Танц в сенките

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Дали си бе свършил работата или не? Щеше ли да умре Джордан Бюканън, или щеше да оживее? Каква ирония на съдбата бе, че и животът на Пруит зависеше от този крехък баланс. Ако тя оцелее, трябваше да довърши работата, но ако умре, можеше да се върне при семейството и бизнеса си.

Тя все още бе в критично състояние. Пруит се обади два пъти през нощта. Втория път успя да се свърже с интензивното отделение и една забързана сестра го информира, че Джордан Бюканън все още не е дошла в съзнание.

Той се регистрира в един западнал мотел близо до летището и зачака. Спа само два часа, а през останалото време не се отдели от телевизора и не пропусна нито една от новинарските емисии на местната телевизионна станция. Ранните сутрешни новини по Канал 7 излъчиха репортаж за впечатляващата кариера на съдия Бюканън. Друг местен канал бе записал интервю с една внушителна жена с изрусена коса и изрисувани вежди, която се кълнеше, че е била свидетелка на стрелбата. Беше много развълнувана и оживено ръкомахаше, докато описваше видяното. Тъкмо излязла от болницата, когато започнала стрелбата. Твърдеше, че ако била закъсняла само с една минута, неминуемо щяла да стане невинна жертва вместо горката дъщеря на федералния съдия. Разказа на интервюиращия, че тъкмо минавала зад една линейка, когато се разнесли изстрелите.

Но описанието й за стрелбата нямаше нищо общо с истината. Жената твърдеше, че видяла двама мъже, които се целели в съдията. Единият се подавал през прозореца на последен модел седан „Шевролет“. Докато колата завивала зад ъгъла, шофьорът и другият мъж открили огън. Технически това бе невъзможно. Ако е имало двама мъже и двамата са стреляли едновременно с оръжията си, то единият от тях щеше да стреля по паркираните коли.

Телевизионният репортер, взел интервюто, не бе забелязал противоречието. Гласът му бе пропит с фалшива симпатия.

— Сигурно е било ужасно. Видяхте ли да пада дъщерята на съдия Бюканън? Спомняте ли си колко изстрела имаше? Видяхте ли убийците? Можете ли да ги идентифицирате?

— Не — отвърна жената. Това бе единственият момент по време на интервюто, когато изглеждаше нервна. Не, не могла да разпознае нито един от мъжете. Лицата им били покрити с маски и носели качулки.

И така нататък. Колкото повече съчувствие изразяваше репортерът, толкова по-големи небивалици говореше жената, опитвайки се да си извоюва няколко мига слава. Изгаряща от желание да се понрави и да я забележат, тя се усмихна широко пред камерата и продължи да разкрасява измислиците си.

Добрата новина за Пруит беше, че всички новини говореха все едно и също: опит за покушение срещу федерален съдия.

Това бе най-естественото предположение и никой не се бе усъмнил. И защо да го прави? Имало е няколко смъртни заплахи срещу съдията. Разбира се, че той е бил мишената, а дъщеря му е просто невинна жертва, оказала се на неподходящо място в неподходящ момент.

Но Пруит все пак трябваше да се отърве от проучванията на професора. Смяташе да си купи машина за унищожаване на хартия. Вече провери в указателя и откри няколко магазина за офис техника, които се намираха на трийсетина километра от болницата. След това смяташе да се върне в мотела и да прекара следобеда в нарязването на листовете на конфети и напъхването им в найлонови торби. След като свърши, ще изхвърли торбите в кофите за смет зад мотела и така ще приключи с проблема.

Онзи глупав дребосък едва не бе разрушил живота му. Пруит не бе изпитал нито секунда угризение заради смъртта му. Копелето го изнудваше и заслужаваше да умре. Тъпакът явно не подозираше докъде е способен да стигне Пруит, за да се защити.

Глупава игра на съдбата, помисли си той. Това беше всичко. Някой си влязъл в шоу-рума му, за да огледа колите, докато чака да оправят неговата в сервиза. Видял Пруит и както обясни по-късно по телефона с преправен глас, го разпознал от процеса срещу Чернов. Типът се похвали, че никога не забравял лица, а лицето на Пруит било особено запомнящо се. По време на процеса се бе наложило да заведат Пруит в съдебната зала, за да даде показания срещу главата на фамилията Чернов. Тогава той се бе опитал да покрие главата си и да се шмугне по-бързо в сградата, но въпреки опитите на охраната да попречи да го снимат, няколко фотографи успяха да щракнат по един-два кадъра.

Като свидетелстваше против фамилията, издавайки престъпните им тайни, Пруит нарушаваше закона на мълчанието, но му бе обещана амнистия, а свободата си заслужаваше високата цена, която трябваше да плати. Той бе работил като бияч и събирач на дългове за фамилията Чернов и бе съобщил няколко имена на прокурора. Освен това свидетелства под клетва, че шефът му — Рей Чернов, е убил съпругата си — Мари Чернова. Подробностите бяха толкова точни, че съдебните заседатели му повярваха. Това престъпление бе прибавено към безбройните останали и Чернов получи три последователни доживотни присъди.

Повечето от това, което бе казал Пруит, беше истина. Бе особено ясен и подробен относно убийствата, наредени от шефа му, когато „клиентът“ отказвал да сътрудничи. Беше пропуснал само няколко важни факта. Излъга, когато заяви, че никога не е убивал човек. Освен това излъга, когато каза, че е бил свидетел как Рей жестоко е убил съпругата си, пробождайки я няколко пъти с нож. Всъщност Пол Пруит бе този, който бе убил Мари Чернова. Просто бе изникнала възможност и той бе лепнал убийството на Рей.

При произнасянето на присъдата, докато извличаха Чернов от съдебната зала, той крещеше на Пруит, че ще му отмъсти.

Убийството на Мари бе най-трудното нещо, което Пруит някога бе правил и до ден днешен си мислеше за нея. О, колко много я бе обичал!

Преди да се запознае с нея на едно коледно парти, му се носеше славата на женкар. Влюби се в мига, в който я зърна. Връзката им започна още същата нощ и той й се закле във вечна любов. Правеше го при всичките им последвали тайни срещи.

Но сладката Мари страшно се измъчваше от чувство за вина. Тя се срещаше с него и му се отдаваше, а после се обличаше и отиваше в църквата, за да запали свещ и да се покае за греха си. След време дори това вече не й бе достатъчно. Каза на Пруит, че иска да сложи край на връзката им, да признае изневярата на съпруга си и да го помоли за прошка. Пруит си спомняше как взе ножа и пристъпи към нея. Нямаше намерение да я убива. Искаше само да я посплаши, да я накара да разбере, че животът и на двамата ще бъде застрашен, ако каже истината. Но Мари изпадна в истерия и той не можа да се спре. Плака, докато забиваше ножа в тялото й.

Оправда действията си, повтаряйки си, че не е имал друг изход. Рей може би щеше да прости изневярата на Мари, но със сигурност никога нямаше да прости на Пруит. В крайна сметка не се ли свеждаше всичко до едно: убий или ще те убият?

След като Рей Чернов беше в затвора, Пруит реши, че има шанс. Но не стана точно така. Въпреки че мафиотът бе зад решетките, той имаше много връзки навън, а обещанията на правителството за закрила бяха празни приказки. Дори и да го преместеха на друго място, винаги щеше да бъде под наблюдение. Не, той трябваше да се погрижи сам за себе си. Няколко седмици живя в постоянен страх, докато един ден, прибирайки се у дома, зърна сянка на стълбището. Нямаше никакво съмнение, че мъжът, скрил се на горната площадка, е насочил пистолет срещу него, готов да стреля. Пруит безшумно се измъкна навън и се скри в един бар по-надолу по улицата, докато теренът се изчисти. После се върна в апартамента си и направи това, което трябваше. Що се отнасяше до останалия свят, Пол Пруит бе умрял за него в онзи ден.

През последните петнайсет години бе живял в лъжа. Винаги беше нащрек. След първите десет започна да се отпуска. Премести се колкото се може по-далеч от дома си и се установи в малък град в Тексас. Започна работа като търговец на коли в Бърбън и накрая успя да стане собственик на автокъща. Дори си намери съпруга, която не задава излишни въпроси. Когато му предлагаха да направи по-голяма реклама на бизнеса си, той винаги отказваше. Не искаше никакви фотоапарати и камери около себе си. Беше доволен от живота си. Имаше достатъчно пари, за да се чувства уважаван и влиятелен мъж. Беше си извоювал положение в тази част на света и му харесваше фактът, че се радваха да го видят и да бъдат в компанията му.

Обаждането на някакъв анонимен тип, който го бе разпознал, заплашваше да срине всичко. Първия път се опита да го проследи. Всеки месец, когато слагаше парите в тъмнокафявия плик и го адресираше до различна пощенска кутия, се опитваше да разбере кой е изнудвачът, но при следващото обаждане тайнственият мъж даваше нов адрес. Пруит дори се скри и зачака в пощенската станция, за да види кой ще прибере пакета, белязан с флуоресцентна жълта химикалка. Прекара две дълги нощи в кола на една улица в Остин с бинокъл в скута, надявайки се да зърне копелето. Когато никой не взе пакета, той се върна в Бърбън. На следващия месец поисканата сума се увеличи и Пруит се паникьоса.

Джей Ди сложи край на това. Пруит никога не го бе срещал, но бе чувал за него. Знаеше, че е бил в затвора, както и че брат му е шериф на Джесъп Каунти. Трябваше да признае, че Джей Ди притежаваше куража да влезе в офиса му, да затвори вратата и да заяви спокойно, че може да реши проблема му.

И какъв е този проблем? — бе попитал тогава Пруит.

Джей Ди бе сложил картите на масата. Обясни, че започнал нов бизнес, оказал се много доходен. Занимавал се с изнудване. Преди Пруит да успее да реагира на признанието, Джей Ди вдигна ръце и го увери, че не е дошъл да го изнудва, нито смята да го прави за в бъдеще.

Искаше да работи за него. Пруит си спомняше разговора почти дума по дума. Джей Ди му каза как прекарвал дните и вечерите си, обикаляйки покрай къщите на своите съседи и подслушвал разговорите им със специалното си оборудване за следене. Ако чуел нещо интересно, например, че някой мъж мами жена си, си го записвал. Понякога дори прониквал в къщите и слагал микрофон или камера. Открил, че видеокасетите със секс сцени са добър източник на пари. Някои от обитателите на Серенити имали доста ексцентрични сексуални навици. Джей Ди му даде няколко примера.

Отне му известно време, за да се върне на темата за проблема, но Пруит нямаше нищо против. Беше завладян от това, което чуваше. Джей Ди най-после засегна темата за изнудвача. Обясни, че бил паркирал на една пресечка от дома на въпросния мъж и чул как разговаря с Пруит по един от мобилните телефони. Не знаел какво е направил Пруит, но предположил, че има любовна връзка или нещо по-сериозно, например да укрива данъци. Джей Ди заяви, че не се интересува от делата му, но може да го отърве от изнудвана. Щял да го прогони от града. И бил готов да го стори безплатно, ако за в бъдеще Пол се обръща към него за разрешаването на проблемите си. Предложи да му бъде нещо като консултант на твърд договор.

Пруит побърза да се съгласи. Изпълнен с облекчение, че Джей Ди не знае истинската му самоличност, той реши още на минутата, че ще го накара да го отърве от изнудвача. А след това щеше да се отърве и от Джей Ди.

Когато Дики му съобщи името на професора, не подозираше, че е подписал смъртната му присъда. Пруит каза, че иска да поговори с Макена, преди да го подплашат. Помоли Джей Ди да го чака в къщата на професора, но новият му консултант не знаеше, че професорът ще умре.

Пруит отлично си спомняше как се бе смял, докато казваше на Джей Ди, че сега той е съучастник в убийство и е длъжен да се отърве от трупа.

Джей Ди Дики беше ужасен, но на Пруит не му пукаше. Каза му само да следва заповедите и всичко ще е наред. Сега най-важната му задача била да се отърве от трупа.

Връщайки се назад, осъзна, че е трябвало да бъде по-конкретен. Както и да разбере колко глупав е Джей Ди. Поклати глава, като си спомни за това. Дики смяташе, че е постъпил много умно, като е пъхнал трупа на професора в багажника на колата на Джордан Бюканън, защото била чужденка. Вярваше, че ще успее да я обвини в убийство и че се е погрижил постановката да успее. Или поне така си мислеше.

Но не бе очаквал, че Лойд ще го види. И Джей Ди не очакваше, че Пруит — или Дейв, както той го познаваше — ще направи каквото трябва, за да затвори завинаги устата на Лойд. И със сигурност Джей Ди не си бе и помислял, че Дейв Тръмбо ще го убие.

Пол Пруит скръсти ръце на гърдите си и се облегна назад. Щеше да бъде много по-просто за всички замесени, ако Джей Ди бе отнесъл трупа в пустинята и го бе заровил, вместо да се прави на голям умник.

Докато заспиваше, Пруит се питаше дали бе убил Джей Ди с удара отзад по главата. Или Дики е бил само зашеметен, за да изгори после жив в пламъците?