Тамплиерските порти

САТЕЛИТТулуза, в наши дни

Ето го пак.

ERS-19 се полюшна леко на лявата си страна, насочвайки сребристите си панели към спокойната повърхност на синята планета. Така изпълняваше последната електронна команда, пратена му от Земята само десетки от секундата преди това.

Златистата ракета проблесна, а цялата маневра бе обгърната като от спасителна ръка от онази наситена с напрежение тишина, която много астронавти се бяха опитвали да опишат при завръщането си от космическите полети.

Според компютърното изображение в момента нямаше място за съмнение: със завидна величественост послушният сателит бе наклонил с двайсет градуса оста на правоъгълната конструкция, поддържаща финия инструментариум. Само гладките керамични панели с емблемата на Европейската космическа агенция се свиха едва-едва и лекото поклащане се предаде на целия апарат.

Точно в 13,35 ч. по Гринуич всичко бе готово и този „танц“ трябваше да се повтори.

Всички скръстиха ръце.

Въпреки че протичаше по програмата, подготвена от екипа на професор Монри, специалистите знаеха, че това е най-деликатният момент в цялата операция. Личеше си. От известно време мониторите, на които следяха орбиталната настройка на сателита, тънеха в гъст цигарен дим. Всъщност точно този безформен сух облак посрещна Мишел Темоен, щом той влезе в Контролната зала.

Там сякаш бе нощ. Амфитеатърът на три нива около големия стенен екран, на който се следяха орбитите на останалите сателити на Агенцията, беше по-пълен от обикновено. С приглушените светлини, с включените монитори, клавиатурите и хилядите многоцветни светещи клавиши това място сякаш щеше всеки момент да закипи.

— Готови сме, мосю. Металният глас екна в цялата зала.

Темоен обичаше всичко това. Почти три години не бе виждал друго освен този свят от пощурели светлини, електронни сигнали и автоматични команди. Не знаеше дали навън вали, или грее слънце, дали е зиме или лете. Каквото и годишно време да беше, той напускаше тази зала винаги нощем и макар заради проекта, който носеше със себе си, често да не мигваше нощем, не пропускаше и ден да не почете малко. Беше му останало от Летисия, но предпочиташе да не мисли много за нея.

— Можем да започнем отново обратното броене, мосю.

Операторът, отговорен за връзката със сателита — един двойник на Анди Уорхол, — който бе седнал пред централната контролна маса в залата, току-що бе дал зелена светлина за следващата маневра на ERS-1.

— Благодаря, Лаплас — отвърна някой зад гърба му. — Антената готова ли е?

— Готова да се разтвори, мосю.

Темоен пребледня. Другият глас, екнал в амфитеатъра по вътрешните микрофони, беше последното нещо, което главният инженер очакваше да чуе тук долу. И все пак нямаше грешка: лично Жак Монри бе слязъл в пъкъла и даваше команди на сателита, застанал до екрана. Какво, по дяволите, правеше тук, редом с простосмъртните оператори на CNES10, най-големият шеф на станцията? Защо ще инспектира така неочаквано една рутинна мисия?

Темоен тръсна глава и преди да успее да се измъкне и да се върне ядосан там, откъдето бе дошъл, Meteor man — подходящ прякор за това кълбо от нерви Монри — го спря с отривист вик. Беше махнал микрофона и слушалките си и тичаше към него.

— Господи, Мишел! Къде, по дяволите, се дянахте? От двайсет минути се мъча да ви открия.

Инженерът — мъж на средна възраст, с тъмни очила и добре поддържани мустаци, се помъчи да се усмихне наивно и убедително.

— Съжалявам, мосю. Бях в комуникационния център да проверя навигационните системи на сателита. Никой не ми каза, че лично ще ръководите тази операция.

— Добре — прекъсна го Meteor man, без да е съвсем убеден, гледайки го през рамо. — Предполагам, че там горе всичко е наред за следващите снимки, нали?

Тръпки полазиха по гърба на Темоен.

— ERS е готов, професоре. Уверявам ви, че моите хора няма да изпуснат нито един детайл.

— Надявам се, Мишел. За ваше добро е. Вие, учените, си нямате и представа какво коства на националния бюджет всеки от провалите ви.

Професорът измърмори още нещо, което инженерът не можа да чуе. И сгушен в сакото си, цъкна с език, преди да довърши:

— Няма нужда да ви напомням, че резултатите, които получихме вчера, бяха някакви неразбираеми галиматии, мосю Темоен. — Той издуха облаче дим в лицето му. — Огромен картографски провал. А вие пак ме уверявахте, че всички системи функционират добре!

— Така смятах, мосю. Но такива неща стават понякога. Нали знаете — промяна на температурата във високите атмосферни слоеве, попадане на военен радар.

— Глупости!

Въпреки уморения си вид, напредналата подагра и отдавна навършените 60 години, Meteor man погледна инженера като кобра, готвеща се да нападне избраната жертва.

— Сателитът функционира добре, професоре — потръпна инженерът. — Преди вчерашната операция прегледах всичките му системи, бяха в отлично състояние.

— Но нещо не беше наред, мосю Темоен.

— Въпросът е какво.

— Вашата работа е да откриете точно това, нали?

Жак Монри му обърна гръб и насочи цялото си внимание към орбиталната траектория на ERS-1, която в този момент се очерта докрай на гигантския плазмен монитор в залата.

Там горе, на 800 километра над главите им, приблизително над вертикалата на Дижон, сложната десетметрова антена на сателита бе готова да се разтвори на четири, преди да изпрати първия сноп микровълни към повърхността на Франция.

Непрестанната глъчка в залата стихна. Ако всичко бе наред, другата част от операцията щеше да е лесна.

— Три, две, едно.

— Отворете „чадъра“!

Synthetic Aperture Radar, no-известен за персонала на Европейската космическа агенция като SAR, беше впечатляващо точен апарат. Проектиран от екип експерти по телекомуникация, сред които и самият Тимоен, SAR можеше да изпраща „радарни карти“ на различни зони от повърхността с големина 25 метра едната страна, независимо от атмосферните условия в момента. Можеше да преминава безпрепятствено през буреносни облаци и да праща ясни дигитални изображения на земната повърхност. А благодарение на тях след това екип от специалисти определяше местонахождението на сгради, булеварди, гори или езера, изчисляваше точно повърхността и разположението им — в границите на грешка от няколко сантиметра.

Всъщност всяка от тези зони по 25 квадратни метра се вместваше в един пиксел на монитора — най-малкото изображение, до което можеха да я сведат мощните компютри на CNES. Така всяко по-голямо нещо по тази повърхност се запечатваше с почти абсолютна точност в инструментариума на SAR.

Мишел Темоен застана пред централния пулт в залата, хвърли бърз поглед на показателите за орбитата над раменете на операторите и се увери, че ERS вече е в избраната точка. После, като уточни няколко неща с Анди Уорхол, сам даде командата със съответните клавиши.

Беше 13,43 ч. гринуичко време. Бяха изминали точно сто минути, откакто ERS-1 бе завършил последната си обиколка над целта. И тогава „всевиждащото око“ се приготви за първата „снимка“.

Думата scanning се появи автоматично в лявото горно поле на монитора, който Монри следеше.

— Изпраща ли вече информацията? — запита той.

— Да, мосю. До две минути ще бъде регистрирана. После трябва само да я превърнем в образ.

Този отговор задоволи професора.

— Имам ви доверие, Темоен — излъга той.

— Благодаря, мосю.

В 15,23 ч., след като обиколи още веднъж Земята, ERS-1 „изстреля“ още една серия микровълни по въображаемата линия, свързваща градовете Байо, Еврьо и Шартр. Но Meteor man не беше вече там, за да се увери, че зададената орбита е стабилна по цялата траектория. Бе предупредил само, че иска да види възможно по-бързо резултатите на масата си.

Но тази операция беше дълга.

В 17,03 ч., по време на третата обиколка, дойде ред на Амиен и Реймс. И в 18,43 ч. — на Париж.

На този етап по електронните монитори на сателита Градът на светлината изглеждаше като голямо бяло петно, обкръжено от тъмни облаци. SAR работеше така: маркираше в светло гладките и твърди повърхности, обикновено дело на човешката ръка, в които високочестотните вълни се отразяваха с еднаква сила. А в тъмно — онези „меки“ и неравни структури, които поглъщаха електронните лъчи на сателита.

Точен, безшумен и неуловим, ERS-1 беше една от най-добрите инвестиции на правителството на бившия президент Митеран. НАТО се домогваше до услугите им. Руската мафия вече бе опитала да изпиратства информация в своя полза по време на първия конфликт с Чечня. Дори иракчани си играеха от време на време да прехващат радиоизлъчванията му и да крадат от ценната му база картографски данни.

Преди 19,00 ч. орбиталната част от Операция Шарпантие бе напълно завършена. Оставаше само да се изчака събраната електронна информация да бъде декодирана и превърната в изображения чрез операция, подобна на онази, която НАСА използва за данните, получени от последните космически полети до Марс.

Никой в Тулуза не смееше дори да си помисли, че операцията може да се провали за втори път за по-малко от двайсет и четири часа.