Танц в сенките

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Когато в късния следобед Ноа отиде да провери как е Джордан, тя седеше в леглото, заобиколена от възглавници.

Отново изглеждаше бледа и Ноа го каза на сестрата, след като жената измери температурата на пациентката.

— Е, днес тя стана от леглото и направи няколко крачки — жизнерадостно му съобщи сестрата. — Малко е уморена.

Всеки следващ път, когато я видеше, Джордан изглеждаше с много по-прояснено съзнание. Опита се да се възползва от възможността и да умилостиви сестрата.

— Може ли да получа чаша вода, моля! — попита тя.

Жената поклати глава.

— В никакъв случай. Все още не бива да приемате нищо през устата. Ще ви донеса мокра кърпа и няколко кубчета лед.

И какво щеше да прави с тази мокра кърпа? Ноа изчака сестрата да излезе, заобиколи леглото и докосна нежно ръката й.

— Как се чувстваш?

— Все едно съм била простреляна. — Звучеше раздразнено.

— Да, точно това се случи, сладурче.

Дотук със съчувствието. Майка й бе прекарала по-голямата част от сутринта край леглото й и всеки път, щом Джордан отвореше очи, попиваше сълзите, стичащи се по бузите й, и я питаше какво би могла да направи, за да се чувства по-добре. Освен това не спираше да я нарича бедното ми момиче. От друга страна пък, Ноа се придържаше към напълно противоположен курс и се държеше така, сякаш да те прострелят не беше кой знае какво. Джордан предпочиташе неговия подход.

— Обзалагам се, че нямаш търпение да се върнеш към обичайния си живот — каза тя.

Прозвуча самосъжалително. Бе затворила очите си за секунда и не видя раздразненото му изражение.

— Не заспивай още — помоли я той.

— Ето това вече е промяна. Всички, които идват, настояват да заспя.

— Спомняш ли си какво ми каза, докато беше в реанимацията?

Тя го изгледа подозрително.

— Много ли съм говорила?

— Не особено — засмя се той. — Но ми каза нещо за стрелбата.

Очите й се разшириха, когато си спомни.

— Да… Дейв Тръмбо се опита да ме убие. — В следващия момент осъзна казаното и продължи: — Защо той стреля по мен? Какво съм му сторила? — Замисли се за миг и подметна саркастично: — Предполагам, че трябваше да си купя кола от него.

Тя затвори очи и се опита да помисли. Знаеше, че трябва да каже на Ноа още нещо, но не можеше да си спомни какво.

— Не си му сторила нищо — увери я той. — Сега вече можеш да спиш. Ще поговорим по-късно.

Придърпа един стол по-близо до леглото и седна. Чувстваше се толкова уморен. Ако можеше да си почине за минута…

— Разбра ли за какво е всичко това? Аз — да. — Гласът й прекъсна краткия му унес.

Той я погледна с усмивка.

— Какво си разбрала?

— Датата — 1284. И короната.

— За какво говориш?

— Проучванията на Макена, спомняш ли си?

— Да, спомням си.

— Тази дата не е дата.

Осъзнаваше ли Джордан, че приказките й приличаха на бълнуване?

— Добре — нерешително се съгласи той.

— Това е адресът на Тръмбо. Ройъл Стрийт 1284. Там живее. Защо не отидеш и не го доведеш, за да си побъбря с него?

Ноа се усмихна. Старата Джордан отново беше на линия.

— Не мога да повярвам, че не съм го разбрала по-рано. В своя защита мога само да кажа, че все пак четях исторически документи. Но знаеш ли какво?

— Кажи ми.

— Тръмбо е видял. Това е единственият начин да узнае.

— Какво е видял?

— Когато се срещнахме за пръв път, аз бях в ресторанта на Джафи и по масата бяха пръснати много листове. Той ги нарече домашно. Трябва да я е видял.

Устата й бе пресъхнала, а гърлото й дращеше. Преглътна и продължи:

— Тръмбо е видял цифрата 1284 и короната. Това е бил адресът му в документите на Макена, но ние все още не знаехме. Кутиите, които изпратих по пощата… те са в апартамента ми. Може тези документи да съдържат уличаваща информация. Трябва да изпратиш някого да ги прибере. Сега са доказателство.

Ноа тутакси се обади на Ник.

— Нашите хора са на път към апартамента ти — увери я той.

— Но нямат ключ.

— Не им е нужен. Могат да влязат. Сега вече можеш да си почиваш.

— Значи още не сте го заловили?

— Още не, но ще го направим.

Клепачите й се затвориха, а той я изчака да заспи, преди да последва примера й. Час по-късно Ник го събуди:

— Очакват ни.

Ноа мигом се разсъни и ръката му машинално се стрелна към кобура.

— Какво, по…

— Събуди се. Очакват ни — повтори Ник.

— Говори по-тихо. Ще събудиш Джордан.

Партньорът му се засмя.

— Тя е будна. Ти спеше. Вече от няколко минути си говорим с нея.

Чак като се изправи, Ноа осъзна, че съдия Бюканън и най-малкият брат на Джордан — Закъри, също са в стаята. Ник даде знак на приятеля си да го последва в коридора. Ноа едва се сдържа да не нареди на федералния съдия да не изморява дъщеря си с дълги разговори.

Ник се запъти към асансьора.

— Имам лоши новини. Пруит е проникнал в апартамента на Джордан. Взел е копията.

— По дяволите! — Ноа прокле собствената си глупост. — Защо не изпратих някого по-рано!

— Джордан беше простреляна. Тя бе от първостепенно значение за теб… и за мен.

Ноа изпусна дълбока въздишка. Не биваше да се отпуска. Сега повече от всякога трябваше да е нащрек. Заради Джордан.

— Имам нужда от кафе.

— Пит ни чака в кафенето. Храната не струва, но трябва да хапнеш нещо. Аз вече го направих и беше ужасна.

— Страхотна реклама. Нямам търпение да я опитам!

Асансьорът се забави и те тръгнаха по стълбите. Доктор Моргенстърн седеше сам на маса в ъгъла. Ноа грабна една сода и се присъедини към него.

Пред психиатъра имаше чиния с недокосната салата. Видя, че Ноа я гледа.

— Напомня ми дните в медицинския колеж — рече Пит, намръщи се с отвращение и побутна чинията настрани.

— Да се захващаме за работа. Има няколко агенти, готови да се включат в случая. Нямат търпение да се доберат до Пруит и го искат жив.

— Чакай малко — обади се Ник. — Дали смятат да го помилват, ако се съгласи да даде допълнителни показания по делото Чернов!

— Ако трябва да съм честен, не знам. Бяха доста уклончиви.

— Пруит е убил трима души в Серенити и се опита да убие Джордан. Няма начин това да му се размине — заяви Ник.

— Тези неща не ги решаваме ние…

— Не, ние ги решаваме. — Ноа беше непреклонен.

— Дяволски си прав — подкрепи го Ник.

— Доктор Моргенстърн предпочете да не им напомня кой е висшестоящият.

— Струва ми се, че и аз съм съгласен с вас — рече.

— Къде са тези агенти? — попита Ник.

— В града, чакат заповед.

— Заповед за какво?

Шефът му въздъхна.

— Да обявят официално издирване на Пруит.

— Но това е лудост — възрази Ноа. — Той ще се покрие.

— И какво предлагаш? — попита Пит.

— Действията им са погрешни — рече Ноа.

— Слушам те.

— Пруит смята, че засега е в безопасност. Но той не знае какво съдържат документите, нито дали ние разполагаме с някаква информация за него.

— Но как можеш да си сигурен какво си мисли той?

— Защото е тук. Всички го търсят и той още не се е появил. Много е предпазлив. Джордан ми каза, че сигурно е видял написаните върху листа цифри. Навярно подозира, че в документите се съдържа друга уличаваща го информация.

— Сигурен е, че може да се справи със ситуацията — добави Ник.

— Да, и донякъде е успял — кимна Ноа. — Проникнал е в апартамента на Джордан и е взел копията.

— И сега какво следва? — попита Пит.

— Джордан — отвърна Ноа. — Пруит ще изчака, за да види дали тя ще се възстанови или не.

Моргенстърн забарабани с пръсти по масата.

— Ако извадим на светло името му, ще изчезне.

— Точно така — потвърди Ноа, а Ник кимна.

— Не можем да позволим това да се случи. Имаш ли план? — погледна го Пит.

Ноа бе доволен, че го попита.

— Да, сър, имам. Ще заложим капан на този плъх.

— Къде? — намеси се Ник.

— Смятам да примамя отново Пруит в апартамента на Джордан — заговори Ноа, — но трябва да побързаме.

— Ник се усмихна, но Моргенстърн се намръщи.

— И как смяташ да го постигнеш?

— Само с едно телефонно обаждане — отвърна Ноа. — Това е всичко, което е нужно.