Тайната на остров Пайн

7.

Заблуждаването на ранените аржентински войници не беше трудна работа. Те виждаха онова, което искаха да видят. Обаче минаването край резерва от войници долу и стигането до някой от хеликоптерите щеше да е съвсем друго нещо.

Хуан помисли малко и каза:

— Окей. Обратно към пикапа, но се движете като ранени. Мърф, облегни се на Джери. Майк, преструвай се, че ти помагам.

Те запълзяха нагоре по хълма, сякаш бяха жертви на катастрофата, като крачеха сковано, но изненадващо бързо. Кабрило ги накара да се качат в каросерията на стария пикап, а той седна зад волана. Преди да включи ръчните скорости, извади сгъваемия нож от джоба си. Той беше остър като скалпел и щом го прекара по челото си, не почувства никаква болка, само усети рукналата кръв. Тя бързо започна да се стича в очите му, оформяйки браздички в прахта и мръсотията по лицето му. Той се обърна да погледне през задното стъкло, така че хората му да видят какво е направил. Те веднага загряха и щом камионетката набра скорост, и тримата изглеждаха като излезли от кланица. Скоро срещнаха конвой, който вървеше нагоре по хълма. Бе съставен най-вече от пикапи, но имаше и атевета и една пожарна кола, започнала службата си през 50-те. Хуан намали, когато наближи водещата камионетка. Шофьорът беше цивилен, но до него седеше човек в униформа. Беше хубав мъж, но изглеждаше измъчен от видяното.

— Какво се случи? — извика той на Хуан.

— Един камион с трупи се обърна, господин майор. — Беше разпознал знаците на яката му. Избърса кръвта от очите си и я размаза още повече по лицето си. — Мъжете в каросерията са най-тежко пострадалите.

Като по поръчка Джери, Майк и Марк започнаха да стенат жално.

— Останалите имат само леки наранявания — продължи Хуан. — Тези трябва да бъдат откарани веднага в базата.

— Какво стана с лейтенант Хименес и намерената част от сателита? — попита майор Еспиноза.

— Горе са, където се обърна камионът — обясни Хуан.

— А ти? Какви са нараняванията ти?

— Не ми пречат да шофирам.

Еспиноза взе бързо решение.

— Добре, закарай тези войници при хеликоптера и кажи на пилота ми да ви откара до предната ни база. Нека се обади по радиото да ви очакват медицински екипи.

— Слушам, господин майор — отговори Хуан. Свали крак от спирачката и бавно се размина с конвоя по тесния път. Беше му нужно цялото му самообладание да не се захили.

Няколко минути по-късно влязоха в базовия лагер. Тук долу пушекът беше толкова гъст, че не се виждаше на повече от трийсет метра, а всяко вдишване режеше дробовете. Хуан знаеше, че разполага с много малък прозорец, за да се измъкнат. Веднага щом аржентинският майор осъзнаеше, че е измамен, всички войници от резерва щяха да се спуснат от планината като разярени бикове. Той подкара към мястото, където бяха паркирани хеликоптерите.

Аржентинците използваха „Еврокоптери ЕК-135“, средно голяма работна машина е десетгодишна история и добри резултати при трудни условия. Това бяха освободени от всичко излишно транспортни машини с преработени врати, за да се монтират 30-калиброви картечници. Задният панел на единия от хеликоптерите зееше отворен и пилотът се беше наврял наполовина в машинариите. Хуан предположи, че работи по отстраняване на повредата, за която бе споменал Хименес.

Спря по-близо до, втората машина. Нейният пилот си беше вързал маска на лицето, за да диша по-леко, и спеше на седалката. Кабрило беше осенен от идея: по-добре да използва добре обучен враг, отколкото съюзник, но аматьор. Натисна клаксона и мъжът се стресна и свали слънчевите очила. Очите му станаха огромни, когато видя кървавите призраци, които слизаха с охкания от камионетката.

— Нуждаем се от спешна евакуация — извика Хуан и спря, за да помогне на Майк Троно, който се клатушкаше като Квазимодо.

— Не и без разрешението на майора — отговори пилотът.

— Свържи се с него по станцията — отговори остро Хуан. — Той нареди веднага да излетиш. Обаче първо запали турбините, за да не губим време.

Пилотът не запали турбините, а се протегна за пилотската каска с вградена комуникационна система. Кабрило стрелна поглед към планината. През дима беше трудно да различи подробности. Сякаш първите превозни средства още не бяха стигнали до мястото на катастрофата, но той реши, че са изгубили достатъчно време.

Впусна се напред, измъкна автоматичния пистолет от кобура на пилота и го опря в главата му, преди той да успее да си сложи обемистата каска. Мъжът замръзна.

— Пускай двигателите. Веднага.

— Спокойно, амиго. Ще измъкна теб и другарите ти от тук.

Пилотът внимателно остави каската на седалката до себе си и се зае да подготвя хеликоптера за полет. Хуан се обърна към своите хора.

— Мигел — викна той, кимна на Майк Троно и посочи пилотската кабина. Майк веднага схвана, че Хуан иска от него да наблюдава пилота. Аржентинецът трябваше да ги мисли за тежко ранени и твърде изплашени свои другари, които се нуждаят от медицински грижи. Едва по-късно щеше да разбере, че е отвлечен.

Всички се качиха в хеликоптера, настаниха се на брезентовите седалки покрай страните и си сложиха коланите. Джери свали внимателно захранването и успя да намери няколко ластика, за да го завърже сигурно за пода.

Пилотът натисна стартера за турбината. Чу се силен пукот и след това равномерно усилващото се виене на основния двигател. След секунди към него се присъедини и вторият двигател. Щеше да им трябва повече от минута, докато достигнат работната температура, за да се включи съединителят и да се завъртят витлата.

Хуан продължаваше да поглежда към склона. Конвоят вече трябваше да е стигнал при ранените. Запита се колко ли време ще му трябва на майора да разбере какво се е случило. Щеше да е прекрасно, ако това станеше след час, но аржентинският офицер изглеждаше повече от способен. Щяха да извадят късмет, ако успееха да излетят, преди да открият огън по тях.

Чу се характерният звън, когато витлата започнаха да се въртят. Първо бавно, после все по-бързо сечаха изпълнения с пушек въздух. Тъничък гласец се чу от високоговорителите на каската. Дори на фона на шума в машината заповедният тон не можеше да се сбърка.

Времето ни изтече, помисли си Хуан.

Пилотът даде знак на Майк да му подаде каската. Троно му отвърна с вторачен празен поглед на човек, който е потънал толкова дълбоко в болката си, че нищо друго не го интересува. Аржентинецът се наведе да я вземе, но усети студената стомана на пистолет в тила си.

— Зарежи я и излитай — нареди Хуан.

— Какво става?

Внезапно Майк заряза преструвките и също насочи автоматичен пистолет срещу гаучото.

— Моите приятели също могат да управляват тази машина. Прави каквото ти казваме и ще останеш жив. Опиташ ли се да ме прецакаш, някой нещастен мърляч цяла седмица ще стърже мозъка ти от кабината. Чат ли си?

— Какви сте? Американци?

— Като американец ли ти звуча? — озъби се Хуан в отговор. Испанският има диалекти, които са толкова отличителни, колкото и пръстовите отпечатъци. Кабрило говореше и арабски, но колкото и да се опитваше, не можеше да се отърве от известен саудитски акцент. В испанския обаче беше съвършен. Можеше да имитира аристократ от Севиля или пияница от някой бордей в Мексико.

Сега говореше като човек, роден в Буенос Айрес.

— Аз…

— Не мисли — прекъсна го Хуан, — а излитай и поемай на юг.

Мъжът се поколеба за миг, но вперения в него поглед му подсказа, че няма избор.

— Добре, излитам.

Пилотът хвана уредите за управление, а Кабрило отново погледна към хълма. Пикапите и атеветата се спускаха бързо по виещия се черен път и вдигаха облаци прах, който се смесваше с дима, отровил вече въздуха. Хеликоптерът щеше да е на километър и половина, когато войниците от Девета бригада пристигнеха в района.

Внезапно Джери Пуласки изкрещя името на Хуан и така спаси живота му.

Изглежда пилотът на втората машина беше чул обаждането на майор Еспиноза по радиостанцията и сега стоеше до еврокоптера с насочен пистолет. Беше видял оръжието, с което Хуан заплашваше пилота, и бе преценил, че той представлява най-голяма заплаха. Когато чу вика на Джери, аржентинецът промени целта си и стреля два пъти. От този миг събитията започнаха да се развиват толкова бързо, че беше невъзможно да се проследи тяхната последователност.

Когато фина червена мъглица обгърна товарния отсек, Хуан се извърна и повали втория пилот с двойно попадение в гърдите. Мъжът рухна на място. Беше решил, че ще се превърне в герой, а сега лежеше безжизнен на земята.

Майк Троно стреля напряко на кабината, когато пилотът се протегна към своята врата, и сам пое джойстика. Завъртя дросела и хеликоптерът започна да се издига. Когато машината се завъртя, той дръпна джойстика на другата страна и я стабилизира.

Хуан се обърна и притисна толкова силно цевта на пистолета в главата на пилота, че нарани кожата му. От ухото му течеше кръв.

— Подкарай машината, защото иначе, когато се вдигнем на триста метра, ще излетиш от нея.

Куршумът на Майк беше минал толкова близо до главата на аржентинеца, че очите го смъдяха, но той примигна и въпреки болката подкара еврокоптера. Троно още го държеше на прицел, а Хуан насочи вниманието си към Джери Пуласки и Марк Мърфи на задната седалка. Марк се беше навел над Джери, който се беше отпуснал назад и притискаше корема си. Хуан попита тихо:

— Какво е положението?

Големият мъж започваше да изпада в шок. Беше пребледнял и трепереше като трескав.

— Прострелян е в стомаха — отговори Марк. — Два пъти. Вероятно има и увреждания в бъбреците. Може би и в черния дроб.

Хуан онемя. Подобни травми можеха да бъдат лекувани само в спешно отделение, а най-близкото се намираше на около хиляда и петстотин километра. Тук, в джунглата, шансовете на Пуласки да оцелее бяха равни на нула. Изпълнените му с болка очи показваха, че и той знае това.

— Ски, не ни напускай — каза Хуан.

— Никъде няма да ходя — изстена Джери, като си поемаше шумно дъх след всяка дума.

Майор Еспиноза осъзнаваше, че неговата плячка изчезва заедно с хеликоптера, който им беше разрешил да вземат. Нареди на секача, който караше пикапа, да спре. Блъсна вратата и изскочи навън. Разполагаше само с колт 45-калибър, с чирени от слонова кост, но го извади и го насочи към хеликоптера. Нямаше надежда да уличи машината, но изстреля и седемте куршума в пълнителя, просто от ярост.

Мъжете в каросерията последваха примера му и откриха огън с автоматите. За секунди близо две хиляди куршума се понесоха по следите на хеликоптера, а мъжете успяха да презаредят и да изпратят още един залп, преди първите куршуми да просвирят край машината като ято полудели оси.

— Обстрелват ни! — изкрещя Майк, когато видя огненото зарево от цевите на автоматите. Пилотът инстинктивно отвори дроселите на пъргавата машина докрай, но нямаше как да избегнат всички куршуми. Деветмилиметровите парчета насолиха еврокоптера, разкъсвайки с пращене тънката му алуминиева обвивка. Повечето минаваха, без да причинят вреда, но се чуваше и зловещ звън, когато улучваха двигателния отсек. Внезапно хеликоптерът рязко зави. Хуан изгуби равновесие и ако не се беше хванал за преградата на вратата, щеше да изпадне.

Джери изгуби битката с болката, когато рязкото отклонение на машината го накара да се превие и парченцата олово в корема му разкъсаха още тъкани. Писъкът му се заби в сърцето на Хуан като кама.

Кабрило възвърна равновесието си и надникна в пилотската кабина. Майк държеше машината под контрол и оглеждаше уредите и небето. Аржентинският пилот се беше свлякъл в седалката си. Хуан се промъкна зад нея, за да огледа по-добре раните му. В плексигласовия страничен прозорец имаше дупка от куршум, близо до тази, която Троно беше пробил по-рано. Новата беше издължена, като от летящ нагоре куршум. Той беше ударил пилота в главата под такъв ъгъл, че беше разкъсал кожата и може би пукнал черепа, но не беше проникнал в него.

Като всички рани в главата, и тази кървеше обилно. Хуан грабна някакъв парцал, напъхан между двете седалки, притисна го към раната с едната си ръка, а с другата посегна назад. Марк Мърфи знаеше какво иска той и му подаде ролка лейкопласт. Хуан залепи с него парцала към раната и спря кръвотечението.

— Майк, добре ли си? — попита Хуан на английски. Вече нямаше нужда да хитрува. Пилотът щеше да е в безсъзнание с часове.

— Да, но имаме проблеми.

Кабрило погледна към Марк, който се грижеше за Пуласки.

— На мен ли го казваш.

— Губим гориво. Или този модел не разполага със самозапушващи се резервоари, или системата не е проработила. Към това трябва да добавим и растящата температура на двигателя. Смятам, че имаме и пробит маслопровод.

Хуан се обърна назад и се наведе през прозореца, стягайки мускули, за да удържи на силния вятър, който блъскаше главата и торса му. Шумът от турбините беше оглушителен. Зад хеликоптера, подобно на хлебните трохи от приказката, се носеше опашка от дим. Тя се простираше от оста на задния ротор до точката, където един куршум беше прекъснал маслопровода.

Аржентинците щяха да бързат, а димът щеше да се задържи най-малко двайсет или трийсет минути, защото нямаше вятър и въздухът вече беше пълен с пепел и сажди.

— Да, пуши доста кофти — докладва той, когато се извърна отново към пилотската кабина.

— Как е Джери? — попита Майк. Двамата бяха не само бойни другари, но и добри приятели.

Мълчанието на Хуан беше достатъчно ясен отговор за Троно. Най-накрая Кабрило попита:

— Можем ли да стигнем до Парагвай?

— Никакъв шанс. Когато тръгнахме, резервоарът на машината беше наполовина пълен, а досега изгубихме половината гориво. Ако двигателите издържат, можем да се надяваме най-много на осемдесет километра. Какво ще наредиш?

Мислите нахлуха като лавина в главата на Хуан. Това можеше най-добре. Обмисляше възможностите, пресмяташе рисковете и вземаше решение светкавично. Факторите, които обременяваха решението му, бяха сложни. Сред тях бяха успехът на мисията, неговата отговорност пред Майк и Марк и рискът за живота на Джери. Всъщност всичко се свеждаше до това да спаси живота на Джери.

— Връщаме се. Гаучосите сигурно имат медицинско оборудване в тяхната база, а другият хеликоптер ще може да стигне до нея.

— В никакъв случай — възкликна Пуласки, събрал сили от гнева си. — Не трябва да се затривате, защото не бях достатъчно бърз при ваденето на оръжието.

— Джери, това е единствената възможност — отвърна Хуан.

— Майк, закарай машината до моторницата — извика Пуласки. — Председателю, моля те. Зная, че умирам. Не се жертвайте заради един умиращ. Умолявам те. Не искам да си ида с мисълта, че и вие сте загинали с мен.

Пуласки протегна ръка и Хуан я стисна. Съсирената кръв слепи дланите им. Джери продължи:

— Да останете с мен е самоубийство. Гаучосите ще ви разстрелят като шпиони, а преди това ще ви измъчват. — Той се изкашля и изплю малко кръв. — Имам бивша съпруга, която ме мрази, и дете, което не ме познава. Вие сте моето семейство. Не искам да умирате заради мен. Искам да живеете вместо мен. Разбирате ли?

— Разбирам, че си изкопирал този изблик от „Смело сърце“ — избухна Хуан. Устните му се усмихваха, но очите не можеха да ги последват.

— Хуан, говоря сериозно.

За Кабрило времето спря. Плющенето на витлата и несекващият вой на турбините утихнаха. Той познаваше вкуса на смъртта и загубата. Жена му беше убита от пиян шофьор — от нея самата. Бе губил агенти през времето си в ЦРУ. Корпорацията също беше посещавана от Мрачния жътвар, но никога не бе пожелавал друг да умре, за да може той да живее.

Бръкна в раницата си и подаде джипиеса на Майк.

— Моторницата е в точка „Делта“.

— Там няма къде да кацнем — обади се Майк. — Нали помниш колко гъста беше джунглата. Няма начин да спусна това нещо в реката, без да убия всички ни.

— Не се тревожи за зоната за кацане — провикна се Марк Мърфи. — Аз се погрижих за това.

Кабрило знаеше, че може да се довери на ексцентричния Мърфи.

— Добре, завий към точка „Делта“.

— Не „Делта“ — възрази Мърф. — Точка „Ехо“.

— „Ехо“? — учуди се Хуан.

— Довери ми се.

Навигационният компютър на еврокоптера беше лесен за обслужване и Майк вкара координатите от джипиеса, след това зави на югоизток. Засега управляваше гладко и спокойно машината, точно както го бяха учили. Гомес Адамс щеше да се гордее с него.

— Изглежда горивото ще ни стигне. Едва-едва — отбеляза той.

— Председателю — изкрещя Марк, — дясно на борд.

— Какво?

— Видях отражението на слънцето в предното стъкло на другия хеликоптер.

Хуан погледна през прозореца, не видя нищо, но не се усъмни в зрението на Марк. Аржентинците бяха пристигнали много по-бързо от очакваното. Обаче трябваше да се сети. Техният хеликоптер гореше масло и не развиваха висока скорост, а аржентинският майор сигурно беше готов на всичко, за да ги докопа.

— Майк — извика той. — Ускори, скоро ще си имаме компания.

Турбините се завъртяха малко по-бързо, но звукът, който издаваха, не звучеше окуражително.

Хуан се огледа в кабината за допълнителни оръжия. Монтираната на вратата 30-калиброва картечница беше по-добра възможност от техните автомати „Хеклер Кох“, но само ако другият хеликоптер ги наближеше откъм левия борд. Под седалката намери комплект за първа помощ и червена пластмасова кутия, съдържаща сигнален пистолет и четири ракети с къси носове.

— Марк, приготви една сбруя за мен — нареди той и се зае да демонтира старата картечница „Браунинг“ от триногата й.

Оръжието беше антика с тегло единайсет килограма и дължина метър и двайсет, с пистолетна ръкохватка под квадратната кутия на газо-вовъзвратния механизъм. Лента с петдесет медни патрона висеше от магазина. Издаваха почти мелодичен звук, когато се блъскаха едни в други. Той познаваше достатъчно добре това оръжие и знаеше, че се смята за надеждно и има силен откат.

Хуан свали ризата си, уви дрехата върху шейсетсантиметровата цев на оръжието и я закрепи с остатъка от лейкопласта.

Междувременно Мърф беше свалил бойната си сбруя и пренареди найлоновите й ленти в дълъг клуп, който закачи за един карабинер. Другият край закачи за бойната сбруя на Кабрило. Използва ремъка на раницата си, за да измайстори още една примка, която щеше да обхване глезените му. Мърф щеше да държи другия край, за да му попречи да падне във въздушната струя на еврокоптера.

— Виждам ги в огледалото — извика Майк от пилотската кабина. — Ако ще правиш нещо, действай.

— Колко има още? — попита Хуан.

— До „Ехо“ остават още дванайсет километра. И за ваше сведение под нас не виждам нищо друго, освен джунгла.

— Нали казах, доверете ми се — разпалено отвърна Марк.

Хуан погледна към Пуласки. Главата на Джери клюмна встрани и ако Марк не го беше вързал, той щеше да падне на пода.

— Отварят страничната врата — обади се пак Троно. — Имат същата картечница като нашата. Стрелят!

Стрелецът откри огън прекалено рано. Потокът от куршуми се приближаваше от километър разстояние със скорост осемстотин и петдесет метра в секунда. Нервният импулс от мозъка до китката се движи само със сто метра в секунда, но трябва да измине само един метър. Една стотна от секундата след изстрелването на първия куршум Троно затвори дроселите, за да намали височината. Земното притегляне разполагаше с повече от секунда, за да дръпне хеликоптера към земята. Линията светещи трасиращи куршуми прелетя доста над витлото.

Хуан кимна на Марк. Мърф избута вратата откъм десния борд, докато се закачи на мястото си и сграбчи примката от ленти около краката на Кабрило.

Кабрило отпусна торса си извън хеликоптера и огромната сила на вятъра едва не го избута обратно.

Тъй като стреляше назад от дясната врата, трябваше да го прави без опора. Лявата му ръка лежеше върху ръкохватката и спусъка, а дясната стискаше завитата с лейкопласта риза около цевта. Нямаше как да попречи на гилзите да отскачат в кабината.

Внезапната му поява смая аржентинския пилот, но няколко секунди по-късно той започна маневра за отдалечаване. Хуан използва това и откри огън. Трийсеткалибровата картечница риташе в ръцете му като пневматичен чук и горещината започна да прониква през кожуха на цевта и ризата, увита около него.

Беше направо чудо, че лентовият механизъм не засече, докато картечницата преглъщаше патроните със скорост четиристотин в минута и плюеше поток празни гилзи, които тропаха по пода на кабината като меден град.

Прозрачното плексигласово предно стъкло на наближаващия хеликоптер стана матово, докато куршум след куршум се забиваха в него, и паяжини от пукнатини плъзваха на всички страни. Хеликоптерът направи рязък завой и пилотът направи грешката да не застане точно зад тях и така даде нови възможности на Хуан да стреля. Той нямаше представа дали дългите откоси улучиха целта си, но накара преследвачите да направят широк завой и да се отдалечат.

— Координатите на зоната за кацане предстои да излязат — обяви Майк.

Ако необходимостта да приземи непознатия му еврокоптер го безпокоеше, това не пролича по гласа му.

— Какво…? Проклет да съм! Мърф, откъде знаеше?

На около осемстотин метра от координатната точка „Ехо“ — мястото, където лежеше гниещият цепелин — имаше достатъчно голям открит район. Тук растителността не беше по-висока от метър и половина и се състоеше основно от шубраци и треви.

— Когато е паднал „Летящият холандец“ — изкрещя в отговор Марк, — гумената му облицовка е паднала наблизо. Лежала е върху върховете на дърветата, хвърляла е сянка и растенията са изсъхнали. Там нищо не е расло, докато облицовката не е изгнила след четирийсет или петдесет години. И ето ти зона за кацане.

— Много изкусно — каза с гордост Хуан. — Дори за теб.

— Сложете си коланите — извика Марк.

Оградена от високата джунгла, която се издигаше на трийсет и повече метра, полянката се приближаваше бързо. Троно забави хеликоптера, наклони го наляво, след това зави надясно, докато не го центрира над откритото пространство. Отне газта и хеликоптерът се спусна сам. Когато един внезапен въздушен поток заплаши да тласне витлото към дърветата, той съвсем затвори дроселите и машината се стовари на земята с разтърсващ удар. Марк веднага изгаси двигателите. Турбините забавиха ход, но витлото продължаваше да шиба тревата и дърветата се люлееха като при буря.

— Всички навън — изкомандва Хуан. — Другият хеликоптер ще бъде тук всеки момент.

Майк откопча своята сбруя, а Марк се зае да откопчее тази на Джери.

— Зарежи това. Никъде няма да ходя — измърмори едрият поляк. Брадичката му беше покрита с кръв. Вдигна някакъв предмет, за да го видят останалите. Някак си беше успял да измъкне парче пластичен експлозив „Семтекс“ и детонатор от джоба на бойната си униформа. — Нека дам един последен изстрел.

— Ски! — Майк го погледна умолително.

— Не и този път, приятелю. Нямам сили.

— Дявол да те вземе, Джери — наруга го Хуан. — Аз мога да те нося. Моторницата е на по-малко от километър.

Чу се шум от приближаващ хеликоптер.

— Мразя сбогуванията — каза Пуласки. — Просто тръгвайте.

— Ще се погрижа за семейството ти. — Хуан се опита да го погледне в очите, но не можа. Сложи си сбруята за трийсеткилограмовото ядрено захранване и скочи от хеликоптера. Отдели малко време да завлече безчувствения аржентински пилот в шубраците, след това потърси прикритие и насочи автомата си в посоката, от която предполагаше, че ще се появят аржентинците.

— Джери, дай им да се разберат — каза Марк.

— И ти, друже.

Очите на Майк Троно се изпълниха със сълзи.

— Сбогом — каза той и скочи от хеликоптера.

Като използваха джипиеса, тримата поеха към моторницата. Плутоният не тежеше толкова на Хуан, колкото вината, че оставя Джери. Бяха воювали рамо до рамо пет-шест години и се бяха черпили във всеки пристанищен бар от Шанхай до Истанбул.

Никога не би могъл да си представи, че ще изостави Джери Пуласки в забравена от Бога джунгла, за да може той да се самовзриви и така да им даде шанс да избягат.

При всяка крачка трябваше да се бори с подтика да се върне.

Балдахинът от листа над главите им приглушаваше шума на аржентинския хеликоптер, но не можа да притъпи отсечения лай на автоматичния огън, който избухна десет минути след като тръгнаха на път. Стори им се, че продължи безкрайно.

Ако Джери вече не беше умрял от раните си, унищожителната стрелба със сигурност го беше убила. Изражението на Хуан стана още по-мрачно и той започна да усеща тежестта на подплатените найлонови презрамки, които се забиваха болезнено в раменете му. Сбруята беше направена за по-широкия гръб на Джери и сега захранването висеше ниско и неудобно.

Мълчаха, докато крачеха към реката и лодката. Автоматичната стрелба беше накарала обитателите на джунглата да замълчат, а вятърът не проникваше в сумрака под дърветата. Беше призрачно, тихо и потискащо.

Взривът, който прогърмя, не беше като далечна гръмотевица, а по-скоро като силен пукот. Миг по-късно се чу и вторичен взрив.

Знаеха какво се е случило. Джери беше издържал, докато войниците са започнали да слизат от хеликоптера, и е взривил семтекса. Втората експлозия беше от резервоара на отмъкнатия хеликоптер. Сигурно имаше оцелели сред аржентинските командоси, но преследване нямаше да има.