Тамплиерските порти

ZEUS

Всичко бе въпрос на минути.

След последното сканиране на „окото“, когато над Южна Франция бе паднала вече нощ, мощният Zeus започна да бълва първите видими резултати от Операция Шарпантие. Този компютър, носещ името на всемогъщия бог на Олимп, извършваше няколко милиона операции в секунда и имаше честта да е единственото европейско оборудване, способно да превърне електронните импулси, изпратени от геостационарните сателити, в ясни изображения.

И така, една след друга снимките, направени по вертикалата на Дижон, Байо, Еврьо, Шартр, Амиен, Реймс и Париж — в този ред, — започнаха бавно да се появяват на мониторите и да се оформят върху карта от пиксели с големина почти половин метър страната.

Мишел Темоен чакаше.

Инженерът приглади мустаци, щом видя, че първата снимка е вече готова; въздъхна, сякаш от това зависеше животът му, и въоръжен със силна лупа, се наведе над нея да огледа релефа на терена. Без съмнение това беше Дижон. Но и онази „грешка“, от която толкова се боеше, беше там.

Всъщност доста пиксели в изображението се появяваха, кой знае защо, в бяло. Просто така, сякаш на това място земята се бе изпарила.

Темоен подозираше най-лошото.

Една след друга аномалиите започнаха да се появяват периодично в различни параметри, с различни очертания и в следващите изображения. Инженерът не можеше да си обясни причината за подобна „дупка“. Сякаш малък ескадрон от black holes11 бе погълнал каквото и да е имало в тези координати, които при всички случаи представляваха пояси от повърхността с големина не повече от хиляда квадратни метра.

Zeus даде звуков сигнал.

Седемте странни сивкави петна с неопределени очертания се бяха появили за втори път върху всеки от фотографираните градове.

Всъщност да се говори за петна бе твърде силно казано. По-скоро ставаше въпрос за съвсем малки, подредени една до друга хоризонтални черти, закриващи онова, което беше отдолу. Погледнато хладнокръвно, сякаш някаква „контраемисия“ бе успяла да блокира зеницата на електронното око на ERS-1, да разфокусира картината и да пропусне точно тази част от географската информация.

Това обяснение не беше съвсем научно — вярно е — и от чисто техническа гледна точка нямаше никакъв смисъл. И най-лошото бе, че Темоен го знаеше.