Училище за лоши момичета

Глава тридесет и шеста

Въпросът беше: каква би могла да е връзката на Калиста с администрацията всъщност? Никога не я бях виждала да говори с някой от тях, например с д-р Спайсър и мис Виена. И без това те идваха тук много рядко, а когато това се случваше, не говореха много, само ни наблюдаваха, водеха си бележки и си шепнеха нещо една на друга с носове, забити в земята. Никога не бях виждала да говорят насаме, с което и да е от момичетата. Ходеха измежду нас сякаш се намираха в някаква извратена зоологическа градина, пълна с екзотични и опасни животни.

В деня след опита на Райли да убие Калиста, по време на следобедните часове, мис Алсанц се опитваше да ни разкаже някаква скучна история, когато изневиделица в салона влезе д-р Спайсър и каза:

— Анжела, последвай ме.

— Какво е направила? — обади се Джун.

— Веднага.

Запътих се към хамака си, за да си оставя тетрадките, но Спайсър ме прекъсна.

— Не се занимавай с това. Просто ме последвай.

Тръгнах след нея през вратата и после нагоре по стълбището към основното училище, по същия път, по който Виена ме беше довела.

— Мога ли да попитам къде ме водите? — обадих се аз.

Тя не отговори, но видях, че въпросът ми запали някаква енергия вътре в нея. Тя увеличи темпото и забърза напред. Когато се опитах да я догоня, се разбърза още повече. Най-после стигнахме до офисите на администрацията. Видях Зилинска да ме чака в началото на коридора.

— Здравей, Анжела — бодро каза тя. — Надявам се, че всичко е наред с теб.

— Майната ти.

Тя ме погледна искрено наранена.

— Ако имаш някакви проблеми, бих искала да ми ги кажеш.

Направо се ококорих от изумление. Не я бях виждала повече от месец — как очакваше да й кажа, когато имах някакви проблеми?

— Анжела, налага се да ти напомня някои неща — обади се д-р Спайсър.

— Недей — вдигна ръка Зилинска, — не е необходимо.

— Какво става? — попитах аз, местейки поглед от едната на другата.

— Имаш посетител — отвърна Зилинска.