Тамплиерските порти

ВРЕМЕННО ОТСТРАНЕН ОТ ДЛЬЖНОСТ

Минаваше обед, когато телефонът в кабинета на Мишел Темоен иззвъня оглушително до главата му. Инженерът го чу, но не помръдна и отпуснал се върху купчината всевъзможни документи, снимки и книги, го остави да звънне още един-два пъти. Едва когато третият звън прониза мозъка му, той разбра, че е прекарал цялата проклета нощ над снимките от ERS-1, и вдигна неохотно слушалката.

— Ало? — Гласът му прозвуча доста вяло. А онзи, който го търсеше, явно още се колебаеше.

— Вие ли сте господин Темоен? — чу най-сетне.

— Да, аз съм. Кой се обажда?

— Мишел Темоен Графен? — настоя онзи.

— Да.

Чу се леко покашляне, сякаш някой си прочистваше гърлото, за да съобщи нещо важно.

— Обаждам се от името на професор Жак Монри — каза. Аз съм Пиер д’Орсе, адвокат по трудово-правните отношения и легитимен представител на компанията, за която работите. На масата пред мен е копие от делото, което директорът на CNES заведе срещу вас тази сутрин. Знаете ли за какво става дума?

Темоен преглътна.

— Не, нямам никаква представа.

— Добре, ще ви обясня. Според писмото, с което разполагаме, сте обвинен в допускането на серия от сериозни грешки при упражняването на контрола по програмата European Remote Sensing Satellite. B него се казва още, че налудничавите ви идеи за причините за допуснатите грешки са попречили на техническия екип на проекта да ги преодолее с необходимата бързина. Затова се обаждам да ви информирам накратко, че ще бъдете призован пред Административния съвет на CNES. И ако не искате да имате неприятности, ще трябва да дадете убедителни обяснения за работата си.

„Какъв гадняр!“ При тази новина инженерът моментално се събуди като от тежък кошмар и бързо схвана всичко: Meteor man го бе хвърлил на лъвовете, за да спаси собствената си кожа. „Иска да ме превърне в жертвен козел, кучият му син.“

— Уведомявам ви също — продължи Д’Орсе заучените си юридически брътвежи с безупречен акцент, — че в следващите часове трябва да освободите кабинета си и да не се връщате на работното място до изясняване въпроса за отговорността, която носите. Още днес ще получите плик с писмено потвърждение на това, което ви съобщих, и с точни инструкции за незабавното му изпълнение.

— Трябва да напусна още днес? — промърмори той.

— Така е най-добре за вас, мосю Темоен. Повярвайте.

Инженерът не му отговори. Съвсем спокойно, което му костваше доста, се опита да разбере от адвоката само кога куриерът ще му донесе въпросния плик и остави леко слушалката. Потресен и изтерзан, стоя известно време така, не знаейки какво да прави. При мисълта, че може да остане без работа и да бъде въвлечен в някакво трудово-правно дело, се вцепени от ужас.

А отгоре на всичко — Д’Орсе. И Темоен, както целият персонал на CNES, бе чувал нещичко за него. Знаеше като всички, че той обича да прилага на противниците си разни техники от ловното изкуство, и беше наясно, че това адвокатче успява да получи винаги най-големия пай от „лова с кучета“. Беше майстор в правото. И като изправяха срещу него подобно чудовище — такъв коварен, ловък и безпощаден адвокат, — все едно го обричаха да му смъкнат и ризата от гърба.

„Обяснения, но какви обяснения мога да дам на Съвета?“, простена тихо и скри лице в пълничките си ръце.

Първото нещо, което му дойде наум, като се поуспокои, бе да позвъни на директния телефон на Монри, но се въздържа. Дори и този амбициозен плъх да не беше днес на махагоновата си маса — като всепризнат страхливец, — инженерът веднага съобрази, че ако се нахвърли направо на него, ще утежни положението си с още, и то неоспорими от законова гледна точка, аргументи против себе си. После прецени горе-долу за колко време и по какъв начин би могъл да се барикадира в кабинета си и да окаже съпротива на заповедта за временно освобождаване, която всеки момент щеше да получи. Но размисляйки, отхвърли и тази идея. Накрая, като получи и инструкциите на Д’Орсе, в които му даваха десетдневен срок да представи доказателствата си пред Съвета, реши, че първо трябва да си почине и да обмисли добре как да убеди началниците си, че няма нищо общо с „грешките“ на сателита.

И така точно в три следобед, преди още повечето му колеги да се върнат от обеда, Мишел Темоен излезе от Сграда С на Космическия център в Тулуза и пое незнайно накъде. Носеше само кашон с някои лични документи, бележника си и кореспонденцията от последните дни.

Кратката бележка, която остави на секретарката си, гласеше: „Ще се върна по-късно“. Залепи я на монитора на компютъра.

Подреди внимателно папките с текущи въпроси на металната поставка, прибра малкото неща от бюрото си — сред които и някои снимки от ERS — и като сложи някакъв ред в чантата си и в кашона, слезе на паркинга, прекоси охраняемата зона на Агенцията и я напусна.

Разбира се, Темоен не забеляза сребристосивия микробус с барселонски номер, който веднага потегли зад него и го проследи по широкия булевард Едуар Белен.