1

Вест (лат.). — Б. а.

2

След години, пишейки своята „Възхвала на новата тамплиерска милиция“, за да даде Устав на този орден, Бернар от Клерво ще използва точно тези думи, опитвайки се да опише истинските цели на Ordo Pauperum Commilitonum Christi Templique Salomonici. — Б. a.

3

Божи храм (лат.). С това име кръстоносците наричали Купола на Скалата, намиращ се в сградата на древния Соломонов храм в Йерусалим. — Б. а.

4

На Яков. — Б. а.

5

Земна ос (лат.). — Б. пр.

6

Пъпът на земята (лат.). — Б. пр.

7

Съзвездието Голяма мечка. — Б. а.

8

Божия стълба (лат.). — Б. а.

9

European Remote Sensing. — Б. а.

10

Съкращение на Национален център за космически изследвания в Тулуза. — Б. а.

11

Черни дупки (англ.). — Б. а.

12

„…колко е страшно това място!“, Битие 28:17. — Б. а.

13

Свети Фюлбер дьо Шартр (960–1028 г.), епископ, възстановил опожарената катедрала и обновил теологическата школа в града, прочута през XI в. — Б. пр.

14

Местна етническа общност с друидски традиции, населявала районите край Шартр преди покръстването. — Б. а.

15

Гробница от каменната ера с голям плосък камък върху две каменни подпори. — Б. пр.

16

Семиаса, или Амизирас, е паднал ангел, който заедно с Азазел, според Книга на Енох, слиза сред хората. Името му според едни тълкувания означава „на име Аса“, а според други — „той вижда името“. — Б. р.

17

Плочите (лат.). — Б. пр.

18

Вид брезентови палатки на френските кръстоносци. — Б. а.

19

Глава (лат.). — Б. а.

20

Династия, основана от Селевк I Никатор (312–281 г. пр. Хр.), един от военачалниците на Александър Велики, създал най-обширната елинистическа държава. — Б. пр.

21

Майстор каменоделец (лат.). — Б. а.

22

Този Жан Йерусалимски не трябва да се бърка с френския крал със същото име, който от 1210 до 1225 г. се провъзгласява за суверен на Светите земи. Когато бъдещият крал се ражда през 1148 г., Жан, за когото става въпрос в този разказ, вече е починал. Уточнението е важно, защото почти всички исторически текстове, посветени на Жан Йерусалимски, се отнасят за монарха, а не за тамплиера, когото имаме предвид. — Б. а.

23

Щом навлезе в хилядната

година, която идва след хилядната,

човекът ще узнае същността

на всяко нещо.

На камъка и водата, на тялото на

животно или на нечий поглед.

Ще прозре тайните, които

древните богове са знаели,

и ще открехва врата след врата

в лабиринта на новия живот.

— Б. а.

24

Според тази легенда, включена в книгата Другата история за тамплиерите (Мартинес Рока, 1999 г.) от френския историк Мишел Лами, тези кули би трябвало да са разположени в днешните Ирак, Нигер, Сибир, Сирия, Судан, Туркестан и Урал. — Б. а.

25

Ако все още има някой неосведомен читател, който смята, че Луи Шарпантие е просто литературен герой, може би сега е моментът да предоставим пълната му библиография, както е преведена на испански: Тайната на Компостела (Пласа & Ханес, 1973 г.), Тайната на катедралата в Шартр (Пласа & Ханес, 1976 г.), Гигантите и тайната на произхода (Пласа & Ханес, 1976 г.) и Тамплиерските тайни (Апостроф, 1995 г.). Макар и преведени със закъснение, творбите му — и загадките в тях — от години са на разположение на читателя. — Б. а.

26

Тази архитектурна мистерия е наистина исторически факт. Ако върху картата на Бургундия се отбележат абатствата Отьон, Шалон сюр Сон, Бон, Арне льо Дюк, Солийо, Каре ле Томб и Везле, ще получим фигура, много подобна на Голямата кола. Вярно е, че съответствието е по-неточно от това с катедралите от Дева, но всичко говори — както казва Франсоа Бремен, — че става дума за предварителни „опити“ за големия План Дева. В случая с Везле базиликата отговаря наистина на най-далечната звезда от ръчката на Колата, тоест на Ета от съзвездието, известна и като Benetnasch („оплакваща“). — Б. а.

27

Това не е излишна подробност. Древните хора са внимавали много да разполагат храмовете си спрямо четирите посоки на света, защото по този начин смятали, че ги строят в центъра на видимия свят, превръщайки ги в нещо като геодезична точка, бележеща мястото, където небето и земята се сливат. — Б. а.

28

От времето на Карл Велики в Шартр се почита странна реликва — sancta camisia, или туниката на Пресветата Дева. Правоъгълно парче плат, донесено от Византия, което Карл Плешивия предава на местната църква през 876 г. — Б. а.

29

Светлина (лат.) — Б. а.

30

Става въпрос за книга с неизвестен произход — навярно египетска, — която през следващите векове ще бъде преведена под името Пикатрикс. Заглавието й се дължи на грешка, направена през Ренесанса, причината за която е неверният превод на името на автора на трактата — един арабски мъдрец, когото Глук споменава в тези редове. — Б. а.

31

Така наричали в земите на келтите Подземната сила, която според тях опасва цялата Земя, образувайки мощна енергийна мрежа. Изобразявали я като змия (la woivre) — със зигзагообразни линии, или като змии, увити около колони, в храмовете и гробниците си. — Б. а.

32

Дъб (келтски). — Б. а.

33

Бяга (лат.). — Б. пр.

34

Светите Марии от морето (фр.). — Б. пр.

35

Справка в творбите на Робърт Бовал Тайната на Орион (с Адриан Жибер. Емесе, 1995 г.) и Пазителят на Битие (с Греъм Хенкок. Планета/Сейс Барал, 1977 г.). — Б. а.

36

Флавий, римски император от 79 до 81 г. — Б. пр.

37

Това е между нас (лат.). — Б. а.

38

Въпросът на Гавраил разкрива една от най-големите тайни в Стария завет. Има! предвид, разбира се, онзи пасаж от Битие (32:24-32), в който Яков се бори цяла нощ с един ангел. И като вижда, че не може да го надвие, на зазоряване ангелът моли Яков да го пусне. Той се съгласява, но само, ако непознатият го благослови и му обади името си. Ангелът склонява да направи първото, но не и второто, и му казва „отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш“. Както казах, става въпрос за един от най-мистериозните епизоди о Библията. — Б. а.

39

Старозаветен ковчег (лат.). — Б. а.

40

Всички тези чудеса са разказани с повече или по-малко подробности в Мидраш, светски коментари за Стария завет, които евреите събират и които днес представляват много ценно помагало за разбирането на някои исторически събития от Светите писания. — Б. а.

41

Врата към небето (лат.). — Б. а.

42

Заградено дворно място към катедрала (фр.) — Б. пр.

43

Ключ (лат.). — Б. а.

44

Една от големите загадки, свързани с Ордена на тамплиерите, е точно култът към някаква странна глава, която те наричат Бафомет. За съществуването й се узнава доста късно, по време на открития процес срещу рицарите през XIV век. Истинското значение на думата Бафомет е зашифровано в самото съществително, като е използвана изкусната еврейска система, наречена Атбаш. Методът е прост: всички букви от еврейската азбука се подреждат в два успоредни реда и когато една дума трябва да се зашифрова, буквите й се заменят със съответните от другия ред. И тя лесно може да се разчете, като се погледнат отново успоредните редове. Така, ако изпишем думата Бафомет с еврейски букви и я прочетем чрез шифъра Атбаш, ще получим гръцката дума София. А това значи мъдрост. Тази система се използва много за шифроването на прочутите свитъци от Мъртво море и на други документи от гностическо естество, което идва от gnosis — термин, означаващ „познание“. — Б. а.

45

Книга с пророчества (лат.). — Б. а.

46

Названия, идващи от корена на stella — „звезда“ (лат.). — Б. пр.

47

Днес Естеля (Навара). — Б. а.

Загрузка...