Тамплиерските порти

LUX29

Там Глук, гол до кръста, само по една бяла препаска, наистина бе коленичил с вдигнати ръце и бе отправил блуждаещ поглед към каменния таван. Шепнеше нещо неразбираемо, като молитва на чужд език, а около него бяха пръснати разни предмети и растения. Рицарят се взря в тях: келтски кръст — нещо като крилете на вятърна мелница, вписани в окръжност, — някакви езически амулети против уроки, броеница с дървени зърна, малко мъх и борови иглички, оставени на купчинки, парче дебел вълнен плат и делвичка с течност, която не можеше да види добре от мястото си.

Глук размахваше ръце, мокреше върха на пръстите си в делвичката и после пръскаше стените. Пред него, иззад олтара, някакво странно изображение на Богородица, боядисана в черно, наблюдаваше сякаш със задоволство тази сцена. Друидът пръскаше и нея, като току поглеждаше в някакви хартиени свитъци с начертани странни геометрични фигури. В торбата му, зееща отворена, зърнаха нещо метално и гладко, което тутакси се стори познато на двамата „шпиони“. Това бе астролаб, подобен на онзи, който измъкнаха от ръцете на майстор Бланшфор. Изненадани, рицарят и оръженосецът се спогледаха.

— Виждате ли, господарю? Има и книга!

Изумен, рицарят кимна. Беше виждал книги само в Клерво и дори там това бяха ценни екземпляри, преписани на ръка и давани много рядко на някой, който имаше дарбата да чете. Никоя от тях не излизаше от манастира без разрешение и всеки екземпляр се пазеше като истинско съкровище.

— Книга — промълви той.

Преди Жан да успее да каже още нещо, магьосникът прекъсна ритуала си.

— Да, книга! — възкликна внезапно той и отговорът му екна в цялата крипта. — И то най-добрата! Дори Библията не може да се сравнява с нея по знания и мъдрост!

Без да се обръща, друидът свали ръце и затвори с един замах торбата си.

— Заглавието й е „Краят на мъдреца и no-добрият от двата начина да се напредва“30 — добави на много добър френски, все още с гръб към тях. — Даде ми я човек, запознал се с автора й в Кордоба, някой си Абул Касим Маслама. И тя е ключът към тази и към други врати. Знаете ли? От няколко дни усещам с тялото си труса, който разтърсва това място, затуй побързах да дойда при вас.

Никой от двамата не продума. Как можеше да ги вижда, след като дори не бе извърнал глава към тях?

— Добре дошли — рече им. — Брат Бернар ви праща, нали? — продължи. — Ах, Бернар! И той знае тази книга, изучи я цялата, като мен, и мисля, че оцени силата й. Вие не ме познавате, но с него сме големи приятели. И макар да минаха почти двайсет години, откак не сме се срещали, сигурно ще се зарадва да ме види отново.

Изненадан от ясновидските способности на стареца, рицарят от Авалон пъхна машинално кинжала в колана си. Какъв беше този мъж, способен да гледа с гърба си, който твърдеше, че е стар приятел на абата?

— Е, добре — рече рицарят предизвикателно и като слезе от последните стъпала към криптата, тръгна към стареца. Значи познавате отец Бернар, така ли? Ще имате възможността да го докажете.

— Да го докажа ли? Да доказвам, че познавам отец Бернар дьо ла Фонтен? — отвърна Глук. — Та аз го обучих в горите на Клерво! И знам, че наистина е стигнал толкова далече, колкото предсказаха гадателите!

Глук се разсмя. Преди тамплиерът да го приближи откъм гърба, друидът се завъртя на колене с един отскок и впи светлия си поглед в натрапниците. Направи го чевръсто, почти като хищник, налитащ на жертвата си, с рядко срещана у мъжете на неговата възраст ловкост. Погледът му бе наистина властен, имаше тежки дебели вежди, тъп нос и месести устни. И въпреки кокалестото му тяло, ръцете и краката му бяха с добре оформени мускули, а гласът му дрезгав като зле акордирана лира, бе строг и пронизителен.

Изправил се пред тях, друидът ги огледа от главата до петите и им се усмихна.

— В Еврьо усетих, че тук, братко, нещо не е наред — продължи той. — Никак не е добре. Бях там преди четири дена и мога да се закълна, че нещо разтресе Мрежата, докато се молех. Беше бърз, отмерен удар, който раздруса силно la woivre31 и ми взе въздуха.

Този старец говореше бавно и владееше до такава степен интонацията и произношението си, че Жан и Филип не посмяха да го прекъснат. Обясни им, че можел да слуша земята и че тялото му било обучено да усеща силата на стихиите, преди те да се развихрят. Над Глук никога не валяло дъжд и сняг, ако той не пожелаел. И все пак призна, че не можел да използва тази си чувствителност спрямо хората, много по-непроницаеми и изплъзващи се от циклите в природата.

— И така, рицари, кажете ми дали през последните дни тук не се е случило нещо ужасно? — запита накрая друидът.

— Нещо ужасно ли? — повтори Филип машинално.

— Един човек умря, след като изчезна за два дена и после се появи отново точно тук — отвърна Жан от Авалон.

— Човек ли? — Друидът затвори очи, сякаш се мъчеше да си го представи.

— Да — продължи рицарят. — Беше майсторът, когото бяха наели да ремонтира тази църква. От вчера разследваме смъртта му.

— Тогава сигурно сте тамплиерът Жан, който пази Бернар, и сте рицар от новата милиция, получила благословия в Троа. Много съм слушал за вас и за ордена, на който принадлежите.

Незнаещия се стресна.

— Наистина съм този, който казвате. А вие кой сте? И откъде знаете името ми?

— Казвам се Глук. Работата ми е да пазя светите места. Аз съм derua32, потомък на прастар род мъдреци и въпреки че на много места ме преследват заради делата ми, моята мисия е да пазя средищата, където се почита Светата Майка.

Старецът посочи почернената Богородица зад гърба си и им обясни, че тези изображения били почитани на места като това много преди първите християни да дойдат в Европа. Тоест много преди Мария да роди сина си Исус.

— И какво правите тук, Глук?

— Вече ви казах. Усетих, че земята се разтресе точно тук, и дойдох да помогна. Но като ви видях, разбрах, че присъствието ми не е било така наложително, както предполагах. Вашата милиция е придобила чувствителността, необходима за овладяването на такива трусове.

— Не бъдете толкова сигурен — намеси се Филип. — Трябва да разследваме една загадъчна смърт и най-лошото е, че не знаем нищо за мотивите, накарали гробарите да заровят нещастника без глава. Освен това е погребан с астролаб като вашия, което ви превръща в първия ни заподозрян.

Глук пристегна торбата, в която носеше ценния си инструмент и книгата.

— Разбирам. — Той сведе поглед. — Бил е Бланшфор, нали?

Филип се стресна.

— Значи сте го познавали.

— Да. И щом са го обезглавили, както казвате, то въпросът е по-сложен, отколкото предполагах. Може и да не знаете, но на мнозина посветени и дори на някои богове в миналото им отсичали главата, щом се разберяло, че са готови да направят промени, разклащащи установения ред. Така ги обезвреждали завинаги. Аз и хората като мен се борим от векове с тези могъщи негативни сили, които не искат светът да се прости с мрака, в който тъне. Саломе кара Ирод да отсече главата на Кръстителя; тази жена е една от „тях“. В Египет Сет разчленява тялото на брат си Озирис, като първо му отсича главата и я заравя край Нубия — и той е един от „тях“, и по-късно ще го наречете Сатана, което идва от Сет. Последният цар на Рим, надменният Тарквиний, намира човешка глава в основите на храма на Юпитер, който строи, и решава да нарече мястото „Капитолиум“ и да го посвети на Мрака, с който не иска да се прости. Повярвайте, Мракът е застигнал Шартр по-бързо от Светлината, която вашият нов орден представлява, и майсторът е пожертван, за да се напои земята с кръвта му и да бъде посветена на тъмните сили. Затуй трябва да действате бързо и да изпълните мисията си. Доведете други майстори! И ги пазете!

— Бернар навярно знае това — каза оръженосецът.

— Сигурно.

Друидът си сложи качулката и започна да събира нещата, пръснати наоколо.

— Какво значи това?

— Хайде, рицарю — изсумтя друидът, връзвайки торбата, в която носеше всичко. — Нали точно вие се заклехте в Йерусалим, че ще откриете и защитите Вратите на Запад? Нима графът на Шампания не се довери на силата и мъжеството ви, за да подготвите план и да издигнете върху всяка от тези врати храм, който ще ги запечата завинаги? И Бернар знае като мен, че сте посветен, и ви се доверява напълно.

— Но как вие?

Жан от Авалон не намери нужните думи. Този непознат, говорещ толкова загадъчно и странно, знаеше нещо, достъпно за много тесен кръг, което той не бе споменавал дори пред самия абат на Клерво, когото граф Хуго му бе наредил да охранява. Никой „прост“ гадател не би могъл да обясни така точно нещата, ако не знаеше тайната.

— О, хайде! Учудвате се, че знам за вашата клетва ли? Глук погледна пламенно и право в очите Жан от Авалон, който се бе вцепенил като тоягата му, приличаща на змия.

— Обяснете ми.

— Много просто, драги ми рицарю. Макар никога да не сте ме виждали и никой да не ви е споменавал за мен, аз съм един от онези, които подготвиха пътя по тия земи за всичко, което има да стане. Бернар е другият. Графът на Шампания — третият. Ние сме като пионки върху огромна шахматна дъска и напредваме бавно, за да подготвим терена за най-великия прелом на всички времена.

— И какво има да стане според вас? — запита го Жан.

— Тук ще пристигне товар, тръгнал от Йерусалим месеци след вашето заминаване, за който никога не сте чували. Този товар се охранява от мъжете, с които свързахте съдбата си в Купола на Скалата, и ще послужи за възстановяването на един стар договор с Господа. Неколцина от онези, които пазят сега товара, познавам от детството им, защото трябва да знаете, че обучих много от тях. И точно те ми казаха на каква мисия сте решили да се посветите в Светите земи.

— Но как — Жан отново се обърка.

— Как ми го казаха ли? Не се терзайте, приятелството ми с абата на Клерво и с другарите ви от милицията не е случайно. Двамата споделяме една и съща съдба. И все пак не мога да знам всичко. Например — намигна съучастнически — не знаех, че тази нощ ще дойдете за мен. А щом го направихте точно тук, значи потвърждавате още веднъж мисията, която сте поели.

— Мисията ми още не е започнала — възрази той.

— Разбира се, че е започнала! — отвърна друидът. — В кервана, за който ви споменах, се пази всичко, което ви е необходимо, за да сложите началото на вашия план. Вие носите отговорността и семето, с което са натоварени онези талиги, трябва да поникне. И още нещо, след като ви срещнах, сега знам каква е и моята мисия: да ви подготвя за момента, когато книгите на познанието ще пристигнат. Това са творби, станали причина за написването на много книги като тази, която видяхте в торбата ми, в които се казва, че за да отиде на небето, човек трябва да мине през вратите, които са на земята.

— Вратите — настръхна той. — Да не би да са тук?

— Още ли се съмнявате, рицарю от Авалон? Ще ви покажа тази, която е пред вас.

Онова, което последва, се стори смътно познато на тамплиера. Друидът вдигна високо ръце и изрече някакви странни думи, които екнаха в цялата крипта. Щом ехото стихна и докато старецът отваряше бързо книгата си, лек повей погали лицата им и те изпаднаха в сладко опиянение. Жан се съпротивляваше, но когато усети, че „потъва“ в същото жужене, което преди три години го бе накарало да падне на колене в друга крипта, онази на Купола на Скалата, се отпусна. Филип запуши уши с две ръце, но не можа да се задържи дълго на крака. После рицарят видя, изумен, как друидът пада ничком ведно с книгата и с тоягата си и пред очите му се занизаха проблясъци от близкото минало: Гондмар, който говори непознат за него език, грубоватият Дьо Монбар, вдигнал меч във въздуха, мъчейки се да спре тази невидима фурия, дошла един Господ знае откъде, великанът Дьо Сент Омер с облещени очи и почитаемият граф на Шампания, притворил молитвено очи пред чудотворната дарба за езици, проявена от Д’Англюр.

— Боже Господи! — Викът му бе заглушен от все по-мощното жужене.

— Да! — изръмжа друидът. — Качвайте се! Вратата е отворена!

Това бе последното, което чу от Глук. Нададе силен рев, заглушен и той от острото свистене, което секна, щом някакво странно синьо сияние ги обгърна и ги изтръгна от земята. Сякаш вихрушка ги понесе нагоре. Но какво ти нагоре? На педи от главите им беше скалата на криптата.

После настъпи тишина.