Танц в сенките

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Заведението „Крипъл Крийк — бар и грил“ държеше официалния окръжен рекорд по брой животински глави, накачени по стените. Там даже от гредите висяха две препарирани гърмящи змии. Някога бяха повече, но перките на вентилаторите по тавана ги закачаха, а клиентите не проявяваха особен възторг, когато от време на време, докато си пийваха кротко на бара, по главите им започваха да се сипят парчета змийска кожа.

Агент Стрийт бе обяснил на Ноа как да стигнат до мястото, уверявайки ги, че там приготвят най-вкусната пица в щата, стига двамата с Джордан да не обръщат внимание на декора. Главният готвач бил пришълец от Чикаго.

Отвън фасадата приличаше на ловна хижа, достатъчно голяма да побере Пол Бъниан5. Обстановката отвътре напомняше на Джордан за ски курорт. Високите тавани с открити дървени греди и балконът, който гледаше към дансинга, бяха изработени от чворесто чамово дърво. Въздухът бе натежал от мириса на боров освежител, а музикантите от оркестъра, разположен върху малкия подиум в ъгъла, подрънкваха с китарите си игриви кънтри мелодии.

Ноа улови ръката й и я поведе през тълпата, сякаш това бе най-естественото нещо на света.

Агент Стрийт ги очакваше прав до едно сепаре в дъното. Ноа изчака Джордан да се плъзне на дървената пейка, сетне се настани до нея.

— Какво има в папката, агент Стрийт? — попита Джордан.

— Моля те, казвай ми Брайс — настоя мъжът и тъкмо се канеше да отговори на въпроса й, когато се появи сервитьорът, за да вземе поръчките им. — Сега не си на работа, нали? — обърна се той към Ноа.

— От два дни не съм официално на работа. Просто помагам на приятел.

— Искаш ли да пийнеш една бира?

— Разбира се — кимна Ноа. — Джордан?

— За мен диетична кола.

— Събрал съм доста информация за братята Дики — каза Брайс, след като сервитьорът се отдалечи. — С Ранди всичко е наред, но през годините Джей Ди е имал неприятности със закона. Бил е побойник и е участвал в доста схватки, а след едно сбиване в някакъв бар е попаднал в затвора.

Ноа чакаше да чуе нещо ново.

— Това, което буди интерес — продължи Брайс, — е, че бившият съкилийник на Джей Ди, мъж на име Калвин Милс и в момента излежава двадесетгодишна присъда за убийство. Кал, както го наричат всички, е работил за охранителна компания. Разбира от всякакви видове оборудване за наблюдение и следене, запознат е с най-съвременните електронни джунджурийки. Кал обичал да минава по няколко пъти на ден покрай къщата си, за да подслушва разговорите на жена си по телефона.

— Явно не й е вярвал — заключи Джордан.

— Оказало се, че имал сериозно основание за това — поде отново Брайс. — Един следобед бил паркирал малко по-надолу по улицата и слушал разговора й в леглото с някакъв тип, с когото се била запознала в службата.

— По-късно Кал казал на детективите, че навярно би могъл да й прости изневярата, ако не се била подиграла с… оборудването му. — Агентът стрелна Джордан с поглед, преди да продължи: — Според Кал, съпругата му нарекла мъжкото му достойнство „бъркалка за коктейли“.

— Е, това обяснява всичко — провлачено отбеляза Ноа и се облегна назад. — Значи я е убил, така ли?

Да — потвърди Брайс. — За негов късмет съдията бил мъж, затова Кал не получил максимална присъда.

— Съдията е проявил съчувствие — кимна Ноа.

Джордан не можеше да разбере дали двамата й събеседници се шегуват, или са сериозни.

— Та този тип е убил жена си! — възмути се тя.

— Да, така е — съгласи се Ноа, — но никой не бива да се подиграва с мъжкото оборудване.

По изражението на Стрийт си личеше, че напълно го подкрепя. Чак когато Ноа й смигна, тя разбра, че се шегува.

Питиетата им пристигнаха и след като си поръчаха две пици, специалитет на заведението, Брайс отново заговори:

— Кал научил Джей Ди на всичко, което знаел за следенето. Той проявил истински интерес към него. Един от пазачите каза, че Кал се мислел за нещо като технологичен гуру.

— Откри ли нещо за финансите на Джей Ди? — попита Джордан.

— Да — кимна Брайс. — През последните шест месеца е внесъл доста пари в брой, но за разлика от професор Макена, депозитите не надвишават хиляда долара.

— Изнудване. Ето с какво се е занимавал — заключи Джордан. — Подслушвал е разговорите на хората и след това ги е изнудвал.

— И аз така предположих — съгласи се Брайс.

— Иска ми се да вляза в дома му — обади се Ноа.

— Е, без заповед за обиск няма да можеш — рече Стрийт и му подаде записките си. — Тук е всичко, което съм събрал. Ако имаш нужда от допълнителна информация, обади ми се.

— Благодаря — отвърна Ноа. — Оценявам го.

— Радвам се, че успях да ти помогна — каза Брайс. — Чудесно е, че най-после мога да работя с теб. Вие двамата с Ник сте истинска легенда в Бюрото. Чувал съм за някои от случаите ви. Имате впечатляващо досие.

Ноа придоби сериозно изражение.

— Иска ми се да е по-добро. Не всички работят така, както бихме искали.

Стрийт кимна.

— Знам, но някои успяват. Чух какво си направил по случая Бейнс в Далас. Навремето само за това се говореше. Чух също, че тази година Джена Бейнс е постъпила в университета.

Ноа леко се усмихна.

— Да, тя се справя страхотно.

Джордан слушаше разговора с нарастващ интерес.

— Коя е Джена Бейнс? — попита тя.

— Едно хлапе, което не заслужаваше злата си съдба.

Брайс забеляза недоумението по лицето на Джордан от мъглявия отговор на Ноа и побърза да обясни:

— Джена Бейнс е едно малко момиче, чиито родители починали рано и тя отишла да живее при единствения си роднина, неин чичо, който бил дилър на наркотици. Нещата в дома му тръгнали наистина зле. През повечето време той бил надрусан, а неколцина от престъпните му приятелчета се нанесли в къщата и поели бизнеса. Джена прекарала две години с тези отрепки. Когато не я държали заключена в дрешника, я ползвали като персонална секс робиня. Накрая властите надушили някакви наркодела и нахлули в къщата. За нещастие, водачът на бандата бил осведомен и избягал преди това. Взел Джена със себе си като заложница. Точно тогава се намесили брат ти и Ноа. Онзи тип държал детето повече от два месеца, като постоянно се местел — затова било много трудно да го заловят, но най-после успели да го проследят до празна сграда с апартаменти. Чух, че когато нахлули там, Джена била направо пребита от бой и не можела да каже почти нищо. — Мъжът погледна към Ноа за потвърждение.

Част от гнева, който Ноа бе потиснал, изплува, докато отговаряше:

— Тя беше изплашена до смърт. Вкопчи се в мен и само повтаряше: Не си тръгвай. Не си тръгвай.

Брайс погледна към Джордан и възобнови разказа си:

— Когато Джена била изписана от болницата, социалните се намесили, но Ноа й намерил чудесно приемно семейство.

— Те бяха мои приятели — обясни Ноа. — Знаех, че ще бъде в добри ръце. Просто не исках след всичко, което бе изстрадала, да попадне във водовъртежа на системата.

— Е, от това, което съм чул, неизвестен благодетел платил таксата й за обучение. Според слуховете, благодетелят си ти.

Ноа не каза нищо.

— Джена е страхотно хлапе. Иска да стане учителка.

— Това, което си направил, е изключително благородно — отбеляза Брайс.

Ноа не обърна внимание на комплимента и сви рамене.

— Много хора биха сторили същото.

Разговорът бе прекъснат от пристигането на сервитьора с пиците. Джордан изяде само едно парче, но мъжете се справиха с останалото, докато продължиха да обсъждат братята Дики.

Младата жена се облегна на дървената пейка и слушаше, но всъщност не чуваше какво си говорят. Гледаше Ноа. Винаги бе знаела, че е отдаден на работата си, че е чувствителен и забавен, но явно имаше доста неща, които не подозираше за него.

Ноа довърши бирата си и поръча бутилка вода. Тя го наблюдаваше, докато той облегна лакти и преплете пръсти, заслушан в теориите на Брайс за разследването. Има хубав профил — помисли си Джордан. — А когато се усмихне…

О, боже, знаеше какво се случва. Къде беше Кейт сега, когато се нуждаеше от нея? На медения си месец, разбира се. Кейт можеше да я накара да се опомни, но приятелката й не беше тук и Джордан внезапно осъзна, че се намира в голяма беда. Започваше да се превръща в една от почитателките на Ноа Клейборн.

Чудеше се какво ли ще изпита, ако я целуне. Да я докосва… да я държи…

— Джордан, готова ли си?

Въпросът я сепна.

— Готова за какво?

— Да тръгваме — рече Ноа.

— Да, разбира се. Брайс, беше ми много приятно — усмихна се тя. — Разбирам, че си свършил много работа, отделяйки от личното си време и бих искала да знаеш колко високо оценявам помощта ти.

— Няма нищо, а и не е нужно да ми благодариш. Ти си сестра на Ник.

Тримата излязоха заедно. На вратата Брайс се сбогува с тях.

— Кога е крайният срок? — попита той.

— Утре на обяд — отвърна Ноа. — Ако дотогава не съм говорил с братята Дики, ще поема нещата в свои ръце.

— Звучи ми добре.

Джордан беше мълчалива по обратния път до мотела. На няколко пъти Ноа я поглежда и я пита дали е добре.

— Добре съм — отвръщаше всеки път тя.

Но не беше. В душата й цареше пълен хаос. Можеше да мисли единствено за Ноа. Трябваше да се стегне и да се овладее. Повече никакви налудничави фантазии. Няма да се пита какво ли ще е да се люби с него. Престани, повтаряше си младата жена. Но колкото повече се опитваше да го пропъди от мислите си, толкова по-упорито се връщаше той.

Йога. Ето от какво се нуждаеше. Когато се прибере в мотела, ще си вземе набързо един душ, ще си облече пижамата и ще седне в средата на леглото в поза лотос. Ще диша дълбоко и ще проясни мислите си. И близостта му няма да й повлияе. Ще освободи съзнанието си от него.

— Какво не е наред с теб? — попита Ноа.

— Защо си мислиш, че нещо не ми е наред?

Той се засмя.

— Хвърляш ми доста тревожни погледи.

Тя смотолеви някакво нелепо извинение и през останалия път до мотела се взира през прозореца на колата.

Отнесе торбата с документите в стаята си и рязко спря. Вратата на стаята на Ноа бе отворена. Леглото му беше оправено, а върху възглавницата имаше малки шоколадчета. Нейното не бе пипано.

Младата жена поклати глава и се засмя.

— Изненадана съм, че Амилия Ан не те очаква в леглото.

Той се усмихна и влезе в стаята си.

— Тя не е мой тип.

Искаше й се да го попита какъв е неговият тип, но се спря; вместо това грабна пижамата си и се запъти към банята.

Определено се почувства много по-добре и мислите й се проясниха, след като взе душ и изми косата си. Дори си даде труда да я подсуши.

Докато отмяташе покривката, видя, че Ноа говори по телефона. От време на време чуваше смеха му. Помисли, че може би разговаря с Ник. Тъкмо се бе настанила удобно в леглото с купчина листове в ръце, когато Ноа влезе в стаята й.

— Ник иска да му се обадиш на мобилния. Но почакай две минути. В момента говори на другата линия с Моргенстърн. — Подаде й телефона си. — Отивам да си взема душ. Каквото и да стане, не отваряй вратата на никого. Разбра ли?

— Да.

Той вече бе изчезнал в банята, когато тя се сети, че не го попита дали е казал на Ник за Лойд. Разбира се, че го е направил. Но може и да бе оставил на нея да съобщи новината. Тя не искаше Ник да се връща в Серенити. Ако всичко вървеше добре, утре по някое време щеше да си е в Бостън.

След като подреди копията, се свърза с брат си. Ник вдигна на второто позвъняване.

Той не си губи времето с поздрави, а направо попита:

— Намерила си още един, а?