Тамплиерските порти

ХИРАМ

Епископ Бертран мина още два-три пъти, потропвайки с обувки, пред тънкия силует на отец Бернар, преди да каже нещо. Размахваше трескаво ръце, сновейки от единия до другия край на салона, сякаш да прогони тъмните облаци, надвиснали над епархията, която управляваше.

— Може да са му отсекли главата и след като е умрял, нали, преподобни?

Отчаянието на прелата не трогна ни най-малко суровия Бернар. Той дори не му отговори.

Единственото, което абатът на Клерво искаше да разбере, когато настоя за аудиенция при епископа, беше дали това обезглавяване има нещо общо с виденията на майстора в криптата и със странния му разказ, че е бил отвлечен от ангел. И ако, както подозираше, беше така, то откритието на Жан от Авалон бе просто още един „знак“, че моментът наближава и че пренасянето на „ключа“ до Шартр трябва да стане по-бързо.

— Извинете, преподобни отец Бернар — настоя Бертран, но въпреки че вашият рицар откри обезглавеното тяло на Бланшфор, този проблем не ви засяга пряко. Вие сте мой гост и отговорността за раздаването на правосъдие се пада само на съдебния изпълнител и на мен. — Той се изкашля, прегракнал, сякаш душата му щеше да изскочи, и добави: Освен това, докато не открием главата, не можем да обвиним никого в оскверняване на трупа.

Изправен пред него, Бернар не се смути.

— Напомням ви, че вие поискахте помощ още щом пристигнах.

— Знам. Но нямах предвид някаква изчезнала глава, а да ми помогнете да разбера причината за смъртта на майстора.

— Мисля, че двете неща са тясно свързани — отвърна Бернар. — Не искам да звучи налудничаво, но това, че човекът, избран да строи новия храм, е останал без глава, ми се струва странно съвпадение.

— Съвпадение ли? Какво имате предвид?

— Помните ли какво ви казах в криптата за плановете за съвършения храм и за начина, по който те са стигнали до нас в библейски времена?

Епископът кимна.

— Добре, плановете, които патриархът Енох получава от ангел Правел и сам изсича върху нетленни плочи, попадат по времето на Соломон в ръцете на един архитект чужденец — и по-точно, на човек от Тир на име Хирам. Той проучва тези планове за божествения ред и когато някой се опитал да му ги отнеме, бил убит. Знаете ли как? Отсекли му главата.

— Но Пиер дьо Бланшфор не…

— Не знам дали ви е известно, но вашият архитект е членувал в гилдия от посветени, които от известно време се опитват да наложат в цяла Франция един нов архитектурен стил — прекъсна го Бернар. — Пиер, както и другите, е имал достъп до някакво висше познание, което се е опитал да осъществи, един Господ знае защо, точно тук. И някой, който е разбрал, че той разполага с това ново познание, е искал да му го отнеме силом. Въпросът е — кой.

Бернар пристъпи към масата на епископа, вадейки от диплите на белите си одежди една плоча от зеленикав камък, плоска от двете страни и не много дебела, с низ от геометрични фигури, изсечени по двете й страни. Остави някак церемониално този камък на масата и зачака. Изумен, епископът взе плочата в ръце и като я претегли и се взря в отпечатъците, без да разбира нищо, погледна въпросително абата.

Бернар остана доволен.

— Да, Ваше Преосвещенство — промълви той. — Това, което държите, е част от плановете на Хирам финикиеца. Една от книгите, които Енох преписва по време на престоя си в небесата и които Пиер дьо Бланшфор е проучил, преди да дойде тук.

— А вие как… — заекна епископът.

— Как се сдобих с нея ли? — прекъсна го абатът. — Много просто, братко. Ние спасихме тази тайна в Светите земи. Сигурно не знаете, но заедно с кръстоносния поход имаше и друг, с много по-свята мисия от тази да отвоюваме Божия гроб. Трябваше да съхраним този къс Божествено познание, което Господ дал на Енох и което мюсюлманите пазеха ревностно от стари времена. Въпреки че по закон това познание не им принадлежи. Много преди да се роди Мохамед и дори Исус Христос, египетските богове показали същите тези плочи на неколцина избраници от техния народ.

— Египетските богове ли?

Бернар кимна.

— Там друг архитект — на име Имхотеп, когото в Александрия почитали като бог до идването на първите християни, получил такива зелени плочи с познанието, необходимо за строежа на пирамидите. С времето легендата превръща тези плочи в Изумрудената книга на Хермес, който, разбира се, е бог Тот, наричан „триславен“, за разлика от гръцкия Хермес.

— Но това е идолопоклонство, абат Бернар.

Епископ Бертран тръсна глава, неспособен да проумее нещо, което бе в разрез със строгото му религиозно възпитание.

— А Бланшфор? Как е успял?

— Пиер дьо Бланшфор — отвърна Бернар — беше посветен в тайната и е един от последните хора, прочели плочите. Дошъл е тук, след като се изучи във Везле, в нашата школа за писари, където е получил необходимите знания, за да ви направи предложение за нов храм в съответствие с общия божествен план. Като сте го отхвърлили, очевидно сте предизвикали някой враг, който решава да го убие, знаейки, че Църквата няма да защити плана му. Представете си какво значеше за мен новината за смъртта му.

— А защо не ми споменахте по-рано, че познавате майстор Пиер?

— И каква полза от това? Нито моите монаси, нито рицарят, който ме придружава, знаят нещо. Казвам го на вас, защото искам да осъзнаете, че сега повече от всякога сме длъжни да започнем строежа на новата църква и да провалим плановете на врага, който ни дебне. Може би никой от двама ни няма да види началото на това дело, но трябва внимателно да подготвим всичко.

— Ами врагът, заради когото Бланшфор изчезна за няколко дни от криптата? За него какво знаем?

— Ако е това, което подозирам, този враг не е от плът и кръв и дори не е от този свят. Така той ни казва, че не иска да строим върху земята, която владее днес.

— Можем ли да направим нещо?

Блуждаещият поглед на епископа беше пълен със зле прикрит страх. Той знаеше, че споменаването на враг, който не е от този свят, може да означава само, че това е най-лошият от всички възможни врагове. Самият Дявол.

Отец Бернар беше спокоен, защото знаеше какво трябва да направи: щеше да заповяда божествените планове на Енох да бъдат докарани в Шартр и да задвижи проекта. И тези планове, с Божията помощ, трябваше да пристигнат, без да събудят подозрението на могъщия противник.

Откакто бяха напуснали Египет, той не беше успял да се добере до тях и да ги унищожи, но Бернар знаеше, че ще се опита на всяка цена.