Танц в сенките

ШЕСТА ГЛАВА

Джей Ди Дики беше градският побойник. Притежаваше вроден талант: не му се налагаше да полага големи усилия, за да накара хората да го мразят. Изграждането на репутацията на войнствен грубиян му доставяше искрено удоволствие и той се убеждаваше, че е постигнал целта си, когато хората бързаха да се отдалечат, докато крачеше по главната улица на Серенити. Израженията на лицата им бяха достатъчно красноречиви. Те се страхуваха от него, а според представите на Джей Ди Дики страхът означаваше власт. Неговата власт.

Пълното име на Джей Ди Дики беше Джулиъс Делбърт Дики Джуниър. Макар че не му пукаше особено за името, то му звучеше твърде женствено за образа на корав пич, който искаше да си изгради и затова още докато беше в гимназията, започна да тренира съгражданите си да го наричат само с инициалите. Онези, които се противопоставяха, бяха обект на специалното му, безкомпромисно и твърдо превъзпитание. Скъсваше ги от бой.

Имаше двама братя Дики — и двамата отраснаха в Серенити. Джей Ди беше първородният. Рандал Клийтъс Дики се появи на бял свят две години по-късно.

Момчетата не бяха виждали баща си повече от десет години. Щатският затвор в Канзас го бе приютил в покоите си, където излежаваше двадесет и пет годишна присъда за въоръжен грабеж, при който, както той добросъвестно бе обяснил на съдията, нещата просто се били оплескали. Бе споделил с представителя на закона, че като се замислил, осъзнал, че в крайна сметка може би не е трябвало да застрелва онзи твърде любопитен и напорист пазач. Все пак мъжът просто си вършел работата.

Сила — майката на момчетата, остана в града, докато Джей Ди и Ранди завършиха гимназия. Тогава реши, че майчинството й е дошло до гуша. Уморена и измъчена, останала само кожа и кости заради безкрайните си опити да опази буйните си синове от неприятностите, които те постоянно си навличаха, тя най-сетне осъзна, че се е провалила безславно на родителското поприще. Опакова дрехите си и една нощ се измъкна тайно от града. Момчетата стигнаха до заключението, че едва ли ще се върне, защото бе взела със себе си всичките си запаси от флакони с лак за коса, марка „Екстра Холд Аква Нет“. Въпросният продукт беше единственият лукс, който майка им си позволяваше и винаги имаше подръка поне пет-шест броя.

Не им липсваше нито тя, нито постоянните й оплаквания и натяквания какво не бива да правят, а след като Джей Ди и бездруго господстваше в домакинството, животът им след заминаването й не се промени особено. Бяха бедни, докато растяха, и продължаваха да тънат в мизерия, но Джей Ди бе твърдо решен да промени живота си. Имаше големи планове, но те изискваха пари. Много пари. Искаше да притежава ранчо. Беше хвърлил око на малко парче земя, намиращо се на около петдесет километра западно от града. Имотът беше малък за стандартите на Тексас, само около четири хиляди квадратни метра, но Джей Ди смяташе, че след като веднъж се утвърди като господар земевладелец, ще може да сложи ръка на околните земи. Ранчото, легнало на сърцето му, беше първокачествен имот с няколко кладенеца за стадото, което щеше да купи веднага щом успее да открие начин да се сдобие с пари. Там имаше и езеро, пълно с риба, а Ранди, брат му, обичаше да лови риба.

Точно така, Джей Ди щеше да стане каубой. Почти наполовина бе постигнал целта си. Имаше шапка и ботуши, освен това, докато беше в гимназията, през лятото на две последователни години работеше в едно ранчо. Заплащането беше мижаво, но опитът — безценен.

Ала заради избухливия характер на Джей Ди мечтата трябваше да почака. Той уби един мъж при сбиване в бар и получи пет години. Имаше смекчаващи вината обстоятелства. Според свидетелите, непознатият пръв започнал боя и успял да нанесе няколко удара с джобното си ножче, преди Джей Ди да го повали. Той нямал намерение да го убива, но го ударил доста силно, а онзи нямал късмет и здравата си халосал главата, докато падал на пода.

Джей Ди се похвали пред брат си, че сигурно щял да получи повече години зад решетките, ако на излизане от залата не бил изгледал кръвнишки един от съдебните заседатели.

Инцидентът се отрази по съвсем различен начин върху Ранди. Всъщност затварянето на брат му го накара да прогледне и той за пръв път осъзна, че истинската власт е откъм страната на закона. Затова, докато Джей Ди излежаваше присъдата си, Ранди се превърна в добросъвестен гражданин, уважаващ закона и след няколко години успя да си спечели подкрепата на неколцина влиятелни хора, които му помогнаха да стане шериф на Джесъп Каунти.

Джей Ди искрено се радваше за брат си. Новата титла на Ранди и новото му положение в обществото си бяха повод за празнуване. В крайна сметка да имаш шериф в семейството можеше да се окаже адски полезно.