Танц в сенките

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Джордан се бе свила удобно на дивана в просторния слънчев салон с високи прозорци и се преструваше на заспала, за да престане майка й да се суети около нея. Вече я бе завила с топло плетено одеяло, но още не се бе отказала от намерението да извади някое още по-дебело.

Прозорците бяха отворени и хладният бриз освежаваше приятно въздуха. Младата жена чуваше шума на океана, чиито вълни се разбиваха в брега. Домът на родителите й в Нейтънс Бей бе заобиколен от трите страни с вода. През зимата стъклата на прозорците се покриваха с лед. През лятото морският бриз носеше прохлада в горещините.

Къщата бе много приятно място, но Джордан вече бе готова да се прибере в апартамента си. Имаше чувството, че е извор на постоянни тревоги за майка си, освен това й липсваше леглото. Липсваше й отоманката под прозореца.

Но най-много от всичко й липсваше Ноа. Липсваше й от онази кошмарна нощ в болницата, когато я бе взел на ръце, за да я отнесе в стаята й.

Двамата с Ник изпълняваха поредната мисия. Лорен й каза, че Ник се обажда всяка вечер, за да провери как е. Нямаше го вече четири дни, но снаха й, й бе казала, че го очаква утре. Джордан не я попита за Ноа. Всичко бе свършило и той се бе върнал към живота си. Случилото се в Серенити…

Тя въздъхна. Ако не стане и не се заеме с нещо, ще започне да плаче. А само това липсваше да чуе майка й. Тутакси щеше да я настани в леглото с една медицинска сестра, която да бди денонощно край него.

Ребрата все още я боляха и тя трепна, докато се изправяше. Икономката Лия вадеше чинии от бюфета в кухнята.

— Аз ще го направя — предложи Джордан.

— Не, не, ти си почивай.

— Лия, знам, че ми мислиш доброто, но ми омръзна всички да ми нареждат да си почивам.

— Изгубила си много кръв. Госпожа Бюканън каза, че не бива да се преуморяваш.

Джордан забеляза броя на чиниите и последва Лия в трапезарията. Продълговата маса с шест стола от всяка страна и по един в двата края заемаше по-голямата част от помещението.

— Да видим. Лорен и Ник ще седнат тук — започна да брои Лия. — С малката Сам. Ще донеса високото столче, след като го излъскам и измия. И Майкъл ще си бъде у дома. Както и Закъри, разбира се. Алек и Регън ще дойдат следващия уикенд.

— Значи ще бъдем само семейството? — попита Джордан.

— Тъй като Закъри винаги води по някой самотен приятел от колежа, свикнах да слагам допълнителни прибори.

Джордан отново попита дали може да й помогне с нещо, но след като Лия твърдо я отпрати, мърморейки, че няма нужда от ничия помощ, тя се качи по стълбите и се запъти към някогашната си стая. Напоследък родителите й обитаваха стаята за гости.

Беше говорила по телефона с Кейт и Дилън. Те се бяха върнали в Южна Каролина и Кейт искаше Джордан да замине при тях, за да се възстанови от преживяното. Още не бе решила дали да приеме поканата. Чувстваше се неспокойна и в същото време потисната.

Остатъка от следобеда прекара в четене, усамотена в старата си стая. За щастие полицаите бяха открили копията непокътнати в колата, наета от Пруит. Сега, след като разполагаше с достъп до изследователски източници, имаше възможност да провери доколко тези истории бяха верни.

Слънцето вече бе залязло, когато Майкъл се качи да я извика. Дори предложи да я отнесе на ръце надолу по стълбите.

— Възстановителният ми период приключи — заяви тя по време на вечерята. — Не желая повече да ме глезите.

— Това е чудесно, скъпа — напевно рече майка й. — Имаш ли достатъчно ядене в чинията си?

Джордан се засмя.

— Да, благодаря ти.

— Ник е в салона. Защо не отидеш да го поздравиш?

Тя се запъти натам, но се закова на място, когато чу смях. Познаваше този смях. Ноа беше с брат й.

Направи крачка назад, замисли се, сетне направи още една. Внезапно забеляза, че от трапезарията не се чуват гласове. Нищо чудно. Когато се обърна, видя всички членове на семейството си, наведени напред, вперили напрегнати погледи в нея. Сега вече нямаше начин да се измъкне, трябваше да отиде в салона и да ги поздрави. Джордан пое дълбоко дъх.

Ник се бе излегнал върху дивана. Ноа се бе настанил в едно кресло. И двамата пиеха бира.

— Здрасти, Ник. Здрасти, Ноа.

Мъжете се засмяха.

— Е, здравей и на теб — рече Ник.

— Здрасти, Джордан, вече не си в Серенити — вметна Ноа. — Как си?

— Добре. Много съм добре. Ще се видим по-късно. — Тя се извърна, за да си върви.

— Джордан? — извика я Ноа.

Младата жена се обърна. Ноа остави бирата си на масичката.

— Да?

Той се изправи и пристъпи към нея.

— Спомняш ли си нашата сделка?

— Да, разбира се.

— Каква сделка? — поинтересува се брат й.

— Няма значение. Какво за сделката? — обърна се тя към Ноа.

— Каква сделка? — попита отново Ник.

— Когато си тръгнахме от Серенити, двамата с Джордан се разбрахме всеки да поеме по своя път — обясни Ноа.

— Нужно ли беше да му казваш? — раздразнено промърмори тя.

— Ами той попита.

— А сега моля да ме извините. — Джордан понечи да си тръгне.

— Джордан? — обади се пак Ноа.

Тя отново спря.

— Да?

Той продължи да приближава бавно към нея.

— Както казах… за сделката, която сключихме… — Спря се пред нея. — Няма да стане.

Тя отвори уста, за да възрази, но думите заседнаха в гърлото й.

— Какво искаш да кажеш? — едва успя да попита.

— Сделката отпада, това искам да кажа. Няма да поемем по различни пътища.

— Май трябва да ви оставя насаме. — Ник се надигна от дивана.

— Не е нужно — възпря го сестра му.

— Напротив, нужно е — опроверга я Ноа.

— Защо?

— Защото искам да остана насаме с теб, за да ти кажа колко много те обичам.

Джордан имаше чувството, че земята под краката й се е разлюляла.

— Ти какво… Не, почакай. Ти обичаш всички жени, нали?

Ник излезе и затвори плътно вратата зад гърба си.

Ноа я притегли в обятията си и зашепна в ухото й всички думи, които се бяха насъбрали в сърцето му. Повдигна брадичката й и я целуна.

— И ти ме обичаш, нали, сладурче?

Всичките й прегради се сринаха.

— Да, обичам те.

— Омъжи се за мен.

— И ако го направя?

— Ще ме направиш най-щастливия мъж на света.

— Ноа, ако се оженим, няма да можеш да излизаш с други жени.

— Както винаги, вярна на себе си — безкомпромисна и пряма. Не искам други жени. Само теб. Единствено теб.

— Може и да направя някои компромиси, но няма да се откажа от компютрите — предупреди го Джордан.

— И защо смяташ, че искам да го направиш?

— Ами моята зона на комфорт! Забрави ли малката си реч?

— Не, помня я. Но тя те изкара от апартамента ти, нали?

— И ме вкара в леглото ти — додаде младата жена. — Знаеш ли какво реших? Ще напиша програма, която и четиригодишно дете ще може да разбере. След това ще измисля начин как всички училища и малки градове да се снабдят с компютри, дори и там, където не могат да си го позволят. Когато едно дете свикне с тях от ранна възраст, те ще се превърнат в нещо съвсем естествено. Технологията е факт и аз искам да я използвам, за да градим бъдещето си с нея.

Той кимна.

— Това е добро начало. Една проста програма. Сигурен съм, че Джафи много ще се зарадва да го чуе.

— Като спомена Джафи, вчера говорих с Анджела. Тя ми каза, че откакто разбрали за Тръмбо, ресторантът бил винаги пълен. Целият град бил шашнат от новините.

— Напоследък им се струпаха доста неща. Чадик ми съобщи, че тази бомба засенчила дори списъка на Джей Ди. Двамата със Стрийт вече са приключили с разследването.

Джордан сподели още няколко свои идеи с Ноа, а след това той й заговори за работата си. Професията му била доста стресираща и напрегната, но пък и удовлетворяваща, когато се увенчавала с успех. Провалите винаги го потискали. Искал и имал нужда да се връща у дома при нея.

Седна на дивана и я придърпа в скута си.

— Трябва ли да падна на колене?

Тя се усмихна.

— Не е лесно човек да те обича.

— Омъжи се за мен.

— Ти си арогантен и егоистичен… — Джордан замълча за миг. — …и сладък, мил, забавен и очарователен…

— Ще се омъжиш ли за мен?

— Да, ще се омъжа за теб.

Ноа я целуна страстно, а когато осъзна как не му се иска да спре, се отдръпна.

— Предполагам, че ще искаш пръстен — промърмори.

— Аха.

— А какво ще кажеш за меден месец?

Тя се сгуши в прегръдките му.

— Имаш предвид преди или след сватбата?

— След.

— Шотландия. Искам пътуване до Шотландия за медения месец. Можем да отседнем в Гленигълс, а след това да отидем с кола до планинската централна част.

— В търсене на съкровището?

— Не е нужно да го търсим. Знам къде е.

— Така ли? Да не би да си разгадала цялата тази история с враждата?

— Да — похвали се Джордан.

— Разкажи ми — подкани я Ноа.

— Всичко започнало с една лъжа… — поде тя.