Танц в сенките

ПЪРВА ГЛАВА

Едва ли някой би могъл да нарече тази сватба скромна. В църквата имаше седем шаферки, седмина шафери, трима разпоредители, две момчета за олтара, трима четци и толкова оръжия, че можеха да пометат половината паство. Всички, с изключение на двама от шаферите, бяха въоръжени.

Федералните агенти никак не бяха във възторг от насъбралото се множество, но знаеха, че е безсмислено да се оплакват. Бащата на жениха — съдия Бюканън, за нищо на света не би пропуснал щастливото събитие, независимо от множеството смъртни заплахи, които бе получил. Той се намираше по средата на дело за изнудване в Бостън и федералните агенти, които го охраняваха, щяха да продължат задачата си до окончателното приключване на процеса и произнасянето на присъдата.

Църквата бе препълнена. Фамилия Бюканън беше толкова многобройна, че някои от членовете й се бяха смесили с гостите от страна на младоженката. Повечето бяха дошли от Бостън в малкия град Силвър Спрингс, Южна Каролина, но имаше неколцина братовчеди, пристигнали чак от Инвърнес, Шотландия, за да отпразнуват бракосъчетанието на Дилън Бюканън и Кейт Макена.

Младоженецът и булката бяха безумно щастливи, но сватбата им никога нямаше да се състои, ако не беше Джордан, сестрата на Дилън. Кейт и Джордан бяха най-добрите приятелки и споделяха една стая в колежа. Първия път, когато Джордан заведе Кейт в семейния дом в Нейтънс Бей, всички роднини се бяха събрали да празнуват рождения ден на баща й. Джордан със сигурност нямаше сватовнически намерения и определено не подозираше за искрата, пламнала между Кейт и Дилън. Когато няколко години по-късно тази искра се разгоря в буен пламък и двамата се сгодиха, никой не беше по-изненадан или по-развълнуван от самата нея.

Сватбеното тържество бе грижливо планирано до най-малката подробност. Също като Кейт и Джордан беше страхотен организатор, затова й бе поверена отговорната задача по украсата на църквата. Трябваше да се признае, че Джордан се бе престарала малко. Цветя имаше навсякъде — и отвън, и вътре в църквата. Бледорозови рози и кремаво бели магнолии се виеха от двете страни на пътеката, а нежното им ухание посрещаше пристигащите гости. Високите дървени врати бяха украсени с изящни венци, изплетени от розови и бели рози, сред които се гушеха дъхави бели цветчета, привързани с обрамчени с дантела сатенени панделки. Джордан сериозно обмисляше идеята да боядиса вратите, но в последния момент осъзна, че прекалява и се отказа.

Кейт бе помолила приятелката си да се погрижи за музиката и тук Джордан отново беше надминала себе си. Първоначално смяташе да наеме за церемонията пианист и певица, но накрая ангажира цял оркестър, състоящ се от цигулки, пиано, флейта и два тромпета. Откъм балкона, където бяха разположени музикантите, звучеше творба на Моцарт. Щом шаферите на младоженеца се подредяха от двете страни на олтара, музиката трябваше да спре; щяха да прозвучат тромпетите, гостите да се изправят на крака и пищната церемония щеше да започне.

Младоженецът и младоженката чакаха в помещението за преобличане във вестибюла. Определеният час бе настъпил. Тромпетите вече трябваше да са възвестили началото на тържествения обред, но все още мълчаха. Кейт изпрати Джордан да разбере защо се бавят.

Прекрасната музика на Моцарт заглуши шума от изскърцването на дървената врата, когато Джордан надникна в църквата. Зърна един от федералните агенти да стои на пост отляво в нишата на помещението, но се опита да не обръща внимание на присъствието му. Помисли си, че едва ли са необходими допълнителни телохранители, като се имат предвид представителите на закона и реда сред членовете на семейството й. От шестимата й братя двама бяха агенти на ФБР, един — федерален адвокат, друг се обучаваше за морски тюлен, един беше полицай, а най-малкият — Закъри, бе в колежа и още решаваше коя от сферите на закона и реда го привлича повече. До самия олтар щеше да стои Ноа Клейборн, близък приятел на семейството и отново агент от ФБР.

Но агентите, които охраняваха баща й, не се интересуваха колко други имаше наоколо. Работата им беше съвсем ясно и строго определена и те нямаше да позволят на церемонията да отвлече вниманието им. Накрая Джордан реши, че присъствието им означава сигурност, а не неудобство. Най-добре беше да се концентрира върху сватбата и да престане да се тревожи.

Видя един от братята си да си проправя бавно път към дъното на църквата. Беше Алек, кумът на Дилън. Младата жена се усмихна. Алек не бе взел участие в подготовката на венчавката. Работеше под прикритие, но за случая бе подстригал косата си, което със сигурност беше голям жест от негова страна. Обикновено работата му изискваше да изглежда като сериен убиец. Джордан едва го позна, когато предишната вечер се бе появил на репетицията. Сега Алек се спря да поговори с охраната. Тя махна, за да привлече вниманието му и му даде знак да излезе в коридора.

— Защо се бавят? — шепнешком попита, когато вратата се затвори зад него. — Вече е време.

— Дилън ме изпрати да кажа на Кейт, че ще започнем след две минути — отвърна той.

Яката на Алек се бе обърнала и тя се пресегна, за да я оправи.

— Цялата ти яка се е омачкала — смъмри го Джордан, преди той да попита. — Престани да се въртиш.

Когато намести вратовръзката му, тя отстъпи назад. „Алек наистина се е издокарал“, помисли си сестра му. Най-странното беше, че съпругата му — Регън, го обичаше независимо от външния му вид. Любовта прави странни неща с хората, мъдро заключи Джордан.

— Да не би Кейт да се тревожи, че Дилън ще избяга? — Закачливите пламъчета в очите му издадоха, че се шегува. Все пак бяха закъснели само с две минути.

— Едва ли — отвърна Джордан. — Тя си тръгна преди пет минути.

Брат й поклати глава.

— Не е смешно — ухили се и добави: — Трябва да се връщам.

— Почакай. Все още не си ми обяснил защо чакаме. Нещо не е наред ли?

— Спри да се тревожиш. Всичко е наред. — Обърна се, за да влезе в църквата, но внезапно спря. — Джордан?

— Да?

— Изглеждаш страхотно.

Думите му щяха да бъдат чудесен комплимент за един брат, който никога не правеше комплименти, ако Алек не изглеждаше толкова изненадан от гледката.

Тя отвори уста, за да му отвърне подобаващо, когато вратите на църквата се разтвориха със замах и Ноа Клейборн влетя задъхан, докато оправяше вратовръзката си.

Този мъж никога не можеше да остане незабележим. Жените го обожаваха и Джордан трябваше да признае, че напълно ги разбира. Висок, с атлетично телосложение, приветлив и красив — той беше мъж в пълния смисъл на думата и мечта за всяка жена. Пясъчно русата му коса сякаш винаги се нуждаеше от подстригване, а когато се усмихваше по неустоимия си начин, в пронизващите му сини очи искряха дяволити пламъчета.

— Закъснях ли? — попита той.

— Не, всичко е наред — успокои го Алек. — Добре, Джордан, сега вече можем да започваме.

— Къде беше? — раздразнено го попита тя.

Вместо отговор, той я огледа набързо, усмихна се и последва брат й в църквата. Младата жена едва сдържа недоволството си. Сигурно е бил с жена, реши. Беше непоправим.

Трябваше да се вбеси, но вместо това се засмя. Да бъдеш толкова освободен, без всякакви задръжки… Джордан не можеше да си представи подобно усещане. Но Ноа определено го познаваше.

Тя се върна забързано в стаята за преобличане, бутна вратата и каза:

— Време е.

Кейт й махна да приближи.

— Защо се забавиха? — попита младоженката.

— Заради Ноа. Току-що дойде. Ако трябваше да гадая, бих казала, че е бил с жена.

— Няма защо да гадаеш — прошепна Кейт. — Сигурно е. Нямах представа какъв женкар е, докато не го видях с очите си. Снощи след репетицията изчезна от вечерята в компанията на три от шаферките ми. Когато тази сутрин се появиха в църквата и трите имаха вид, сякаш цяла нощ не са мигнали.

Джордан скръсти ръце и огледа стаята, опитвайки се да отгатне кои са изчезналите шаферки.

— Истинско безобразие от негова страна — отбеляза тя.

— О, вината не е негова — възрази приятелката й. — Те тръгнаха с голям ентусиазъм.

Нора, лелята на Кейт, обяви, че ще излязат, щом чуят тромпетите, след което се зае да ги подрежда.

Кейт даде знак на Джордан да дойде по-близо.

— Искам да те помоля за една услуга. Доста трудна.

Трудна или не, това нямаше значение. Кейт беше готова на всичко за Джордан и нямаше нещо, което Джордан не би направила, за да й помогне.

— Само кажи.

— Моля те, ще се постараеш ли Ноа да се държи прилично?

Е, май все пак имаше такова нещо. Джордан пое дълбоко дъх и прошепна:

— Молиш ме за невъзможното. Никой не е в състояние да го контролира. Ще е по-лесно да обучиш мечка да работи с компютър. Ако ми възложиш такава задача, сигурно ще се справя. Но Ноа? Стига, Кейт…

— Всъщност се тревожа за Изабел. Забеляза ли как се беше лепнала за него по време на репетицията?

— Затова ли го определи за мой кавалер по време на сватбата? За да държа малката ти сестричка далеч от него?

— Не — поклати глава Кейт. — Но след като миналата вечер видях как се държа Изабел, се радвам, че съм го направила. Не я обвинявам. Ноа е истински чаровник. Мисля, че той е най-сексапилният мъж, когото съм срещала, разбира се, с изключение на Дилън. Излъчва някаква особена харизма, не смяташ ли?

— О, да — кимна приятелката й.

— Не ми се ще Изабел да се превърне в поредната КПНК — продължи Кейт. — А и не искам повече внезапни изчезвания от сватбеното ми празненство.

— Какво е това КПНК?

Кейт се ухили.

— Клуб на почитателките на Ноа Клейборн.

Джордан прихна.

— Ти сякаш си единствената жена, която е имунизирана срещу неговия чар. Той се отнася с теб като със сестра — отбеляза Кейт.

В този момент леля Нора плесна с ръце.

— Внимание, време е да вървим!

Кейт сграбчи ръката на Джордан.

— Няма да помръдна, докато не ми обещаеш!

— О, добре. Ще го направя.

Тромпетите изсвириха отново. Тъй като Джордан трябваше да мине първа по пътеката към олтара, беше нервна и стискаше букета с две ръце. В семейството си винаги се бе славила като непохватна, но този път твърдо бе решила, че няма да се спъне. Щеше да се концентрира и внимателно да измине всяка стъпка.

Застана на прага в очакване, докато не чу шепота на леля Нора:

— Тръгвай!

Младата жена пое дълбоко дъх и запристъпва бавно по пътеката. Ноа я чакаше, застанал пред олтара. Когато измина половината разстояние, той я пресрещна. Изглеждаше невероятно в смокинг. Тя се отпусна. Никой не й обръщаше внимание. Всички погледи — поне всички женски погледи — бяха вперени в Ноа.

Джордан погледна усмихнатото му лице и го улови под ръка. За частица от секундата надникна в очите му и видя закачливите пламъчета.

О, боже, предстоеше й тежка задача!