Шестото покварено дете

23. Клеър Ден пети, 09:31

Десет минути по-късно седеше в тесния офис с Клоз, заровила главата си в шепи. Беше седнала на пода в ъгъла и бавно се люлееше напред-назад.

Отначало Клозовски се наведе над нея, опита се да я успокои, но след това се върна на стола си и се скри зад безопасното блещукане на екрана на лаптопа си.

Това не можеше да се случва.

– Той бълнува, Клеър. Онова, което ти е казал, е без значение.

Клеър продължи да се поклаща.

– Каза го. Аз съм ченге. Трябва да го докладвам. Ще влезе в досието. Мамка му, само почакай медиите да надушат…

– Сигурна ли си, че си го чула правилно? Може да е станало недоразумение…

– Никога не съм чувала нещо по-ясно през живота си.

– Каза, че си била в нещо като херметичен костюм. Можеше ли да чуваш през него?

Клеър започна да се клати още по-бързо.

– Каза: „Сам Портър е У4М.“ Ясно като бял ден! Чух го идеално. Докторът също беше там. Сигурна съм, че и той е чул. Боже, там имаше и медицинска сестра. И тя сигурно е чула. Един господ знае кой още е чул!

– Трябва да снемеш официални показания – каза меко Клозовски. – Преди да е умрял.

Тя спря да се люлее.

– Няма да се върна там!

– Трябва да разберем какво точно знае.

– Той лъже! – вироглаво викна тя. – Ансън Бишъп е У4М!

– Ами ако не е?

Тя му хвърли гневен поглед.

– Ти на чия страна си!?

Клоз вдигна ръце.

– Не съм на ничия страна, просто сме тук сами и когато това излезе наяве – а ти знаеш, че ще излезе, – ако не сме снели официални показания, как ще изглежда това отстрани? Ще ни обвинят, че покриваме Сам.

– Знаем, че Ъпчърч е убил Ела Рейнълдс и Лили Дейвис… и се е опитал да убие Лариса Бийл и Кейти Куигли. Вероятно и родителите. Убил е онова момче, Уесли. И да е казал нещо такова, кой ще му повярва?

В момента, в който изричаше това, Клеър знаеше, че ще има хора, които ще повярват.

– Не обмисляш възможността да не докладваш това, нали? – попита Клоз. – Точно сега не е добра идея. Нали?

Клеър вдигна очи към него, но не каза нищо.

– Тогава защо ми го каза? – възкликна той.

– Може би просто трябва да си траем, докато не разберем какво точно означава това.

Клоз поклати глава:

– Ще звънна на Наш.

– Вече опитах. Гласова поща.

– Тогава на Пул – предложи Клоз. – Трябва да кажем на Пул.

– И при него се включва гласова поща.

Телефонът на стената зазвъня. Двамата извърнаха погледи към примигващата червена светлинка. Чак на четвъртото позвъняване Клозовски се изправи и вдигна слушалката.

Клеър чу неговите думи, видя как кима няколко пъти, преди да затвори. Знаеше точно за какво е било обаждането. Въпреки това той го изрече на глас:

– Ъпчърч е мъртъв.