Танц в сенките

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Пол Нютън Пруит нямаше да позволи на никого да разруши новия му живот. Беше работил усилено, за да стигне дотам, където бе сега, и нямаше да избяга и да се скрие, за да започва после всичко отначало.

Беше изминал дълъг път. Напоследък убийството не му правеше впечатление. Първо онзи шотландски мухльо, после Лойд — непохватният идиот, и накрая ревностният му, но глупав и алчен дребен помощник — Джей Ди.

Нито за миг не се бе поколебал да убие всекиго от тях. Нито пък имаше някакви угризения. Пруит бе убивал веднъж преди и бе научил ценен урок. Щеше да направи всичко, за да се защити.

Смяташе, че е открил идеалния баламурник в лицето на Джей Ди. А слагането на труповете в колите на Джордан Бюканън му бе осигурило още малко време. Накрая, отървавайки се от Джей Ди, прекъсваше всяка нишка, която би довела до собствената му личност.

Или поне така смяташе.

Беше един от първите, които научиха резултатите от аутопсията на Джей Ди. Не би трябвало да има нищо за изследване, но ето че се бе намерило. Разбитият череп го бе издал и от злополука смъртта се бе превърнала в убийство.

Сега вече трябваше на всяка цена да се добере до копията от проучванията на професор Макена.