Танц в сенките

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Къде е тя? — попита Ник.

— Това е мое разследване — заяви началник Хейдън. — ФБР няма работа тук.

Ник и Ноа очакваха, че ще си имат работа с компетентен представител на закона. Но грешаха. И нито един от двамата не бе в настроение да се впуска в глупави териториални спорове.

— Той зададе въпрос — излая Ноа. — Къде е тя?

— Не ви интересува — озъби му се Хейдън. — Както вече казах, това е мое разследване. Двамата с приятеля ви можете да се омитате от участъка ми.

Ник вече й бе казал, че е брат на Джордан, и й бе показал документите си за самоличност и значката си. Сега беше неин ред. Проклетницата трябваше да отговори на въпросите му.

Хейдън направи крачка назад, но преградата зад нея й попречи. Знаеше, че е започнала зле, но нямаше намерение да отстъпва. Колкото по-скоро тези двамата разберат кой командва тук, толкова по-добре.

Мъжът, който се идентифицира като агент Ник Бюканън, беше заплашителен и гневен, но й се струваше далеч по-малко страшен от агента, който влезе с него. В пронизващите му сини очи имаше нещо, което й подсказваше, че ще е по-добре да не излиза насреща му. Тя усещаше, че всеки миг той може да избухне, а нямаше намерение да чака безропотно. Единственият й изход бе да атакува първа.

Ник вече губеше търпение, когато младата жена, седнала зад компютъра, заговори с тънък глас:

— Сестра ви е в килията в дъното на коридора. Тя е добре, но по-хубаво сами да се уверите. — Увиваше около пръста си дълъг къдрав кичур и се усмихваше на Ноа, докато ги осведомяваше.

— Сестра ми е заключена в килия? — изуми се Ник.

— Точно така — отвърна началник Хейдън и изгледа кръвнишки подчинената си.

— Какви са обвиненията?

— Все още не възнамерявам да споделям тази информация с вас — заяви полицайката. — И няма да позволя да се видите със сестра си, нито да разговаряте, преди да съм приключила с нея.

— Ник, не каза ли тя току-що, докато не приключи с нея? — намеси се Ноа. В гласа му прозвучаха развеселени нотки.

Докато му отговаряше, Ник не откъсваше поглед от Хейдън:

— Точно това каза.

Жената издаде напред долната си устна и присви очи.

— Тук нямате никакви правомощия.

— Началникът на полицията явно смята, че може да се конфронтира с федералното правителство — отбеляза Ноа.

Хейдън беше бясна. Двамата агенти й оказваха натиск. Тя мина през люлеещата се врата и застана до вратата, извеждаща към коридора, като по този начин блокира достъпа до килията.

Тези двама агенти от ФБР, помисли си тя, са арогантни негодници, които се правеха на големи умници. И двамата бяха прекалено самонадеяни и самовлюбени, но не знаеха с кого си имат работа. Фактът, че една жена е станала шеф на полицията в Серенити, Тексас, би трябвало достатъчно красноречиво да им говори, че не е някаква напудрена кукла. Въпреки че Серенити беше нищо и никакво градче, бе й се наложило здравата да се потруди и да прекара мнозина други в прекия и преносния смисъл, за да стигне дотам, където беше сега. Тези двама мускулести мъже със значки и оръжия я стъписаха за минута-две, но вече се бе окопитила напълно и нямаше да им позволи да й нареждат какво да прави. Да вървят по дяволите! Това беше нейният град и тук важаха нейните правила. Тя бе властта тук.

— Ще ви кажа какво можете да направите. Можете да оставите телефонния си номер при помощничката ми и когато свърша с разпита на заподозряната, ще ви се обадя. — Обръщаше се към Ник. — А сега се махайте от моя участък и ме оставете да си върша работата.

Братът на заподозряната й се усмихна. Полицайката си помисли, че дори може да избухне в гръмогласен смях, макар че едва ли щеше да бъде много уместно.

— Какво ще предприемем сега? — поиска да узнае Ник.

Смелостта на Хейдън много бързо се изпари. Ноа запристъпва към нея. Тя се отдръпна встрани. Ако не го бе сторила, сигурно щеше да мине през нея. Изражението на лицето му не оставяше място за съмнение. Ноа погледна през рамо към Ник и се ухили.

— Да, да, това все още ти се удава — призна Ник.

Това бе тактиката на сплашване. Ноа винаги успяваше да смрази всеки, било то мъж или жена, само с един красноречив поглед. Ник, от друга страна, според Ноа, все още не бе усъвършенствал изкуството.

— Вземи ключа от нея — рече Ноа.

— Я ме чуйте! Няма да освободя онази жена, докато тя не започне да ми сътрудничи. — Гласът на Хейдън беше висок и преднамерено груб.

От другата страна на стената Джордан чакаше търпеливо някой да дойде и да я освободи. Знаеше, че Ник и Ноа са пристигнали, защото чуваше началничката на полицията да спори с тях. Когато зърна Ноа, раменете й се отпуснаха от облекчение. Беше безкрайно щастлива да го види.

Той, от своя страна, се потресе от вида й.

— Какво се е случило с теб? Изглеждаш ужасно.

— Много ти благодаря. Аз също се радвам да те видя.

Ноа не обърна внимание на сарказма й. Повечето жени, оказали се в подобно положение, щяха да бъдат малко разстроени, помисли си той, но Джордан не беше като мнозинството. Колкото и нещастна да изглеждаше, не губеше дух. Възхищаваше се на куража й.

Той се облегна на стоманената решетка и й се усмихна.

— Искаш ли да излезеш оттам?

— А ти как смяташ? — раздразнено попита тя.

— Ето какво. Ти ще ми разкажеш какво се е случило с хубавичкото ти личице, а пък аз ще те пусна.

Тя докосна предпазливо страната си и потръпна.

— Опитах силата на един юмрук. Ник още ли е там? Не го чувам.

— Не мога да си представя как ще чуеш нещо от писъците на онази жена.

— Как дойдохте толкова бързо? Помислих, че ще изпратиш някакви агенти от местното управление.

— Успях да наема малък самолет, така че не стана нужда да им се обаждам.

— Ник се е качил доброволно на малък самолет? Човек трябва доста да го убеждава, за да се качи на презокеански самолет. Не мога да си представя, че се е съгласил да пътува с малък.

— Не казах, че е било доброволно, нали? Наложи се да го побутна.

Тя беше впечатлена.

— Стана ли му лошо? — попита и се усмихна, като си представи брат си. Щеше да е забавно да го види пребледнял от страх.

— Да, стана му.

Джордан се засмя.

— Толкова съм щастлива, че и двамата сте тук.

Той сви рамене.

— И би трябвало.

Но днес арогантността му не я дразнеше толкова много.

— Какво става там? — попита тя, като чу полицайката да извисява глас.

— Нищо особено. Брат ти просто си бъбри приятелски с шефката.

— Хейдън е добра душичка, нали?

Ноа се засмя.

— Добра е колкото гърмяща змия. Опитва се да опетни името на родния ми щат, но не се тревожи за нея. Ник ще я озапти.

Джордан се изправи и се опита да приглади измачканата си блуза.

— Мислиш ли, че ще можеш да намериш отнякъде ключ и да ме освободиш от тази килия? — попита го със сладък гласец.

— Съвсем скоро — увери я той. — Веднага след като ми кажеш чий юмрук се е ударил в лицето ти.

В този миг иззад ъгъла изскочи Хейдън с вкисната физиономия и ключ в ръка. Отключи вратата на килията, измърмори нещо под нос, което Джордан се престори, че не чу, и рече:

— Беше ми… предложено да седнем и да се разберем с добро. Нали знаеш… да стигнем до дъното на тази мистерия.

Ник стоеше в коридора. Косата на Джордан бе паднала напред и отчасти закриваше лицето й, но когато я отметна назад, той видя синината.

— Какво се е случило с теб? — гневно попита той. — Кой кучи син…

— Всичко е наред — побърза да го прекъсне сестра му, преди да продължи с ругатните. — Аз съм добре, наистина.

Когато се обърна към Хейдън, очите му мятаха гневни пламъци.

— Вие ли сте отговорна за това?

— Разбира се, че не съм аз — тросна се жената. — Дори не бях там, когато е станал предполагаемият инцидент.

— Предполагаем? — Ноа се извъртя рязко към Хейдън.

— Джордан, кой те удари? — попита Ник.

В този момент полицайката отвори вратата. Тя блокираше пътя на Джордан и затова Ноа пристъпи напред, улови младата жена за ръка и я издърпа към себе си.

— Джордан, отговори ми — настоя брат й.

— Казва се Джей Ди Дики. Не знам от какво са съкратени Дж и Ди. Брат му Ранди е шериф на Джесъп Каунти. Двамата бяха заедно в колата на шериф Ранди. Ние се намирахме в Грейди Каунти — доуточни тя.

— Защо типът, който те е ударил, не е арестуван?

— Опитах се да повдигна обвинение.

— Какво искаш да кажеш с това, че си се опитала? — гневно продължи да я разпитва Ник.

— Имам предвид, че се опитах. Но тя не ми позволи.

От думите й брат й и Ноа направо онемяха. Досега никога не се бяха сблъсквали с подобна некомпетентност.

Всички се изсипаха във външния офис. Тъй като нямаше достатъчно столове, нито място, се скупчиха около бюрото на помощничката. Джордан забеляза, че Кари се опитва — без особен успех — да привлече вниманието на Ноа.

Маги Хейдън заобиколи нежеланата групичка, задръстила участъка й, приседна на края на бюрото си и затупа нетърпеливо с крак, докато слушаше разговора.

— Ще го доведем тук — обеща Ноа.

— Къде точно беше арестувана? — попита Ник.

— На три пресечки оттук.

— Тя никога не е била арестувана! — подвикна Хейдън.

— Тогава защо ме заключихте в килията? Спомняте ли си какво ми казахте? Че няма да ми дадете нито да ям, нито да пия, докато не отговоря на въпросите ви. Освен това добавихте, че въобще не ви пука… дори да умра от глад.

— Не съм казала подобно нещо.

До този момент Кари се взираше безмълвно в Ноа, но като чу думите на шефката си, вдигна рязко глава. За секунда дори спря да върти кичура около пръста си.

— Да, каза го. Аз те чух — рече тя.

— Това беше просто блъф — отсече Хейдън.

— Блъф ли? — намеси се Ноа. — Не го ли наричаме измама на федерален агент и възпрепятстване на правосъдието, Ник?

— Точно така го наричаме — потвърди партньорът му. — Ти ли ще я арестуваш или аз?

— Я почакайте! — Гласът на Хейдън се повиши с една октава. — Сестра ви отказа да сътрудничи. Наложи се да я заключа в килията.

— Джордан, вярно ли е това? — попита Ник.

— А ти как мислиш?

— Просто ми отговори на въпроса — нетърпеливо я подкани той.

В момента Ник се държеше повече като големия брат, отколкото като агент на ФБР, но тя все още бе прекалено благодарна и щастлива, че е тук, за да се дразни от властното му поведение.

— Аз помолих за адвокат — започна Джордан — и освен това осведомих Хейдън, че съм ти се обадила. След това тя ми каза, че не съм била заподозряна, но ще ми зададе няколко въпроса, като разпитът ще бъде записан на касетофон. Когато отказах да отговарям на провокативните й и обвинителни въпроси без адвокат, тя промени мнението си и заяви, че съм заподозряна.

Извърна се към полицайката, която я гледаше с кисело изражение на лицето.

— Не си спомням съвсем точно. Дали беше преди, или след като ме заплашихте, че ще ме предадете на братята Дики?

Всички насочиха погледи към Хейдън и зачакаха отговора й.

Тя пое дълбоко дъх.

— Не съм ви заплашвала с нищо подобно.

— Да, заплаши я — отвърна Кари. — Ти каза…

Шефката на полицията я прекъсна с изпепеляващ поглед:

— Млъквай, Кари и си гледай компютъра. Ти си временно освободена от затвора, за да работиш, а не си във ваканция.

Лицето на момичето пламна. Тя сведе глава и се втренчи в клавиатурата. Джордан разбра, че е засрамена от думите, изречени пред Ник и Ноа.

— Не мога да работя с компютъра. Глупавото нещо е счупено.

Джордан изпита съжаление към нея и се запита кое е по-лошо: да работи за тази, сякаш излязла от ада надзирателка, или да се върне в затвора и да си доизлежи присъдата.

— Не знам какво да правя — измрънка Кари с нещастен глас.

Колкото и да не й се щеше да помага на шефката на полицията, Джордан не можа да се сдържи да не се притече на помощ на бедната Кари. Протегна се с въздишка покрай момичето, натисна два бутона, изчака половин секунда, след това натисна още няколко клавиша и екранът на компютъра оживя.

Кари имаше вид на току-що видяла чудо. Взря се в Джордан с широко отворени очи и прошепна:

— Как го направи?

Докато Джордан й обясняваше, Ник спореше относно юрисдикцията. Явно на Хейдън много й харесваше думата и я използваше като отговор независимо от въпросите, които й задаваха.

— Съобщи ли ви съдебният лекар приблизителното време на настъпване на смъртта? — попита Ник.

— Това тук е моя юрисдикция и следователно аз водя разследването. Не е нужно да си пъхате носа, където нямате работа.

— Защо не сте задържали Джей Ди Дики и брат му? — продължи да я бомбардира с въпроси агентът.

— Каква работа имате с шерифа?

— Той каква работа има тук, в Грейди Каунти?

— Това е моя юрисдикция — изсумтя Хейдън.

— Кога смятате да арестувате Джей Ди Дики? — не се отказваше Ник.

Мобилният телефон на Хейдън иззвъня. Тя се обърна с гръб към агентите и заобиколи бюрото си. Закри с длан устата си.

— Знам кой е — изсъска полицайката през зъби. — Ти ме слушай. Те ме притискат да те арестувам. — Слуша мълчаливо няколко секунди, после каза: — Защото си цапардосал жената. За какво друго си мислиш, че искат да те арестувам?

— Тя не знае ли, че чуваме всяка нейна дума? — обърна се Ноа към Ник.

— Очевидно не.

Гласът на Хейдън се извиси:

— А пък аз ти казвам, че ръцете ми са вързани. Правя каквото мога.

Тя прекъсна разговора и хвърли телефона върху бюрото. Ник я изчака да се обърне и зададе очебиен въпрос:

— С Джей Ди Дики ли разговаряхте току-що?

— Не, не беше той.

— Ако вие не го доведете, ние ще го направим.

— Тук е моя юрисдикция.

Ник отново я попита дали съдебният лекар й е съобщил приблизителния час на смъртта на професор Макена.

— Вече отговорих на този въпрос. Тук е моя юрисдикция и аз водя разследването. — Хейдън скръсти ръце и тупна с крак. — Искам и двамата да се махнете от…

— Никъде няма да ходим — намеси се Ноа.

— Каква е била причината за смъртта? — продължи да разпитва Ник.

— Моя юрисдикция — повтори жената, натъртвайки на думата.

И продължи в същия дух. Какъвто и въпрос да й задаваха, отговорът беше един и същ: моя юрисдикция.

Джордан имаше чувството, че наблюдава мач по тенис — погледът й непрекъснато отскачаше между брат й и Хейдън.

Кари докосна ръката й, за да привлече вниманието й.

— Как мога да накарам принтера да печата?

Джордан се наведе над бюрото.

— Принтерът ти не е свързан към компютъра. — Вниманието й отново се насочи към спорещите.

Кари отново я разсея.

— Можеш ли да го закачиш? — помоли се тя.

— Да, добре.

— Открих ръководство за компютъра — довери й шепнешком момичето. Погледна към шефката си, за да се увери, че не я слуша. — Но не съм го чела. Казах й, че съм го направила, но… нали се сещаш. Бях заета с други неща. Предполагам, че трябва да го прочета, нали?

— Навярно идеята не е лоша — отбеляза Джордан, заобиколи бюрото и се зае да свързва компютъра, докато Кари продължаваше да шепне:

— Брат ти е много хубав, но носи брачна халка. Брачна халка е, нали?

Джордан се усмихна.

— Да, брачна халка е.

— А жена му жива ли е? Искам да кажа, че някои мъже продължават да носят халките си години след като съпругите им са починали.

— Да, жена му е жива и да, той е щастливо женен. Всъщност двамата с Лорен очакват второто си дете след три месеца.

Гласът на Кари се снижи още.

— Джафи също изглежда добре. Искам да кажа, започнал е да оплешивява, но така е още по-секси. Вчера, по време на обедната почивка, минах покрай ресторанта му и той и приятелите му стояха отвън, и говореха за теб. Онзи богат собственик на ранчо… знаеш кого имам предвид… казва се Уитакър… е, той е много готин. Слаб е, но има мускули, а аз обичам мускулестите мъже. Обзалагам се, че сигурно ходи на фитнес, какво мислиш?

Джордан не отговори, но явно това нямаше значение за Кари.

— Макар че онзи там — кимна към Ноа — е най-сексапилният мъж, когото някога съм виждала.

Имаше ли въобще мъж, който да не е привлекателен според Кари? Колко ли дълго е била в затвора? Джордан се надяваше, че дискусията относно мъжките прелести е приключила, но Кари нямаше намерение да се отказва.

— Искам да кажа… не смяташ ли и ти така?

— Да, секси е — отвърна Джордан.

— Точно това си помислих и аз.

Джордан погледна към Ноа и осъзна, че я наблюдава. Дали бе чул разговора? Надяваше се да не е.

Спорът на шефката на полицията с Ник бе прекъснат от друго телефонно обаждане и Джордан се възползва да попита:

— Ник, какво ще стане сега?

— Ще чакаме да дойде адвокатът ти.

— Кой е той?

— Не го познавам, но има отлични препоръки.

— Доктор Моргенстърн му се обади — обясни Ноа.

Тя ахна смаяно.

— Казали сте на доктор Моргенстърн за случилото се? Защо сте го направили?

Доктор Моргенстърн беше изключителен професионалист и тя много ценеше мнението му. Не искаше той да си мисли лоши неща за нея, нито да реши, че по някакъв начин е отговорна за цялата бъркотия.

— Какво толкова е станало? — учуди се Ноа.

— Не е трябвало да го занимавате. Той е много зает човек.

Ник поклати глава.

— Ние работим с него, забрави ли? Не можем просто да изчезнем, без да му кажем къде отиваме. Длъжни сме да го информираме какво правим и защо.

— Защо това те притеснява? — поинтересува се Ноа.

— Току-що ти казах. Той е зает човек. — Джордан приближи до Ноа и седна на ръба на бюрото до него. — За мен няма значение. Просто не искам да го безпокоите. Това е всичко.

Той я прегърна.

— Да, има значение. Виждам, че се притесняваш. — Наведе се към нея и прошепна: — Не си убила онзи тип, нали?

— Не, разбира се, че не съм — прошепна тя в отговор.

— В такъв случай няма за какво да се тревожиш.

— Кажи го на началничката на полицията.

— Тя вече не е твой проблем.

Преди да го попита защо, мобилният телефон на Ник иззвъня. Той погледна номера и каза на Ноа:

— Чадик връща обаждането.

Отвори капачката на телефона.

— Какво откри?

Джордан дръпна ръката на Ноа.

— Кой е Чадик?

— Агент от ФБР, когото помолихме да провери някои неща. Ще се присъедини към нас, ако се нуждаем от помощта му.

— Оценявам стореното — каза Ник в телефона. — Добре. Ще се срещнем там. Ще ти се обадя, когато тръгнем от Серенити. Ще го уредиш ли? Чудесно. Още веднъж ти благодаря.

Джордан и Ноа го погледнаха очаквателно, когато той свърши разговора.

— Бил е удушен — рече Ник без предисловие.

— Значи убиецът е бил в непосредствена близост — отбеляза Ноа.

— Престъпление от страст — продължи партньорът му. — Използвано е въже. Чадик каза, че са открити влакна в кожата.

— Изисква се доста сила, за да удушиш някого. Съмнявам се, че Джордан притежава такава сила. Дори да го е издебнала отзад и отчитайки елемента на изненада…

— Никого не съм удушила.

— Случайно да си видяла врата му? — попита Ник. — Да си забелязала някакви синини или петна?

— Не, не съм.

— Беше ли с контактните лещи? Могла ли си да видиш…

— Да, бях с лещите. Виждах съвсем ясно.

— Тогава как си могла да не забележиш…

— Виж — прекъсна го сестра му с нарастващо раздразнение, — бях прекалено заета да отбелязвам, че е увит в найлон като сандвич. О, боже, никога повече няма да ям нещо, увито в целофан.

— Джордан, стегни се — сгълча я брат й. — Сега не е време да се поддаваш на емоции. Знам, че в момента си разстроена…

— Разстроена? — Тя се оттласна от ръба на бюрото и пристъпи към него. — Разстроена е твърде меко описание на това, което изпитвам в момента.

Той вдигна ръка.

— Успокой се. Просто се опитвам да събера колкото е възможно повече информация, преди адвокатът ти да е пристигнал. Иска ми се да се съсредоточиш малко повече…

Тя направи още една стъпка към него.

— А знаеш ли какво искам аз? Иска ми се да се бях обадила на Тео.

Ноа сграбчи ръката й и я дръпна назад.

— Но не си се обадила на Тео. Обади се на Ник. Поеми дълбоко дъх, става ли?

Накара я да седне на бюрото.

— Как предлагаш да постъпим с нея? — попита той, сочейки към Хейдън. Жената крачеше из тесния кабинет, докато говореше по телефона. — Мисля, че трябва да я заключим и да изхвърлим ключа.

— Джордан? — прошепна името й Кари.

— Да, Кари?

— Не бива да се гневиш на брат си. Иска ми се и аз да имам брат, който да ми се притече на помощ, когато изпадна в беда. Аз имам брат — побърза да уточни тя. — Той караше колата, с която трябваше да избягаме. Но не успя да се измъкне. И него го заловиха.

Джордан не знаеше какво да каже и затова само кимна.

— След като ми помогна с този глупав компютър, искам и аз да ти помогна. Знаеш ли, че Маги… искам да кажа, началник Хейдън… преди време живееше с шериф Ранди Дики? Всички в града смятаха, че двамата ще се оженят. Тя също, но той се ожени за друга. И знаеш ли какво още чух? Чрез жена си шериф Ранди имал връзки с хората от градския съвет и той е издействал от тях да назначат Маги за шеф на полицията, за да се премести тук, в Серенити. Чух също, че е била уволнена от предишната си работа. — Момичето закри устата си с ръка и заговори шепнешком, сякаш споделяше интимна тайна: — Още тогава била голяма злобарка и правила големи услуги на братята Дики. — Смигна и продължи: — Помогнала им е да се измъкнат от много каши. Поне това съм чула.

— А заместникът й? Той що за човек е?

— О, той изобщо не прилича на нея. Него би трябвало да направят шеф. Има голям опит и много по-дълго е работил в полицията. Чух, че си търсел работа и искал да напусне Серенити.

— Не се и съмнявам. Сигурно е ужасно да се работи с нея.

— Бих могла да го открия, ако искаш.

— Наистина ли?

— Сигурна съм, че ще успея. Заместник-началник Дейвис е малко твърдоглав за някои неща, но е почтен човек и доколкото знам, единственият мъж в този град, който спи със собствената си жена. Той се отнася към мен като към човешко същество.

— Искаш ли Кари да се обади по телефона и да ти помогне да откриеш заместник-началника? — обърна се Джордан към Ноа.

— Би било много любезно от нейна страна — отвърна Ноа и озари с усмивка младата жена.

Кари не помръдна. Седеше като омагьосана на стола и се взираше в Ноа. Джордан я потупа по рамото.

— Той каза, че би било много любезно.

— Какво?

— Би било много любезно от твоя страна, ако откриеш Дейвис.

— О… добре. — Без да откъсва поглед от Ноа, Кари вдигна слушалката на телефона в другия край на бюрото и я притисна към ухото си. Кабелът беше твърде къс и телефонът полетя от мястото си, като събори кутия със сода и голяма купчина папки, които полетяха към пода. — По дяволите! — извика тя, скочи и се впусна да разтребва. — Толкова съм глупава.

Ноа се наведе, за да й помогне.

— Не, не си. Подобни инциденти се случват на всички.

— Особено на мен — промърмори младата жена. Грабна книжна салфетка от кутията и започна да попива разлятата сода. — Ужасно ме е срам. Сигурно приличам на сварен омар. Усещам, че цялото ми лице гори.

Ноа събра папките и й ги подаде.

— Мисля, че това е едно много хубаво лице.

Когато улови ръката й, за да й помогне да се изправи, руменината по страните на Кари бе придобила морав оттенък.

— Благодаря — едва чуто промълви тя.

— Мислиш ли, че ще можеш да откриеш списък с членовете на градския съвет? — попита я Ник от другия край на стаята.

Кари насочи вниманието си към него.

— Сигурна съм. Имената им са в служебния ми бележник. Те са само трима.

— Нека да дойдат тук — обърна се Ник към Ноа. — Ще трябва официално да я свалят от поста й.

— Да сменят началник Хейдън? — попита Кари.

Полицайката току-що бе приключила с разговора си и по лицето й се бе разляло самодоволно изражение, когато чу последната част от разговора.

— Никой няма да ме сменя — заяви тя и излезе от кабинета си. Извърна намръщеното си лице към Джордан. — Знаех си, че бях права за теб. Току-що проведох много интересен разговор с Лойд. Спомняш ли си го? — попита я началничката.

Как би могла да го забрави?

— Разбира се, че си го спомням. Той ремонтира колата ми.

— Каза, че си го заплашила.

Джордан се слиса.

— Той какво?

— Чу ме. Каза ми, че си го заплашила.

— Не съм го заплашвала.

— Той каза, че си. Заяви, че си заплашила, че ще го нараниш.

Боже! Джордан си спомни разговора.

— Аз може би съм…

— Замълчи — прекъсна я Ноа. — Джордан, нито дума повече. — Извърна се към Хейдън. — Доведи Лойд тук. Веднага.

— Няма да ми нареждаш какво да правя. — Шефката на полицията запристъпва към доскорошната си арестантка, сложила ръка върху пистолета, поклащащ се на бедрото й.

Ноа блокира пътя й, а тя заби лакът в гърдите му.

— Дотук беше. — Ноа сграбчи ръката й и я поведе към вратата, водеща към килията. — Началник Хейдън, имате право да мълчите…

Очите на Хейдън приличаха на две цепки.

— Не смей да ми четеш правата!

— Длъжен съм да го направя — заяви Ноа. — Арестувам те.

Хейдън се опита да се откопчи, а с другата си ръка грабна белезниците от бюрото.

— Това е възмутително! — изсъска жената. — Нямаш право. — Завъртя белезниците и удари с тях Ноа по рамото.

Той ги измъкна от ръката й, извади пистолета от кобура и я избута пред себе си.

— Възпрепятстване на криминално разследване и нападение на федерален агент… струва ми се, че това е достатъчно.

— Аз познавам много хора! — разкрещя се Хейдън, докато той я набутваше в килията.

— Обзалагам се, че е така — съгласи се Ноа.

— Могъщи хора!

— Радвам се за теб. — Затръшна вратата пред лицето й. — Ще останеш тук, докато се уреди преместването ти във федералния арест за по-нататъшно разследване.

— Това е скалъпено обвинение!

— Ще имаш нужда от адвокат. Ако бях на твое място, щях да си осигуря някой добър.

Тя най-сетне осъзна, че той не блъфира.

— Я почакай! Добре, добре, ще ви съдействам.

Кари наблюдаваше сцената с широко отворени очи. Искаше й се да стане и да изръкопляска възторжено, но знаеше, че постъпката й може да й навреди. Полицаят, който отговаряше за нея, й бе казал, че тъкмо неспособността й да контролира действията си е основната причина да се озове в затвора. И ако искаше да промени живота си, трябваше да се научи първо да мисли, а после да действа. А и в крайна сметка шефката на полицията рано или късно щеше да излезе от затвора, нали?

— Нищо не мразя повече от безчестно ченге — рече Ноа, докато минаваше покрай Ник. Погледна през прозореца. Седан последен модел спря до тротоара. Един мъж слезе от колата, стиснал куфарче в едната си ръка, а с другата притиснал клетъчен телефон към ухото си.

Ноа се обърна към Джордан:

— Адвокатът ти пристигна.