Танц в сенките

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Оглушителен тътен я изтръгна от дълбокия сън. Джордан се надигна рязко в леглото, изплашена, че мотелската стая се е разцепила надве. Отпаднала и замаяна, не разбираше нищо.

Силна гръмотевица разтърси тавана и сякаш дори леглото потрепери. Тя подскочи, сетне се отпусна. Беше само буря. Светкавица озари прозореца, последвана от нов тътен. Електронният часовник на радиото върху нощната масичка показваше пет сутринта. Твърде рано, за да става.

Навън вилнееше силна буря, която ставаше все по-яростна. Дъждът плющеше по стъклата, примесен с воя на вятъра.

Дали бе наближаващо торнадо? Досега никога не бе виждала подобна буря, освен по телевизията. Сирените не трябваше ли да ги предупредят? Имаше ли изобщо сирени в Серенити? Младата жена отметна кичур коса от лицето си и се опита да събере мислите си.

Нова гръмотевица разтърси небето, а звукът отекна в стаята. „В Тексас дори бурите са по-големи“, помисли си Джордан.

— Всичко е наред — прошепна Ноа. — Заспивай. — Придърпа я нежно към себе си и обгърна с ръка кръста й. Гърбът й се притисна в гърдите му.

Да заспи? Невъзможно. Та тя беше гола в леглото с Ноа. Най-малко мислеше за сън. Споменът за любенето им завладя мислите й. Господи, тя бе правила секс с Ноа… отново и отново. Простена тихо. Беше удивително… невероятно… съвършено, но в същото време и смайващо откритие. Кой би могъл да предположи, че сексът може да бъде нещо толкова прекрасно? Тя със сигурност не го знаеше, докато не се люби с Ноа. Само като си помислеше за начина, по който докосванията му караха цялото й тяло да тръпне… и да копнее за още.

Струваше й се най-естественото нещо на този свят да заспи в прегръдките му. Чувстваше се толкова защитена и закриляна. И обичана. Чувстваше се обичана. Струваше си да бъде обичана от Ноа, пък макар и само за една нощ. Какво лошо имаше? Тя беше голямо момиче. Можеше да се защити.

Припомни си всички прекрасни неща, които бяха направили, различните начини, по които се бяха любили и сърцето й се разтуптя. Той беше пламенен любовник. Нямаше нищо, което да не може да я накара да направи. Не беше никак срамежлив с нея и й го бе доказал отново и отново. Около два часа я бе събудил… или тя него? Не бе останал нито сантиметър от тялото й, който той да не бе целунал или докоснал.

Очевидно и тя бе не по-малко ненаситна. В прегръдките му се бе превърнала в дива и необуздана жена и след като бе познала Ноа, Джордан никога вече нямаше да го забрави.

Изтърколи се и целуна тила му, устните й се задържаха върху пулса му. Обичаше уханието му — толкова секси, толкова мъжко — и вкуса на кожата му. Целуна го отново, но той не помръдна, докато не започна да го гали. Устните и пръстите й се плъзнаха по гърдите му, обиколиха зърната и продължиха по-надолу.

Той изпъшка.

— Убиваш ме, сладурче.

Нима искаше тя да спре? Джордан се отдръпна.

— Искаш ли…

— О, да, искам.

Той я обърна по гръб и я покри с тялото си. Целуна я жадно и й показа точно колко силно я желаеше. Любенето им бе не по-малко бурно от бурята, вилнееща отвън.

Напълно задоволена, тя се отпусна отгоре му и заспа.

Беше девет часът, когато той я събуди. Тя се протегна, за да го целуне, отвори очи и го видя да се отдалечава. Бе напълно облечен.

— Ставай, Джордан — подвикна Ноа. — Трябва да тръгваме.

Никаква целувка. Никакви любовни слова. Нямаше дори Добро утро. Тя го проследи с поглед, докато се скри в стаята си, сетне се претърколи по гръб и се втренчи в тавана. Защо не я бе целунал?

Не се задълбочавай — каза си младата жена. — Не позволявай случилото се през изминалата нощ да става част от нещо по-голямо… като безнадеждната любов към един мъж, който никога не би искал да има сериозна връзка. Миналата нощ беше разтърсваща, но на дневна светлина всичко изглеждаше по-различно.

Тя изпъшка шумно, протегна се и се насили да стане. Запъти се с олюляваща се походка към банята.

Силната струя на душа проясни мислите й. Ноа определено изглеждаше равнодушен. Всъщност поведението му граничеше с безразличие. Джордан не спираше да мисли за това, докато подсушаваше косата си. Каза й, че трябва да тръгват, но това бе всичко. Дори не й спомена къде отиват. Напускаха ли града? Тя нахлузи пола и бледосиня блуза. Надяваше се, че ще си тръгнат. Трябваше да се махне от Серенити и от този мъж, преди чувствата й да я обсебят и превърнат в поредната отчаяна членка на КПНК, една досадна лепка. Никога нямаше да позволи това да се случи. Докато си слагаше слънце защитен крем, малко грим и гланц на устните, решението й бе взето. Грабна кутийката с лещите и се върна в спалнята. Ноа говореше по телефона.

Тя изчака на прага да свърши разговора си.

— Къде отиваме? Да си събера ли багажа и да платя сметката?

Той поклати глава, но не я погледна, докато си слагаше кобура с пистолета.

— В десет имаме среща с шериф Ранди — отвърна. — Ще уредим сметката, след като се върнем.

— Изчакай ме само да си взема ключовете и очилата.

— На нощната масичка са — напомни й той.

Този коментар явно щеше да бъде единственото признание, че предишната нощ са били заедно в леглото.

— Готова ли си? — попита Ноа, грабна ключовете си и се запъти към вратата.

Тя взе чантата си и напъха вещите си вътре. Как можеше да е толкова безразличен към случилото се през изминалата нощ? А как можеше тя да е толкова развълнувана? Усети как сърцето й се свива от болка, но се овладя и храбро го последва.

Знаеше какво щеше да й каже Кейт. Приятелката й щеше да й напомни, че това просто е разликата между един мъж и една жена. И може би щеше да е права. Но това нямаше значение. Поведението на Ноа й причиняваше болка. Не само беше безчувствено, но и долно. Истински негодник. Е, вече се чувстваше по-добре. Виновникът беше назован. Ноа бе този, който имаше проблем, не тя. Изгледа го намръщено, докато минаваше през вратата. Той явно не забеляза, че тя не е в най-доброто си настроение, или ако го беше направил, с нищо не го показа.

Двамата нарушиха традицията и хапнаха в една закусвалня в източната част на града. Джордан се задоволи с препечена филийка и горещ чай. Ноа си поръча обилна тексаска закуска.

Тя гризваше от филийката и се взираше в него през масата.

— Нещо притеснява ли те? — попита той.

Джордан бавно поклати глава.

Ноа се усмихна.

— Ще ми кажеш ли, или ще се наложи да гадая?

— Миналата нощ правихме секс. Много, много секс.

За нещастие, направи това бойко изявление тъкмо когато сервитьорката слагаше сметката върху масата. По-възрастната жена с буйни коси се изкиска като тийнейджърка. Джордан се засрами и усети как лицето й пламва. Усмивката на Ноа стана по-широка, а очите му заблестяха дяволито. Явно неудобството й искрено го забавляваше. Нямаше никакво съмнение, че първата работа на сервитьорката ще бъде да изтърчи при колегите си и да им съобщи за нимфоманката на трета маса.

— Да — кимна Ноа, — правихме.

Тя се облегна назад.

— Добре тогава.

— Добре тогава? — повтори той.

Сега бе ред на Джордан да кимне:

— Това исках. Потвърждение.

Що се отнасяше до нея, темата бе приключена. Сгъна салфетката си, остави я върху масата, погледна часовника си и рече:

— По-добре да побързаме. Вече е почти десет.

Готвачът се взираше в нея през прозорчето за подаване на поръчките, както и двете сервитьорки зад плота. Джордан излезе с високо вдигната глава.

Знаеше, че Ноа не разбира защо тя имаше нужда да чуе потвърждението му, но това нямаше значение. От този момент нататък нещата щяха да бъдат, както досега. За нея той щеше да бъде приятел и партньор на брат й, а тя скучната, но определено щастлива жена, обитаваща своята безопасна зона на комфорт.

Ноа тъкмо се бе настанил на седалката зад волана, когато забеляза смръщената й физиономия.

— Какво ти става?

— Просто имах просветление.

— Нима? И какво е то?

— Мислех си за зоните на комфорт… за моята зона на комфорт. Нали се сещаш, онова място, което ти определи като толкова скучно и безопасно.

— То си е скучно и безопасно. Много добре помня какво съм казал.

— Та се питах: какво е липсвало в моя еднообразен и скучен живот?

— Секс.

Да, това също, призна си мислено тя.

— Освен секса — кисело уточни.

— Забавления? Смях? Разгорещен секс?

Наистина я влудяваше.

— Вече правих секс — напомни му Джордан.

— Грешката е моя — подметна той.

— Ще ти кажа какво е липсвало — продължи тя, без да обръща внимание на сарказма му. — Трупове, Ноа. Никога не е имало трупове в моята зона на комфорт.