Танц в сенките

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Дали Джордан разбираше какво му бе казала? Или халюцинираше под влияние на упойката и успокоителните, които вкарваха в кръвта й през системата? Ноа трябваше да е сигурен. Остана до леглото й и всеки път, щом се събудеше, я питаше какво е видяла.

Отговорът винаги беше един и същ: Дейв Тръмбо.

Сега очите й бяха отворени и той виждаше, че изпитва силна болка.

— Трябва да я оставите да спи — каза му сестрата. — Тук сте вече петнайсет минути, това е достатъчно дълго.

— Боли я — разтревожено рече той.

— Да — кимна сестрата. — Тъкмо се канех да й дам обезболяващо. Важно е да заглушим болката. Тя ще спи до утре. След това ще я преместим в интензивното отделение.

Сестрата се зае да инжектира ампула морфин в системата. Той я изчака да свърши и сетне попита:

— Дали осъзнава какво казва?

— Съмнявам се — отвърна жената. — Повечето от пациентите говорят несвързани неща. А утре няма да си спомня нищо.

Ноа целуна Джордан и се върна в коридора. Ник го чакаше, облегнал се на стената.

— Не знам какво да правя — рече Ноа. — Не мога да мисля…

— Джордан ще се оправи. Поеми си дъх, Ноа. Всичко ще е наред.

Приятелят му не разбираше.

— Да, знам, че ще се оправи. Не в това е проблемът. Тя ми каза нещо и аз не знам дали да й вярвам или не.

— Какво ти е казала?

— Каза, че е видяла стрелеца. Беше напълно сигурна и постоянно повтаряше едно и също нещо. Гласът й ставаше по-силен и тя изглеждаше съвсем будна. Смятам, че е видяла копелето. Чух някаква кола да потегля от паркинга, но излязох навън твърде късно, за да я видя.

— Не съм сигурен дали можеш да вярваш на думите й. Тя е била упоена…

Ноа прокара нервно пръсти през косата си.

— Сестрата ми каза, че може да наговори безсмислени неща, но…

— Ще трябва да изчакаш, докато Джордан наистина се събуди. Заради силните болки през следващите двайсет и четири часа ще я държат упоена. Ще мине известно време, докато умът й се избистри.

Ноа поклати глава.

— Тя го е видяла и ми каза името му. Дейв Тръмбо. Това е един тип, който продава коли в Бърбън. Един от влиятелните хора в района на Серенити. Не мисля, че си го срещал.

— И защо един търговец на коли ще измине целия път до Бостън само за да убие Джордан?

— Не знам, но се обзалагам десет към едно, че не би дошъл, ако не се е страхувал, че тя може да го свърже с трите убийства в Серенити. И няма да чакам, докато организмът й се прочисти от успокоителните.

— Не можеш просто така да наредиш да го арестуват. Ами ако всичко това е плод на фантазиите на Джордан? Трябва да разполагаш с нещо много по-солидно, за да го обвиниш.

Ноа кимна:

— Тръмбо е, сигурен съм.

— Има лесен начин да разбереш. Обади се в дома му. Ако вдигне телефона, ще знаеш, че Джордан е бълнувала.

Ник се сдоби с номера от „Справки“. За по-сигурно блокира командата за идентифициране на обаждащия се и подаде телефона на Ноа.

— Обади се съпругата на Тръмбо.

Гласът на Ноа бе сладък като сироп.

— Здравейте. Обажда се Боб. Наистина съжалявам, че звъня толкова късно.

— О, никак не е късно — любезно отвърна жената.

— Може ли да говоря с Дейв? Той ми каза да му се обадя, ако имам въпроси за колата, и проклет да съм, ама не мога да разбера как работи това дистанционно за алармата.

— Съжалявам, Боб, но Дейв не е тук. Той е в Атланта на автомобилно изложение. Искаш ли да ми дадеш номера си и аз ще му предам да ти се обади?

— Наистина съм в доста затруднено положение. Не знам дали чувате, но алармата на колата е включена и ще събуди всички съседи. Да знаете случайно къде е отседнал в Атланта?

— Не, не знам. Колко жалко. Той ми се обади преди пет минути. Само че бързаше и нямахме време да поговорим, затова не го попитах за хотела. Смяташе утре да се върне, но каза, че изникнало нещо и ще се наложи да остане малко по-дълго. Искате ли да ви дам телефона на управителя на сервиза? Сигурна съм, че той ще може да ви помогне.

— Наистина оценявам желанието ви да ми помогнете, но все пак ще се опитам да се справя сам. Надявам се Дейв да си прекара добре в Атланта. Дочуване засега.

Ноа приключи разговора и погледна Ник.

— Този кучи син е тук. Тя каза, че бил на автомобилно изложение в Атланта, но той е тук, Ник.

Двамата закрачиха по коридора към чакалнята.

— Какво знаеш за този Дейв Тръмбо? — попита Ник.

— Той е търговец на коли. Това е всичко, което знам, освен още две неща. В момента не си е у дома и не е казал на жена си в кой хотел е отседнал в Атланта.

— Нуждаем се от нещо повече, за да пуснем заповед за издирване. Може да е на почивка с любовницата си или наистина да е на това автомобилно изложение. Ще помоля агентите ни в Атланта да го проверят. Още утре ще разберат дали е на изложението.

Ноа кимна. Ник го бе успокоил.

— Добре — съгласи се Ноа. — Нека да видим какво можем да открием за този Тръмбо. Обади се на Чадик и му кажи какво се е случило. Виж дали може да разбере къде се намира в момента. Също и дали има някакъв начин… дискретно… да се сдобие с пръстовите отпечатъци на Тръмбо.

— Смяташ, че е в системата?

— Точно това трябва да разберем. Искам да знам всичко за този тип.

Ник кимна.

— Ще въведа името му и ще видя какво ще излезе. Един телефонен разговор — и ще разполагаме с данни за миналото му.

— Баща ти още ли е тук? — попита Ноа.

— Да, защо?

— Искам Джордан да се охранява двайсет и четири часа в денонощието и искам всички да смятат, че все още е в критично състояние. Баща ти трябва да знае, че последното е само официална версия.

— Добре, нещо друго?

— Открий Тръмбо. Ако Джордан знае нещо, което го свързва с убийствата, той отново ще се опита да я убие.