Шестото покварено дете

54. Пул Ден пети, 16:06

Пул разучаваше бележника, когато Наш влезе в стаята за наблюдение, затвори вратата зад себе си и зашепна:

– Който и да дърпа конците на твоя шеф, обработва и моя. По всички правила би трябвало да съм отстранен от служба. Медиите въртят онзи проклет клип с мен и Бишъп денонощно. Дори аз се мразя. Но началството ми каза същото, каквото Хърлес разпореди на теб – докато кметът не се намери и ситуацията не бъде поставена под контрол, трябва да съм на линия.

– Какво става с Бишъп и Портър?

– Всеки, който носи значка, ги издирва – и федералните, и полицията. Летища, автобуси, влакове… всичко е под тотална блокада. Знае се, че У4М е похитил поредна жертва, този път мъж, обаче според капитана са съобщили, че самоличността е неустановена, но се предполага, че е жив. Нареди ми да не обсъждам положението с никого освен с теб – нито с Клозовски, нито с Клеър… с никого. Което е пълна глупост, понеже нищо не крия от тях. – Той вдигна един хвърчащ лист, който държеше в ръка. – Взех адреса на „Пицата на Кармин“. Мисля, че трябва да се разходим дотам. Нямам му доверие на тоя Уорник. Може и да е прав, но…

Пул не вдигна очи от бележника.

– Отивам в Чарлстън.

– Сега ли? Имаме ли време?

– Следваме уликите, но не постигаме нищо. Само затъваме още по-надълбоко. Искам да изпреваря събитията. Трябва да установим контрол. Самият ти го каза в джипа: всичко сочи към Чарлстън. Мисля, че ако разберем какво се е случило там, ще знаем кой избива тези хора и защо. – Той потупа с пръст върху едно име от бележника. – И освен всичко – и това.

Наш погледна:

– Невестулката?

– Прякорът на хлапето, което е стреляло по Портър.

Съгласно тези записки и неговото име се появява в дневниците.

– Мислех, че не вярваш на дневниците?

Наш обходи с поглед стаята, след това погледна през еднопосочното стъкло към стаята за разпити, в която бе видял Портър за последно. Една мисъл го осени.

– Портър е взел дневниците – произнесе тихо. – Ако е платил на Ъпчърч да ги фалшифицира, щеше да ги остави тук, за да ги прочетем.

– Може би просто не е искал водата да ги съсипе. А може да ги е скрил някъде – възрази Пул, но знаеше, че не звучи убедително.

– Взел ги е, понеже не е приключил с четенето – продължи Наш. – Той не знае какво съдържат, също като нас.

– Не искам да почвам с догадките и предположенията. – Пул вдигна телефона си. – Имам копия тук. И аз ще ги прочета. Може би ще ми помогне да разбера какво става в главата му.

– Или в главата на Бишъп.

Пул погледна отново бележника.

– Истински или фалшиви, тези дневници са пътечка от трохи, следвана от един от тези мъже, или и от двамата. Нещо от миналото им излиза на бял свят отново. Всичко, което сме научили досега, сочи към Чарлстън. Трябва да разберем какво се е случило там. Това е липсващото парче от нашия пъзел. Разберем ли това, взимаме преднина, разкриваме убийствата и откриваме кмета.

Наш хвърли поглед през малкото прозорче на вратата, което гледаше към коридора, и продължи още по-тихо:

– Няма да ни пуснат да заминем. Имат нужда от нас тук.

– Ето затова няма да им казваме нищо.