Танц в сенките

ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА

Ник се бе настанил в една от чакалните на болницата и я бе превърнал в команден център, откъдето провеждаше необходимите разговори. Първо вдигна Пит Моргенстърн от леглото и го помоли да се обади тук-там, тъй като изтъкнатият психиатър можеше да получи исканата информация много по-бързо от него или Ноа.

Ноа постоянно поддържаше връзка с Чадик в Тексас. Той не знаеше как, но агентът бе успял да проникне в офиса на Тръмбо и да вземе няколко предмета, върху които със сигурност имаше отпечатъци. Сред тях беше чаша за кафе с надпис Най-добрият татко на света.

Чадик му докладва за направеното, докато пътуваше към лабораторията.

— Навярно ще отнеме един-два часа, надявам се да са най-много два. Как е Джордан?

— Добре — отвърна Ноа. — Спи.

— Ситуацията тук е доста напечена — въздъхна Чадик. — Стрийт е на път към офиса. Ще търси информация за Тръмбо. Ще видим какво ще открие.

В момента най-малко четирима агенти претърсваха огромната база данни на ФБР, но доктор Моргенстърн беше първият, който съобщи странната новина на Ноа:

— Животът на Дейв Тръмбо е започнал преди петнайсет години. Според архивите, преди това не е съществувал. Нов номер на осигуровката, ново име, всичко е ново.

— Бил е участник в програмата за защита на свидетелите?

— Може би — съгласи се Моргенстърн. — Иска ми се да узная нещо повече. Пръстовите отпечатъци определено ще ни спестят време. Всяка възможност…

Ноа му каза за Чадик.

— Той обеща да се обади веднага щом разбере нещо. Обзалагам се, че отпечатъците му са в системата.

Ноа намери Ник и му обясни какво бе открил Моргенстърн. Партньорът му не бе изненадан. Преди малко бе чул същата информация и от друг източник.

През няколко минути Ноа надничаше в стаята на Джордан, за да се увери, че спи непробудно. Вече се бе запознал с всички уреди за наблюдение и не беше нужно да пита медицинския персонал как реагира тялото й. И пулсът, и кръвното налягане бяха стабилизирани. Ритмичните удари на сърцето й бяха като балсам за душата му.

Той не мигна през цялата нощ и когато около седем сутринта отиде да провери как е Джордан, тъкмо се канеха да я преместят в самостоятелна стая.

— Това е следващият етап след интензивното отделение — обясни му сестрата. — Тя се справя отлично. Веднага щом я настаним, ще можете да поседите в стаята при нея.

Това бяха страхотни новини. Тъкмо излизаше от отделението, когато една сестра го спря.

— Извинете ме… агент Клейборн?

— Да?

— Трябва ли състоянието на пациентката да продължава да бъде обявявано за критично?

— Да — кимна той.

Жената изглеждаше разтревожена.

— Боя се, че рано или късно ще се разчуе и ще стигне до медиите. Винаги става така.

Ноа бе съгласен с нея.

— Просто се опитвам да спечеля малко време. — Отчаяно се нуждаеше от информация за Дейв Тръмбо, преди новините да стигнат до медиите.

Ник беше на абсолютно противоположното мнение. Искаше да разгласи името и лицето на Тръмбо навсякъде.

Ноа го възпря.

— Очевидно е, че преди петнайсет години Тръмбо е сменил самоличността си. Може пак да го направи — изтъкна той. — Освен това не знаем нито как, нито кога може отново да се опита да убие Джордан. Трябва да изчакаме, докато се обади Чадик. И двамата знаем, че този тип се крие от нещо, така че отпечатъците му ще са в архивите.

Ноа крачи известно време в коридора, след това влезе в новата стерилна, боядисана в бяло стая на Джордан. Застана в подножието на леглото и се загледа в нея, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си.

Ник влезе след минута.

— Човече, ти изглеждаш много по-зле от нея — прошепна.

И двамата видяха усмивката й. Беше мимолетна, но истинска.

— Чуваш ли ни, Джордан? — попита Ноа.

Тя отново се усмихна. После пак заспа.

Съдия Бюканън бе застанал на прага.

— Как е тя? — попита.

— Добре е — отвърна му Ноа.

— Ще поседя малко с нея — рече съдията и тихо придърпа един стол до леглото. — Вървете да си починете — заповяда на двамата млади мъже, макар да знаеше, че няма да го послушат. Ник се обърна, за да последва Ноа през вратата, когато баща му го извика: — Николас.

— Сър?

Съдията стана и излезе в коридора, за да не безпокои дъщеря си.

— Жена ти би искала да си поговори с теб.

— Будна ли е? — изненада се Ник и бързо погледна часовника си. — Вече минава седем? А аз си мислех… — Поклати глава. — Не съм забелязал кога са минали последните четири часа. Лорен знае ли за Джордан?

— Да, знае. Когато двамата с майка ти влязохме при нея, гледаше новините.

— Аз изключих телевизора…

— Очевидно някой го е включил. Майка ти е при нея и двете биха искали да разберат последните новини за състоянието на Джордан. След малко ще я сменя. Майка ти иска да е при Джордан.

Ник се запъти нагоре по стълбите, за да отиде при Лорен, а Ноа се върна в чакалнята, за да се обади на Чадик. Проверяваше го на всеки половин час. Навярно вече бе подлудил агента, но не му пукаше. Щеше да престане да го тормози, когато се сдобие с нужната информация.

Доктор Моргенстърн се появи на прага. Ноа вдигна показалец, докато разговаряше с Чадик.

— Имам името му — задъхано съобщи Чадик.

— Кой е?

— Пол Нютън Пруит.

Ноа повтори името на Моргенстърн.

— Чувал ли си за него? — попита Чадик.

— Не. Кажи ми — нареди Ноа.

— Първо, той е мъртъв от петнайсет години. Да, знам, че не е мъртъв — изпревари протеста му Чадик. — Просто ти казвам какво прочетох. Свидетелствал е срещу един мафиотски бос — Чернов. Рей Чернов. Предполагам, че си чувал за Чернов. Свидетелските показания на Пруит го изпратиха зад решетките с няколко доживотни присъди. Пруит трябваше да остане под полицейска закрила и да помогне за още два процеса, а след това щяха да го вкарат в програмата за защита на свидетелите.

— И какво се е случило? — попита Ноа, докато разтриваше тила си, за да освободи напрежението.

— Пруит изчезнал — продължи Чадик. — Това се случило. Агентите, които отговаряли за него, намерили кръв в апартамента му. Много кръв и всичката била негова.

— Но нямало труп. След продължително разследване стигнали до заключението, че е бил убит от някой от съдружниците на Чернов. Освен това заключили, че никога няма да намерят трупа му.

— Той е инсценирал смъртта си и е започнал на чисто.

— И досега се е справял отлично — добави Чадик.

— Делото на Чернов придобило ли е публичност? — попита Ноа.

— Със сигурност.

— С много снимки и прочее?

— Доколкото си спомням, нямаше много — отвърна Чадик. — Опитаха се да го държат далеч от пресата и медиите, но знаеш как става. Защо?

— Джордан ми каза, че професор Макена й се е похвалил, че никога не забравял лица. Обзалагам се, че професорът е видял Пруит и го е разпознал. Това трябва да е! — възкликна Ноа.

— Паричните влогове. Макена го е изнудвал. Отвратително — промърмори Чадик. — Излиза, че половината жители на Серенити са били изнудвани от Джей Ди. Досега не ми беше ясна ролята на професора в цялата тази история, но явно той си е намерил доста солиден страничен доход.

Ноа се отпусна на дивана и облегна лакти на коленете си.

— Да, вече го знаем.

— Казвам ти, че всичко живо под слънцето ще се втурне след този тип. Ще ни обсадят безброй агенти, които ще искат да участват в акцията. А ако хората на Чернов чуят, че Пруит е жив, също ще хукнат да го търсят. Само се надявам вече да не са го очистили.

— Не — каза Ноа, — той все още е тук.

— Сигурен ли си? — Чадик не дочака потвърждение. — Качвам се на следващия самолет за Бостън. И аз искам да участвам. Разговарях с Тръмбо. Искам да кажа, Пруит. По дяволите, дори се ръкувах с него!

— Сериозно ли говориш? Идваш тук?

— Дяволски си прав. Не бързай да го убиваш, става ли?

Беше наистина странно Чадик да предположи, че Ноа ще открие Пруит и че ще иска да го убие. Но истината беше, че Ноа възнамеряваше да направи точно това.