Шестото покварено дете

116. Портър Ден шести, 06:01

Портър го видя.

Този път беше сигурен.

Бишъп.

Вече искаше да бъде забелязан.

Ансън Бишъп. Независимо от студа беше облечен само с черно кожено яке. Без ръкавици, без шапка. Около врата му се ветрееше хлабаво завързан шал. Дъхът му се рееше около главата му – блед облак сред мразовития въздух. Беше пристигнал с бял ван, подобен на вана на Хилбърн, и Портър знаеше, че това не е обикновено съвпадение. Тълпата се раздели надве и пропусна вана, след което отново се събра зад превозното средство, все едно погълна празното пространство. Когато зрителите осъзнаха кой по всяка вероятност е в колата, надигнаха гласове. На около трийсетина метра отзад се виждаше патрулка – източникът на воя на сирена, който Портър бе чул, – но хората не я пускаха. Позволиха да мине само на вана, и то със скоростта на охлюв.

Возилото се промуши през тълпата и отби до бордюра на ъгъла на Уошингтън и Пуласки Роуд. Страничната врата се плъзна и се появи Бишъп. Огледа насъбралото се множество и скочи на земята. Ванът замина. Портър не успя да види кой е зад волана.

Портър никога не бе виждал Бишъп толкова нервен. Раменете му бяха приведени и цялото му тяло бе леко прегърбено. Когато очите му се спряха на вана на Седми канал, паркирал по диагонал от мястото, където стоеше в момента, по лицето му се появи нещо, наподобяващо облекчение. Вдигна ръка и помаха натам. Портър забеляза как Лизет Лоудън, очевидно стъпила върху нещо, за да вижда над главите на хората, му маха в отговор.

Бишъп тръгна към нея.

В ръката си държеше бутилка с вода.

Още преди да види как пръстите на Бишъп развъртат капачката, Портър знаеше какво представлява бутилката и какво точно съдържа. Трябваше да го спре, преди да зарази цялата тълпа.

Ръката му стисна ръкохватката на .38-калибровия в джоба му и той едва не нокаутира някакъв старец, когато си запробива път напред през плътното множество хора.