Училище за лоши момичета

Глава тридесет и пета

Същата вечер донесоха нова храна и двете с Джун се присъединихме към навалицата от момичета, ровейки в купчината продукти. Всичко на всичко — четири кашона със снакс и крекери и четири кашона с консерви варен боб.

— Къде е Райли? — попитах аз. Тя беше най-добра в това да стига до продуктите първа, с жилавото си тяло и животинска гъвкавост.

Джун посочи безизразно към далечната част на салона, след това продължи да тъпче от варения боб в една платнена торбичка, която беше измайсторила от полата си. Обърнах се и видях Райли да стои в отсрещния ъгъл на салона и да удря главата си в стената, отново и отново.

— Какво се случва с нея? — ококорих се аз.

— Бавно, но сигурно преминава от психозабавна в пълно психо.

— Да отида ли да поговоря с нея?

Джун тъкмо беше открила леко загнила круша на пода и я разглеждаше на светлината, преценявайки дали си струва мястото, което ще заеме в торбата й.

— Тц, няма смисъл. Превърнала се е в нещо подобно на онези прасета в кланиците, където след известно време започват да се опитват да изядат собствените си опашки. Говоренето няма да й помогне. Тя трябва да се махне оттук. Всички трябва да се махнем оттук. Райли просто е първата, която го показва. Ако искаме да запазим поне част от разсъдъка й, часовникът тиктака. Давам й няколко дни.

Периодично хвърляхме поглед към нея, докато ровехме в храната. От глухия звук, който издаваше всеки удар в стената, направо ме побиваха тръпки. Щом се натоварих с толкова неща, колкото можех да нося, се заклатушках бавно към нашата част на салона. Изведнъж Калиста и няколко от кученцата й се появиха пред нас и запречиха пътя ни. Тя посочи към Райли.

— Вашата луда приятелка се намира в нашата част на салона. Ще ви уведомим, когато сметнем, че е време да ви я върнем. За сега мисля да се позабавляваме с нея.

— Този ъгъл там не е във вашата част — казах аз. — Ако не виждаш добре, намира се по средата.

Моментално съжалих за казаното. Не трябваше дори да си отварям устата да говоря с нея.

— Ей, ама на теб май са ти пораснали цици през нощта, а? — обърна се тя към Джун.

Джун се нахили и измъкна консерва боб изпод блузата си.

— Това ли? — извика тя и засили консервата към Калиста. Тя успя да се мръдне навреме и консервата се разби в стената зад нея, опръсквайки всичко наоколо със сос.

— Упс, тази беше от вкусните — отбеляза Калиста и се ухили.

— Спокойно, имам достатъчно други — отвърна Джун и запрати още една към стоящите пред нас момичета.

Тереза хвана консервата и я хвърли обратно светкавично. Тя ме удари в кръста и аз се присвих от болка, изпускайки всичката храна, която носех. Чух злобния смях на Калиста и ме обзе сляпа ярост. Изправих се, готова да се хвърля върху нея, когато замръзнах. Видях как Райли тихо се промъква зад гърба на Калиста, като змия, дебнеща плячката си.

— О, не, не, не — чух да шепне Джун напрегнато до мен.

И точно тогава Райли се хвърли напред и впи пръсти около гърлото на Калиста. Тя залитна напред с ококорени от ужас очи и се опита да смъкне Райли от гърба си, но тя стискаше безмилостно гърлото й и само за няколко секунди успя да я събори на земята. Тереза, Шайла и Изабела се втурнаха с всички сили да изскубнат Райли от Калиста, но тя се беше вкопчила в нея като паяк. Сякаш насън гледах как трите отскубват цели кичури коса от главата на Райли, опитвайки се да я накарат да отпусне хватката си, но без резултат. Тя просто стискаше пръстите си все по-силно и по-силно.

Когато излязохме от вцепенението си и се втурнахме да помагаме на Райли, тя вече беше цялата в кръв и драскотини. Всички момичета се скупчиха наоколо, образувайки огромен кръг около двете ни с Джун, докато се опитвахме да отскубнем Райли. Смъртта на Калиста нямаше да доведе до нищо хубаво, това поне ни беше ясно. Райли обаче сякаш беше оглушала за молбите ни. Стискаше колкото може по-силно с налудничав поглед, докато стенанията на Калиста ставаха все по-слаби и по-слаби. Цветът започна да се отдръпва от лицето й. Очите й взеха да се изцъклят уродливо. Шайла дръпна толкова яростно косата на Райли, че отдели част от скалпа й, което пък накара Джун да зареже Райли и да се хвърли върху Шайла. Двете се затъркаляха наоколо, крещейки. Аз се извъртях бясно и погледнах Райли право в очите. Бяха широко отворени, а на устните й зееше зловеща усмивка. Изглеждаше по-жива, отколкото я бях виждала последните дни. И по-луда от всякога.

Когато Калиста най-после се отпусна на пода, почти припаднала, Райли я пусна и ме погледна гордо. От всички в салона, тя избра да се концентрира точно върху мен с изражение, сякаш беше направила нещо чудесно и очакваше да бъде поздравена и наградена за него.

Чух как Калиста си пое накъсан, свистящ дъх. Изплю на земята кърваво петно. Момичетата й се засуетиха около нея, опитвайки се да й помогнат да стане. Аз просто стоях там като парализирана от странния, енергичен, извратен поглед на Райли.

— Да тръгваме, девойки — каза Джун със спокоен тон, който винаги използваше, когато нещо беше спешно.

— Трябва да се уверим, че Калиста е добре — отвърнах аз.

— Именно, сладкишче. Жива е и се изправя. Да се махаме.

Калиста беше спряла да кашля и да плюе кръв и се беше изправила, люлеейки се на крака. Аз хванах Райли за лакътя и я задърпах към безопасната част на салона. Когато най-после Калиста успя да ни фокусира, вече бяхме на собствена територия, с нашите момичета зад гърба ни.

— Мъртви сте — изкрещя тя пискливо. — В секундата, в която заспите, всички сте мъртви!

Райли пристъпи напред, крещейки нещо неразбираемо и направи жест във въздуха, сякаш дереше нечии очи. Дали от жеста й, или от лудостта, която танцуваше в погледа й, Калиста най-после поддаде.

— Ти няма да посмееш да ме докоснеш! — задавено каза тя.

След това се затича към вратата, викайки:

— Мис Виена, мис Виена. Те искат да ме убият!

Целият салон потъна в тишина. Калиста беше нарушила едно от неписаните ни правила: Ние може да сме врагове една с друга, но администрацията беше истинския ни Враг.

— О, мис Виена — извика с насмешлив глас Джун и се разхълца подигравателно.

Калиста се обърна към нея, потната й коса беше залепнала за врата.

— Млъквай — изпищя тя.

Погледнах внимателно към момичетата на Калиста. Изабела беше поставила ръка на врата й съчувствено, Шайла засрамено зяпаше в краката си, а Тереза доволно гледаше разплаканата Калиста, сякаш радвайки се на слабостта й.

— Тя има връзки с някой от учителите — казах аз на Джун.

— Сякаш не ми беше ясно — отвърна тя, гледайки в същата посока като мен. — Обаче сега вече всички знаят.