Училище за лоши момичета

Глава дванадесета

Чакахме.

И чакахме.

Най-накрая аз заспах. И тогава, в просъница, изведнъж чух леко скърцане. Отворих очи и ме заслепи ярка светлина, идваща от коридора. До мен Кармен беше седнала в леглото си, покривайки очите си с ръце и пипнешком търсейки очилата си.

— Време е за занятия, момичета — чух гласа на Джун.

— Посред нощ е, по това време няма занятия — измърмори тъпо Кармен. Горката, никога не схващаше, когато някой се шегува.

— Ставай, да тръгваме — изръчках я аз.

Цялата магия щеше да се развали, ако попитах Джун къде отиваме, затова просто се пъхнахме в обувките си, мислено поздравявайки я за хитрия начин да задържи вратата ни отворена. Тихо се запромъквахме по коридора и старото стълбище към първия етаж. Вратата към двора беше подпряна по същия начин с голяма тенекиена лъжица. Тя внимателно я притвори зад нас, намествайки лъжицата по-добре, и излязохме на двора. На лунната светлина „Хидън Оук“ приличаше на огромно древно гробище. Портите и полуразрушените сгради напомняха на зловещи крипти и надгробни плочи. Пясъчните пътеки бяха изчезнали в тъмнината — виждаше се само черна земя и разкривените силуети на дърветата в гората пред нас. Джун нямаше фенерче, затова се движехме бавно и внимателно, като малки деца, изгубени в гората. Тя обаче, очевидно знаеше накъде отива, криволичейки между сивите порутени стени с уверени стъпки. Промъквахме се тихо след нея, без да кажем нито дума — въпросите само щяха да развалят изненадата от крайната цел. Намалихме темпото, едва когато стигнахме до основната сграда, осветена с няколко огромни фенера.

— Вътре ли ще влизаме? — не издържах накрая аз. — Но как?

— Не сега — поклати глава тя. — Ще имаме достатъчно време да влезем там скоро.

Щом преминахме с повишено внимание осветения участък и оставихме училището зад нас, Джун уверено се насочи към тъмната гора пред себе си. Нямах идея как се ориентира накъде да върви. Едва когато стигнахме до самото начало на гората, видях тъмна пътечка, водеща навътре в мрака. Потреперих. Не си бях сложила чорапи и усещах студената земя през платненките си. Докато стояхме в среднощния мрак, отново потреперих, но не от студ. Бяхме толкова уязвими в момента. А из училището се говореше, че наоколо се навъртали вълци.

— Къде отиваме? — прошепна Кармен.

— Тихо — сряза я Джун, докато й подаваше ръка, за да прескочи огромно паднало дърво. — Чувате ли? — попита тя с блеснали очи.

Заковахме се на място.

— Чувате ли го? — повтори тя.

Поклатихме отрицателно глави.

— Жалко — разочаровано каза тя. — Хайде, продължаваме.

Тя продължи по малката пътечка навътре. Кармен изглеждаше пред инфаркт, но аз само й метнах един от онези тя само се бъзика с нас погледи. Пътеката може би се движеше покрай река или поточе, защото имаше разпокъсана ивица от дървета до нас и след това стръмен склон надолу. Движехме се, заслушани в ромоленето на водата за известно време, докато не спряхме отново заради още по-огромно паднало дърво. След малко видяхме пред нас нещо като постройка, почти зарита в земята и закрита от дърветата наоколо.

— Паднала и изоставена дървена къщичка — осведоми ни Джун. — Най-вероятно момчетата от училището са я построили навремето.

Първо един дълъг крак, след което още един и тя се вмъкна вътре през миниатюрно тясно прозорче. Кармен и аз се спогледахме и я последвахме доста по-тромаво. Особено Кармен, която се приземи на пода с трясък. Подът всъщност представляваше някогашната стена на къщата. Въздухът беше влажен и миришеше на почва. Няколко малки гадинки изчезнаха в разбитите дъски, преди да успея да ги идентифицирам.

— Откъде знаеш за това място? — попита Кармен, като се изправи.

— Ами… като се вземат предвид всички нощи, които съм изтърпявала наказание в мазето и онези, в които тайно съм се промъквала тук, мисля, че не съм спала в стаята си дори един-единствен път — отвърна Джун и измъкна стар спален чувал и възглавница от един ъгъл. — Просто гледам да се върна в училището, преди да се развидели. Никой не ни проверява посред нощ така или иначе. А пък на камерите не се вижда много-много през нощта, чух д-р Спайсър да го казва. Разчитат единствено на ключалките да ни държат затворени. Идиоти.

Седнахме по турски на пода. Усетих такова облекчение, знаейки, че поне в момента никой не ме наблюдава и оценява скришом. Така се чувствах всеки път, когато родителите ми заминаваха нанякъде и оставах напълно свободна. Хвърлих поглед към Кармен, която далеч не изглеждаше толкова доволна.

— Не трябва да сме тук — изръси тя накрая.

Джун извъртя очи.

— Не, наистина, аз си тръгвам.

— Стига глупости, току-що дойдохме — изгледах я аз.

— Знам. Но си промених мнението, тръгвам си.

— Хайде де, Кармен…

— Остави я да си ходи, щом иска — обади се Джун. — Ще се видим утре, тиквичке.

Кармен се изправи и се опита да се покатери до прозореца, от който бяхме влезли. След няколко тромави опита, най-после успя да се покачи, но се заклещи по средата и остана да виси с единия си крак вътре, а с другия навън. В крайна сметка се смъкна обратно при нас, с пламнали от срам бузи.

— Не мога да разбера какво се опитваш да направиш — казах аз. — В смисъл, това че сме излезли от стаите, е достатъчно сериозно нарушение на правилата, за да те оставят в мазето със седмици. Така и така си вече тук, поне остани до края.

— Изглеждаше като дебела маймуна, тренирана да се катери по прозорците — отбеляза Джун и бузите на Кармен станаха още по-червени.

Изведнъж обаче тя се изправи до прозореца и се вгледа навън в черната гора. Чувахме шуменето на вятъра в клоните на дърветата.

— Отвън има някой — прошепна накрая тя.

Изведнъж нощта ни се стори ужасно зловеща, а защитата на малката порутена къщичка твърде немощна. Джун се изправи до нас на прозореца. Между свиренето на вятъра отчетливо се чуваше хрущенето на чакъла под нечии крака, след това силно сгромолясване, при което и трите подскочихме. Тих момичешки глас започна да проклина под носа си падналите клони.

— А, Райли е тук — оповести весело Джун.

— Райли!?! — зяпна Кармен.

И действително беше тя. Лицето й изникна буквално на няколко метра от нас. Дръпнах се назад изненадано.

— Влизай — каза Джун, подавайки й ръка, за да се покатери до прозореца.

— Тъпа река — измърмори Райли, сядайки на пода, изтръсквайки подгизналите си обувки. Явно беше нагазила в потока по погрешка.

— Какво, по дяволите, става тук? — не се сдържах аз.

— Поканих я да се присъедини — обясни Джун.

Райли вдигна поглед от пода, където се беше разположила, предизвиквайки ме с поглед да възразя на присъствието й. Имаше яркожълта лепенка на врата си там, където Джун я беше заляла с вряла вода. Кармен скръсти ръце и я изгледа студено.

— Ама не, сериозно! Какво се случва? Последния път, когато ви видях, а това беше преди няколко часа, бяхте смъртни врагове.

— Не, ти и Райли сте решили, че сте врагове, аз просто те защитавах — обясни Джун делово. — Но така или иначе, с нея вече се разбрахме по въпроса, нали така, Райли?

Райли кимна, без да ме поглежда.

— Райли има този недостатък, че не може да контролира гнева си понякога — продължи Джун, — и съответно прави впечатление на злобно и враждебно човече. Напомнянето на това през целия й живот пък я е направило доста сприхава. Но тя обеща да не бъде такава на сборището ни. Нали така, Райли? — погледна я тя сериозно.

Райли кимна отново. Направо бях в шок от светкавичната промяна в отношенията им.

— И защо не се извиниш на Анжела, че беше такава кучка досега? — попита Джун отново.

Райли измърмори нещо, което все пак звучеше като някакво сдъвкано „Извинявай“. Не можех и да се надявам на повече. През това време Кармен беше зяпнала Джун с неприкрито учудване.

— Какво, за Бога, имаш предвид със „сборището ни“?

Джун се засмя силно.

— Аз го измислих. Като сборище на вещици, сещаш ли се? Само дето сме сборище от лоши момичета. Реших, че е време да се съберем насаме.

— И защо точно ние? — попитах аз с блеснали очи. Може би трябваше да съм изплашена като Кармен, но вместо това усетих да ме заливат вълни от ентусиазъм и нетърпение.

— Да кажем, че някои хора събудиха интереса ми — отвърна Джун. — Най-силно любопитство изпитвам към теб и Райли. — Тя забоде пръст в гърдите ми и допълни: — И смятам да започнем с теб.