представил като д-р Виктор Уитънбърг. Човек, който е твърдял, че те е лекувал след огнестрелната рана. В списъка със служителите на Камдън няма д-р Уитънбърг. Когато си бил там през февруари, някой доста се е постарал да изглежда, че Камдън все още функционира, но в действителност не е така. Нахлули са с взлом вътре и са си тръгнали малко след теб. Знаели са, че идваш. Кръвта, която бе открита там, доказателството за престъпление, извършено след твоето посещение… всичко е било номер. Кръвта дори не се оказа човешка. Котешка беше.

– Котешка?

– Да.

Котката на Бишъп.

Пул също схвана.

– Бишъп те е натопил. Разбрах го, след като открих Огълсби.