Танц в сенките

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Мъчението най-после свърши и в седем и половина същата вечер Джордан бе освободена от всички обвинения. Веднага след като новият шеф на полицията получи данни за официалния час на смъртта — с три часа възможно отклонение — и бе проверено алибито на Джордан, тя можеше да си тръгне.

Беше разпитана подробно за всеки миг от предишната вечер. Осъзна какъв късмет е имала, че не е оставала сама чак до прибирането си в стаята, за да си легне, когато, оказа се, професор Макена отдавна е бил мъртъв.

Председателят на градския съвет настоя да уволни Маги Хейдън още докато беше в килията. Освен това настоя началник Дейвис да не я освобождава, преди той да е напуснал полицейския участък.

Маги не прие добре новината за отстраняването си.

— Би трябвало да знаеш, че това ще се случи — каза й Дейвис.

Както се очакваше, отговорът й бе низ от ругатни. Докато събираше личните си вещи и ги хвърляше в един кашон, тя се впусна в обвинителна тирада срещу половата дискриминация.

— Хората са се оплакали в градския съвет от мен само защото съм жена. Никога не си могъл да се примириш, че аз бях шеф, а не ти. Постоянно подстрекаваше членовете на съвета да ме уволнят.

— Няма ли да поемеш отговорност за днешните си действия? — попита новият началник на полицията.

— Ще си намеря адвокат и ще ви съдя до дупка — закани се жената. — И когато свърша с вас, ще бъдете голи като пушки!

— Чуй ме добре. Не би трябвало да отправяш каквито и да било заплахи. Наложи се доста да убеждавам агент Клейборн да оттегли обвинението си в нападение на федерален агент. Но още не е късно той да размисли.

— Обвинението беше нагласено.

Кашонът, в който хвърляше вещите си, беше в средата на бюрото. Тя погледна съдържанието му, сграбчи го и го хвърли към стената.

— Тези боклуци не ми трябват.

— Сега се налага да си вървиш. — Дейвис я хвана за ръката.

Тя я издърпа.

— Не се настанявай прекалено удобно зад бюрото ми. Няма да бъдеш дълго шеф на полицията. Адвокатът ми ще принуди градския съвет да ме възстанови на работа. Преди да си се усетил, ще нося отново значката и оръжието си. Тогава ще бъдеш окончателно отстранен. Първата ми заповед, след като заема отново поста си, ще е за уволнението ти.

Джордан бе излязла на тротоара, за да изпрати Макс, но съвсем ясно чуваше високия глас на Хейдън. Макс й даде визитка с всичките си телефонни номера, включително и този на мобилния. Каза й, че може да му се обажда по всяко време на денонощието, ако възникнат нови проблеми.

— Предлагам да напуснеш Серенити колкото е възможно по-скоро — посъветва я адвокатът. — Който и да е сложил трупа в багажника на колата ти, е имал причина да го стори, Джордан. Ако бях на твое място, нямаше да остана тук, опитвайки се да разбера защо. Остави разследването на местната полиция. Ако началник Дейвис се нуждае от някаква помощ, може да се обърне към Ноа или брат ти. — След това рязко смени темата: — Трябва да тръгвам, но бих искал да попитам…

— Да? — подкани го тя, чудейки се защо се колебае.

— Следващия месец ще бъда в Бостън, за да присъствам на една конференция, и ако си свободна, за мен ще е удоволствие да излезем на вечеря.

Ноа вече бе благодарил на адвоката и сега чакаше до вратата Джордан да се сбогува с него. Тя се усмихваше на Макс, но в изражението й имаше нещо. Може би изненада, помисли си агентът. Изпълнен с любопитство, реши, че на всяка цена трябва да разбере какво си говорят. В този момент иззвъня мобилният му телефон. Смяташе да не отговаря, но видя номера на обаждащия се и промени намерението си. Беше Ник.

Джордан пъхна визитката на Макс в джоба си и го изпрати с поглед, докато се качи в колата и потегли. Махна му за довиждане. Поради някаква причина това също притесни Ноа. Стори му се прекалено… лично, прекалено приятелско. Запита се дали Макс не й бе хвърлил око и реши, че определено го е сторил. Джордан беше красива жена и на Ноа не му бе убягнало, че и адвокатът го е забелязал. Това също го притесняваше. Не беше проява на професионализъм адвокат да проявява такъв интерес към личните достойнства на клиентката си. О, със сигурност и на Ноа нищо, не му бе убягнало от въпросните достойнства, но това беше различно.

Вратата зад него се отвори с трясък и Маги Хейдън изхвърча навън. Видя Джордан на тротоара и закрачи към нея.

Джордан се извърна, видя очите на полицайката, но не отстъпи назад, нито извика за помощ. Можеше сама да се защити. Щеше да посрещне спокойно тази луда жена и да наблюдава действията й. Беше готова за всичко.

Но нямаше възможност да реагира. За секунда зърна как Ноа лети към Джордан, а в следващата вече се взираше в гърба му. Изобщо не разбра как успя толкова светкавично да се озове пред нея.

Хейдън я обвиняваше за всичко, с изключение на жегата.

— Това още не е приключило! — извика на раздяла.

— Напротив, приключи — увери я Ноа.

Джордан го потупа по рамото, но той не се обърна, докато Хейдън не изчезна от погледите им.

— Да?

— Не е нужно да стоиш пред мен. Аз мога да се грижа за себе си.

Той я озари с прочутата усмивка на Ноа Клейборн.

— Нима?

Отметна косата й през рамото и я потупа нежно по едната страна на лицето.

— Ако можеш да се грижиш за себе си, защо бузата ти е подута?

Сега я хвана натясно.

— Беше изненадващо нападение — опита да се оправдае тя. — Не бях подготвена.

След като изрече думите, осъзна колко бяха неубедителни.

— Разбирам. Значи, когато си подготвена и не те изненадат, можеш да се грижиш за себе си? Колко предупреждения са ти нужни?

Джордан реши, че саркастичната му забележка не заслужава отговор. А и не й идваше нищо подходящо наум.

— По-големите ти братя не са ли те научили как да се защитаваш?

— Разбира се, че са ме научили. Обясниха на двете ни със Сидни как да боравим с пистолет, всичко за стрелбата и борбата, за честните схватки и мръсните номера. Както и много други неща, които не ни бяха особено интересни.

— И защо не ви бяха интересни?

— Защото ние бяхме момичета и се занимавахме с момичешки неща.

— Като например проектиране на компютри? — усмихна се той. — Ник ми каза, че постоянно си чертаела и скицирала.

— Това не означава, че не съм се занимавала с момичешки неща — възрази младата жена. — Обаче двете със Сидни обръщахме внимание и на уроците на братята ни. Истина е.

— Гладна ли си? — рязко смени темата Ноа.

— Умирам от глад — призна тя. — Открих един почти идеален ресторант, където да те заведа на вечеря. Храната ще ти хареса. Но може ли да си тръгнем просто така? Дали началник Дейвис…

— Той знае къде сме отседнали за тази нощ. Можем да отидем.

Ресторантът беше само на две пресечки от полицейския участък.

— Очилата ми са в чантата, а тя е в колата, която бях наела — каза Джордан, докато вървяха. — Мислиш ли, че когато Ник се върне, ще може да ми ги донесе?

— Ник няма да се връща в Серенити.

— Защо?

Прекосиха улицата и завиха на юг.

— Доктор Моргенстърн му се обадил, че иска да се срещнат в Бостън. Ник не знае защо.

— И ти ли трябва да заминеш?

— Не. Получих заповед да остана с теб.

Джордан го сръга леко в ребрата.

— Не е нужно да го казваш с такова неудоволствие. Толкова ли съм досадна?

Ноа погледна към нея. Обикновено щеше да се възползва от възможността да бди цяла нощ над една красива жена, но това не бе обикновена ситуация, а и Джордан не беше обикновена жена.

— Досадна ли съм? — отново попита тя, когато той не отговори, а само сви рамене. — Защо иначе Ник ще те моли…

— Ник не ме е молил да остана — прекъсна я агентът. — Моргенстърн ми нареди да остана с теб.

Тя наклони глава.

— Защо? Снеха всички обвинения срещу мен. Да, знам, че професорът е бил сложен в моята кола и се досещам какво си мислиш…

— Не мисля, че ти си го направила — усмихна се той.

— А какво ще стане с наетата кола? Знаеш ли кога ще я освободят?

— Не, не зная. Един агент на ФБР от района ще докара нова кола за нас, като преди това ще вземе нещата ти от Бърбън — обясни Ноа. — Негов приятел ще дойде, за да го закара обратно. Ще ми се обади, когато пристигне.

— Ами агенцията за коли под наем?

— Ще трябва да измислят начин да си приберат колата от Бърбън. Това вече не е твой проблем.

— И защо?

— Ник е провел кратък разговор със собственика. Само като споменал за съд и типът омекнал. Юридическата специалност на брат ти понякога му е от полза.

Бяха стигнали до ресторанта на Джафи. Ноа й отвори вратата. Имаше само две заети маси до предния прозорец.

— Здрасти, Джордан.

— Здрасти, Анджела.

Сервитьорката носеше празна табла към кухнята.

— Масата ти е готова — подвикна жената.

Ноа я последва до масата в ъгъла.

— Вече си имаш собствена маса?

— Да.

Той се засмя.

— Не се шегувам. Това е обичайната ми маса. Гледай сега. Тя ще ми донесе и обичайното питие.

Ноа избра двата стола с гръб към стената. Джордан го забеляза и си помисли, че подобни предохранителни мерки са му станали втора природа. Ноа не беше от хората, които ще се оставят да ги изненадат.

Анджела се върна с чаша чай с лед и две чаши вода с лед. Усмихна се на Ноа.

— А какво да донеса за вас?

— Чай с лед.

Жената се отдалечи, за да изпълни поръчката, но на вратата на кухнята се обърна и се спря. Погледът й бе насочен към Джордан, когато наклони леко глава към Ноа и вдигна палец.

— Предполагам, тя не осъзнава, че я виждам — отбеляза агентът. В гласа му прозвучаха весели нотки.

— Тя няма лоши помисли.

Появи се забързаният Джафи с менюто.

— Здрасти, Джордан! — извика от другия край на помещението.

— Кой е този? — безцеремонно попита Ноа, докато мъжът им подаваше менютата.

Джордан представи компаньона си.

— Вие сте агент от ФБР, нали? — попита Джафи.

— Точно така.

Собственикът кимна и се обърна към Джордан:

— Брат ти ще се присъедини ли към вас?

— Знаеш за Ник?

— Разбира се. Забрави ли, че това е малък град?

— Ник беше извикан в Бостън.

— А вие бодигард ли сте й? — не спираше да разпитва Джафи.

— Той е мой приятел — отвърна Джордан.

— Приятел с оръжие? — отбеляза Анджела, която се бе присъединила към групата.

Джордан не се изненада, когато Анджела и Джафи придърпаха по един стол и се настаниха до тях.

— Започвай от началото, скъпа — подкани я жената. — Не пропускай нищо.

— Обзалагам се, че ти знаеш повече от мен — отвърна Джордан.

— Вероятно — съгласи се сервитьорката. — Но искам да чуя твоя разказ за случилото се. Сигурно е било голямо преживяване да откриеш онова нещо в колата си.

— Първо трябва да ги оставим да се навечерят на спокойствие — намеси се Джафи. — После може да ни разкаже какво се е случило.

Анджела кимна, избута стола си назад и стана.

— Заместник-началник Джо Дейвис идва в ресторанта.

— Вече е началник Дейвис — напомни й Джафи.

— Правилно. А и отдавна беше време да стане — додаде тя. — Началник Дейвис дойде, за да провери местонахождението ти онази вечер. Казахме му, че беше тук почти до десет, а след това Джафи те е изпратил до мотела.

— Ние му казахме истината — заяви Джафи и стрелна Ноа с поглед.

— Не се е налагало да лъжем — подкрепи го и Анджела.

Ноа кимна.

— Радвам се да го чуя.

— Вие двамата прегледайте менюто. Препоръчвам ви печеното телешко в гювече.

— Джо Дейвис ме помоли да го придружа утре сутринта до къщата на професор Макена — каза Ноа, след като Анджела и Джафи се върнаха в кухнята. — Надява се, че ще открия нещо, което той може да е пропуснал.

— Може ли да дойда с теб? — с надежда попита Джордан.

— Не виждам защо да не може. Съмнявам се, че Джо ще има нещо против. Детективите от Бърбън вече са огледали мястото, но не са намерили нищо важно. Кажи ми, какво ти е мнението за професора?

— Предполагам, че искаш да чуеш истината.

— Да, искам истината.

— Той беше отвратителен, груб, предубеден и нетърпящ друго мнение досадник.

Той се засмя.

— Май си доста изчерпателна.

— Изобщо не преувеличавам — настоя тя.

След това му разказа за мъчителната вечеря, която бе принудена да изтърпи, наблягайки на противните маниери на професора по време на хранене.

— Доколкото разбрах, ти си спорила с него, така ли е било?

— Кой ти каза?

Сервитьорката в ресторанта споменала пред Джо, че си крещяла, а той го сподели с мен.

— Не съм крещяла. О, почакай. Да, крещях. Искам да кажа, повиших глас. Макар че не съм крещяла. Професорът обиждаше ужасно всички Бюканън и аз се почувствах длъжна като представителка на рода да защитя доброто ни име.

— Не мислиш ли, че малко си се поувлякла?

— Не, не мисля. Ще ти прочета откъси от проучването му, за да можеш сам да прецениш. Тенденциозното му проучване — почувства се длъжна да добави.

Анджела донесе вечерята им и ги остави сами да се насладят на храната. Ноа не скри учудването си колко е вкусно.

— Джафи би могъл да има голям успех навсякъде — отбеляза той. — Чудя се какво го задържа в Серенити.

— Шоколадовият кейк.

— Какво?

Докато се хранеха, тя му разказа историята. Освен това спомена, че Тръмбо от „Тръмбо Мотърс“ и Уитакър, богатият собственик на ранчо, се отбили да кажат „здрасти“ на Джафи и хапнали кейк с нея.

— „Здрасти“? — повтори Ноа. — Сладурче, от колко време си в Серенити?

— Два дни.

— Тогава какво е това „здрасти“?

— Приспособявам се, към обстановката. И не съм ти сладурче — натърти Джордан.

Той поклати глава и се усмихна.

— Доста сме дръзки, а?

Анджела разчисти чиниите, напълни чашите им и отново седна на масата. Джафи явно нямаше никакво намерение да остава по-назад и не след дълго също се присъедини към компанията.

— Вечерята беше чудесна — похвали го Джордан, а тъй като Ноа не каза нищо, го срита под масата.

Той си спомни добрите маниери и енергично се включи към хвалебствията, но не гледаше към Джафи. Погледът му бе насочен към вратата. Ресторантът бързо се пълнеше с местни жители, а Ноа никак не обичаше тълпата. Облегна се небрежно назад, премести се по-близо до Джордан, а ръката му се отпусна нехайно върху оръжието. Беше готов за всичко. За запознанства или за линчуване.

Джордан забеляза колко е напрегнат и отпусна ръка върху бедрото му.

— Здрасти, Джордан! — провикна се млада жена.

— Здрасти, Канди — усмихна се Джордан.

— Здрасти, Джордан.

— Здрасти, Чарлин.

— Здрасти, Амилия Ан.

И така нататък. Тя се поздравяваше с всеки мъж или жена, които идваха при тяхната маса. Не след дълго се оказаха заобиколени от внушителна тълпа.

— Спомняш си Стив, нали? — попита Чарлин. — Моя шеф от застрахователната агенция.

— Разбира се. Радвам се да те видя отново, Стив.

— Джордан, китайският порцелан е страхотен. Много ти благодаря — продължи Чарлин.

— Няма защо. Радвам се, че ти е харесал.

Ноа я смушка.

— Китайски порцелан? — прошепна.

Тя му се усмихна.

— На Вера Уонг.

Джафи обърна стола си към него и го възседна към облегалката.

— Добре, проявихме достатъчно търпение. Искаме да узнаем какво се е случило.

— Вече чухме какво е станало. Всички в града само за това говорят — обади се Анджела, — но искаме да го чуем от теб. Какво е да видиш труп?

— Било е отвратително — отвърна Канди вместо Джордан.

Въпросите заваляха от всички страни. На Ноа му беше забавно, че дори не се налагаше Джордан да обяснява. Винаги имаше един или двама от групата, които вече знаеха отговора и услужливо го съобщаваха.

Телефонът на Ноа иззвъня по средата на импровизираната пресконференция. Всички млъкнаха, за да чуят какво казва.

— Джордан, остани тук — рече той след няколко секунди. — Агентът на ФБР е отвън с колата. Ще се върна след минута.

Чарлин го изчака да излезе и отбеляза:

— Той е много красив мъж, нали?

— Приятел е на Джордан — обяви Анджела.

— Специален приятел ли? — поиска да узнае Амилия Ан.

Жените я погледнаха с очакване.

— Само приятел — увери ги Джордан.

— Ще останеш да пренощуваш, нали? — попита Амилия Ан.

— Да.

— А той ще остане ли?

— Да — потвърди Джордан.

Амилия Ан не се предаваше.

— В твоята стая или някъде другаде? — попита шепнешком.

— Някъде другаде.

— Но в моя мотел, нали?

— Предполагам… ако има свободна стая.

— Ето какво ще направя — рече Амилия Ан. — Ще побутна нещата, защото имам свободни стаи.

— Как ще побутнеш нещата?

— Ще го настаня в съседната стая, която има междинна врата с твоята.

Чарлин смигна на Джордан:

— Ти ще решиш дали да я оставиш отключена.

— Чарлин! — прошепна многозначително Канди. — Той може да се вижда с някоя друга… искам да кажа, сериозно.

По-точно с още десетина, помисли си Джордан.

Чарлин я смушка игриво с лакът.

— Колко жалко, че Кайл Хефърминт не е тук. Тази сутрин прояви доста голям интерес към теб.

— Хей, момичета, ако смятате, че сте засрамили достатъчно Джордан с глупавите си приказки кой къде ще спи, бих искал да узная какво се е случило, когато Маги Хейдън е била уволнена. — Въпросът бе зададен от Кийт, годеника на Чарлин.

Всички имаха различни версии.

— Твоят приятел, агентът от ФБР, обещал на Джо Дейвис, че ще остане — обади се отново Кийт.

— И защо му е обещал? — поинтересува се Чарлин.

— Джо го помолил да огледат къщата на убития. Тъй като има голям опит и всичко останало, Джо смята, че може да притежава шесто чувство или пък да открие нещо в къщата, което да му помогне да залови убиеца.

Амилия Ан направи ужасена гримаса.

— Не вярвам, че някой в Серенити може да е убиец. Който и да е умъртвил онзи мъж, трябва да е бил външен човек. Ние тук сме твърде дружелюбни, за да искаме нечия смърт.

— Ами след като сме толкова дружелюбни, не мислиш ли, че е странно, дето никой от нас не познава този тип Макена? — попита Джафи.

— Това е, защото е бил доста саможив — заяви Кийт. — Чух, че наел къща на около километър и половина.

Джафи кимна.

— Никога не е идвал да се храни тук, нито веднъж. Дори не се е отбивал да опита от кейка ми.

— Джордан ми каза, че бил преподавател.

— Ти копира ли всички онези документи? — обърна се Джафи към Джордан.

— Не. Остана ми още една кутия.

— Сега, след като този тип е мъртъв, можеш просто да вземеш кутиите, нали? — попита Канди. — Той няма да си ги поиска.

Джордан поклати глава.

— Изследователският материал сега е част от разследването, както и от наследството на професор Макена. Не бих могла да взема кутиите със себе си.

— Може да прочетеш останалите документи тази нощ — предложи Джафи.

Колко мило от негова страна, че е толкова загрижен за работата й, помисли си Джордан. Макар да се съмняваше, че тази нощ ще може да прочете кой знае колко. Беше уморена от дългия и напрегнат ден и предполагаше, че ще заспи в мига, в който положи глава върху възглавницата.

Ноа се върна в ресторанта, но бе спрян от Стив Нелсън и още един мъж. Говореше главно Стив, и то толкова ентусиазирано, че Джордан се зачуди дали не се опитва да продаде на Ноа някоя застраховка. От време на време агентът кимаше. Скоро около него се скупчи малка групичка и дискусията изглеждаше доста оживена. Тя чуваше откъслечни въпроси, с които бомбардираха Ноа, както и доста предположения. Той имаше спокоен вид и търпеливо изслушваше всички мнения. По някое време погледна към нея и й се усмихна. Очевидно в Серенити от години не бяха ставали свидетели на подобно вълнуващо събитие. Освен това й стана ясно, че Ноа проявяваше голямо разбиране. Те искаха да говорят, а той нямаше нищо против да слуша.